Отиди на страница:
Исламский шариат разрабатывается на основе Корана и хадисов (речей Пророка) и представляет собой ряд постановлений, касающихся действий и поступков людей. Шариат не оставляет возможности для совершения какого-либо недостойного поступка. Все действия людей подразделяются на 8 категорий: фарз, важиб, суннат, мустахаб, мубах, харам, макрух тахрими, мустакрух. . ФАРЗ - это действие, обязывающее каждого человека в строгой форме выполнять предписания шариата. За исполнение будет вознагражден Аллахом. За невыполнение без уважительных причин - строго наказан. Кто не верит в истинность этих обязательств - переходит в категорию неверующих. Фарз разделяют на два вида: фарз айн и фарз кифая. Фарз айн обязан делать каждый мусульманин, например: пятикратная молитва, ураза. Фарз кифая - это фарз, который возлагается на мусульманскую общину. Если некоторые выполняют этот фарз, то с других снимается ответственность. За выполнение каждый состоящий в общине будет вознагражден. Если никто не выполнит этот фарз, то вся община будет грешной. Например: ответить на приветствие, участвовать в похоронах. ВАЖИБ также, как и фарз, является обязательным действием, требующим исполнения. За выполнение важибов человек будет вознагражден Аллахом, за невыполнение без уважительных причин считаться большим грешником. Кто опровергает важибы, тот большой несет грех, хотя и считается, что за это он не переходит в категорию неверных, как это было в фарзе. СУННАТ. Эти действия выполнял наш пророк; он говорил, что за выполнение их ждет вознаграждение. Мы должны стремиться к выполнению каждого сунната. Кто без причины не выполняет суннаты, тот в день суда будет спрошен об этом, хотя и не относится к категории больших грешников. Они не будут иметь в день суда заступника в лице пророка. МУСТАХАБ - это действия, часто выполняемые пророком. Выполняющие мустахаб будут вознаграждены (сауаб). Не выполняющие не будут считаться греховными и в День суда не привлекутся к ответу. МУБАХ - это такое действие, которое можно делать и не делать. За исполнение и неисполнение нет награды и нет греха. Эти действия бесчисленны. Все то, что не обязывает и не осуждается шариатом, входит в мубах. ХАРАМ - действие, категорически запрещаемое и осуждаемое исламским шариатом. Делающий харам является большим грешником. Кто, боясь греха, воздерживается от выполнения харама, тот будет вознагражден Аллахом. Опровергающий харам теряет веру и переходит в категорию неверующих. Харам различается двух видов: харам зулми и харам гайри зулми. Харам зулми - это такой харам, совершение которого наносит вред посторонним людям, кроме производящего. Например, кража. Совершивший харам зулми и поклявшийся впредь не совершать его, будет прощен Аллахом лишь в том случае, если простит пострадавший. Харам гайри зулми - харам, совершение которого приносит вред только производящему его. Например, потреблять недозволенное. Если совершивший харам гайри зулми покаялся в содеянном и зарекся не повторять - Аллах возможно простит его. МАКРУХ - это действие, которое Махаммад аляйхи-с-салям запретил совершать. Кто не делает макрух, сознательно боясь греха, тому будет награда от Аллаха - сауаб. Совершающий будет грешным. Кто опровергает и говорит, что эти действия можно делать - становится грешником, хотя и не переходит в категорию неверующего. МУСТАКРУХ - это действие, которое пророк Махаммад, аляйхи-с-салям, предпочитал совсем не совершать. Он разъяснял, что сделав мустакрух, человек получит только вред. Мустакрух, не являясь большим грехом, показывает, тем не менее, большую невоспитанность человека Ако ви е интересно, прочетете го. Мързи ме да превеждам. |
Заслужава да мислим и за самата религия днес. ЕС е май единственото място на планетата, където секуларизацията е издигната в принцип. Може би има някои други като Канада. В останалия свят - като се почне от САЩ и днешна Русия - религията не е просто частна работа, а възлов елемент от социалнополитическата игра. Трудно разбираме това в България, където нейната роля е декоративна, част от етнотуристическия пейзаж. Поглеждате ги по разни причини: един - защото презира исляма; друг - за да набави причини за възмущението си; трети - да ги изследва. добра статия  |
