Отиди на страница:
| Лизингът или като как да не ми личи, че имам пари |
| "Крайно време е да се въведе елегантна държавна опека и за небанковите заеми" Искаш да кажеш че българина е много тъп и не знае колко пари има в джоба! Искаш да кажеш че и банките са тъпи и незнаят кои може да си върне заема! Авторе много са ти промили мозъка комунистите! "Лизинга" е това което прави богатите по богати |
Егати, сигурно едва за втори път в историята на този форум ми се случва да се съглася изцяло и без резерви с мнение на FLьо... Без, да уточняваме, разбира се, кои именно "богати" стават "по-богати" чрез лизинга...там, боя се, може да се окажем на диаметрално различни мнение.  |
| Мъж кара кола на лизинг, а жена му се изрепчила с по-готена.Получила я на ДУХИНГ.Пазете се от объркване на понятията. |
| Лизинг, близинг или Духинг, всеки практикува това което може най-добре. почти всички нови коли обаче са купени по този начин. Ако не беше това, всички щяха да практикуват само близинг или Духинг, както при Тошово време и да карат Трабанти, Шкоди и Жигули и да чакат 15-20 години за нова кола. |
Искаш да кажеш че българина е много тъп и не знае колко пари има в джоба! Искаш да кажеш че и банките са тъпи и незнаят кои може да си върне заема! Българинът не е тъп, българинът знае колко пари има, но българинът все още няма опит как се живее на кредит и е склонен да надценява възможностите си да изплаща заеми. В трози смисъл той наистина не знае колко пари ще има в джоба си след месец или повече. Банките също не зснаят кой може да си върне заема. Те, банките, се базират на установени практики, общи параметри, статистики и т.н. Така че, може да се каже, че до голяма степен и хората и банките действуват сляпо. |
Колкото до това, че лизингът прави богатите по-богати, това е откритие от типа на топлата вода. Демокрацията от евро-атлантически тип е така устроена, че всичко прави богатите по-богати  |
| Някъде през 67 или 68 излезе "Вещите" на Жорж Перек. Добре е да я преиздадат... P.S. За да не затънете, трябва да сте сигурни, че сте в състояние да изкарате сума (извън стандартните ви месечни разходи ) поне двойна на задълженията по лизинга. |
| Докторе, ако изкарваш сума поне двойна на лизинговата вноска, извън месечните ти разходи, и Парис Хилтън ще поиска да се омъжи за теб - незабавно при това. И няма да ти трябва ни хладилник, ни плазма, ни Дачия-Логан на лизинг. |
| С лизингови застраховки се занимавам доста отдавна. И мнението ми е напълно добронамерено. Виж, за Парис Хилтън не знам. Приемам го на юнашко доверие. |
| Българинът просто действа на принципа "сиромашко невидяло", що се касае до кредити и лизинги. Изключвам факта, че някои от съседите ми не са си плащали парното с години и крадат ток (тристаен апартамент с три двучленни семейства вътре харчи за ток, при условие, че входа е неотопляван, само 45 лв на месец (!), а друг тристаен апартамент само с двама души - 250 лв.), но пък за сметка на това им идват известия от Евробанк, Пощенска банка и т.н. относно лизингови вноски и извлечения... Ето защо трябва да се помисли като вземаш стоки на лизинг или кандидатстваш за кредит, да бъдеш изряден платец във всяко едно отношение - ток, парно, вода, телефон, данъци. Всяка неплатена сметка след получаване на кредита или лизинга да се счита за забавяне на вноската и кредитът да стане незабавно изискуем. Тогава може би нещата ще тръгнат в малко по-друга и разумна посока. |
| Проблемът ни не е уникален, както се вижда и от долното: Турция: проблемът с кредитните карти 24 февруари 2006 - Хюриет Мехмет Али Биранд Банките се изложиха с кредитните карти. От две години насам лягаме и ставаме с един проблем – натрупаните задължения по кредитните карти. Всеки ден във вестниците четем информации или за самоубийство, или за някое друго нещастие, предизвикано от дълговете по кредитни карти. Всъщност проблемът се дължи на две основни причини: - Усилията за преживяване на гражданите чрез задлъжняване по кредитните им карти, като харчат повече от доходите, които могат да получават; - Политиката на банките, които се правят, че не “забелязват” тази “игра” и с това още повече задълбочават проблема. По данни от Анкарската търговско-промишлена палата проблемът има следните конкретни измерения: - брой на притежателите на кредитни карти – 30 милиона /някои от тях използват по 2-3 кредитни карти/; - брой на кредитните карти, които са поставени под специално наблюдение – 709 хиляди; - брой на кредитните карти, по които въобще не са правени погасявания – 572 хиляди; - брой на кредитните карти, вкрючени в “черния списък” – 707 хиляди; - размер на неплатените задължения по кредитните карти – 1, 4 млрд. турски лири /над 1 млрд. долара/; - процент на проблемните кредитни карти от общия брой на кредитните карти – 7, 5% Това, което се опитва да направи сега Меджлисът /турският парламент/, не съответства на философията на никоя пазарна икономика. Меджлисът оказва помощ на гражданите ни, които не са се прострели според чергата си. Тези, които редовно са си плащали задълженията по кредитните карти, сега имат правото да попитат “Ние ли направихме грешка като добросъвестно си плащахме дълговете?”. Както разбирате, на този въпрос няма задоволителен отговор... ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ПОВЕДЕНИЕТО НА БАНКИТЕ Ако решим да се обърнем към банките... За сегашните мащаби на проблема голям принос има некадърността на банките – била тя неподправена, или пък поддържана изкуствено. Поне такова е впечатлението ми при поглед отвън. Банките от дълго време виждаха, че се задава подобна криза. Вместо само да обвиняват в популизъм председателя на Анкарската търговско-промишлена палата Синан Айгюн и народните представители, можеха да се задействат по-рано и да не допуснат проблемът да достигне тези размери. Те се задоволиха само да наблюдават кризата, като казваха “Какво да правим, който има дългове, трябва да ги плаща”. Може би са прилагали световните лихвени проценти, но не са забелязали, че са прекалено високи и преувеличени, или не са искали да видят това. Не можаха да видят, че тези, които са изпаднали в блатото на дълговете, ще създадат голям проблем, или също не са искали да видят това. Не отидоха по-далеч от това да информират обществеността със сухи бюрократични декларации. Не благоволиха дори да ни обяснят собственото си поведение. Държаха се така, сякаш се срамуват. Откровено казано, бяха скъсани на изпита и презаписаха годината. Допринесоха в значителна степен за днешното странно положение. От сега нататък нямат право да се оплакват. Впрочем в народната поговорка се казва, че който падне сам, не плаче... ДА СЕ РАЗПРОСТИРАМЕ СПОРЕД ЧЕРГАТА СИ От къде произтича проблемът с кредитните карти? Не е ли от това, че харчим повече, отколкото печелим? Т.е. от това, че се разпростираме повече от нашата черга. Може би начинът на формирането ни като нация е такъв. Не можем да се откажем от навиците си да очакваме всичко от държавата и когато сме в затруднено положение, да крещим “Къде е тази държава; защо не ми помага?”. Ето, вземе втори пример. Опрощаването за неплатените социални осигуровки. Опрощаване, което беше извършено 19 пъти! Министър-председателят казва “Този път е за последно”. Не вярвайте на ушите си. 19 пъти са казва същото. Защо? Понеже системата ни за социални застраховки също не се простира според чергата си. При 75-милионно население плащащите социални осигуровки на Националната осигурителна каса /SSK/ са 12 милиона души. В същото време получаващите пенсии от SSK са 40 милиона души. Дефицитът се покрива от държавата /т.е. от всички нас/. Някак си самата система не може да се разпростре според чергата си. Отгоре на това системата не може да събира и осигуровките. Остава принудена да приема един след друг закони за опрощаване. Държавата-бащица приписва на нас сметката за своята некадърност. Не стига това, ами и се съпротивлява на всички предложения за реформи. Причините са изключително прости: решенията, които ще се приемат, ще означават загуба на гласове на изборите. Ние сме привърженици на лесните решения. Изкарваме закони за опрощаване и караме обществото да привиква да се разпростира не според чергата си. Влизаме под прикритието на социалната държава и създаваме една деформирана система, като се стремим да балансираме голямата разлика в приходите като взимаме от джоба на един и даваме на друг. Накратко, не можем да се освободим от безплодието... |
| Ето и девиза на един от средната класа, на държавна ясла, с малки възможности за страничен доход - никога лизинг, никога кредит, никога стоки на изплащане. Ма те май няма да ми дадат и поради възрастови ограничения, така че - харчи, колкото печелиш, за шестмесечен интервал на предвиждане най-много, то е като мирната главица с бистрата водица... |
| Твърденията на г-н Доктора лесно могат да бъдат проверени в съзвучие с ясните европейски правила. Като се изключат пенциите работещите с доходи са 2, 5 милиона или 1, 25 млн домакинства. Доходът на домакинство е пестиниосемдесе , а разходът - пестинипеесе на месец. Артисват по 15 евро. Ако лизингът е средно 2 годишен и такъв са взели само половината домакинства, то на всяко се пада по 100 евро месечна вноска, а по схемата на г-н Доктора треба да имат по 200. Получава се една разлика от 185 евро, която требе да се навакса. Откъде ще дойде тая разлика? Ами много ясно откъде ще дойде - от новите, шоково увеличени европейски заплати. Оттука се получава и колко ще бъде шоковото европейско увеличение, а именно 90- 100 евро на калпак месечно Сега, може верно да се стигне до вариант като в Унгария, където 1 година след влизане в ЕС фалирали 1, 5 милиона маджари, вземали ипотеки и лизинги за гарсонери, коли , джисиеми и прочее инвестиции. Такава вероятност съществува, тъй като маджарите са чисти българи, но се маджареят. Това обаче ще бъде добре за България, тъй като останалите нефалирали 1 милион работещи ще могат да работят по-спокойно. |
| За пореден път ще питам една част от форума - защо смятате хората за достатъчно глупави, за да управляват собствените си финанси (като решават сами дали да теглят кредити), та трябва някой друг да ги пази, но в същото време достатъчно умни, за да управляват държавата (и финансите и) пряко чрез референдуми? _______________________ Безплатно е само сиренето в капана за мишки. |
| Защото в края на онзи виц с табелките на плажа, при последното навеждане героят освен мощния тласък отзад, прочел надписа: Ние Ви предупредихме!. Та да не плачеш пак на рамото на мама Азучена... |
| Грешка! Целта изобщо не е в опазването на неможещитедасисмятатпарите. При достигане на точка на избушване на фиксирания курс и финансовата система печелят именно същите, а дървото гризват тия със спестявания и без задължения, както и всички вкупом, понеже падат доходите във валутно изражение. Да отправя и аз една покана към всички верващивмъдросттанабългарина книжници - да разкажат по няколко примера колко лично заема са дали, независимо дали в пари или стока и какво се е случило после. |