| ЕС предвижда увеличаване на неговия дял в енергетичния микс НОВ ВЪЗХОД НА ЯДРЕНОТО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО Магдалена Ташева В. "МОНИТОР"- 12.01.2006 Снимки: Интернет АЕЦ "Саизуел Би" е гордост на британската енергетика. Вдясно: 100 тонен контейнер за отработено ядрено гориво в централата. Напоследък се появяват все повече коментари за "завой" на ЕС относно ядрената енергетика в полза на строителството на нови реактори. Швеция, Белгия и Швейцария прекратяват мораториумите върху изграждането на реактори и удължават срока на съществуващите. В следващите 10 години в ЕС ще заработят още десетина нови реактора - във Финландия, Франция, Чехия, Румъния, Великобритания. Ревизия на политиката в полза на ядрената енергетика е налице в Италия и Германия, писа в. "Крисчън сайънс монитър" преди дни. Разбира се, тук трябва да различаваме демагогията от реалността. Германия например обяви през 2000 г., че до 2020 г. ще се откаже от ядреното електричество, произвеждано от нейните 19 реактора. Този дълъг срок, както отбелязват някои по-критични наблюдатели, не е отказ, а по-скоро гаранция за работата на тези реактори до пълното изчерпване на тяхното проектно време на живот. Двата най-стари от тях, пуснати в експлоатация през 1972 -1973 г., бяха спрени съответно през ноември 2003 и май 2005 г. Те обаче са само спрени, не и демонтирани. Така че Германия не е направила никакъв особен обрат - тя просто е решила да удължи още малко експлоатацията на своите реактори. Тази европейска тенденция получи ясно очертания още в началото на 2005 г. Един месец преди България да подпише фаталния за нашата енергетика договор за присъединяване към ЕС, през март 2005 г., в Брюксел се състоя конференция на министрите на енергетиката от 74 страни, организирана от МААЕ. Само със строеж на нови АЕЦ светът ще може да посрещне своите главоломно растящи нужди и същевременно да избегне екологична катастрофа, бе заключението им. Протоколът от Киото например задължава операторите да плащат за емисиите на въглероден двуокис и другите "парникови" газове, което прави реакторите още по-конкурентни. "В миналото липсата на ограничения, такси и глоби за емисиите на парникови газове означаваше, че основното предимство на ядрената енергия бе лишено от материална стойност, от икономическо изражение", каза Ел Барадей. Повечето почтени еколози и представители на "зелени" партии и движения" също признават предимствата на ядрените технологии. Според "бащата" на британското зелено движение Джеймс Лавлок "ядрената енергия е единственият практически отговор за предизвикателствата на глобалното затопляне". (Би Би Си, 16 май 2005 г.) Но по-важен, непосредствен проблем на правителствата са растящите цени на течните горива, както и фактът, че ядреното електричество е в пъти по-евтино от това, произведено с въглища или вятър. Един тон ядрено гориво произвежда толкова електричество, колкото 120 000 тона въглища. Освен това, за разлика от течните горива и въглищата, част от отработеното ураново гориво може да се рециклира. Експертите, политиците и институциите - национални и международни като МААЕ, признават, че причините за 10-годишната пауза в развитието на ядрената енергетика са били политически - катастрофите в американската АЕЦ "Три майл айлънд" и съветската "Чернобил", както и дузина други по-дребни инциденти, придружени с радиоактивно замърсяване на околната среда в Канада, Франция, Япония и на други места. Те впрочем предизвикаха интензивна работа по подобряване на безопасността им. Но освен това лудата конкуренция между производителите на реактори се изрази в раздухване на медийни психози, в които опасността от инциденти беше силно преувеличена. Особено в случая на "Чернобил". Както показаха 4-те пространни доклада на ООН за тази катастрофа, нейните последици са били манипулирани от медиите. Тези кампании култивираха дълбоко залегнал страх в обществата. В Италия