| Трябва ли един народ да лети във вихъра на емоциите си или все пак разумът е по-важен. Философията ми даде това, че мога да правя доброволно онова, което други правят само под въздействието на страх. Аристотел Природата винаги е действала по един “щедър” начин, малко като “руския цар” – имаме много “материал” така че не щади средства. Разбира се изразът ми тук е доста идеализиран, но предлага някакво усещане за това, как протича еволюцията, бавен процес базиран на много време и много “материал”. Изначало водещ принцип е бил експанзионизма, колкото се може по-бързо да се усвои новата неразработена среда. С времето благодарение на доволно големият си обем, Земята дава подслон на много различни експанзионистични видове организми, но от момента в който и последната свободна ниша е била населена е започнала борбата за утвърждаване на “този, който може”. В природата основно действат два типа естествен отбор, които ще представя накратко: Единият R-отбор се основава на способността на даденият организъм да се самовъзпроизвежда бързо и при това мълниеносно да окупира нови територии, такива видове винаги да сравнително елементарни, те носят качества достатъчни им предимно за експресно достигане на възпроизводително състояние, в което те да успеят да възпроизведат максимално количество свои подобия, и разбира се на тях повече не им и трябва, щом средата им го позволява, достатъчно е да спомена бактериите, някои от които с около хиляда гена могат за едно денонощие да създадат потомство, надвишаващо броя на цялото човечество днес, за сравнение генома, (съвкупност от всички видове гени в един организъм) на видът Homo Sapiens Sapiens има над 30000 гена, без да броим дори още по-голямото разнообразие на протеома, (съвкупност от всички видове протеини в един организъм) на същият този вид, който надхвърля 400 000 белтъка. В крайна сметка на бактерията не са й нужни толкова гени нито белтъци, защото нейният път в еволюцията е предопределен да се множи в свободни пространства. От друга страна човешкият вид с огромното си количество от качества сравнено с бактерията, има друг път в еволюцията от тип К-отбор, който е основан на уменията на организмите от този вид да се приспособяват добре към средата на обитаване, което пък им/ни дава време да съзреят по-бавно от колкото бактериите делящи се на всеки 20 минути, но пък им позволява да издържат конкуренцията на бактериите, защото в крайна сметка и бактериите и ние се борим за един и същи тип хранителни вещества. Обемът на средата в която живеем и особеността на абиотичните ресурси позволяват колебания в превеса на определено място ту на единия тип видове, ту на другият. А и в крайна сметка това са два екстремни примера, като огромното многообразие от видове се разполага някъде по средата на тази стълбица, тъй като гризачите сравнени с бактериите са по-скоро представители на К-отбора, докато сравнени с хората са по-скоро представители на R-отбора, явно относителността не е само в квантовата физика. Разбира се първите многоклетъчни организми за времето си са тръгнали по пътя на устойчивото завладяване на средата на обитаване и е трябвало постоянно да се защитават от видовете, които бързо експанзират и изразходват средата. Постепенно търсенето на защитни механизми е довело да възникването на системи от сетива и анализатори, които наричаме иначе: Нервна Система. Нервната система на определено ниво е позволявала не само реагиране на светлинен сигнал или друго механично дразнение, а и създаването на памет и елементарни реакции (рефлекси), които да позволяват ефективно справяне с не чак толкова голямата сложност на средата. Много първични видове, многоклетъчни организми имат своят