Отиди на страница:
| Калине, и тебе ли командироваха за "Семнадцать мгновения" от българската европейска пролет, та няма кой да те светне с една тараба от писателската станция край свлачището до Журналист...Крушките наредиха сами да си ги сменяме, ако не стават цоклите, да си произвеждаме резервни сами, а ако и това не можем, да търсим неволята в Библията и на Мойсей...жезъла, 40 години за покаяние... Ха Ха. |
| Много ми хареса.Много достовено и много тъжно.Мисля, че всеки може да се сети за едно такова градче, за жалост... |
| И на мен ми стана тъжно. В с.Ст.Караджа, Варненска област има една недостроена или полуразрушена църква без покрив, останали са само стените и малка част от покрива. В средата на църквата е избуяло голямо акациево дърво. Част от клоните му се провират през прозорците, най-високите му клони са с метри по-високи от църквата. Все се каня някой път като минаваме от там да я снимам... Между другото в същото село построиха джамия, има и високоговорители и когато ходжата се моли се чува из цялото село. До автогарата на селото има някаква кръчма с масички на тротоара и ми направи впечатление, че всички посетители говореха на турски, а отстрани една цялата стена беше налепена с некролози с български имена. Това не го пиша за да се подхване пак темата за етнически малцинства и т.н. Просто тогава също ми стана тъжно. |
Само действително напуснатият човешки свят е в състояние да издишва реална, достоверна самота, безнадеждност и чувство за опасност, които понякога просто правят филма. А може би някоя голяма филмова компания е купила България... Тъжното е, че в Бг сме царе на оплюването.(имам предвид първия постинг). За това няма кой да смени крушката..[/quote] |
Един мой съученик си дойде през лятото от Париж в родното провинциално градче и беше очарован от гледките на посткомунистическото запустение-призрачни разрушени стени на бивши заводи, самотни полурухнали комини в предградията... снимаше като луд и предвкусваше удоволствието като ги покаже на френските си приятели... Колкото по-упадъчно, толкова по-добре! Приличаше малко на онези лешояди, които кръжат бясно около прясна мърша. Беше ми странно, че това го впечатлява, но това е , което там си нямат... призраци от една бивша епоха. И това ги възбужда. Префинените, преситени европейски вкусове...  |
А родната прясна (и не чак) мърша се налива с бира нейде из Париж и Манхатън след което измъчва клавиатурите и по-недосетливите си и мързеливи сънародници.  |
| А па к'ви комсомолки имаше на времето, а?...мани, мани...ама сега ги гледам - поувехнали, значи, едни такива, с кокове, чанти от мачкан лак и излюпващ се лак по ноктите. С фасади на почивни станции със затихващи функции продадени за левче. Какви ли не метаморфози ни предлага ВРЕМЕТО. А пък да не говорим за онези млади певци на светлия утрешен живот, чиято руйна словохотливост (тогава лееща се като младо вино в специално изградени за целта клубове по предназначение) се е превърнала днес на оцет (и то от оня, с плуващите медузообразни утайки). Амииии, случва се, бе, в края на краищата. Едни остаряват красиво, а други - не чак до там.  А, да не забравя: И доматите вече не са такива каквито бяха тогава. И салатките и бирата и майонезата и киселото мляко и...ерекциите даже, мамка му!!!  Редактирано от - Грациан на 10/3/2006 г/ 05:24:27 |
| Този вестник много си пада по литература и поезия!Факти и анализи не му допадат. Е няма кво ще търпиме.....и другите са такива. Аз намирам клакьорите по досадни от статиите..но и от едните и другите едва ли прочитам някои ред! |
Тъмнофилите не могат да прехватизират светлината  Щастливата къща е нежна. Усмивката й отдалеч привлича. Приближиш ли, казва, че те е очаквала. Казва ти, че ти си нейните очи и нейната звезда в очите и благодари за красотата, която си донесъл. Цялата във светлина - тя е къща-надежда. Спасена сила. И ако можеше да поостанеш... |
На мене ми хареса атмоферата на този очерк и аз си имам една такава къща, но жалко , че авторът все пак не е избягал от баналността-станнция , купена от бивши червени величия за 1 лев, моля ви се , имаме мазоли на ушите, стига толкова.По-добре щеше да е Донков да развие темата за съдбата на обикновените хора , в края на краищата тя е много по-значима и чрез нея могат да се осмислят връхлетелите ни промени.Авторът също явно има съзнанието затова , но не е успял да изложи напълно мислите си в тая посока, просто"духът на времето и на съвременната публицистика " го е победил.Но хубавото е , че има сили за повече.Чакаме!  |
 Метафора е, за България е, същност води към същност, картина достъпна за очите и сетивата на.... децата. И казано е, докато не станете като децата, няма да видите Царството Божие… Той, Спасителя, затова изхвърлил лакомите от Храма, тъмнина в главите носятРедактирано от - Пейчо Пеев на 10/3/2006 г/ 09:41:28 |
| Пейчо, сватлейф си, ама не казваш, кои са кукуМявките?! , а те май бяха алчните търговци и хищници... |
| Абе, който се може - може И никъде не е казано, че станцията била купена от бивши червени величия. Ставаше дума за величия от "управляващата партия" - а те доста се изредиха. Защо ли имам един подозрения... |
| Така си е, Граци! А пък за Осми март в станцията кви банкети с колежките от градския актив ставаха, ееей! На всеки 8.03. още се сещам Донков, стига с това досадно носталгичарско мрънкане, молим! Ако те гони нещо носталгия, вземи си спомни, да кажем, за писателя Георги Ст. Георгиев - наскоро видях, че си участвал в инициативата за преиздаване на книгата му след 1989 и, изглежда, си го познавал. Доста по-интересно ще бъде отколкото да рониш сълзи над ен-броя кубика камсамолски цимент. |
| Форца, НАТО, ти още ще кажеш за Априлските сърца и варненското подобие на Левчев, /Колю Севов/, но нейсе за мъртвите хубаво или нищо...Пиши, пиши, нЕли требе да се раниш... Ха Ха. |
| Пейчо, просто съм сбъркал и съм го написал на "глаголица", майтапя се бе приятел, прости си схватлив и следователно сме сватове в живота...Това на немски се казва вортбилдунг, "словоблудство", но... бъди здрав...Удари една алкохолна единица... Знаеш, днес го научих пък тва, било равно на 25 грама виски...по американските стандарти... Ха Ха. |