Милошевич е намерен мъртъв в килията си
Отиди на страница:
| Сръбската агресия, а не някакъв "етнически конфликт", разпали войната Славой Жижек, словенски философ Nettime, 29 юни 1999 NATO, the Left Hand of God? Slavoj Zizek NATO's bombing of Yugoslavia is over. It is therefore time to ask what the meaning of this war war. What were its ideological and political consequences? Not long ago, Vaclev Havel maintained (in an essay titled "Kosovo and the End of the Nation State"  that the bombing of Yugoslavia, for which there was no UN mandate, "placed human rights above the rights of states. . . . But this did not come into being in some irresponsible way, as an act or aggression or in contempt of international law. On the contrary. It happened about of respect for rights, for rights that stand above those which are protected by the sovereignty of states. The Alliance acted out of respect for human rights, in a way commanded not only by conscience but by the relevant documents of international law." This "higher law" has its "deepest roots outside the perceptible world." "While the state is the work of man, man is the work of God." In other words: NATO can violate international law because it is acting as the immediate instrument of God's "higher law." If that's not religious fundamentalism, the concept has no meaning.Havel's statement is a great example of what Ulrich Beck back in April called "military humanism" or "military pacifism" (in a feuilleton in the _Sueddeutscher Zeitung_). The problem is not so much one of Orwellian oxymora like the famous "War is Peace." (In my opinion the term "pacificism" was never meant seriously. When people buck up and are honest with themselves, the paradox of military pacificism disappears.) [Translators note: "pacifism" has a broader meaning in German than it does in English -- it includes roughly everything we would think of as "anti-war sentiment" or "anti-war movement." So a free translation of "military pacificism" would be roughly "war by people that have always said they were against it." But Beck's phrase is kind of famous, so let's leave it.] The problem is also not that the targets of the bombing weren't chosen on entirely moral grounds. The real problem is that a purely humanitarian, purely ethical justification for NATO's intervention completely depoliticizes it. NATO has shied away from a clearly defined political solution. Its intervention has been cloaked and justified exclusively in the depoliticized language of universal human rights. In this context, men and women are no longer political subjects, but helpless victims, robbed of all political identity and reduced to their naked suffering. In my opinion, this idealist subject-victim is an ideological construct of NATO. Not only NATO, But Also Nostalgics on the Left, Misunderstand the Causes of the War Today we can see that the paradox of the bombing of Yugoslavia is not the one that Western pacifists have been complaining about -- that NATO set off the very ethnic cleansing that it was supposed to be preventing. No, the ideology of victimization is the real problem: it's perfectly fine to help the helpless Albanians against the Serbian monsters, but under no circumstances must they be permitted to throw off this helplessness, to get a hold on themselves as a sovereign and independent political subject - -- a subject that doesn't need the kindly shelter of NATO's "protectorate." No, they have to stay victims. The strategy of NATO is thus perverse in the precise Freudian sense of the word: The other will stay protected so long as it remains the victim. But it's not only NATO that depoliticized the conflict. So has its opponents on the pseudo-Left. For them, the bombing of Yugoslavia played out the last act of the dismemberment of Tito's Yugoslavia. It acted out the end of a promise, the collapse of a Utopia of multi-ethnic and authentic socialism into the confusion of an ethnic war. Even so sharp-sighted a political philosopher as Alain Badiou still maintains that all sides are equally guilty. There were ethnic cleansers on all sides, he says, among the Serbs, the Slovenes and the Bosnians. "Serbian nationalism is worthless. But in what respect is it worse than