арсенал от рефлекси. Постепенно увеличаването на броя видове и усложняването на средата е наложило развитието на креативност и все по-ефективна адекватност към дразненията на средата. Най-сетне се е появила и рационалната мозъчна дейност която разбира се не е типична само за човека, но днес най-ясно изразена при него. В еволюцията на живите видове някъде по средата между елементарните рефлекси на механично дразнене и рационална дейност се е утвърдила и емоцията като един вид рефлекс за самозащита но все пак рефлекс базиран на някаква първична мисловна дейност. Тя не е свойство на нашата мозъчна кора, (на практика основната разлика в мозъка ни от останалите видове), а на по-стари в еволюционно отношение дялове на мозъка ни. Съхранила се е до днес, защото често не пречи, дава усещане за комфорт понякога, а когато ни кара да ни боли главата, все се намира нещо, което да ни успокои. Все пак както и всеки по-първобитен рефлекс, тя емоцията е по-ефективна в условия на свобода и позволяваща експанзионизъм. Позволяваща да бягаме някъде напред в пустото и спокойното. Уви, времето минава, човечеството наближава критична граница, където социалните проблеми не са тези на първобитния човек. Социалните взаимоотношения стават все по-сложни и някои общества са ги решили с налагането на религии, които пледират за толерантност и смирение. Дали основано на първичен страх от определена сила или на силата на нашето рацио, едно е факт, а именно човечеството има нужда от осъзнаване на реалностите, има нужда от един или друг път на регулация на междуличностните отношения. Всеки има право да избира дали да избере пътя на страха, който все пак се явява ефективен, някои общества и до ден днешен успяват добре да се контролират в условията на сравнително разредена населеност на районите които обитават. (Чувам в Дубай и данъци не плащали, макар напоследък все по-упорито да се говори, че нямало как, увеличаването на популацията си изисква административните решения, които изискват някаква оптимална доза бюрокрация). Основния проблем на религиозният път е, че често, (по-скоро винаги) е базиран на нетърпимост към други религии или арелигиозни индивиди. Което пак го превръща в своево рода експанзионистично решение, защото “благодарение” на религиозните конфликти се редуцира регулярно числеността на популация и отново се създават условия на експанзионизъм в който религията да продължи кръговрата си. Разбира се религиозният път може да съществува в този си вид, само докато има и други религии, а когато всички станем от една религия, ще трябва да възникнат секти за да има все някаква причина да се избиваме. Това уви е единственото относително устойчиво решение, което предлага религиозният път на организиране на едно общество. Сравнително елементарен, опростен за да може да бъде разбран от всеки човек, той има своите предимства. Особено, когато нуждата от мислене в обществото не е особено крещяща, като например когато се предпочита доброволната смърт за религията … какво по-добро може да си пожелае дадената религия?! Така относителната човешка глупост позволява едно привидно устойчиво решение. Разбира се, казвам глупост в комбинация с относителност, защото колкото и елементарен да е даденият човек извършващ подобно дело, той все пак прави някакво относително добро дело за популацията си, забележете, че не казвам за вида си, а за популацията си, за разликата малко по-късно. Та относителната глупост се явява особен вид профилактика за даденото общество или популация на езика на науката. Ето защо и до ден днешен тази практика продължава да съществува. Липсата на родова памет, липсата на внимание в много общества позволява многократно да се повтарят едни и същи грешки, липсата на ефективна комуникация още повече опосредства това явление, дребни грешки се забравят много бързо, но днес сме свидетели на постепенното бледнеене и на големи грешки. Аз лично бях потресен да видя, че две тийнейджърки в САЩ пеят във