Отиди на страница:
Ето Ви казус - ако такава смърт настъпи в затвор на държава-членка на ЕС или на държава, ратифицирала Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, то наследниците биха осъдили успешно тази държава пред Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург. Сега семейство Милошевич към кого да насочат жалбата си - срещу Трибунала, или срещу държавата, на чиято територия е той?    |
| Наистина по-би му отивало да умре на въжето, като бандит, като престъпниците в Нюрнберг, но МТБЮ май не предвиждаше смъртно наказание. |
| Последнее письмо Слободана Милошевича Дамы и господа! Выражая свою признательность за сочувствие и понимание, проявленные вами в готовности принять меня на лечение и дать все необходимые гарантии, я хочу проинформировать вас о следующем: Я думаю, что настойчивость, с которой мне не позволяют получить медицинскую помощь в России, в первую очередь мотивируется страхом, что в результате тщательных исследований неизбежно откроется, как в ходе суда велась злонамеренная кампания против моего здоровья - ее факт невозможно спрятать от русских специалистов. Чтобы доказать свои предположения, я прилагаю к письму документ. Мне передали его 7 марта, и он показывает, что 12 января (то есть два месяца назад) в моей крови было обнаружено очень сильное лекарство, которое, как заявили сами проводившие анализ врачи, применяется для лечения туберкулеза и проказы. Но я никогда не принимал антибиотики за пять лет, проведенных в тюрьме. К тому же в течение этого времени я ни разу не переносил инфекционное заболевание (за исключением гриппа). А тот факт, что врачи сообщили мне результаты анализа лишь спустя два месяца после его проведения, может иметь лишь одно объяснение - манипуляции. В любом случае, те, кто ввел мне лекарство против проказы, совершенно не могут вылечить меня от моих болезней; не могут этого и те, от кого я защищал свою страну в военное время и кто хочет заставить меня замолчать. Вам прекрасно известно, что русские медики, считающиеся одними из самых уважаемых в мире, пришли к выводу - обследование и дальнейшее лечение моих сосудов является необходимым и крайне срочным. Я прекрасно понимаю, что это действительно так, поскольку чувствую себя очень плохо. Я обращаюсь к вам, ожидая, что вы поможете мне защитить мое здоровье от преступных посягательств заведения, работающего под вывеской ООН, и что мне удастся получить адекватную медицинскую помощь в одной из ваших больниц, к врачам которых, как и к России, я питаю абсолютное доверие. Сердечно ваш, Слободан Милошевич 8 марта |
| Чиче, що не додеш в четвъртък...за международен съдия на мача Левски-Удинезе? Срещу 40 000 опоненти на националния стадион....тъкмо ще сe начешеш там де те сърби  Редактирано от - OLDMAD на 14/3/2006 г/ 15:54:34 |
| Писах за нравствения дебилитет на българската журналистики. Какво разбирам под това? Липса на каквито и да е морални категории, когато се оценя дадено събитие, особено трагични неща като разпадането на бивша Югославия, със стотиците хиляди убити и изнасилени, и милионите прокудени. Така беше някога, по време на Възродителния, така беше и по време на югокризата. Българската журналистики никога не издържа съда на историята, тя е конюнктурна и поради това - слаба. Пълна дебилнос, заместена с партийна поръчковост и заслепление. Едни от "най-ярките" журналистически примери по време на разпадането на бивша Югославия беше сегашната жена (или все още гадже) на другаря Станишев - Елена Йончева. Монитор следеше всяко нейно вдишване и издишване. Ходеше, падаше, правеше, струваше, на българска Амампур се правеше, и никога не чухме от нея една дума за реалните човешки измерения на тази война - за масовите гробници, за масовите изнасилвания (включотелно и на деца на 12 години). Нямаше нито една статия, повтарям, нито една статия на български журналист за станалото в Сребреница. Европа се тресеше от скандала, на мястото е имало дори група сини каски, които не са успели да направят нищо, а в тогавашната българска преса такова събитие сякаш не съществуваше. За това пък научавахме за всяка паднал тухла от православна църква (за тухлите на други религиозни храмове не сме чували). Картината в българската преса беше наистина тоталитарна - на 200 километра от нас загиваха по най-жесток и брутален начин хора, "калха ги както турчин не ги е клал", а нашите журналя брояха падналите тухли. Е