Тц, не са му това същинските проблеми на учебника по история. Проблемите му са методологични, понятийни, структурно-съдържателни и методически... |
Историята не е наука, поне у нас със сигурност не е. Тя е проститутката на политиката и на предателите-политици. |
Много ми хареса статията прав е, че "информационното общество се основава на писмен текст" и по-точно на майчиния език, и без владеенето му на литературно равнище, което се постига само с осмиеслено четене на сериозни текстове, няма прокопсия. * Калина, може ли да ми преведеш какво си искала да кажеш? |
Българските историци са комунистически пропагандатори! Не "нечетенето" на книги а четенето на "тяхните" книги прави българина негоден за самостоятелно мислене и за интелигентна професия! |
Ако авторът беше наистина учител, щеше да знае, че учениците имат бележници, а не книжки за разписване! И учебниците няма нужда да са сложни, ако целта е учат децата, а не да бъдат повод за "разписване на книжки"! В този си вид учебниците по история (и не само те) са подходящи наистина за студенти, но не и за деца. Ето тук е проблемът! Че по тях трябва да се обучават деца, а не възрастни. И сложният изказ е признак на псевдоакадемизъм, а не на качество. Ей това не могат и не могат да проумеят някои хора! Да не говорим, че хронологията на изучаване на материала буди недоумение. Четвърти клас - за един срок пречаткаха набързо Първо и Второ българско царство. Пети клас - турско робство и Възраждане!?! Голямо предъвкване, голямо плюнчене, то не бяха етнографски, фолклорни и какви ли не още отклонения, само и само да има върху какво да се изпитват децата. В шести клас - от България след Освобождението до наши дни. Уроците - все едно четеш вестници. Както изплака синът ми - "Ми то само политика, бе мамо!" Това както и да е. Но в седми клас - древна история! Така и не мога да проумея, кой ненормален мозък реши да се учат нещата отзад напред??? Не трябваше ли да се почне от общото (световната история - Древност, Средновековие и т.н.), а след това да се учи частният случай (Българска история), а не сега да зубрят енциклопедични справки що е то демокрация, монархия, фашизъм и т.н., защото се споменават в уроците. Ако бяха учили първо световната история, нямаше да се чудят кое какво е. Просто щяха да го знаят. __________________________________________ ________ "Не ми е работа, как`Сийке, и не съм от тях, ама..." |
*****
Редактирано от - bot на 27/2/2006 г/ 10:06:57 |
То хубаво много учебници, че и сложни на туй отгоре, ама по кой от тях ще бъде изпитът по история в Университета? |
Освен всичко друго, учебниците по история са и глупаво необективни, като изтъкват прекомерно някои факти от историята ни, придавайки им фалшива ценност (богомилството), а подминават бегло наистина заслужаващи адмириране факти (българсака емиграция и просветителско дело в Русия след падането на България по османско робство), а някои факти направо се премълчават, та човек трябва да ги научава от чужди исторически съчинения (близките до съюз отношения между България при Самуил и Киевска Рус при Владимир или произходът на хан Крум) |
Сгуньо, какво ново знаеш за произхода на великия кан Крум? Интересувам се, предварително благодаря, ако ми отговориш! |
Оставете го Крум, ами що сте такива познавачи на Историята, кажете на този автор кой е Сергиенко? - Натиснете тук |
Здравейте. Към постинга на Как'Сийка ми се ще да добавя този цитат: ""А тези, които са от 8 години нагоре, те вече не знаят къде са, блуждаят, никой нищо не създава за тях. Ето, от тази възраст ги изпускаме. Всичко, което им се предлага, ги провокира да имитират големите."", който е част от интервюто на Борис Карадимчев ""Всички ние робуваме на тийнейджърите"" от вчерашния брой на Сега. Натиснете тук И още да добавя, че в последните години много често съм наблюдавал родители, които се отнасят, разговарят, изискват и очакват от своите 3-4 годишни деца реакции и действия като на възрастни хора. Прекалените родителски амбици, в тези случаи - децата им да изглеждат пред останалите като вундеркиндчета произлизат от "бедно"-то детство. Голямата "Гордост" в случая е - да каже някой "чужд човек": "Аууу, ама какво умно дете, колко много знае! Бравос! На майка си ли, или на баща си прилича?" (тук, родителите се споглеждат, миглите им пърхат като крилца на пеперудки от нескрито удоволствие, от гордостта, която запълва ушите им със заслужено пищене, докато в същото време детето ръчка майка си по крака с новия си мобифон и я пита: "Мамо ма, ама кой е тоа дебил?". С подобни криви амбиции се пишат и учебниците за деца, само и само да "отговарят на 'съвременните'* изисквания", но какво става с "изискванията" и възможностите на децата. Съзнателно или не, по този начин им се ограбва не само детството, но също така и фантазията. Те стават "възрастни" много преди изобщо да могат осъзнаят или разберът какво значи това и "увисват"("блуждаят"в една ничия земя, докато стигнат пубертета, когато към всичко това се прибавя и адската досада от дъртите, дето само мърморат и наставляват. Така, и учебниците се превръщат във врагове, вместо в интересни занимания. И още: има ли връзки между различните предмети. (Българска литература - история, напр.). Как са говорили/изказвали хората в миналото, по 'онова време' и т.нт. ... *Това е онова съвременно, дето после пак става история и учебникът Трябва да се пренапише отново, за да отговаря на новите тезиси. |