възхвала на дейността на Адолф Хитлер, като се аргументират, че и той искал да направи нещо добро за хората, някъде бях чул, че въпросният човек е предлаган и за Нобелова Награда за литература. А днес един канцлер при това от женски пол се яви и обеща на нацията си, че ще я извежда до една от водещите три нации в Европа. Аз лично бих й казал да се успокои, защото нацията й си е водеща, ама не знам до колко изобщо би я интересувало моето мнение, защото тя си има схема за печелене на избори и там моите пацифистки приказки не пасват много. Видях и млади германци да се радват на думите й и да казват, че това е добре, защото Германия имала нужда от обновление и това бил начина. Чудя се, какво ли са си мислили младите германци през тридесетте години на 20 век. Какво да се прави в определени ситуации, младите хора имат нужда от някаква гордост, особено, когато в училище дълги години са ти набивали, че принадлежиш към нация виновна за една ужасна война, пак грешка, но този път на т.нар. победители. Но отново това са грешки в относителен характер. Някой може да счита за грозно, но в древен Картаген са убивали малки деца, и казват, ги принасяли в жертва на богове, не съм сигурен, доколко причината е била недъгавостта на тези деца и доколко просто липсата на прехрана, фактът е факт, макар и по този жесток начин, хората са си решавали проблемите. Е имало Картаген докато римляните не решили да го премахнат. Не знам докъде защото ги е дразнела тази практика и докъде поради други си там техни проблеми, но макар често да можем, да се убедим, че човешката история е много кратка за да можем да си правим изводи, този пример категорично не е сред тях. А напротив позволява да се види, че когато едно общество или популация, (да се върна към любимия ми език), та когато тази популация не намира начин да си реши проблемите по по-ефективен начин, винаги идва някой друг и й ги решава “по-добре”. В случая римляните доста ефективно и кардинално са решили проблема с препитанието на Картаген. Дали е можело и иначе … не се наемам да отговарям, но има една поговорка, че по какъвто път тръгнеш, такава смърт те настига. Нещо като – който нож вади от нож умира. Та както казах, начини за решаването на един или друг проблем винаги има много, въпросът е само, какво търсим и дали имаме нужният потенциал, в момента в който го търсим, за да го намерим. Все пак, трябва винаги да помним, че при липсата на контрол, всяко нещо което до вчера ни е помагало, утре може да се обърне срещу нас. Живите организми на този свят съществуваме в едни много уникални условия, условия, които само малко по-различни да бяха и нямаше да може, да ни има. Ако например, енергията на “Големия Взрив” не е била точно колкото е била за да може хем да се образува вселената, а не веднага да колабира в себе си. Или енергията на електрона например, не беше точно колкото е, за да може да обикаля по стационарни орбити около ядрата на атомите. Или пък способността на въглерода хем да образува 4 валентни връзки, хем да е достатъчно малък за да позволи гъвкавостта на полимерните молекули на негова основа. Или пък кислорода да има този си глад към електрони. Или пък ъгълът между валентните му връзки и свободните му електронни двойки да е точно, какъвто е, та да имаме водата като този добър разтворител, какъвто е, (ако не за друго, поне да си измием ръцете преди ядене, не че карам някой да си мие ръцете). Или пък просто леда не беше по-лек от водата, та да предпазва от замръзване целият водоем и така защитава от студа организмите във водата… . Примерите нямат скоро край, само на някой да му се пише, а на друг да му се чете. Все пак има огромно количество книги, които могат да обогатят съкровището ви от познания и примери, и книги които нито имам желание, (в смисъл не бива), нито възможността да ги обобщя тук. Едно е сигурно, животът ни е относително крехък баланс на физични, химични и биологични сили, за които само можем да сме доволни, че да били