| Професор Стамболиев нещо като че ли не му се работи. Защо да се ограничават делата пред ВКС. Че това да не са съдии, които по закон трябва да заработват по-малко от другите? Че това би означавало една привилегия за по-малко труд да получават по-големи заплати от другите съдии на по-ниските нива.След като съдия от ВКС или ВАС не иска да има много дела за разгмлеждане, да си намира друга работа, а не да търси политически чадър да бъде освобождаван от служебни задължения. Не очаквах професор Ставболиев да е такъв мързеливец. Това не е присъщо за хората от неговия политически елит, коти първи в България въведоха закона за всеобщата трудова повинност.Сега той прави точно обратното на това, за което са си дали живота дедите му. Друго трябва да се промени в работата на ВКС, и по-конкрретно на първо време чл.213, б.А-изключително противоконституционен текст, който създава възможността за съдебен произдвол, неподвалстен на процесуална отмяна пред Окръжен съд. Промени ли се този член, то тогава до окърежно ниво ще се прецеждат достатъчъен голям брой процедурни нарушения от страна на районните съдилища. И няма да има толкова недоволни, колкото сега а и няма да имъ възможност за корупция по тази линия. Не бива държавата да поема разходите на тези, които нямат достатъчно средства. Това ще са около 0, 01 % от всички. защото много ограничения има за ползването от тази малка привилегия, впореч право. не бива да се поставя правото на всеки да иска защита в зависимост от икономически ценз. тези дела трябва да са безплатни, както са безплатни наказателните дела. без такси, без други дивотии. Достатъчно е само държавните такси да отпаднат, много от неразрешимите проблеми ще намерят разрешения. Аз мисля, че свободното развитие на всеки е гаранция за свободното развитие на всички. Професор Стамболиев би трябвало да промени позицията си за нуждата от съкращаване на работния ден на съдиите при ВКС. Изобщо такава нужда няма, а има ВОПЪЛ от страна на тези съдии, че са претрупани с дела и нямат време да ги прегледат и бълват явни тъпотии. Все пак, намериха начин да съкратят работата във ВКс, като въведоха обжалване само въз основа на отенителни основания посочени от страните в касационната жалба. Не се ли посочи- дори и да е очевадно някои противоречие, няма решение от страна на ВКС. И пак не решиха проблема с мързела на съдиите от ВКС. Искат още а техен най-ярък представител е професор Стамболиев. |
| Та до сега нямахме ли позиция "обществен защитник"? В САЩ, не само за гражданските, но и за всякакъв вид престъпления, щатът осигурява безплатен защитник на провинени, които нямат средства за платен адвокат. |
| чрез Великотърновски Окръжен съд до ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД С о ф и я Ч А С Т Н А Ж А Л Б А от Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420 ул. “Цар Борис-I”, № 46, 5250 Свищов, тел. 0631-2 65-20 E-mail: tanas@gbg.bg Срещу определение на ВтОС от 11.01.2006 г. по ВЧГ 20054100501122 Уважаеми Върховни СЪДИИ, Съобщението за изготвено определение по делото ми беше връчено на 21.02.2006 г. Обжалвам в срок. Формално погледнато, трябва да съм доволен от определението на ВтОС от 05.01.2006 г., постановил отмяна на същото на основанията на моята Частна Жалба срещу определение на Св.Р.С. по гр.х.д.№467/05 г. Но аз принципно не съм доволен, защото ВтОС само отменя определението като неправилно, вместо да постанови обезсилване на цялото дело №467/05 г. като недопустимо. Замолвам да изслушате моите отменителни основани, както следва: Първо на първо, фокусирам вниманието Ви върху текста на съобщението.То е адресирано до мен лично, на адреса, посочен в Исковата Молба – ул.”Цар Борис-I”, №46 г. в Свищов.