Ако говорим за малки деца, мног ясно, че с песни и игри, но над прогимназиално ниво диктовката си няма аналог. Знам два езика, единя съм го учил с диктовки и остарели методи, другият с комуникация и приятно прекарване в часовете. Няма нужда да казвам кой владея по-добре. Мъки трябват, това е истината. |
Добра статия, само че в нея не се споменава един много неприятен факт - в голяма част от школите, след входящия тест, кандидатът умишлено се разпределя в група, в която нивото е по-ниско от неговото. Целта е ясна: изкарваш повече нива, даваш им повече пари. Все пак човек се стреми да получи сертификат за по-високо ниво (или поне докъдето му стигнат силите и възможностите). И се получава така, че за няколко месеца не научаваш нищо ново, но пък иначе си си платил таксата. Впрочем, това не са само мои наблюдения. За съжаление, подобна е ситуацията и в British Council. Преди десетина години имах много сериозен спор с преподавателя англичанин, който ми направи входящия тест, защото настоявах да ме разпределят към напредналите. Не успях да се преборя и така 3 месеца учих неща, които вече знаех. Накрая толкова се отегчих, че дори спрях да ходя. А цената за това "удоволствие" си беше солена дори за тогава. Да не говорим, че за 3-те месеца курс изучихме едва 1/4 от учебника. Е, после ми изпратиха благодарствено писмо, в което ме уверяваха, че много биха се радвали, ако отново се запиша при тях. Сигурна съм, че е така... Редактирано от - meida на 13/2/2006 г/ 11:27:48 |
Според статията диктовката, многото граматика и преводът и са остарели методики, трябвало да се развиват езиковите умения!? Странно тогава какво се разбира под езикови умения - може би само говоренето? Как е възможно човек да овладее изцяло един език ако не умее да пише и да чете, как може да бъде уверен в себе си ако не знае граматиката на езика - без нея нито ще разбере писмен или устен текст, нито ще може да състави такъв, и няма и да проговори /поне не правилно/. Проговарянето е най-важната фаза от успешното езиково обучение, тъй като то е свързано с преодоляване на силна психологическа бариера - страха да не допуснеш грешка и да станеш за смях или да приличаш на глупак! До тази фаза обаче се стига с много труд от страна на преподавателя и разбира се на обучавания, за да може той да добие необходимата самоувереност и да започне да борави свободно с езика. Така че не вярвам, че има отживели методики, просто се появяват и нови, които допълват и подпомагат старите, но в никакъв случай не се взаимоизключват. Въпрос на правилна преценка на преподавателя е кога и как да прилага всяка от тях. В тази връзка, бих искала да разбера как точно определят един учител като добър?! "Квалифициран филолог и педагог" почти нищо не значи!!! Преподавателят трябва да е преди всичко педагог и психолог с индивидуален подход и разбиране- как се тестват преподавателите когато се назначават в езиковите центрове? Лично на мен са ми преподавали учители с дипломи и учителска правоспособност /нали това се разбира под "филолог" и "педагог"/, които просто не стават за тази работа. Преподавали са ми и учители, все още недипломирани, без учителска правоспособност /за жалост само два пъти/, които успяха да ме накарат да науча английски език без това да ми се стори тежко и непосилно. Педагогиката е свързана по-скоро с личностни качества, а не с квалификации на хартийки! В днешно време има много лоши преподаватели без необходимите качества, но с дипломки и други видове хартийки. Така че когато искам да се запиша на езиков курс как да разбера колко "квалифициран" е преподавателят? |
Аз пък съм много доволен от "Ай енд Ай" - освен че са на удобно място в центъра, преподаването там е на доста високо ниво. Разбира се, всичко зависи от преподавателя и базата. На мен ми преподава г-жа Поролиева, много фина и любезна дама, изключително подготвена. Прави ми впечатление, че не само тя, но и другите преподаватели редовно пътуват до Великобритания за участие в професионални форуми. |