точно такива, каквито са се оказали. Днес във все по-усложняващата се социална обстановка на Земята става ясно, че трябва да обръщаме сериозно внимание и на социалните сили, които регулират обществата ни. Не за друго, просто ако изберем път различен от този на древен Картаген. Ако ли последният ни устройва, тогава наистина няма за какво да се тревожим, то вече и решението е ясно, остава само да си чакаме часа. Все пак за хората, които не се ласкаят от такава съдба, си позволявам да препоръчам да наблягаме на анализирането на социалните сили в нашите общества и може би преосмисляне на едва ли не обожествяваното значение на думата “емоция”. Да красива дума, дума, която ни носи и много хубави моменти, дума, която несъмнено описва съкровени моменти от живота на всеки един от нас. Нарекох по-рано емоцията рефлекс, който има своята роля и ние не можем, нито пък бива да го отричаме, даденият вече пример със сложния баланс между всичко, което на мен позволява днес да пиша тези редове, а на друг утре да ги чете бе, за да покажа, че нашият свят е, свят на баланс между убийствени в чистият си вид сили. Баланс, който да ни напомни, че може би трябва да се отнасяме и към рефлексът емоция с предпазливост. Може би трябва да й се наслаждаваме в определени моменти, просто защо все пак ни е като солта в манджата, но да се пазим в други моменти от нея, щото и солта в големи количества си води негативите. Все пак трябва да признаем, че дори гнева на бясно куче си е емоция, а ние хората сме надарени с по-голяма мозъчна кора от бесните кучета, все трябва да има някакъв смисъл, нали. Може би си струва да дадем възможност на природата да продължи работата си върху мозъчната ни кора, тя горката се мъчи над нея вече няколкостотин милиона години, все ми изглежда, че не може да й се противопоставяме и насила да се правим на по-тъпи от колкото сме. Нека пазим ясно съзнание и не се оставяме на емоциите си да ни владеят във важни моменти. Нека имаме разумът да контролираме емоционалните си пристъпи в определени ситуации. Нека не се мразим лесно и не повече от колкото е необходимо. Майка ми и баща ми са от две съседни села някъде из България, в селото на майка ми, казват че са по-умни от тези в селото на баща ми, там пък обратно на свой ред. Аз като плод на междуселската комуникация не съм сигурен каква позиция да заема, а още по-повече, че нещо ме смущава и в двете позиции. Така де, кой не прави грешки и глупости, никой не е застрахован или поне не аз. Един ден се прибирам у дома, бях студент (на 18 години), живеех в общежитие, беше зима, а поради незнамсикакви причини ни беше изгорял бушона в стаята, а той беше общ и за съседната, бяхме по три момчета в стая, алтернативата да се топлим един друг просто не стоеше на дневен ред, и понеже портиерката на общежитието не искаше да дава ключа на стаята с ел. таблото, решихме да я разбием и да си оправим бушона. Познайте кой я разби, не че се гордея с това, днес не бих го сторил, но тогава не му мислих много, изглеждаше ми справедливо. Все пак имаше си последствията, че някои тарикати използваха подписа ми да разбия вратата за да оберат по-късно през нощта, каквото си искат от нея, а аз трябваше да отговарям за всичко. Понякога се случва така и затова е добре човек да успява да контролира “справедливия” си гняв, просто статистиката доказва, че често има последици, за които не сме предполагали в бързината и “справедливостта” си. Та както казах глупости всеки може лесно да извърши в гнева си, но съм благодарен на човека който прояви разбиране към мен тогава, а може би някой сега ще каже, сега: - А-а-а, аз не! - Добре де, вие сте по-съвършени от мен. Всеки човек си има слабите моменти, всеки е ходил на изпит в не най-добрата си форма и тогава как силно ти се иска още малко да имаше време, ама няма-а-а. Изобщо винаги трябва да се съобразяваме с конюнктурата. От друга страна, фактът че сме правили някакви глупави грешки или в определен момент не сме били