the others? It is more popular and it goes back further in time, it has more weapons at its disposal and in the past it doubtless had more opportunities to act out its criminal passions . . Certainly, Milosevic is a brutal nationalist, just as much as his colleagues in Croatia, Bosnia or Albania . . . From the beginning of the conflict the West has been on the side of the weaker nationalisms (the Bosnian, the Kosovar) and against the stronger nationalisms (the Serbian and, by means of subtraction, the Croatian). It seems to me that this represents a leftist yearning for Yugoslavia lost. The irony is that this nostalgia considers the Serbia of Slobovan Milosevic to be the successor of that dream state -- i.e., exactly the force that so effectively killed that old Yugoslavia. The one political creation that represented the positive heritage of Titoist Yugoslavia -- its much prized multicultural tolerance -- was "Muslim" Bosnia. One could even say that Serbian aggression against Bosnia was aimed at those that clung despairingly to Tito's legacy, to the idea of "brotherhood and unity." It's no wonder that the brilliant commander of the "Muslim" army, General Rasim Delic was an ethnic Serb. It's no wonder that throughout the 90's, "Muslim" Bosnia was the only place in the former Yugoslavia where Tito's portrait still hung on the walls of official waiting rooms. Threatened by Serbian nationalism, even Slovenian and Croatian nationalism preserved a respect for Tito's Yugoslavia, in any case for its fundamental principle, that of the federation of equal constituent states with full sovereignty, including the right to secede. Whoever overlooks that, whoever reduces the war in Bosnia to a civil war between various "ethnic groups," is already on the side of the Serbs. Because in no way was the difference between Milosevic and other national leaders only quantitative. No, Yugoslavia was not hovering on the edge, betrayed equally by all national "secessionists." Its dissolution was much more a dialectical process. Those that "deserted" Yugoslavia were reacting to Serbian nationalism -- that is, to those power groups that were endeavoring to liquidate Tito's legacy. Thus the worst anti-Serbian nationalist stands closer to Tito's legacy than the present Belgrade regime, which maintains itself, in the face of all "secessionists," as the legitimate and legal successor of the former Yugoslavia. It Was Serbian Aggression Alone, and Not Ethnic Conflict, That Set off the War It must be remembered above all that Tito constructed his federation in conscious opposition to pre-war Yugoslavia, which was based on the hegemony of the Serbs as the "founders of unity." The Serbs were at that time the only state-building nation. After the Second World War, Tito wanted to replace this Serb-dominated Yugoslavia with a federal one, a free association of equal and sovereign states that would even have the right of secession. Milosevic's grab for power was in contrast the attempt to rebuild pre-war Yugoslavia, and with it the hegemony of the Serbs. The various "secessionists" were reacting against this attempt at restoration. Their demands were anchored firmly in the principles of Tito's Yugoslavia. All that yakking popular on the Left about the Ustasche symbols in Tudjman's Croatia doesn't change in the slightest that Serbian aggression against Bosnia in 1992 did not spring out of a conflict between ethnic groups. It was purely and simply the attack of Serb-dominated pre-war Yugoslavia against Tito's post-war Yugoslavia. Looking back, one has to say that in the debate over NATO's bombing both sides were wrong. Not that the truth lies somewhere in the middle. On the contrary, both sides, the supporters as much as the opponents of the bombing, were simply wrong. Both try attempt to take a universal, neutral, and ultimately false standpoint. The supporters of the bombing make their stand on depoliticized human rights. Their opponents describe the post-Yugoslavian war as an ethnic struggle in which all sides are equally guilty. But both sides miss the political essence of the post-Yugoslavian conflict. And that is why the conflict continues to smolder under the ashes. The imposed NATO peace has