Цветята от моята градина - 2
Отиди на страница:
Днес имам цели 3! Следобед отивам на колективен имен ден. Ама и те едни цветяяя - едната българското название на Делфинеума, не всички го знаят, че е това, другата - с една буквичка сменена, началната, на едно пролетно цвете, дето сега цъфти, грудково, с жълти цветчета на китки по поляните, и третата - по мое вдъхновение и етимологически изследвания, минала от Лора към Лаура, и оттам към Дафинка.  Ама пък да ги оставим без имен ден, неее, не може, няма да стане!!!  |
| Добре де, Цветница мина, а никой една даже полуувехнала китка не пусна. Бива ли така? Ето малко (полуувехнали и не съвсем): Аламанда - ако не забравя да я поливам два пъти дневно плюс сутрешната мъглица, слънцето й се отразява много добре.  А това е бяла мандевила. При подходящ климат расте невероятно бързо - в Луизиана първото лято стигна над 3 метра на височина с подстригванията (ако има около какво да се вие), след това й правих клетка за по-лесно прибиране. Лошото е, че не издържа на студ, и трябва да се прибира.  А сега малко рози. От наследствените (жал ми е да садя нови, елените ще ги опасат). Червената е доста стара, води се някакъв от така наречените антични сортове - дребноцветни, приличат на шипки, но пък цъфтят обилно и през цялото лято (поне така предполагам, като я гледам как се държи).  Тази сутрин е нещо мъглива, но червената роза изглежда така:  Редактирано от - Fani на 18/04/2006 г/ 17:02:15 |
Като стана дума за мъгла (пък и за дъбове)  Този красавец е изсъхнал отдавна, но остатъкът красив. Само се чудя какво да сложа до него - азиатски жасмин или вистерия. Май че ще бъде вистерия, този хоризонтален клон просто я вика по име. |
Тези бели розички са съвсем миниатюрни (поне в момента). Според запазения донякъде етикет на една от тях би трябвало да са с по-едри цветове, но при отношението, на което са били подложени през последните години, даже и тези цветчета са израз на благодарност. |
| то ние тука като некакви бедняци гледаме, тоз разкош и това буйство, ама и то и и зсъхналото им хубаво бе, не е като нашто... нашто изсъхнало... абеее  как беше онова за ангелите и вуците... |
| А сега малко от "Дивото зове" Интересно цвете, народно название "Антилопови рога", латинско (за Симпли) - Asclepias asperula  И малко пиленца Пъстър кълвач (снимка от задната тераса, около 2 метра от него - повече не ме пусна)  И разбира се, любимият Hummer (двойка са, нарекохме ги Хъмър и Хъмфри) - вече си има хранилка, и често я посещава (не че пренебрегва цветята)  |
| Не го знам това за ангелите и вуците, Вев. Кажи го! Дъбовете тук съхнат, и то с ужасяваща скорост (някакво гъбично заболяване в кореновата система, та и не може да се подменят с нови дъбове). Единственото, което могат да направят засега, е отглеждането на местните видове в изолирани райони (болестта се пренася по два начина - с бръмбари-корояди и при допиране на корените на съседни дървета), та като минат определен брой години да подменят умрелите дървета). Това горе не знам докога ще издържи така, но една вистерия би го поукрасила (пък и тя не страда от тия гъби). |
| Това за ангелите и вуците не е за таз тема, ама никак, то е за специфичните теми, и е много често цитиран мъжки израз. Вуте разглежда Плейбой и въздъхва - ееех, хората е...т ангели, а ние давиме вуци... Така може би и с градините в съпоставка, ама то си е природа, де, и разни други работи, па и вуците са божии деца... |
| Ааааа, дъбовете са ти.... завидях!!! На мойто, дето ще става чифлик, хич нищо няма - голо поле. Поне някоя крива круша да имаше или стар бадем. За крива хралупеста маслина не мога и да си мечтая.  И верно онзи клон си плаче за вистерия. Благодарско за названието - давай, когато можеш. Няма как да ги знам тез диви и красиви.  |
| Значи не съм се сетила за това приложение на изсъхнало или изсъхващо дърво. Имах една възкрива полуизсъхнала дюля в средата на морава, но я отсекох, с угризения на съвестта и страх от зет ми, който не дава дърво да се реже. Съображенията ми бяха главно дизайнерски - беше се кюкнала на средата на пространство, което не трябваше да бъде разделяно. А сега ще си търся нещо изсъхнало, така, но към края, да послужи за опора. Толкова неграмотни хора има по разсадниците, една година си взех от разсадника до БАН нещо, което ми беше написано даже на листче като вистерия, и аз почнах да си мечтая за аристократичния изглед на градината зад Двореца и други подобни. Дълго и мъчително растна, това беше в Самоков, като питах по телефона как се развива, рекоха ми - ами пусна една две оранжеви фунийки.  Молим! А то тия ми продали такома, и то не е лошо, в крайна сметка, ама по неграмотност я сложих до телена ограда, нещо не ми се вие, сигурно трябва да сложа някаква допълнителна рамка... |
| Просто я вържи за некъв най-общо кол. И да е на слънце, много слънце. Инак ще си остане хилава. Текомата люби горещо и слънчево, и въздухът да е сух. Ако си забелязала, има я много по селските дувари в равнините. Ма да не те разтъжавам - по-миналото лято по горещниците се случи да мина през Самоков - него ден го докарваше като за текома.  Редактирано от - Simplified Solutions на 18/04/2006 г/ 20:43:20 |