готови за нещо, не означава непременно че сме лоши хора, поне на нас не ни изглежда така. Е да за някой от вън е друго. За това трябва да имаме и толерантност към младите хора, които правят определени грешки, и да съзнаваме, защо е станала дадената грешка. Има си ситуации и ситуации. И отново идва нуждата от разум, и обмисляне, а не от простата гневна реакция. Като се замисля, колко ли пъти войни са били на косъм и колко ли пъти трябва да благодарим на знайни и незнайни хора, които са намирали начин да сдържат гнева си. Вярвам, че живота може да е хубав, знам че е труден понякога, но младите хора трябва да се борят с младежката си припряност, а възрастните с предразсъдъците си. Вярвам, че плодовете от тези старания са едно добре функциониращо и прогресиращо общество или популация по научно му. Апропо, щях да казвам защо одеве, казах: “за популацията си, а не за вида си”. Еволюцията винаги действа първо на ниво популация и чрез нея на вида като цяло. Ето защо възникването на пагубни тенденции в една популация може и да не окажат такова влияние на целия вид. Не напразно саморазрушителните популации на общества – като при някои древни народи – са изчезвали, но все пак нашият вид продължава да се развива. Продължава казах да, но все пак прогрес постигнат преди появата на “MTV” и “Coca Cola”. Преди някой да ми пее непрекъснато по радиото, че никой нямал право да ми казва, какво да правя и че мога да си правя, каквото искам. Защото аз все пак считам, че не мога, нито пък бива да си правя, каквото си искам, иначе … къде ще е разликата между бясното куче и мен – човекът? |
| Артиста: "ФАРЗ - это действие, обязывающее каждого человека в строгой форме выполнять предписания шариата. За исполнение будет вознагражден Аллахом. За невыполнение без уважительных причин - строго наказан. Кто не верит в истинность этих обязательств - переходит в категорию неверующих." Горният цитат внезапно ме накара да погледна с други очи на една стара мъдрост, че историята се повтаряла - отначало като трагедия, след това като фарЗ. |
| Сандьо, щеше нещо да казваш, после забрави и апропо пак щеше да казваш и пак забрави, та се оттърва на 16 хиляди знака, и кво стана значи, земята ли е голяма или бактериите са много и от каква конфесън са тези бактерии, ислямско - фундаметналистка или от объркана еволюция, ама нейсе, то и с букви можеш да направиш собствената си карикатура... |
*****
Редактирано от - bot на 08/2/2006 г/ 16:03:07 |
Ужасно е, че в 21 век с могъщия напредък на цивилизацията, науката и прогреса, светът е разделен на две от все по-голяма и постоянно увеличаваща се пропаст, от едната страна на която царят задълбочаващ се глад, мизерия и бездуховност и които намират упование и изход в религията, а от другата страна - същата тази бездуховност, която намира упование и изход в неконтролиран стремеж към консумация до пресищане на материални блага за сметка на безогледната експлоатация на първата страна. Всъщност това си е § 22  |
*****
Редактирано от - bot на 08/2/2006 г/ 16:03:40 |
| Работата не е чак толкова сложна - не бива да се обижда религията (както и расата и етноса), още повече че в случая ислямът категорично забранява самоубийството. А трябва да се критикува и възпира политиката и политическата идеология на близкоизточния тоталитаризъм (и ислямистки, и светски, "социалистически" или панарабистко-националистически). * Това за американския "фундаментализъм" е ала-бала - американците просто са по-свикнали да живеят в мултирелигиозна среда и да уважават всяка истинска вяра, независимо каква. По-далече са от изтока и нямат европейските исторически, колониални и постколониално-имигрантски комплекси пред него. Американския Бог, на когото се уповават, е деистическия, мултиконфесионален бог на просвещението, "на когото се кланят всички народи под имената на Йехова, Юпитер и Господ". Буш е методист, речеписеца му Майк Герсон пък е епископален, и бога на последния май най-прилича на Ботевия, "на когото щат празнуват...". * За образите в ислямското изкуство пуснах картинки в тема Балканизация, стр. 23. |
