Отиди на страница:
| Ясно, значи шедевра "Десет малки негърчета" е дълбоко алено периодичен. Отрова, въже, брадва, премазване с плоча, удавяне, каквото ти душа сака. Бабички, генерали, хитри гувернантки, детективи, съдии, плейбои - всички под ножа и нема лабаво.  Редактирано от - Сибила на 20/2/2006 г/ 16:54:37 |
| фък... розави бабички... едно време беха червени... стръвни... и въоръжени с тигани... деполитизира се лека-полека милата татковина... |
| Разбира се, в една толкова несериозна рубрика като Реконтрата, не мога да дам в пълната му дълбочина изследването си за периодиката в творчеството на тази писателка. Още повече, че двата гореспоменати периода не са ясно разделени времево, което понякога обърква изследователите. Достатъчно е да кажа само, че сред деветте основни подпериода има два, които се срещат и в двата периода, което показва известна криза в творческото въображение на писателката в средата на 30-те. Например, сред широката публика по-популярен е подпериода отпреди смърта на съпруга на А.К., характеризиращ се с предимно мъже на и над средната възраст сред жертвите на романите и. |
Интересно що сЕ бабички са обект на ...таковата...Не съм чувАл млади почтенни дами да са изгаврят с некой дедо... Е, Швейк разказва за една такава случка , ма ето бъйло давно и неправда...Дискриминационно е отношението на младите дами към дедовците... и ний сме ора...    |
Не те лъже: Les Hommes proté gé s на Robert Merle, лека му пръст, почина май преди две години на достолепна възраст. |
Йори, не знам дали си гледал един филм за Агата Кристи, уж биографичен, ама доста натаманен, сюжетът се въртеше около това как Агата Кристи замисля собственото си самоубийство, което обаче да прилича на убийство и всичко това заради любовта си към полковник Кристи, с който, доколкото си спомням, все пак се развели след дълги опити за помирение. |