certainly dammed it up for a while. But it hasn't extinguished it. Nettime, Tue, 29 Jun 1999 Като евролевичар и словенец д-р Жижек има наивна до глупост представа за "добродетелите"* на Титова Югославия, но безспорно е прав, че главният и може би единствен виновник за югокризата беше сръбската агресия, агресията на Милошевич и ЮНА. ___________ * Титова Югославия си беше тюрма на народите както и старата кралска Югославия - примерът с българите в Македония и албанците в Косово (народи, приемани от Белград за по-диви от сърбите). Федерацията се крепеше комай само на личността на Тито. Разривът на Сталин с Тито в 1948 беше по-скоро личностен въпрос и случайност, отколкото израз на сериозни различия в политиката (вж. хипотезата на Хр. Тамарин за разрива им). Флирта на Тито със запада и "необвързаните" произтичаше само от тоя разрив. Критиката на сталиновата бюрокрация на палача на българщината М. Джилас -също. "Работническото самоуправление", толкова възхвалявано някога от западните леви, към 80-те превърна югоикономиката в обширно РМД, направи рационалната приватизация невъзможна и улесни максимално ограбването на соцфирмите от соцръководствата. * Ако причина за войните беше сръбската агресия, и следователно те можеше да бъдат избегнати, причините за разпадането на федерацията бяха обективни и то щеше неизбежно да настъпи, но можеше да е нежно като в ЧССР или поне като в СССР. Интересна дискусия за причините за разпадането на соц. многонационални държави имаше в тема "Русия!" |
| Заключението на руските експерти: смъртта на Милошевич е причинена от лекарска грешка. Машшшшалллла ...... За сбъркване да се готви Садам ..... Редактирано от - Старшината на 15/3/2006 г/ 12:42:57 |
Напълно ясно - престъпно бездействие, което да умори Милошевич и да му запуше устата преди защитната пледоария Натиснете тук  Какъв беше проблемът на Трибунала , ако ги е страх , че ще се скатае в Русия , да му направят стент на место , в Холандия  Явно са искали да го уморят.  Отпада и смешното твърдение на харлемските агитпропчици , че искал да се самоубие ...То пък точно с тубоцин ще се самоубива...Глупости на търкалета.Милошевич е бил нахъсан до последно да си защитава своята кауза и е искал да живее , респективно да се лекува. Последното му писмо до руснаците показва това. Натиснете тукРедактирано от - Muktadasaxkoburgidiotski на 15/3/2006 г/ 15:00:44 |
| Associated Press The Hague, Netherlands — A UN war crimes tribunal official said the court had been told that he had regular access to unprescribed medication and alcohol smuggled into his prison cell. The tribunal official, who spoke on condition of anonymity because of strict confidentiality rules, told the AP that the unit's prison warden had told the court that he could no longer guarantee Milosevic's health. The official said prison authorities repeatedly found banned material in his cell, including alcohol and unprescribed drugs. Warden Timothy McFadden refused interview requests and UN tribunal spokeswoman Alexandra Milenov said the court could not comment "because the investigation into Milosevic's death is ongoing." The tribunal official, who has access to confidential documents on Mr. Milosevic's medication use, said two doctors concluded the former Serb leader was intentionally taking drugs that undermined the prescribed medication for his heart ailment. Mr. Milosevic, who was defending himself against 66 counts of war crimes, was allowed to work in a private office where he could meet privately with witnesses and legal advisers, making it impossible to monitor material they may have smuggled in to him, the official said. UN prosecutors complained as early as 2004 that Mr. Milosevic was defying his regime of prescribed medication and taking other drugs to manipulate his health to his advantage during court proceedings. The trial was repeatedly interrupted at critical points because of the defendant's ill health. |
| Хора като Слоба трябва да са винаги с вързани ръце (и желателно с насочен в главата пистолет), инак все ще намерят да ти забият ножа. Свидетелите и адвокатите да говорят с него само през бронирано стъкло и при влизане и излизане да ги сканират като на летище. |
Хе-хе-хе Чича , много си убедителен в аргументите- "насочен пистолет"  Това ли научи от демократична Америка ?  |