| Ииии, Зе, колко си предубеден — тъкмо пък ти! Плювнал си оттатък при Бориславов, че облайват ли, облайват, а той човеко се появява тъдява 2 пъти в годината и има наистина стойностни текстове; пък за Дичев, който днеска е нацвъкал едно ама псолютно нищо и никакво, викаш, че само се бил "поизсилил малце". А виде ли го пък Димитри как яко се е изсилил — бие ги сичките. И аз си го казах мойто оттатък — требе да си страшно голем гявол, че да пишеш на тая тъкмо тема и да не я облаеш. |
| милчо, баба ми, лека й пръст все ме учеше, че когато искаш да критикуваш, трябва да използваш аргументи, а не обиди. Но разбира се, не мога да очаквам да изповядваш моите стандарти за общуване и коректност. |
| Бе тоя, чичо Фичо, след Иван Хаджийски и Ботев вкара в своята америкън $агитпрограма, ама той има и друго а, Вий, вий сте ...! Ботев е бил емигрант, но не в Манхатън и винаги е бил патриот, а не апологет-чуждопоклонник, не смей, кичозен...?!Ха Ха |
| Сандьо, моля за извинение, за краткостта, баба ти е била права, но явно не си възприел нищо от нея... |
| ***** Независимо от всичко - СЕГА, така е по добре - доста по малко плява има във форума. Редактирано от - bot на 08/2/2006 г/ 16:46:45 |
| Карикатурная война вспыхнула из-за хорошо организованной дезы Натиснете тук ...Все дело в том, рассказывает Роуз, что на протяжении последних месяцев группа радикальных имамов из Дании ездила в Ливан, Сирию и Египет и нарочно подогревала общество. Они сказали, что в Дании готовится новый перевод Корана, в котором цензуре подвергается слово "Бог", а это, по исламским традициям, серьезный грех. "Но это ложь - никакого издания не готовится", - говорит Роуз. Эти имамы, по сведениям редактора, сказали, что Jyllands-Posten - праворадикальная газета и собственность датского правительства. "Это неправда: мы частная либеральная газета в европейском смысле слова", - отмечает ее редактор. Но самое главное заключается в том, что имамы взяли с собой в поездку совсем другие рисунки, происхождение которых датскому журналисту неизвестно: на одном из них пророк сношается с ослом, на другом пророк представлен в виде свиньи, на третьем - он уже в виде педофила. "Все это - гнусная и хорошо организованная дезинформация. Именно такие ужасные картинки распространялись в мечетях. А теперь мы удивляемся такой реакции мусульман", - заявил Роуз. ... |
| ВСЕ ПАК, т.нар. "Свобода на Словото" се състои от два самостоятелни КОМПОНЕНТА: 1. Свобода да имаш ЛИЧНО МНЕНИЕ и да го разпространяваш свободно/например, чл.39 от българската Конституция/ 2. Свобода да търсиш, да получаваш и да разпространяваш свободно Информация/например, чл. 41 от българската Конституция/ Ерго, публикуването на авторските карикатури в датския вестник е Свобода за разпространяване на ЛИЧНО МНение, а публикуването на карикатурите ОТ датския вестник в други медии, е Свобода за разпространяване на ИНФОРМАЦИЯ !!! НЕразрешаването на разпостраняване на Мнение или Информация, е ЦЕНЗУРА/напимер, чл. 40 от българската Конституция/! Но Цензура има САМО където, когато и за каквото Държавата НЕ разрешава да бъде разпросранявано- като цензурирането се извършва по посочени в Конституцията и законите РЕД! Законите на една държава, обаче, важат САМО на нейната територия! Публикуваните във в. "Новинар" карикатури е разпространяване на Информация! НЕпубликуването на карикатурите от датския вестник- ако има държавна забрана за това!- би било ЦЕНЗУРА и изисква съответната ПРОЦЕДУРА ! Публикуването на тези карикатури в Дания, вероятно, НЕ е забранено по датските закони?! Но датския вестник НЕ е публикувал карикатурите в мюсулмански държави- следователно , НЕ е нарушил законите в тези мюсулмански държави! От което следва, че датския вестник НЕ е извършил "Престъпление" в тези мюсулмански държави , по законите на тези мюсулмански държави! Друг е въпросът, че и християните и мюсулманите твърдят, че БОГ Е ЕДИН! Следователно, може да се приеме, че това е карикатура И на християнския Бог/или на Сина Божи, или на Гълбчето?!