Този адрес съм посочил като постоянен мой адрес, на който ме призоваваха три пъти. В моята Искова Молба (ИМ. не съм посочвал съдебен адрес, нито пък съм упълномощавал друго лице да получава призовки, съобщения, обявления и други книжа по делото от мое име. Казано на юридически език, няма друго лице, легитимирано да получава тези книжа. Тази част в Съобщението е единствено правилното в действията на ВтОС, сложил на разглеждане две мои частни Жалби -Вх.№ 1432/23.11.2005 г. по гр.х.д.№ 467/05 г., и Вх.№ 1433 от 23.11.2005 г по гр.х.д.№496/04 г. по описа на Свищовския Районен съд за 2005 и 2004 г. А ето и моите отменителни основания: Във връзка с дело №467/05 г. Мен е известно, че дело или граждански процес пред съдилищата у нас се инициира по ИМ от субект на правото.В теорията на правна наука, това се нарича диспозитивно начало на гражданския процес. Това начало се обуславя от волята на лицето, легитимирало се да търси защита от съда на нарушено свое право или застрашен свой интерес. Образно казано, гражданският процес влиза в действие, ако доколкото и докогато легитимираното лице търси защита. Обратната страна на диспозитивното начало (ДН) е забраната защитаващият орган по свой почин да образува граждански процес, да изменя неговия предмет или да го прекратява, преди да е дал защитата, която дължи, когато гражданския процес е допустим. Отваряйки дума за незаконосъобразността на гр.х.д.№ 467/05 г. аз отново поддържам пред Вас моите отменителни основания, така както те са представени в Частната ми Жалба. Днес добавям още нещо. Това дело №467/05 г. не беше инициирано по моя воля. Аз само подадох молба за възстановяване на срок, за който си мислех че съм пропуснал, понеже определението за прекратяване на делото по моя иск- дело №496/04 г. – не беше на моето внимание в периода на преклузивните срокове за обжалването му. За съществуването на определението е било изпратено съобщение до лице, нямащо никакво отношение към правния спор, лице, което не е нито близък мой роднина от моето домакинство, нито някакъв друг мой сродник. Така повелява чл. 46, ал. 2 от ГПК. Лицето, получило съобщението, че определение от 27.07 е изготвено се казва Трайчо Димитров, и живее на ул ”Д.Хадживасилев”№7. Другият ищец, моята сестра, също така бива известявана на този адрес, непосочен в Исковата ни молба – лист 42 и лист 43 от дело 496/04 г./призовки/ След като съдът счита, че има предявен иск от чуждо име, то той е бил длъжен да призове лицето, в интерес на което е предявено правото пред съда. (Арг. Чл.15, ал.3 от ГПК). Съдът, противно на този императив не призовава законосъобразно другия посочен ищец, чийто адрес е в гр.Ловеч. Нещо повече: този втори ищец няма пълномощник по делото да го представлява, нито пък моят адвокат е поемал ангажимент за това представителство. Може да се мине и без втори адвокат, тъй като искът е един и същ и касае двама ни като ищци. Налице е нередовно връчване на съобщение! Дело №467/05 г. беше образувано от Св.Р.С. ненужно. Нормативът е, че когато се иска възстановяване на срок се призовават страните по същото дело, по което съдът твърди че има пропуснат срок и не се налага образуването на ново дело.( Арг.чл.37, ал. 1 от ГПК.) Изрично е повелено, че се призовават страните. Съдът в случая се е явил като мой процесуален субституент, противно на задължението си да спазва стриктно чл.2, ал.2 от ГПК. Служебното начало в конкретния случай е неприложимо. А това на свой ред говори за това, че определението на съда по това дело №467/05 г. е нищожно, поради липсата на процесуалната компетентност на съда да инициира нов граждански процес. В теорията този въпрос е изяснен разбираемо- „ Молбата за възстановяване на срока се подава в седмодневен срок от съобщението, , че срокът е пропуснат. Тя се разглежда от съда, пред който е трябвало да се извърши пропуснатото действие, като се призовават и двете страни. (Живко Сталев, БГПП, CIELA, С.; 2001, с.255 - изречения 1 - 4 от долу на горе.)