Как Сийка не помни добре или не е продължила след шести клас. Едно време учехме така: в четвърти клас - бълг. история от траките до наши дни. Пети - антична (евроцентрична). Шести - средновековна (евроцентрична). Седми - българска от траките до наши дни. Осми - нова (от великите географски открития до ПСВ). Девети - световна най-нова. Десети и единайсти - българска. Първи курс на висшето училище - пак българска най-нова (история на БКП). Това беше добро подреждане, но не е единственото възможното. В САЩ студентите от всички специалности в началото също учат някаква история, или световна, или национална. В училище горе-долу наполовина национална и световна. Учебниците са големи, тежки, с много цветни картинки, карти, insets, и са модернo и либерално написани (не евроцентрично, имат и някои грешки). * Сега гледам учебника на щерка ми за 9 клас, World History: Patterns of Interaction (от началото до 1500 г.н.е.). Над 1100 страници голям формат. Твърди корици. Отпред - списъци на няколко регионални учителски и един ученически комитет, които го одобрили. Разделите са: Увод (общи теми, география, извори, методология) 1. Timeline 2. The People of the World: Human Origins (In Africa, ... Cave Painting, Civilization) 3. Early River Valley Civilizations (Mesopotamia, Nile, Indus, China) 4. People and Ideas on the Move (Indo-Europeans' Migration; Hinduism, Buddhism; Seafaring - Phoenicians; Judaism) 5. First Age of Empires (Egypt, Assyria and the Fertile Crescent, Persiа, China). 6. Classical Greece (...through Alexander and the Spread of Hellenism) 7. Ancient Rome and Early Christianity (...through Decline of the Roman Empire; Rome and the Roots of Western Civilization) 8. India and China 9. African Civilizations 10. The Americas (Hunters and Farmers, Early Civilizations of the Andes) 11. The Muslim World (600-1250 AD) - World Religions: Buddhism, Christianity, Hinduism, Islam, Judaism, Confucianism) 12. Byzantines, Slavs, and Turks (500-1500 AD) 13. Еmpires in East Asia (China, Mongols, Japan, Korea, SW Asia) (800-1500 AD) 14. European Middle Ages (800-1500 AD) 15. The Formation of Western Europe (Church Reform, Crusades, Towns, England and France) 16. Societies and Empires of Africa (800-1500 AD) |
И понеже, авторът на горното наблюдение твърди, че: ""учебникът е помагало на учебния процес, не негова библия"", а в съседство чета оплакванията, че: ""Убеждението на бизнеса е, че везните се накланят в полза на селското стопанство за сметка на развитието на информационните технологии и модерните индустрии."" и опасението от превръщането на Блъгария в ""слаборазвита аграрна провинция на Европейския съюз""(от "Битката за виртуалните евромилиарди стана реална". Та си се питам, дали някой се заблуждава, наистина, че ние ще създадеме новия "Уиндоус" и ще "превземеме" Света с него, например... Но какво, ако към помагалото на учебния процес - учебника има други, компютърни помагала: Интернет страници, дискове с допълнителна информация, интерактивни (исторически) игри и комп. (3D) анимации - филмчета за съответните предмети. Всичко това в съчетание с уроците и учебната програма, разбира се, която би трябвало да е логически свързана и лесна за възприемане, но не предимно за учители с дългогодишен стаж. ; -) За да не става както в онзи виц, дето онзи професор казал на учениците си: "E Хайде де! Пети път ви обяснявам урока! Аз го разбрах, вие още не можете." |
Приемам статията като лично мнение на автора. Нищо повече. Твърде зелен е и с никакъв житейски (камо ли пък преподавателски) опит за да може да защити аргументирано някаква позиция. Застава на позицията на издателите, уж защитавайки свободата. Аз нямам нищо против издателите и техния бизнес, но те умират за държавната поръчка от учебници. Малко разходи, големи тиражи, сигурни приходи. Но това също е част от бизнеса. Проблемът е друг. Ние нямаме историци, нито достоверна историческа наука. Всяка нова власт използва шепа послушни "научни" работници и те пишат "нова" история. Те не търсят истината, поставят акценти и преиначават фактите така както им е поръчано. Та всички прехвалени светила в статията може да си ядат ушите-аз не им вярвам. Повечето ученици, учители и родители също. Проблемите с учебниците по математика, физика, химия и т.н. са методични , но с учебниците по история има и друг проблем-с тяхната истинност. |
Percoles, синът ми е в шести клас, на 13 години. Затова имам мнение за учебниците в прогимнзията, за гимназиалния курс тепърва ще трупам впечатления. Чичо Фичо, цитирам твои думи: " Отпред - списъци на няколко регионални учителски и един ученически комитет, които го одобрили." В момента в България родителите и учителите са последната дупка на кавала, даже не са и дупка, никой за нищо не ги пита. Важното е едни наши хора да трупат пачки... А още по-важно е да расте неграмотно и необразовано поколение. Това са бъдещите роби, че образован и умен човек не може да е роб. Поне не за дълго... А това става благодарение на учебниците, които вместо да отварят нови хоризонти, вадят очи. Ти можеш ли да си представиш един учебник по английска литература там при вас, който да се чете с Речник на чуждите думи в ръка??? Българските обаче така се четат! За това ревем, а не, че щели да се гътнат децата ни от повечко знания. Точно обратното е! |