Добави мнение Мнения:11
Ами нищо неочаквано. Турский агент Сопола подарява български пари на своите в Анкара. А Станишев отгоре на всичко му се дупи........ Това не е държава....   |
| "... Договорът с тях беше подписан в началото на 2001 г., когато МРРБ се оглавяваше от бившия вицепремиер Костадин Паскалев, а ИАП - от Албен Родопманов." - не е точно така - досадно, но сбъркано; "... фирма "ИСА-2000", един от собствениците на "Пътни строежи"-Пловдив." - пак не е точно така; "... сплит-мастик, т.е. износващ асфалтов пласт, популярен с добрите характеристики на сцепление" - това също не е точно така; даже напротив - точно проблеми със сцеплението в първоначалния етап на експлоатация при сплит-мастика (или SMA, както е известен в англоговорящия свят) са били причината за доста дебати, особено във Великобритания (виж http://news.bbc.co.uk/1/hi/programmes/fil e_on_4/4278419.stm). Накратко и по-професионално, поради наличието на бавно-износващ се битумен филм на повърхността на инертния материал, за период от 6 до 18 месеца след пускането в експлоатация на износващ пласт сплит-мастик сцеплението на мокра настилка е по-ниско от нормалното при високи скорости, а сцеплението на суха настилка е с около 30-40% по-ниско от нормалното, като може да се доближи до това на мокра настилка. (виж http://www.ha-research.co.uk/projects/pro jectdocuments.php?method=download&ID=37 и http://www.archive2.official-documents.co .uk/document/deps/ha/ians/pdfs/ian49.pdf) |
| Забележителното е не при кой министър и пътен началник е подписан договора за "Даскалово-Дупница", а колко се смениха оттогава (да не ги броим, че е висша математика) и се тая. Освен това требе да се прави разлика между причините за нарастване на стойността на обект: поради добавени работи или поради разни видове компенсации на изпълнителя. В първото няма нищо лошо и е нещо съвсем естествено, даже неизбежно, единственият проблем е, че трябва да се търсят допълнително пари; втората причина обаче обикновено е свързана с известни корупционни похвати. . Като си говорим за нарастване стойността на обектите, не може да не обърнем внимание и на некои темелни научни трудове. Например Flyvbjerg (2003) разглежда 258 инфраструктурни проекта в 20 страни (основно в Европа и Сев. Америка) от 1920 до края на миналия век и констатира, че вероятността стойността на инфраструктурен проект да надвиши прогнозната е 84%. Освен това надвишението на действителната стойност спрямо заложената е средно 20, 4% за строителство на пътища и достига фантастичните 44, 7% при железопътни проекти. Някои от заключенията на Flyvbjerg са, че подобрение през седемдесетте обхванати години не се наблюдава и че нарастванията са по-силно изразени в развиващи се страни (каквато в този смисъл е и нашата). . Fenn (2002) пък съвсем бегло разглежда причините проектите да струват повече и строителството да продължава по-дълго и се съсредоточава върху емпиричната база от знание отностно конфликтите в строителния процес. Изненадващо заключва, че всъщност изследванията по отношение строителните спорове са не само хаотични, но и въобще са малко, или с други думи никой няма пълната картинка защо строителството изглежда да е по-проблематично от други сектори. . Така че в заключение — не сме ние, дето сме открили закъсненията и нарастването на цената на обектите, и подходът към тези проблеми трябва да е разумен. Корупцията обаче требе да се бори безмилостно.  . Източници: . Fenn, P., 2002, Why Construction Contracts Go Wrong (Or An Aethiological Approach to Construction Disputes), Society of Construction Law (April 2002) . Flyvbjerg, B., Holm, M. K. Skamris and Buhl, S. L., 2003, How common and how large are cost overruns in transport infrastructure projects?, Transport Reviews, Vol. 23, No. 1, 71-88 . Flyvbjerg, B., Holm, M. K. Skamris and Buhl, S. L., 2002, Cost underestimation in public works projects: error or lie?, Journal of the American Planning Association, 68, 279-295. |
| Не е постлан бе Старши, нали там е проблема, барем да го беха застлали. Атака ли?  _________________________________ За птичи грип лек ще се намери; птичият мозък е до гроб. |
| ..тояга требе ейй, тоягаа..Иначе работата очевадно не върви, господа интелектуалци. ---------------------------------- Ритник отзад - крачка напред! |
старши, ако само тук са кражбите и далаверите аз ша купъ мед и ша го намажа целия път от софЯ до кулата! ама веско щом се е заел - вярвам че ще стане! той има повече акъл и пари отколкото всички агенти и агенции  |