например една година след тази катастрофа бе проведен референдум за ядрената енергетика и хората гласуваха срещу нея. Страната спря своите 4 реактора в резултат на което започна да внася електричество - пак ядрено, само че от него печелят Франция и Словения. Втората последица беше, че западните общества изпаднаха в "наркотична зависимост" от вноса на петрол и газ. Към 2000 г. ЕС беше най-големият вносител на петрол -19% от световната консумация, и на природен газ с 16%. Но най-много спечелиха страните-износителки на течни горива. В Зелената книга на Европейската комисия от 2000 г. тогавашната комисарка по енергетика Лойола де Паласио посочва, че през 1999 г. ЕС е платил за внос 240 милиарда евро, от които половината са били налети в хазните на държавите от Близкия изток. Ако енергоносителите не бъдат диверсифицирани, след 30 г. Европа ще внася 90% от петрола, 70% от газа, 100% от въглищата, които консумира. А разширяването на Съюза увеличава потребностите. Но Европа няма собствени находища и, все едно, ще зависи от внос. Как може да си осигури достатъчно доставки на разумна цена? Бе приета програма за диверсификация на вносните енергоносители и повишаване сигурността енергийните доставки, в която се предвиждаше по-голям дял на АЕЦ-овете в енергетичния микс и намаляване зависимостта на ЕС от арабски петрол чрез увеличаване на вноса на руските течни горива. "Държавите-членки трябва да запазят своето ноу-хау в областта на ядрената енергетика. Трябва да продължим изследванията, за да разработим нови "чисти" реактори и да запазим водещата си роля. Опитът, които имаме трябва да бъде предаден на следващите поколения", бе записано в Зелената книга на ЕК. Новата политика вече променя общественото мнение и преодолява страха, причина за който, според един френски учен, е и неудачният термин "ядрена" - синоним на разруха за по-голяма част от неспециалистите. "Има ясно изразена промяна в общественото мнение относно ядрената енергетика, особено сред по-младите поколения", каза италианския министър на промишлеността Антонио Мазарини миналата седмица. Според председателя на италианската парламентарна комисия по външни отношения Густаво Селва, възобновяването на този сектор в Италия е неизбежно поради опасността от намаляване на доставките на газ и защото "Италия не може да разчита вечно на френска и словенска енергия". Каква е ситуацията към момента? В света има 440 работещи реактора и още 26 са в строеж. САЩ разполагат със 104 реактора, Франция - с 58 (които генерират 78% от електричеството на страната), Япония с 55, Русия с 31 Канада с 18 и Германия със 17. ЕС разполага общо с около 131 реактора. Всяка година те пестят 700 милиона тона въглероден двуокис. Какво предстои? По данни на МААЕ между 2005 г. и 2020 г. Китай ще увеличи ядрения си капацитет от сегашните 6.5 GW до 36 GW, т.е. близо 5.5 пъти. Миналата година Пекин възложи строителството на 4 реактора на обща стойност $8 милиарда. До 2020 г. Индия ще увеличи мощностите си 10 пъти, а Русия ще ги удвои до нивото на 45 GW. (Един гигават е равен на 1 милиард вата) Всъщност, възраждането на този тип технология започна с влизането на Джордж Буш в Белия дом през 2000 г. Първият акт, който кабинетът на Буш внесе в Конгреса бе проектозакон, по силата на който 104-те реактори на САЩ ще бъдат модернизирани и лицензирани за още 10-20 г. работа, включително и старите, строени през 70-те години. Освен тях ще бъдат построени нови. За инвеститорите в ядрени мощности се предвиждат данъчни отстъпки на стойност половин милиард долара за следващите 10 години. Особено внимание се обръща на съхранението на отработеното ядрено гориво, което е ценна суровина. За него се подготвя специално хранилище в пещерите на планината Юка в Невада. На срещата на Г-8 в Гленийгълс Буш съобщи, че лансира "програма четвърто поколение" за разширяване приложенията на ядрената енергетика, добавяйки не без гордост, че обществената