| А сега по нещо от градината, дето е вътре (навън е прекалено горещо за тези нежни създания): Мирише, та се не трае (ако си на по-малко от метър), може да ти стане лошо. Но през една стая е изключително приятно.  А това също е хубавко.  |
| Ами да й берат греха тия, дето ми я продадоха за глициния. Дори човекът, който я купи, пита специално за високопланински терен, и те му рекли - върви, върви... и след това, като говорих със съседките, и я възприемахме като глициния, те рекоха, че са виждали такова нещо в Самоков. Карай да върви. Сега обаче искам да ви покажа две-три гледки от специалното мероприятие, дето бях вчера - трапеза на поляната, заобиколена от японски храсти и дървета - не знаех, че имало японска дюля, японска ябълка, японска вишна, и други подобни. Мястото, дизайна и идеите са собственост на моя личен градинар....  За трапезата няма да говоря, защото не съм такъв човек, но менюто беше по концепция просто, екологично и много българско (единственото изключение - френските сирена с розето...) ****  ****  ***  ***  ***  ** ** Тия всичките даже не ги знам как се казват, с изключение на любимата магнолия... Редактирано от - Геновева на 30/04/2006 г/ 22:02:58 |
| Аааа! Онова място?!!! Да, тез култивари вече се внасят и у нас. Из Голландии. Черешата с кичестите цветове, сливите с червените листа. Магнолията е сулангеана - грижи се за твоята, може да се радваш на същия резултат. Японската дюля я имаме отдавна, но не си знаела, че е дюля и че е японска. Разкошни растения! Така се радвам, като срещна хора като твоя човек и Фани. Писнало ми е от юниперуси, туи и ... палми. |
| От изброените, дето ти е писнало от тях, палмата ми е недостъпна, юниперуса обаче съм го приела, той е малко безличен, но става за фон, за попълване на някои празнини, за балансиране на височини и т.н. А нещо, дето нивгаж няма да го сложа, това е тоз Туй (мисля да е в м.р.  ), любим елемент във всички размери и цени, преобладаващо поместен в пластмасови саксии, пред всички квартални мааалко по-заможни дюкянчета.Аз пък от показаните картинки особено се вълнувам от онова чисто българско място с пейката под ябълката, дето отстрани скромно аленей едно мушкато. Другото червено петно е играчка на внучето... |
| Тоз Туй си го зимам на въоружение! Инак е туя, ж.р. -Thuja всевъзможна, ма много важно. В твоя случай с юниперуса заложихме на достъпното и безгрижното, ако си спомняш. А мушкатото - ах, мушкатото! Когато за пръв път се озовах в Париж ( ах, Париж! ), от двете страни на Елисейските поля на пресечката с Франклин Рузвелт се червенееха две огроомни петна с ... мушкато! По-после установих, че целият град е в мушката - по прозорци, дворчета и градинки, навсякъде. Редактирано от - Simplified Solutions на 01/05/2006 г/ 21:20:26 |
| Едно просто въпроЗче имам за мушкатото. Абе как ги правят по Средна Европа тия каскади от сакъзчета, падащи мушката, червени водопади, изливащи се от сандъчетата, дето се вика по цялата фасада, а при мен - сега го садиш, от некакви хилави таквиз пръчки, дето си ги държал на полутъмно на стълбището, докато се хване, докато цъфне, и ей на - сланата дошла. Имам много спретнати приятелки, с недоумение изслушват моите трудности и ми обясняват лежерно как го вадили наесен, как слагали пръчката за през зимата в саксия на подходящо място - ама туй подходящо място в софийска кооперация знаеш ли как се намира? Да не е много топло, ама пък да не е и тъмно, да се не полива .... бла бла бла... И затова, ако се случа напролет по-заможна, отивам и си купувам големи, вече отгледани, цъфтящи, какво да ги чакам, ма те по 5 лева едното, как да направиш водопад. А и продавачите се изхитрили, мошениците, бучнали някоя разцъфнала чепка в саксията, и готово, тя и невкоренена. И се чудя что цяло лято не тръгва, наесен като я извадя - ми тя почти нямала корени... Дали тези водопади от мушката и сакъзчета стават по принципа на тайната на добрия чай - повечко чай слагай... , па да ги набучиш нагъсто, па да ториш, да ториш...Европейци сме ний, ама не чак дотам... |
| Холандски китки продавааам Натиснете тук На едро, на дребно, както ви се хареса С допълнение разбира се - безплатна инвестиционна залъгалка: 1.Разкатаване на "цветарите" от пазара!(конкуренция ли?!) 2."Мата-Космата"(могилата Малка Косматка) ще я "залупват" с пластмасов чадър. Безплатно бе! Няма майтап(има си хас, нали НДСВ даде парите миналата година) 3.Градския парк се превръща в "китна градина с комбиниран павилион", център за търговия на едро и дребно с региона и цяла България!(ами товарните камиони и бусове?) 4.120дка, "отпуснати" за парник и разсадник, тъй като местната почва била много благоприятна за отглеждане на казанлъшката маслодайна роза, ерго подходяща и за холандски рози!(явно голямо "отпускане" е паднало в общината) И т.н. А! Забравих... В "региона" имало "много и евтина" работна ръка! Ех, щастие, ех радост... Да живей труда и международното положение! |