Отиди на страница:
| На кой му пука кой ще пее на тази Евровизия? Въобще не слушам нашенските чалгари, рапъри и т.н. поп "звезди".Май всичко стойностно в музиката вече е написано преди повече от 15-20 г. и добре, че вече не е никакъв проблем да си набавиш точно тази музика. |
| има само два вида музика: хубава и лоша. въпрос на лично предпочитание. с удоволствие слушам изворен фолк, рап, рок, класика, спиричуъл - стига да ми харесва. и не слушам "изворен" фолк, модернистично обработен, вулгарен рап, френетичен метъл и т.н. и не се старая да наложа на никого харесваното от мен. това правили ме простак или интелигент? |
Има някаква промяна в чалгата. Някой от парчетата повече приличат на естрадна музика.Вероятно още ще се промени.Изпълнителите за жалост със сценичното си поведение са смешни, както и с напомпената си визия. Все пак да не забравяме, че това си е масова музика, която е възприета от известен процент население, тъй че изискванията не могат да бъдат големи. За всеки влак си има пътници, въпроса е те да са доволни и да се возят в комфорт. И който пее зло не мисли!  |
| Кой му дойде на ума , че квиченето на Азис представлява певческа способност! Това все едно да твърдиш , че скимтенето на Нона Йотова е музика. Истината е , че колкото са посредствени изпълнителите , толкова са слаби и парчетата. |
| mechkata, чалгата, както казах, не е съвременното народно творчество на българина. Рапът пък е, за афроамериканеца. Първа разлика. Казах го вече, но май не си ме разбрал. Това, което свързва обаче чалгата с народното творчество е, че е примитивна. За разлика от чалгата обаче народното творчество, по природа примитивно, не е пошло. Чалгата е и пошла и бездарна. Нещо е пошло, когато е агресивно банално, обикновено, а представено като че ли не е. Нещо е пошло, когато е просташко, вулгарно, дребнаво, тривиално, долнопробно. Чалгата е просмукана с всичко това като сюнгер. Трябва да правиш разлика обаче между онова “обикновеното” в поезията на T.S.Eliot и нахалното бездарие в песен на Ивана, призоваваща да направим нещо диво като се напием в кръчмата. Онова първото е естетично “обикновено”, второто е пошлост. Отделните думи са пошли. Комбинацията им в изреченията на текста е неестетична, непоетична, глупава, графоманска. Второто, пошлостта, нанася по-голямо поражение на младия човек от присъщите на младостта expletives, които Notorious B.I.G. изрича. Онова на Ивана е неприсъщо, то е израз на творческо безсилие, бездарие във висша степен. “Песента”, ако може така да се нарече чалга-парчето, е миш-маш от мотиви на изостанали народи, носи дух на бедност – интелектуална и всякаква (нищо че певачките уж изпедепцани на екрана). Защо? Ами, защото мелизмите й са такива, присъщи на примитивни народи. Излъчването й е на необразовани простофели. Структурата й е примитивна, както казах. Отвратителна е. Нахална е. Пропълзява през всички пролуки на рейсовете, такситата и водосточните тръби дето те свърват със съседа-чалгаджия и не можеш да се отървеш от мазната й прегръдка. Невъзпитана. Безпардонна. Провинциална. Еклектиката й, миш-машът, за който споменах не е оная снобска еклектика, а простотия до шия като в стая с ковьорчета и Шильонския замък над леглото. Като разликата между Рубенс и Леда и лебеда на женския пазар (или, може би ще кажеш, все е картина, нали и на двете все лебеди има изографисани). Като разликата между кича и изкуството, ако разбираш какво искам да ти кажа. |
Божков, откога взе и ти да разбираш от музика и коментарий да пишеш?  Много повърхностна статия, преразказваш очевидни неща и нищо повече, липсва ти анализа, липсва ти професионализъм и дълбока мисъл, момче  Колеги от форума, прочетете статията на Карбовски в днешния Новинар, това тук е боклук  |
| milenium, Карбовски е наивен. Казасянът е вездесъщ и то най-паче в щатите. Уж payolata забранена, ама опитай без payola да пробиеш. Или Карбовски мисли, емигрираш и хоп ставаш “скъпа и разглезена звезда на запад”. Така е като гледаш отстрани и отдалеч, като спомените от казармата, само най-хубавото ти се привижда. Лошото е обаче, когато си повярваш и почнеш да го постулираш наляво и надясно като самата непреодолима истина. P.S. Между другото, дайте линк да ги чуем тези пусти български песни колко са лоши. Редактирано от - Бивол по калдъръма на 28/2/2006 г/ 10:54:57 |