| Неанонимно медицинско потвърждение за умишлено убийство. Анонимно твърдение - абсурд за затвор със строг режим. Вервайте на което искате - изборът е ваш  |
Бях се зарекъл, да не се "дъня" като Бойко Ламбовски вчера, де се оправдаваше, че бил безпристрастен и не понасял Милошевич, а Фичо от своя страна си скъса гъза да му доказва че е пристрастен  Както и да е... . Баща ми(лека му пръст), е воювал у втора фаза на т.нар."Велика Отечественна..." - някъде там из калищата на Драва-Соболч, Драва-Чехи, Драва-Полконя...т.е. участвувал е най-голямата ДИВОТИЯ на 20 век, наречена Втора Световна Война...не ми се коментира, пазя си там едно торбе с негови ордени и медали, държа ги у касата...за поколенията. ... Като всеки един мъж, глава на семейство, който е бил в казарма(особено па ако е ходил на война), баща ми, почти всяка вечер ми разказваше разни военни истории...интересни на пръв поглед, ама аз съм бил маляк и какво толкоз да им разбирам(имаше обаче една дупка на лявата ръка, все едно горено от цигара, много пъти го питах от какво е, ама не ми каза...чак по-късно разбрах че е дупка от куршум). От това което помня, в момента ми излиза наяве историята с пътуването му до фронта... Пустия му военен ЖП-ешелон, минавал баш през Белградската гара, минавали значи натоварени в конските вагони славните български войски отиващи на фронта, а сърбите в същото време си правели разни митинги, агитки, посрещания и изпращания на руснаците, та покрай тях и на нашите...дигали гюрултия, музика, песни, скандирания "Сталин, Тито, Димитров" или "Живео брача...ьебем им майку фашистичку..." и т.н., бе въобще... ентусиазъм, радост, веселие и пр. Завършвайки разказа си, баща ми винаги тъжно добавяше: - "Както си минавахме покрай перона, уж весели, уж туй-онуй, гледам сърбите след нас ни показаха среден пръст...а нали отивахме да ги освобождаваме..." .... Дотук както и да е...минало славно... Обаче... По Нова Година, синът ми, току-що завърнал се от Ирак, ми разказа абсолютно аналогичната история с него и колегите му, на иракско-кувейтската граница...иракчаните им показали среден пръст...и представете си...типично по англосаксонски, се надупвали към отминаващата колона и сваляли гащите си... ...командуването заповядало да не се стреля, братска армия били, да не стават сакатлъци... ... Ех Фиче...що не кажеш нещо за славната българска армия и нейните съвременни водачи  Редактирано от - OLDMAD на 15/3/2006 г/ 16:49:16 |
| Еееехххх Старо, едно "интермецо": американски екс-посол преминава през българо-турската граница ... преддемократични времена ... жестът е същия. Дай Боже и у нас да се роди някой Милошевич ... ама от тая мърша - вряд ли |
о| Ето четиво за за форумните людоеди. Фотоматериалите не са монтаж, като горния Натиснете тук |
Отличен обзор ! Чакаме коментари от Чичинелови... 
| Специално за Доминус, който мисли, че пренебрегването на ООН от Буш (и вероятно войната на НАТО срещу Милошевич 1999 без ООН) било дискредитирало Международния съд за бивша Югославия в Хага, орган на ООН, и процеса на Милошевич. Подчертаното е от мене. Кирилл Коротеев ( тук) Международный трибунал по бывшей Югославии и его мандат Реплика в ответ Сергею Мирзоеву Адвокат Сергей Мирзоев в статье “Международный трибунал по бывшей Югославии не выполнил своего мандата. На смерть Милошевича”, опубликованной на "Полит.ру", анализирует внимание к Международному Уголовному Трибуналу по бывшей Югославии, привлеченное к нему смертью Слободана Милошевича. Выводы статьи требуют не только дискуссии, но и напоминания определенных фактов, упущенных мэтром Мирзоевым. В самом начале статьи говорится о том, что Трибунал предполагался “реальной альтернативой и Международному уголовному суду ООН”, но оказался крайне неэффективным. Реальность полностью противоположна. По времени Трибунал, созданный в 1993 г., предшествовал Международному уголовному суду, начавшему деятельность в 2002 г. на основании Римского Статута 1998 г. И именно успех и эффективность Трибунала побудили мировое сообщество создать Международный уголовный суд. Ниже утверждается, что Трибунал был создан “для легитимации последствий войны НАТО в Югославии”. Очевидно, что и это утверждение не соответствует