| Неадекватно. Секи знае, че слоновете не плуват, а летят (снимка: натиснете тук) |
не може да има образователна система, в която децата да мислят, че знаят повече от учителя си. А ако децата наистина знаят повече от учителя си? Не защото те знаят толкова много, а защото учителите знаят малко? _______________________ Всяко село си има селски идиот, но не всяко го избира за кмет. |
| Този въпрос не е актуален - всички знаем, че слоновете са умни и знаещи животни - така че място за "ако" няма. _______________________ Всяко село си има селски идиот, но не всяко го избира за кмет. |
Не е баш така. Още като малък не можех да отговоря правилно колко слона има в черешовата градина. Чехов дори прочетох, на вишни минах и па не проумях що тия слончета се крият в тая градина вместо гордо да навирят хобот и да литнат клепоухо над смълчаните поля ![]() |
| Трябвало е Удхаус да четеш вместо Чехов - и щеше да научиш за розовите слонове. _______________________ Всяко село си има селски идиот, но не всяко го избира за кмет. |
| Къф е тоя удхауз?! Аз съм ги измислил розовите слончета! (вж. илюстрацияьта по-горе) А вицовете за слончетата ги е измислил Манрико. Сичките. То си му личи де, ама си трае, секо негово либрето почва от залез над Нил ![]() |
| В оперните либрети за "залез над Нил" не се споменава. Единственото упоменаване на Нил е: ATTO III Le rive del Nilo É notte stellata. Splendore di luna. Демек залезът отдавна е минал _______________________ Всяко село си има селски идиот, но не всяко го избира за кмет. |
| Добре де, предавам се, моето поколение разчиташе повече на нощи в бел сатен отколкото на некви нилски крокодили и летящи дирижабли |
| върви си един Божи човек из пустинята, поглежда към небето и пита: - Господи защо си направил птиците да литят а слоновете не? след малко едно птиче прелетява над него и са изцъква на рамото му Божият човек вдига поглед и казва: - Разбрах Господи |
| Вълчев казва много точни неща, не виждам защо това нещо е в "После". Жаргонът му действително е академичен, но това голям проблем ли е? |
| Вярно е казаното от Дани и ироничното му поставяне в "После" не прави чест на вестника. Щото, които го познаваме, знаем, колко той знае, а тия в "Сега" едва ли знаят ... И са на нивото на оня дЕдо, дето повЕрвал, че слон полетЕл, чак когато внучето му казало, че го е прочело във в-к "Дума". |
| Никак не съм привърженик на лакеите на монархията. За малко да отмина и това изказване, поради органическата ми непоносимост към подобни люде. Прочитайки го обаче искам да кажа следното: Напълно поддържам казаното от министъра. Тезата, че ролята на учителя е да внесе ред в информационния хаос на детето е изключително актуална и трябва да стане лайтмотив на всяка реформа в образованието. Детето трябва да бъде убедено, че има безспорно установени факти и истини, които съставляват скелето, върху което се изгражда съвременната цивилизация. Критичното мислене, което учителят е призван да насърчи в децата ще им подскаже, че трите различни противоречащи си неща, които прочели в интернета за река Нил, не могат да бъдат едновременно верни. Истината е само една. И тъкмо тук е ролята на учителят като “посредник между информационния хаос и реда в главата на детето”, да му помогне да отсее зърното от плявата и да насочи детето към разума и знанието, а не към анархията на безпросветността и самодоволното многознайство. Изкуството на добрия педагог е да убеди детето, че подхвърлянето на два-три факта, не е знание и, че подхвърляйки такива факти, дето учителят се е случило да не знае, не показва, че детето знае повече от учителя. Учителят трябва да убеди ученика, че знанието изисква систематизиране на точно определени факти, до които се е достигало често чрез жестоки борби, изисква труд и е продължителен житейски процес. Изказването на министър Вълчев е едно от най-умните неща, които съм чел напоследък в пресата. P.S. Сега да не седне някой да се заяжда с биволите и да пита дали летят. Разбира се, че летят ... |