подкрепа за този тип енергетика в САЩ вече е достигнала 70%. Възстановява се и доверието на европейците. "ЕК подчертава значението на ядрената енергетика. В Източна Европа има голям интерес към строежа на нови реактори при пазарни условия", каза еврокомисарят Андрис Пиебалгс пред виенският вестник "Щандарт" от 5 януари. На въпроса дали я препоръчва, 58-годишният латвиец отговори: "Да, разбира се! Засега 30% от електричеството в Съюза е ядрено. Трябва да го запазим на това ниво. Трябва да строим нови АЕЦ. Не мисля, че страни като Австрия и Гърция някога ще построят ядрени реактори, но всяка страна решава сама за себе си. Други като Латвия, които вече имат зелена светлина, ще го направят. Това са решения, изцяло в компетенцията на държавите-членки". Преди година и половина проф. Андре Майсьо, президент на Световния съвет на ядрените работници обясни далаверата на комисаря Ферхойген и българското правителство в прав текст: между 1999 и 2000 г. комисарят е вложил умишлено фалшив цитат от доклад на WENRA (Организацията на европейските регулаторни органи в областта на ядрената енергетика) от март 1999 г. Същото е направил и в писмо от 26 март 2000 г. "Ферхойген е извършил манипулация и с твърдението, че "Европейският съюз моли за затваряне на "Козлодуй". А вие знаете, че се явихме пред съда в Люксембург и доказахме, че това не е вярно. Искането за предсрочно затваряне на 4 блока на АЕЦ "Козлодуй" е отправено не от Евросъюза, а от Г-7, Групата на седемте най-развити страни. Споразумението ви с тази организация от 1993 г. не ви задължава да затваряте реакторите", обясни професорът пред медиите от 16 май 2004 г. Трагикомедията обаче е там, че както изглежда, Ферхойген не е притискал, нито манипулирал българските правителства. Те сами са предложили закриването на АЕЦ-а, както самият комисар не се посвени да каже впоследствие публично. И не само той. "На 1 октомври 2002 г. бях в Брюксел и разговарях с официални представители на Еврокомисията. Радостта им беше толкова голяма, че те ме поздравиха (!) със смелото решение на кабинета "Сакскобургготски" да закрие III и IV реактор на АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г.", спомни си колегата Готев в края на миналата година. Известно е и колко ще загубим. Ако примерно една инфраструктурна компания прави годишна печалба $ 1 милиoна, нейната пазарна цена е около $ 12-15 милиона. Затова загубата от спирането на 4-те реактора не се измерва само с покачването цената електроенергията, нито с остатъчната стойност на реакторите, както се опитваха да обясняват министрите Паси и Кунева. "България ще загуби 1.5 милиарда евро от спирането на двата блока на АЕЦ "Козлодуй", посочи в доклад Ханс-Холгер Ронген, ръководител на Отдела за планиране и икономически анализи на МААЕ. В тях влизат преките икономически загуби за 734 млн. евро и пропуснатите ползи от износ на ток до 2016 година за 875 млн. евро. Финансовите загуби от износ са изчислени при цена на електроенергията от 2.75 евроцента за киловатчас. Сега България изнася ток по 4 евроцента на киловатчас. Тоест ще загубим доста повече от 1.5 милиарда евро. И толкова съответно ще спечелят онези от Г-7, които последните три български правителства обслужваха. ................................... YES COMMENT!!! |
| А като чета днешната газета, без да съм Нострадамус предсказвам следното: Като затворим Козлодуй, след някоя и друга година ще се появи в СЕГА заглавие: "Балканските страни строят заедно АЕЦ в България" |
| Хубаво е да се уточни какво се разбира под "БЕЗопасност" на ядрените реактори. След модернизацията на трети и четвърти блок на АЕЦ МААЕ оцени че рискът за сериозна авария е намалял чувствително и в момента е съпоставим с модерните западни реактори - една такава авария на сто хиляди години. Разликата обаче е в последствията - при реакторите със защитен купол радиацията остава в централата; при ВВЕР440 отива във водата и в атмосферата. |