Твърдя пред Вас, че Съобщение за пропуснат срок не беше изпращано до ден днешен. Което говори за това, че срокът за обжалването ми пред въззивната инстанция не е пропуснат, което се е престарал да докаже Св.Р.С и ВтОС. Престарал се е, понеже не иска да проумее, че аз лично не представлявам сестра ми по спора, а само съм я подписал накрая в ИМ по нейни две обикновени пълномощни, приложени към делото. Съдът държи, пълномощното да бъдело „надлежно заверено”. Но такива „надлежни” пълномощни няма по ЗЗД. Терминът „надлежен ред” е полицейско понятие, не е категория на гражданския процес. Св.Р.С. и ВтОС извършват произволни квалификации на пълномощните. Нотариално завереното пълномощно е изключение, а не основно правило!! Виж приложение накрая-стр241-242). ВтОС е трябвало да признае обикновеното пълномощно на моята сестра да подпиша ИМ, а не да връща делото тя да се разписвала под ИМ. Аз знам, че не мога да я представлявам пред съда. Но знам, че нейното пълномощно ме овластява да я представлявам пред администрацията на съда, доколкото да подам от нейно име ИМ и да я подпиша, което изрично е сторено накрая на ИМ.Пред заседаващия съд аз не мога да я представлявам, аз не съм и извършвал каквото и да било действие пред заседаващия съд в тази насока. ВтОС е трябвало да се произнесе дали приема за легитимно обикновеното пълномощно на моята сестра, което ми дава правото да я подпиша. • Служебното начало може да се приложи, когато съдът установи по възражение на ответника, че подадена до него молба не е редовна.В случая се прилага чл.100, ал.1 от ГПК. В моя случай, след подаване на молба за възстановяване на срока, се изготви определение в съдебното заседание от 17 Ноември 2005 г., гласящо следното:”...едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени и онези книжа, в случая жалба против определението за прекратяване..” Съдът е бил длъжен да ме уведоми, че молбата ми за възстановяване на срока е нередовна, след като така е счел, и да ми определи един срок в който да приложа книжата - в случая Въззивната ми Жалба до ВтОС – така мисли съдът. Не мога да се съглася, че към молба до съда трябва да се прилага частна или въззвивна жалба като книжа. Това би означавало, че частните жалби, въззивните и касационни жалби са книжа, а не основно право на гражданите. Подобна трактовка на въпроса за книжата на гражданския процес, означава в крайна сметка непризнаването на едно неотменимо право по Основен Закон - това по чл.45 от КРБ. Книжата по гражданското право у нас са по чл.44, ал.2 , чл.39, ал2 и по чл.52 от ГПК Никъде в процесуалния закон не е поставян знак за равенство между книжа и жалба!! Защото не може да се инициира граждански процес по книжа!! На свой ред ВтОС е задължил Св.Р.С. да ми укаже какви книжа да представя, в доказателство на старото ми твърдение, че съм пропуснал срок за въззивно обжалване по гр.х.д.№ 496/04 г. ВтОС е върнал формално делото на Св.Р.С., но то не се намира на разположение на Свищовския Районен Съд, а до ден днешен е на разположение на ВтОС, в канцеларията им. Не може да се постановява връщане, а на практика да не се върне делото на първата инстанция. Подобна съдебна практика е недопустима. В тази си част определението на ВтОС е недопустимо. Ето как е разрешавал подобен казус бившият ни Върховен Съд: „След като бъде подадена молба за възстановяване на пропуснат срок, се извършва проверка за нейната редовност. Ако тя не отговаря на изискванията, се оставя без движение, а на молителя се съобщава да отстрани в определен срок нередностите. Ако нередността на молбата не бъде отстранена в определения срок, тя се връща на молителя. Разпореждането за връщането и подлежи на обжалване с частна жалба.” – Определение №48 от13.03. 