| олезатвориочички, при неинженерингов обект, където оферирането при търга за строителство става по обобщената количествена сметка на предварително изготвен проект, оскъпяване заради добавени работи може да има само при непълно проектиране. Това от своя страна в 80% от случаите се дължи на недобре свършена работа от самия проектант, а не на някакви по принцип труднопредвидими изненади (това ще ти го каже всеки, освен самия проектант). В другите 20% от случаите причината за оскъпяването (обикновено значително по мащаб) са въпросните изненади, обикновено скрити в земята, като създаването на нови свлачища, резки промени в геологията и прочие, които обаче по-често създават проблеми при новото строителство и в тежките участъци. Изменение на проекта и добавяне на някои дребни работи в процеса на строителството по искане на инвеститора също не е изключение, но обикновено това става чрез замяна на едни работи с други, а не по пътя на увеличаване на общата стойност. Независимо от причината за изменение в проекта, обикновено от тази ситуация (при това напълно законно) се възползва строителят, който получава възможност да компенсира главоболията около цялата тази каша с изпълнението на допълнителна работа (естествено, без да прави фиксираните разходи по започването на нов обект), както и да договори (в общия случай пряко, без конкуренция) цените на допълнителните видове СМР. С две думи, колкото по-лекомислен и по-оптимистичен по отношение на даденостите е проектът, толкова по-голямо е оскъпяването заради добавени работи. Не е трудно да се види и защо общата стойност на един обект е по-висока при внасянето на изменения по проекта в процеса на строителство, отколкото ако всичко е било планирано предварително в крайния си вид (което всъщност е причината проектирането да съществува като такова). От една страна, промените по средата на строителството няма как да върнат назад вече извършените работи, а от друга страна, строителят обективно има по-силна позиция при договарянето на цените на допълнителните видове СМР. Не бих се съгласил, че това е "нещо съвсем естествено, даже неизбежно" - по-скоро е свидетелство за качеството на проектиране. Със здраве! |
| Колега hick, що ме зачекна на тая тъй болна тема с проектите. Начи, ако трябва да сме докрай изрядни, проблемът идва още със заданието за проектиране. Често заданията са непълни или поставят грешни рамки на проектанта. Например типично за пътни рехабилитации — на проектанта се казва да залага до дупка възстановяване на старите еластични огради и само в краен случай да планира нови. Строителството започва 2-3 години след приемане на проекта и се оказва, че трябват 5-6 км нови еластични огради — няма лошо, ама парите не са предвидени. Същото с бордюри, тротоари, колектори и пр. работи, които впоследствие се решава, че трябва да се правят. Така от самото начало проектът е потенциално подценен. . На втори етап са грешките в проектите. Повечето проектанти не си дават сметка, че всъщност не само грешки и пропуски по същество, а често грешни количествени сметки са в основата на проблеми по време на строителство. Защото проектантите-асове вършат творческата работа, същинското проектиране, а количествените сметки се правят от който падне. Освен това количествените сметки и спесификациите често не са докрай ясни и се интерпретират коренно различно от оферентите и проектанта. Така строителите в стремежа си да дадат ниска цена често сами се прекарват с дадени позиции. Това по принцип си е техен проблем, но на практика една подценена оферта винаги е риск за проекта като цяло. . Така стигаме до трети етап — търг. Така наречената "комплексна оценка" от ЗОП е страшна измишльотина и всъщност никак не помага да се избере офертата, която дава best value, а цитираните в статията обекти са всички търгувани по различни версии на PRAG. В PRAG комплексна оценка за строителни договори няма, но, както неведнъж съм разправял, няма и смислен начин за идентифициране и третиране на дъмпингови цени. По този начин рискът една прекалено ниска оферта да спечели е голям. . Рисковете за проекта са най-големи на последния етап, щото строителството се пак не е толко проста работа. На теория договорът регламентира кои рискове от коя страна се поемат, на практика всяка от страните се стреми да прехвърли своите рискове върху другите. Така че посбъркан и непълен проект, прекалено ниска цена, некомпетентен надзор, чиновник-инвеститор и вездесъщата корупция се комбинират, за да се стигне до по-голям или по-малък провал. . Конкретно за прословутия "Даскалово-Дупница" доколкото ми е известно в първите година-две е имало проблеми именно с проектите, а също, мисля, и с отчужденията. Твърди се, че значителен обем работи са добавени, примерно около 15 млн. евра. Къде отива разликата между 54 млн. и 26+15 млн. сметам, че е въпрос на първо време за журналистическо разследване. . Подозирам, че едно такова разследване може да бъде много печелившо за направилия го — ако не го публикува. |
Добави мнение Мнения:11