/, а НЕ на Пророка Мохамед!!! Още по-друг е въпросът, че Светът занимава с този проблем и АТЕИСТИТЕ/като мен, например!/ по Света и у нас-и е проява на ОТРИЦАТЕЛНО Отношение и ОТРИЦАТЕЛНО Внушение към моите/и НЕ само моите!/ АТЕИСТИЧНИ възгледи! И аз имам конституционно и законово Право да изразя ВЪЗМУЩЕНИЕ от такова отрицателно Отношение и Внушение към моите атеистични възгледи!!!КАЗАХ!  Редактирано от - paragraph39 на 08/2/2006 г/ 18:06:53 |
| Този номер с отстъпването мое си го завреме не'нам къде. Аман, от преклонени главици, които се чудят защо виждат пръстите на някого зад гърба си, а усещат друго! Аман, от дивотии! Няма такова нещо, като някой има интерес от създалата се ситуация! Има: "Някой умен умело ще се възползва от ситуацията!" Ситуацията е, че една култура подчинена на Исляма ражда и използва терористи, които открито застрашават определен начин на живот. Другото е политическа коректност и западната цивилизация е склонна да я практикува като толерантност до момента в който има място за компромис. Когато мястото за компромиси се стесни достатъчно, перото става сабя. Истината е, че конфронтацията с една общност ескалира и сме в условия на война от дълго време. Мит е, че Ислямът е добричка и безобидна религийка, мит или на политическата коректност, или на заблудени овце, които никога не са имали понятие управление. Ислямът е невинен за екстремистите, колкото и Научният комунизъм за действията на комунягите. Това е остатък в главите ни от социалистическата култура на безотговорност, защото както Кърмилницата раждаше кадрите в името на светлото бъдеще, така и Исляма си ражда лидерите и героите, които на свой ред изпращат ония с коланите. И както във всяка битка, основна цел са лидерите и ценностната им система, така и тук Ислямът ще бъде атакуван. И ако лидерите и доктрината не еволюират, не се реформират и не се съобразяват с реалностите, ще трябва да се изправят срещу свободните хора...пък тогава ще видят какво Аллах им показва. Тази карикатура е тръба - тръба за всички мислещи мюсулмани. Никой не може да спечели битката за тяхната религия, освен те самите, а и никой няма намерение да я печели. Никой няма да гради тяхната общност и всичко си е в техните ръце. |
| >>><<< Тия арапи що се лигавят, а не земат да публикуват снимката на пророка за да се избегнат недоразумения...  |
 Български национален съюз: Депутат от „Атака” организира побой над членове на организацията 8 февруари 2006 | 16:11 Агенция "Фокус" София. Зам. председателят на партия „Атака” и български депутат Павел Чернев е пребил членове на политическия съвет на Български национален съюз (БНС). Това съобщиха за Агенция “Фокус” от БНС. От там твърдят също, че още четирима души са помогнали на Павел Чернев в боя. Инцидентът е станал снощи, след като Андриана Митева (27г.), и Ивайло Дачов (35 г.) от националистическата организация са излизали от телевизия СКАТ след тяхно участие в коментарна рубрика на медията. Членовете на БНС са били поканени, за да обсъждат отзвука от убийството на двете момичета от Пазарджик и отношението на младите патриоти към това. Свидетел на побоя станал и водещият на дискусионното предаване. Депутатът му поискал сметка защо допуска хора от Български национален съюз да участват в СКАТ, заявявайки, че това кой говори по тази телевизия определя „Атака”. “В продължение на двадесет минути четиримата биячи, предвождани от Чернев нанасяха удари в областта на главата, краката и тялото на Ивайло Дачов, докато петият държеше Андриана с извити ръце с предупреждение, че ако вика ще бъде „изкормена”, съобщават още от Български национален съюз. Потърпевшият Ивайло Дачов каза пред “Фокус”, че е подал жалба в полицията. След сблъсъка с Павел Чернев той е със средни телесни повреди и комоцио. .............................. NO COMMENT... |