1971 г. По гр.х.д№ 530/71 г., на II-ро г.о. на ВС-Сб.103. „ Непредставянето едновременно с молба по чл.37, ал. 1 от ГПК книжата, срокът за представянето на които е пропуснат, е въпрос за редовността на същата, а не касае основателността на молбата за възстановяване на срока за обжалване, поради което не може да бъде оставена без уважение само на това основание ”- Определение №183 от 11.11.1981 г. по гр.х.д.№ 3179/81 г., II-ро г.о. на ВС – Сб.81. Пледирам за нищожност на цялото определение от 17.11.2005 г. на Св.Р.С., за неправилност на определението на ВтОС по дело №1122 във връзката му с 467/05 г. като мотивация и за частична недопустимост на същото определение. По дело № 496/04 г. По - горе цитирах моя Частна Жалба с Вх.№ 1433 от 23.11.2005 г.Тя е подадена срещу определение от 27 юли 2005 г. на Свищовския Районен съд.С това определение е прекратено производството по дело №496/04 г., на основание чл.100, ал.3 от ГПК. По своята същност, това е текста на моята Частна Жалба срещу определението, с настояване то да бъде отменено, а дело 496/04 г- продължи своя нормален до решение ход чрез се връщане на Св.Р.С. Фигуративно казано, представил съм „книжата”, които съдът така настоятелно искаше да прочете преди делото да отлети до ВтОС. Моля да считате, че на стр.2, трети ред отгоре надолу съм искал да цитирам чл.37 от ЗД, а не така, както се е отпечатало -чл.39. Същият дефект е в извода ми за неправилност по чл.186 и чл. 2, ал.1 от ГПК във връзка с чл.39 от ЗЗД. Нека се счита, че е по чл.37 от ЗЗД, а така също и по стр.1, шесто изречение отдолу-нагоре. Пледирам за неговата нищожност, понеже е изготвено не в съдебно заседание, правещо го извънсъдебен акт. Съдът може да се произнася с определения по чл. 195 и с решение по чл.186 от ГПК. Извън заседание, съдът може да се произнася само с разпореждане. Не може да има определения или решения без респективен протокол. А протокол за това определение от 27 юли 2005 г. няма и до ден днешен. Съдилищата нямат компетентността да се произнасят с определения извън съдебното заседание. Пледирам за нищожност като съдебен акт и неправилност като процесуална мотивация. Категорично считам, че никакъв срок не съм пропускал за въззивно обжалване чрез Частна Жалба, понеже получилият съобщението за изготвени определение за прекратяване на производството, не ми е роднина, не е мой пълномощник по делото. Св.Р.С. е собствено допуснал щото призовкарят занесе призовката на непосочен от мен съдебен адрес, нито пък това е адресът, посочен от моя адвокат, право, което той няма по ГПК, ако няма изрично пълномощно за това действие. Фигуративно казано, устното и в последствие писмено разпореждане да призовкаря да връчи призовката на нелегитимирано лице, е служебен произвол.. Ето какво казва научната мисъл у нас: „Няма място за възстановяване на срок и когато съобщението е връчено на лице, което не е легитимирано да го получи – срокът тогава не е почнал да тече” (Решение № 4 от 10.01.1971 г. по гр.х.д. № 2174/72 г., I г.о. на ВС-Сб. 28; цитирано по седмо издание на професор Живко Сталев, БГПП, CIELA, С.; 2001, стр.255) Моите искания. Уважаеми СЪДИИ, Имам честта да Ви замоля, да възприемете моите отменителни основания за достойни за уважението Ви. Замолвам Частна Жалба с вх.