действительности. Трибунал создавался задолго до действий собственно НАТО (1999 г.), в то время, когда операции по поддержанию мира проводились ООН. Как верно отмечает мэтр Мирзоев, Россия голосовала за создание Трибунала. Решение принималось Советом Безопасности ООН, и постоянные члены не воспользовались правом вето. Отсюда Трибунал берет свою легитимность, которая была неоднократно подтверждена еще задолго до процесса Милошевича. Бывший президент Югославии был не первым, кто оспаривал юрисдикцию Трибунала, и этот аргумент никак нельзя поставить в заслугу обвиняемому. Еще в 1995 г. в деле «Прокурор против Душко Тадича» Трибунал подробно обосновал свои полномочия по осуществлению правосудия (ICTY, Appeals Chamber, Case no. IT-94-1, Prosecutor v. Dusko Tadic, Decision on the Defence Motion for Interlocutory Appeal on Jurisdiction, 2 October 1995). Европейский Суд по правам человека в решении о неприемлемости жалобы Налетилич против Хорватии указал, что “в силу своего Статута и Правил Процедуры, [Трибунал] представляет все необходимые гарантии [справедливого процесса], включая независимость и беспристрастность” (Eur. Ct. H.R., Naletilic v. Croatia (dec.), no. 51891/99, 04.05.2000, ECHR 2000-V). Поэтому оспаривание легитимности Трибунала Милошевичем было бессмысленно и только затягивало процесс (еще раз: безо всяких на то оснований процесс затягивал не Трибунал, не Прокурор, а обвиняемый!). Другим средством затягивания процесса и воспрепятствования отправлению правосудия был отказ Милошевича от адвоката, который ставится ему в заслугу людьми, стремящимися его героизировать. Воистину, это едва ли не единственный (особенно, если учесть, что грозило ему более 10 лет тюрьмы) обвиняемый в мировой правовой истории, который, имея возможность пригласить адвоката, отказывался от нее! Сказанное верно и в отношении предсмертного ходатайства об освобождении из-под стражи: на плохо сформированный вопрос (чрезмерная конкретика: только в Москву, только в институт Бакулева, только к конкретному профессору) был дан четкий отрицательный ответ (нет никаких препятствий, чтобы профессор лечил обвиняемого в Гааге…). Немного о судьях. Мэтр Мирзоев отмечает, что это сплошь европейцы из стран, участвовавших в операциях против Югославии, заинтересованные в скорейшем осуждении обвиняемых. Опять же, это заявление не подтверждается фактами. В действующем составе Трибунала 14 судей, из которых только 8 – европейцы (из Италии, Нидерландов, Мальты, Турции, Германии, Франции, Бельгии, Соединенного Королевства), причем Мальта в военных операциях не участвовала (в палате, рассматривавшей дело Милошевича, председательствовал судья Патрик Робинсон из Ямайки, а судьями были О-Гон Квон из Южной Кореи и Иэн Бохоми из Соединенного Королевства.) Судьи заседают в Трибунале в личном качестве и не представляют государства своей гражданской принадлежности (в отличие, например, от Европейского Суда по правам человека), да и стоит ли напоминать, сколь важна репутация в юридической профессии? Так, первый Председатель Трибунала профессор Антонио Кассизи пользуется непререкаемым уважением во всем мире… (Карла дел Понте - също - б.м.) Полномочие международного судебного органа по принятию собственного регламента (правил процедуры), столь критикуемое автором комментируемой статьи, не является чем-то неизвестным в юридической практике. Сошлемся еще раз на пример Европейского Суда по правам человека, принимающего свой Регламент в пленарном заседании. Да и в России правила делопроизводства в судах общей юрисдикции принимаются не законом и не актом исполнительной власти, а Судебным департаментом при Верховном Суде РФ. Нельзя не согласиться, что штат и бюджет Трибунала впечатляют: бюджет в 267 миллионов долларов на ближайшие два года и штат в 1146 сотрудников (в комментируемой статье приведены цифры семилетней давности). Однако даже этого явно недостаточно, по сравнению с масштабом преступлений, совершенных в бывшей Югославии. Три с половиной тысячи жертв были допрошены в судебных заседаниях, еще полторы тысячи ждут своей очереди. Количество обвиняемых в настоящий момент немногим не достигает ста пятидесяти человек, процессы завершены (осуждением или оправданием) в отношении более чем шестидесяти. Цифры далеко не ничтожные, как