| Бивол по калдъръма: разбирам, че емоционалното отношение в дефинирането на чалгата е много важно, най-вече защото това е музика, която естествено е свързана с много емоции и чувства.(включително и отрицателни - в оплюването и). Но когато се прави рационален анализ не мисля, че е полезно да ги включваме. чалгата, както казах, не е съвременното народно творчество на българина. Рапът пък е, за афроамериканеца. Първа разлика. Казах го вече, но май не си ме разбрал. Много от образованите афроамериканци биха настръхнали, ако чуят, че казваш, че комерсиализираният рап е "автентичното народно творчество на афроамериканеца". Автентичното народно творчество на афроамериканеца е именно това, за което ти говореше в първия си постинг, но не и 99% от рапът, който се слуша в момента. Това, което свързва обаче чалгата с народното творчество е, че е примитивна. За разлика от чалгата обаче народното творчество, по природа примитивно, не е пошло. Чалгата е и пошла и бездарна. Нещо е пошло, когато е агресивно банално, обикновено, а представено като че ли не е. Нещо е пошло, когато е просташко, вулгарно, дребнаво, тривиално, долнопробно. Чалгата е просмукана с всичко това като сюнгер. Да. Чалгата е вулгарна, дребнава и пошла - спор няма, но същото можем да кажем и за ЕМИНЕМ и 2PAC. Те са не по-малко долнопробни и не по-малко просмукани с тривиалното и долнпробното. Трябва да правиш разлика обаче между онова “обикновеното” в поезията на T.S.Eliot и нахалното бездарие в песен на Ивана, призоваваща да направим нещо диво като се напием в кръчмата. Онова първото е естетично “обикновено”, второто е пошлост. Правилното сравнение трябва да е между пошлата интерпретация на чалгата и рапа (ЕМИНЕМ с Ивана). Т.С. Елиот е правилно да се сравнява с автентичната българска фолк музика. А относно това, че чалгата е пропита с бедност - мисля, че бедноста, която лъха от горепосочените модерни рап певци е не по-малка и не по-малко отблъскваща. |
| mechkata, както вече споменах, при рапът е комерсиализирано нещо присъщо, комерсиализиран е културен феномен, народно творчество. При чалгата е комерсиализирано нещо неприсъщо, привнесено, отгоре на това бездарно и противно. Поради горното, непреодолимата автентичност на рапа естетизира онова обикновеното и наглед вулгарното и пошлото, докато при чалгата, поради нейната неестественост и нескопосност, то си остава чиста простащина и некадърност. |
Азис и пеене, то голям виц бе. Чалга - има чалга и чалга, някои изпълнения стават, повечето не. Всъщност трябва понятието чалга да се раздели на съставните си части, които често нямат много общо една с друга. Изпълненията повече са за очите, отколкото за слуха. Не ми се вярваше, че е толкова трудно да се комбинират двете неща. |
| Генотипът, над който г-н Мечката си блъска непроумяващо главата е фрустриран интелегент-плямпало. Най-често се въплъщава в образа на дърта мома - даскалица по български, турена да надзирава реда на ученическа забава ( Какви са тия маймунски танци? Валс треба се танцува тука, валс! ) . Златният век на фрустрирания интелегент-плямпало беше втората половина на 80-те години, когато се поде борба с упадъчното западно влияние. Имаше заповед по дискотеките да се пуска 50% българска музика, 25% от соцлагера и 25% упадъчна. На диджеите се раздаваха подпечатани от Комитета за култура касети с правилния микс, които единствено имаха право да пускат. Чалга тогава немаше, та народа рипаше на итало турбо диско, известно още като NRG , но също врло просташко. Та фрустрираните интелегенти обикаляха дискотеките хем да следят за правилното естетическо възпитание, хем да изкарат некой лев от Комитета за култура. Въпреки отминалия златен век, генотипът продължава да се възпроизвежда безкрайно и затова сакам да го поздравам сос хитот на Ивана "Влак за нещастници" Първа класа на влак за нещастници Цяла вечност във него пътувам И се давам на скъпи любовници Със илюзии се целувам Хайде спри този влак за нещастници Измъкни ме оттук най-накрая Искам много любов - не любовници С тебе искам да съм докрая |
| Азис е върхът, безспорно, но не трябва да подминаваме и таланти като Слави, Дони, Анелия, Камелия и безброй още звезди които непрекъснато се появяват по нашите специализирани ТV канали. |
| Азис, останалите чалгаджии, Графчето, Мария Илиева и тем подобни, всичко това е една бездарна смес, само за вътрешна консумация. Достатъчно е човек да чуе Rhapsody, Cradle of Filth, Napalm Death или Rammstein, за да разбере колко сме далеч от истинската сцена... А, забравих и Sccoter... |
Те така се става фен на Азис - от дума на дума, от песен на песен, от трън та на...оппа туй беше друго  |
Цеко Сифоня   Прав си човече. А на другаря "anacephal" мога да му кажа само едно - Деивид Ковърдейл никога нямаше да е толкова известен ако не може да пее на живо. И да го сравняваш с чалга звездите в БГ е просто като да сравняваме лавината със една снежинка  . Това, че на теб ти е повреден слуховия апарат е твой проблем. А Азис нищо не е спасил той явно просто има доста хитри и идейни хора зад гърба си, които сега подготвят някоя следваща негова стъпка. Иначе всеки има право да слуша това което му харесва. В България в момента може и да няма кадърни POP и ROCK музиканти, но поне не крадат като замаяни от Гръцките си и Сръбски колеги както правят повечето от Фолк звездите  ROCK'N'ROLL FOREVER |