№ 1433 да се счита за редовно подадена частна жалба срещу определението от 27 юли 2005 г. По-горе аз пледирах последователно какво настоявам да прогласите в своето определение. Поддържам безрезервно казаното от мен тук и сега. Да се отмени изцяло определението като делото се върне на Свищовския Районен съд за постановяване на Решение. И Ви замолвам за нещо допълнително. Не би било лошо, съдебната практика на ВКС да се обогати с едно обновено определение във връзка с възстановяването на пропуснат срок. От друга страна, струва ми се за правилно, да се приеме едно Тълкувателно Решение на ОСГК за това, що е книжа в гражданския процес. Ето защо Ви замолвам да сезирате лично Председателя на ВКС, за да прецени по-точно, как да стане свикването на ОСГК. Без това общозадължително ТР, практиката на Св.Р.С. и тази на ВтОС може да зарази още повече цялата съдебна власт, което в крайна сметка ще доведе до онова, че всички знаем за какво става въпрос, но не знаем колко. Приложения: вносна бележка за ДТ в размер на 2, 50 лв., 1 бр. препис за ответника ЕТ „Анджел-95-Славка Русанова”, с президент Славка Иванова Русанова, с адрес на управление ул.”Алеко Константинов”№ 1, вх.А, ап.16 и с личен настоящ адрес ул. „Тодор Миланович”, № 10-А, 5250-Свищов; с.241 и с.242 , Методи Марков, Симеон Тасев, Гражданско Право, Сиби, С.; 2004 г. -за формата на обикновеното пълномощно. В.Търново, 27 Февруари 2006 г. С почитания: Атанас Друмев Вх.№2070/27.02.2006 г. |
| ВКС не е районен съд, да гледа всяко едно дело в България. Правилно е да се ограничи касацията. Не може един съдия да пише по 400 решения на година. За какво качество може да се говори тогава. |
| Чичо Доктор, в България и сега има служебен защитник не само по наказателни, но и по граждански дела. На служебния защтник клиента не плаща хонорар, но при граждански дела се плаща държавна такса, която зависи от размера на иска. За някои дела - например дела за издръжка на дете - не се плаща държавна такса. |
| Проблемът изобщо не е в триинстанционното производство ! Проблемите са основно три , кожито проблеми се отразяват и на бързината и на качеството на " правораздаването " Първият проблем е лошото качество на кадрите , които заемат съдииски места. Създадоха се купища регламентирани и нерегламентирани ПУЦ-ове , които безусловно произвеждат юридически недоносчета , които и теоритически са на ниво под кота 0. В България качествени юристи могат да обучават не повече от 2 - 3 ВУЗ-а , защото в останалите или преподавателския кадър не е достатъчен , или се уреждат случайни хора или се обслужват от " цветарки " , които само пълнят гушите си от хонорари . На второ място : Крайно време е да се създадат нормативно параметри , съгласно които да не може да бъде самостоятелно съдия лице , което няма поне 5 години трудов стаж по специалността. И та за районен съдия !! Стажа за окръжен / градски съдия трябва да бъде минимум 10 години , за апелативмен - 13 години , а за върховен 15 години. Вижте и сравнете как се назначават магистрати в цивилизованите държави- не само ценз, но и професионален и житейски опит се изисква от кандидатите ! Не можеш да повериш решаването на съдбата на едно семейство на 22-23 годишно хлапе , което дори няма и семейство , както се случва доста често , особено в по-малките съдебни райони !... Това не е правосъдие , това е парадокс ! Парадокс от действителността ... Вторият проблем е недостатъчната материална база ! Увеличаването на броя на действуващите състави , ще доведе до недостиг и на кабинети и на съдебни зали , където да заседават тези състави . Понастоящем именно по тази причина делата се отлагат от заседание до следващо заседание средно с интервал от 3-4 месеца, което е просто недопустимо. Когато няма къде да заседават , а и къде да работят , дори качествените съдии не могат да съчетаят бързината на производството с високото качество на продукцията , а това води до недоверие към цялата система . Третият проблем е , че и във върховните сдилища попаднаха случайни хора , назначени по политически причини и политически заслуги или такива , които бяхта отритнати от политиката или други институции и им се