Отиди на страница:
  |
| Честит 7-ми март на всички трудещи се другарки във форума /и около него/! Екстра реконтра  Мамицата им - така да ме подведат, направо да ме пратят на кино! Ами че те снимали филм за омразния тоталитаризъм, бе... Двадесет години по-късно Гошко. Бившият служител на "Кинтекс", отговарящ до 1990 г. за канала на хероин от Сирия към ФРГ, е разстрелян с осемнайсет куршума на бул. "България", шофьорът му е приет в "Пирогов" със седем огнестрелни рани в областта на корема, прасеца на левия крак и задните части, без опасност за живота. Бабата на Гошко. Продължава да гласува за БСП. Пенсия - 56 лв. Разходи за лекарства - 89 лв. Разходи за ток - 14 лв. Разходи за парно и топла вода - 53 лв. Разходи за храна - пак 50 ст. дневно. Любима песен - "Х.й тамо лодка". Щастливият курортист с Москвича. Член на ВС на БСП, бизнесмен - собственик на хотел "Фламинго" в к.к. Слънчев бряг, мандра в с. Борован, финансово-брокерска къща "Антракс", верига магазини за бяла техника "Вечерница", цех за бельо в гр. Сърница. Приветливият му съсед без МПС. Професор по философия в Каспичанския свободен университет, кътащ дълбоко душата си носталгията по научния комунизъм. Член на движение "Социалдемократи", депутат в НС от Пернишки многомандатен район. Собственик на магазин за обувки на ул. Цар Асен, член на УС на фондация "Витошко лале". Москвичът. Регистриран от Мюмюн Ахмед. Може да се види след полунощ в Шекер махала, натоварен с цветни метали и неръждавейка. Режисьорът. Председател на СЕМ. Независим. Радетел за етническа толерантност, симпатизант на партията не етническия мир. Редактирано от - Премянов на 07/3/2006 г/ 09:10:47 |
| Дедовски работи...носталгични... вярно , така си беше .. и стана както каза Премянов , ама тогава бях млад и не ми пукаше... преживях разбиването на детската ми мечта, защото не ме допуснаха да уча това което исках ... неблагонадежден съм бил....и аз понякога са сещам за пеесетте стинки , ма като ми дойде наум другото и ги забравям..сега пък има други щуротии... май трябва да се живее за мига... де да знам...Яж, пий и си носи новите дрехи , прави деца и заеми!... нали така скандирахме едно време? |
| (снимка: натиснете тук) Това е стара снимка на Бат Керпи от времето на правене на деца и заеми. А дали до него е г-жа Керпеденка- историята мълчи по въпроса...  |
Ми засега още ходя с панталони и чакам онзи щастлив миг когато ще ходя с памперси , в количка и светът ще ми е интересен и няма да ми пука от нищо...  |
То не е палеца ми , а дръжката на чукчето , дето го отмъкнах от доктора...Преди имах такъв биберон , ма сега щото кашлям от пурите и ми дават само сухо мартини в салфетка , против кашлица...  Пенкилерке , може ама няма кой да ни държи.... тежички сме .... то от изкуствените храни знаеш ли как са напълнява...  Редактирано от - керпеден_1 на 07/3/2006 г/ 11:47:46 |
Не е ... и на телефона не се обажда... аз снощи не можах да ида на тържеството... представи си отивам отсреща да пия едно кафе и слизайки от тротоара ми се скъсват някакви мускулни влакна на крака и не мога да стъпя... ужас!!! и боли да ге... днес е по добре ., докторите рекоха , че не е страшно...  |
Мамицата им - така да ме подведат, направо да ме пратят на кино! Ами че те снимали филм за омразния тоталитаризъм, бе... Мамка му, изпсувах още веднъж наум, но нали съм си свестени и веднага се освестих. В главата ми се оформи план, който светкавично приведох в действие. - Как кой ме пусна, бе - развиках се от своя страна и аз на режисьора. - Та аз играя бедния американски турист, който се разхожда из града и се чуди и диви на чудесата на социализъма. Не помниш ли, че снощи след запоя ме включи в сценария. Появявам се на заден план в почти всяка сцена и за това трябва да получавам хонорар от по 100 кинта на ден. - Абе да си кажа честно, след партито снощи всичко ми се губи. Не помня да сме говорили, ама не помня и да не сме говорили - замънка насреща ми режисьора. - Трябва да го обмисля. Чакай малко. Режисьора се замисли. Костваше му големи усилия. Личеше си как напряга и последната мозъчна клетка, доколкото ги имаше. Най накрая се отпусна доволен в режисьорското си кресло и занарежда: - Значи, ще заснемем всичко отначало. Всичко остава почти същото. Работниците се срещат, после снимаме курортиста. Единственото ново е, че в това време бедния американски турист оглежда Москвича със завист, цъка с език и процежда по едно "What a beautiful car! What a beast!" И ето. Вече не съм безработен. Сега съм актьор. С приличен хонорар. Знае ли човек - с тази роля може и Оскар да спечеля. |
Бай Кар, не се Аби! НЕма оправия тая боза. (бозич, не става въпрос за тебе). По-добре да развием темата на Исяко за мацките и кучките...  |
| Фуле, идеята ти е добра... Бай Кар още веднъж показа , че и на най -безвкусната манджа като и сложиш накрая малко Байкарови капки - тутакси става за ядене... Спасовден, къде спирт по нашия край? Те метиловия още по Трифоновден го докапчиха...пък , той бил най -ефикасен.. |
| - Точно така - самодоволно закима ген. Етанолий Спиритонов. - И аз съм домашен любимец. Понеже баба ми е от Любимец. И редовно ми праща домашно вино и домашна ракия. Виж с мацките и кучките положението е различно. След последната ми операция при Сфирков, само на кучки попадам. Искаш ли да видиш. Репортерката се изчерви, срамежливо надникна да види какво и показва генерала. В следващия момент очите и се разшириха от изненада и устните и оформиха едно беззвучно Оооооаааааа. Тя захвърли микрофона настрана и се хвърли на врата на генерала. - Не съм мацка, кучка съм, кучка съм, кучка съм - не спираше да повтаря тя. |