говорит мэтр Мирзоев, – три Нюрнберга! Проблема “мелких преступников”, о которой говорит автор комментируемой статьи, тоже существует. К сожалению, масштаб преступлений таков, что привлечь к уголовной ответственности (да еще и перед международным судебным органом) их всех невозможно. Как это невозможно было сделать в отношении нацистских преступников в Нюрнберге, японских милитаристов в Токио или виновных в геноциде в Руанде (в событиях весны 1994 г. принимали участие сотни тысяч человек). Поэтому выбор наиболее принципиальных дел существует. В Нюрнберге судили нацистскую верхушку, процессы над другими виновными были переданы в суды воссозданной Германии. Это же произойдет и с Трибуналом, который планирует завершить свою деятельность к 2010 году. Но именно на Гаагском Трибунале, как ранее – на его Нюрнбергском и Токийском предшественниках, лежит основное бремя установления фактов, прекращения безнаказанности осуждения виновных, признании прав жертв – т.е. восстановления мира и справедливости. Первое невозможно без второго. И здесь еще предстоит немало работы – два основных обвиняемых, Радован Караджич и Ратко Младич, остаются на свободе. Именно эти дела, а не «Прокурор против Слободана Милошевича», станут окончательным тестом для Трибунала – уже признанного международного судебного органа (а не “судилища”, как называет его мэтр Мирзоев). А то, что Слободан Милошевич остался без приговора (он умер за 10 судебных дней до окончания столь затянутого им процесса), не является его победой. Скорее, это ничья, которая не выгодна ни покойному экс-президенту, ни Трибуналу… 16 марта 2006 Редактирано от - Чичо Фичо на 17/3/2006 г/ 07:12:27 |
| Мониторската партенка няма нищо общо с действителността. Какво значи например "в средата на април 2002 г. в Хага бе разсекретена информация на службите за събитията в Сребреница" - на чии служби? Клането в Сребреница стана пред погледа на ООН, там зер беше "зона за сигурност" на ООН. Осъдени бяха куп сръбски престъпници, чиито дела на на сайта на МТБЮ. * Какво значи, че "много християни били изгонени от Косово" преди 1989? Та в 80-те години в Косово имаше сръбски военен окупационен режим, полицейски час, югоизтребителите пикираха демонстративно над Прищина. Конституцията на Тито от 1974 беше отменена, премахната беше от Милошевич автономията на "САО Космет". * В Монитор имат цяла школа за фабрикуване на невежествени комунистическо-фашистки буламачи поне още от 2000 г., когато там се повдизаваха Сидеров, Т. Шишманова, Г. Ифандиев, д-р И. Илиев и други неуки, истерични и злонамерени черни пропагандисти на омразата. В последните дни много ясно се видя антибългарската, рубладжийска, динарджийска природа на тая черна пропаганда. |
| Чиста лъжа е и писаното за Рамбуйе: проекта за споразумение беше направен от "контактната група" (с участието на Русия!) и предвиждаше само автономия на Косово в рамките на СРЮ (а не независимост), временно управление на ОССЕ и полицейски сили на НАТО, които да бъдат поканени от Белград, и то само в Косово, а не в цяла Сърбия. Контактната група гарантираше правата на всички жители на Косово. * Ако Слоба имаше поне капка здрав разум, щеше да приеме и щеше да се изкара пред сърбите като спасител на целостта на СРЮ и избавител от бомбите на НАТО, и така най-вероятно щеше и да остане на власт до смъртта си. Понеже беше лунатик и хидроцефал, избра да подложи страната си на бомбите и постоигна пълна независимост на Косово, след него на Черна гора и хич не се знае за Санджак и Войводина в бъдеще, а вероятно ще видим и края на република Српска. * За изгонването на албанците вече обясних, че не НАТО с бомбите ги изгони, а напротив, влизането на НАТО в Косово им позволи да се върнат бързо по местата си. Слоба одготвяше своята голяма екскурзия още от 1995, и я роведе с голяма подготовка и жестокост. Та надхвърли над два пъти по размери българската голяма екскурзия. До юни 1999 над 800 хил. души бяха изгонени в Македония, Албания и Черна гора, Македония беше задълго дестабилизирана от нахлулите отреди на АОК. Разбира се, нашите обвиняваха и за това НАТО. * Накрая, сръбската агресия в 1991 реши съдбата и на СФРЮ, понеже съюзното ръководство искаше само демократизирана федерация. Вж. Славой Жижек на предишната страница. |