търсеше място за работа . Това доведе до категорично влмошаване на качеството на работата и на касационния и на административния съд , до противоречиво тълкуване на едни и същи правни норми , прилагани от различни състави , които тазлични тълкувания водят до разнобой и в практиката на по-ниските по ранг съдилища . Член съдия във върховен съд би следвало да бъде назначаван само след специален конкурс и там да бъдат хора с професионална подготовка и стаж , отговарящ на висотата на институцията. За съжаление и там нещата не са по-различни и назначаването става по системата "Той е наш човек!" или " ТОй е от нашето село !..." Съвсем умишлено не цитирам имена , но факт е , че понякога се чудиш дали да се смееш или да плачеш , когато четеш решения на върховен съд , които демонстрират направо правна неграмотност ! Всички тези обстоятелства , натрупани в годините в никакъв случай не могат да бъдат решени напълно за 1-2 години ! И не съкращаването на броя на инстанциите , който е ГАРАНЦИЯ за някаква по-голяма законосъобразност и справедливост на съдебните актове , а решаването на другите проблеми може да доведе до създаването на действена и нормална правораздавателна система! И понеже сме свикнали да даваме за пример или Европа или САЩ то обърнете внимание колко различни по структура , вид и степен съдилища има в САЩ , където изобщо не се оплакват от бавност на правораздаването ! И само една идея още - защо не се премахне предварителното производство за някои видове престъпления ? И веднага ще дам един пример : Управление на МПС след употреба на алкохол - една алкохолна проба се обработва за няколко часа , дори когато е нужен експерт- експертизата трае не повече от 30 минути . Защо актосъставителите при този случай да не си назначават изследване на кръвната проба и становището на експерт, които да бъдат предоставени ДИРЕКТНО пред съда и виновният без дознание или следствие още на следващия ден , по бързо производство да бъде осъден ?!... Въпрос на законодателство и въпрос на организация и... мислене ! Ама май с мисленето нещо българинът е на "Вие " !... Така както на " Вие " с действителността е господин Стамболиев !... И още нещо - книжни плъхове , които нямат и един ден стаж , крайно време е да се разбере , че не могат да правят качествени закони , а като плод на дървени философи са просто или неприложими или с лошо качество ! |
| Де да бяха само"книжните плъхове"и "дървените философи"...с мед и масло щяхме да ги мажем.Законите ги правят в Парламента. А там , по думите на Калин Донков : ... остават в общественото пространство и Човекът от мъглата, и да речем министърката, на която й изваждат акт за надписване на сметки още от годините, когато е била келнерка. Остават биячи, фалшификатори, педофили, остават алкохолици и параноици, както и - най-вече! - бездарни драскачи, китаристи или просто устатници с оживено коментирано либидо. Остават, защото сме ги качили на сцената уж да ни забавляват, а те вместо това ни управляват. И никога не си отиват оттам. Завинаги са в играта. И като ни продават, и като ни възмущават, и като ни ужасяват, и като ни позорят. Редактирано от - Doctora на 28/2/2006 г/ 13:55:55 |
| Юриста! Вярно е, че ВКС и ВАС не са районните съдилища у нас. Това не се оспорва. Но да се твърди, че 400 дела на година били премного за един съдия от ВКС е неправилно. Това са средно по едно дело на година; ако махнем почивните дни, това ще са 2 дела на ден. По-рано ВС имаше норматив от 4 дела на ден, сега нормативът спада към 2, двойно по-малко дела. Проумей бе, човек, че искате да дадеде повече време на съдиите от ВКС да си играят на Интернет, да пият кафе и да обсъждат последните клюки в България. По две дела на ден са им напълно достатъчи за да заслужат заплатите си. |