Отиди на страница:
Ти, като само четеш, защо пишеш тогва?  Ако Стиви ***** се появи още един път тук, направо ще го напсувам на козата на прабаба му. Естествено, той няма да се засегне. Не понасям хора, които не тачат родовата си памет. Тръгнал да ми прави анализ. Дай аз да му направя един "анализ влизализ", да се разбере, че не е за всеки тая работа. Той пак ще каже, че това са глупости. Но нека преди това порови малко из аристотеловите книжки, ама не да им прави дупки и да се приспива с тях, а наистина да ги попрочете до късни доби.  Редактирано от - bot на 08/2/2006 г/ 13:35:35 |
| - Слушам, господин Директор. Обаче вие за всеки случай се обадете в "Бърза помощ". Тигърът не е ял три дена... - и Дичо тръгва по побелялата алея. Снегът продължава да вали и само камилата гледа щастливо, но защо - никой не знае. Животни! Холмс се замисли. Камилата наистина гледаше. Гледаше някак щастливо. Сините й очи искряха, миглите й потрепваха влажно, сякаш водна пеперуда върху джапанка на плажа. Небето ставаше все по-ниско. Ако скочиш, ще можеш да го докоснеш. Снегът продължаваше да се сипе. Като пърхут в реклама на ментололов шампоан. От клетката на вълка се чуваха ругатни: - Ну, заяц, ну, погоди! - виеше някой, а мириса на урина се носеше по въздуха, сякаш детско хвърчило, завързано за товарен вагон. И тогава Холмс го видя. Дедукцията не го подведе. И при този заплетен възел. По алеята срещу Камила крачеше Чарлз, съпроводен от Президента и скромна охрана - 50 служители на НСО и 3 БТР-а. Годината беше 2007 и той отново беше в България. Вместо с Петьо, дрънкащ на китара, този път щеше да пее с Първанов. "Миллион альiх розь" на Ала Пугачова. В съпровод на балалайка. |
| Първанов запя "Миллион алъйх розь" и зоологическата градина почервеня от червени бабички. Те приветстваха принц Чарлз и започнаха да му се натискат за автографи.Старците им отдавна беха измрели и нямаше кой да им се разпише върху черновите. Една го удари с бастуна по кепето, с което ходеше на лов за лисици, и през гората от ръце му подаде разписвалото си. Беше набръчкано като средновековен пергамент, който съхраняваше подписите на една дузина летописци. Принц Чарлз пристъпи плахо, вдигна писалката си и започна да дращи по сухия свитък. По едно време му свърши мастилото. Започна да пише със симпатично мастило - нищо не се виждаше, ама бабата доволно мъркаше и бърчеше чело: -Ох, на баби престолонаследника, сега Шерлок Холмс ше ме фане другия път. |
| Песенка Ебурашки * Я был когда-то странной Игрушкой безымянной, К которой с вазелином Никогда не подойдет. Теперь я - Ебурашка, Мне каждый своя тояжка При встрече сразу в роту подает! - Мне не везло сначала, И даже так бывало: Ко мне на день рожденья Никто не приходил. Теперь я вместе с Геной, Он не обыкновенный, А самый лучший в мире педофил! - Шаинский / Кузов / Мынчев - "На децата с любов" |
| Абе, каква е тая "загадка" в мненията под Джимовата колонка? Някой май е злоупотребил с ника ми, а? ФГС, ти ли си бе? |
| Започна да пише със симпатично мастило - нищо не се виждаше, ама бабата доволно мъркаше и бърчеше чело: -Ох, на баби престолонаследника, сега Шерлок Холмс ше ме фане другия път. Холмс беше от стара коза яре. Не в смисъл на чифтокопитен клонинг. По-скоро имаше остра по британски козя брадичка. Поглади я с дланта на дясната си ръка, като Велински своята в края на 12-та серия от "На всеки километър". Мислите в главата му запрепускаха шеметно. Тропотът от препускането им отекваше в козирката на ниско нахлупената му шапка. Внезапно се усмихна: - Здравейте, другарко Масларова! - каза с едва доловим съветски акцент Холмс. Бабата се опули. Можеше от раз да вземе "Пулицър" с това си изражение. - Но, как? Как ме познахте, господин Холмс? Уотсън погледна озадачено приятеля си. |
| тов. блиндяев, тхе айленд оф тхе секуиннд лав нан читал? я читал - три раза хорни ставал - якая книжка. |
Една го удари с бастуна по кепето, с което ходеше на лов за лисици, и през гората от ръце му подаде разписвалото си. ............... - Но, как? Как ме познахте, господин Холмс? Уотсън погледна озадачено приятеля си. След десетина минути Холмс вече доволно дърпаше от лулата си, а Уотсън повтори озадачения поглед по-настоятелно. - Елементарно, Уотсън. Не видя ли бастуна, с която старицата удари Уелския принц? Беше червена, махагонова социална тояга, с гравирана плакета с посвещение от Уайтчапълския клуб за социална рехабилитация имени сэр Джека Риппера. Кой би те ударил с такъв бастун и след това да ти поиска автограф, вместо да предложи морков, д-ре? Редактирано от - Forza NATO на 08/2/2006 г/ 14:38:09 |
| "- А можете ли да направите разлика между къртичина дупка в земата и собствения си задник? - попита докторът от Четвърти километър. - Страх ме е и за едното, и за другото - отговори новодошлият от улица "Райко Алексиев". - А като ученик да сте се удряли с мухобойка пре погледа на учителката? - Да, но само по издутия ми пакет. А на нея какво й влизаше в работата?!" (из един подслушан разговор) |