те, това е нравствен дебилитет. Като смесиш горното с често срещаната журналистическата неграмотност (в тази статия, например, Ламбовски има глупостта да сравнява баските с паратруперите на убиеца, тогавашен президент, Милошевич) се получава явлението "българска преса". * Какво искам да чете по българските вестници? Грамотни и умни хора. Със стабилни нравствени (а не партийни) позиции. Със здраво национално чувство, което не включва преклонение пред безобразията на сръбските комунисти. Искам тези, които пишат по българските вестници да знаят родната си история, да свързват, например, елементарни факти от Балканската история, да разбират, че комунистическия сръбски кървав национализъм има корени и обяснения в миналото на Балканите, а не се появил просто така, от нищото, че и ние, българите, сме били жертва на същите сръбски дебили. Национализмът се възпроизвежда геометрично, ако не бъде спрян категорично и навреме. Така стана с бивша Югославия и охкащата й наоколо Европа. * Господин бот е позатрил в една друга тема изказвания на ник каруцар. Истината е, че само формата на тези изказвания е лоша, всичко в тях беше истина. И той, и Фичо, и аз, и десетки други форумци сме писали стотици пъти - няма български родолюбец и патриот, който да жали за Милошевич след всичко това в което той превърна държавата си. За Милошевич жалят единствено българските комуняги, скъпият другар Милошевич беше подкрепян единствено от БСП и нейния ръководител тогава, президент сега, другар Първанов. Първанов изпрати лично писмо на Милошевич на последния конгрес на сръбската коминуситическа партия уверявайки го, че той е нравствено с него и проклинайки НАТО. Съпартийците на Първанов пък, някогашни български народни предствители, отодоха лично да поднесат съболезнованията си на разпадаща се Югославия. Така ли беше? Да, така беше. Днес тези хора ни управляват, ще ни водят в Европа. Преглътнаха и НАТО. Но няма случай в който те да не заронят крокодилски сълзи за светлото си комунистическо минало, олицетворено в някогашна тяхна песен "Да живее, да живее - Сталин, Тито, Димитров". За това, за последните трима, плачат форумните комунисти. Не се обиждайте другари, но в българската история няма по-големи предатели на българските национални интереси от комунистите. Днес, тук, във форума, вие го доказвате за стотен път.
Редактирано от - bot на 14/3/2006 г/ 16:07:18 |
фичо.. ти сериозно ли се пльосваш с лишени от потник гърди връз амбразурата на Буш или си некъв ного странен шегаджия..  |
| Още веднъж повтарям - статията на Ламбовски е отлична. Като пропуск може да се изтъкне аналогията м/у режимите на Милошевич и Сухарто. По възрастните форумци си спомнят как последният бе поощряван и приятелски потупван по задника от нобеловия лауреат Х. Кисинджър за да изколи над 200 000 души в Изт. Тимор. * Апартейдът в ЮАР също бе подкрепян от САЩ, а по време на етническите кланета в Руанда-Бурунди през 1994 година бяха убити около 1 000 000 тутси и хуту, докато ционистката ООН не благоволи да се намеси. * Много обосновани мнения са изказани и във форума. Изключвам обичайните навеждачи отец каруцар, фльорца ТАТО и още двама-трима неграмотни еничари. |
| Отлична статия на Ламбовски. А сега позволете, да кажа и аз две думи, тъй като до сега си мълчах по темата.. Гордостта е скачен ген с интелигентността и тя е важен цивилизационен белег. Диваците не са познавали това чувство. Но е писано” Гордостта предшества падението, а високоумието, погибелта” Същото е прекрасно развито от Ницше(Човешко, твърде човешко) Интелектът, обаче, превъзходството, носи в себе си семето на унищожението. Ницще нарича този акт "облагородяване чрез израждане." Не се наемам да съдя кой крив кой прав в тази толкова объркана история, каквато бе разпадането на бивша Югославия. Всяка постъпка или действие на едната страна биха могли да се обяснят с реципрочни от другата. Разбира се, моите симпатии са на страната на цивилизацията и аз съм склонен да вярвам, че тя, цивилизацията, беше умело провокирана точно в слабото й място-гордостта. Цялата човешка история е низ от повторения на случващото се после- победители съдят победени. Доста американски генерали биха се изправили на съд за използването на напалм във Виетнам или по други точки на земята, а натовски, за използването на обеднен уран в Сърбия или Ирак. Не се наемам да съдя Слобо-за умрелите или добро, или нищо. Ние, живите , може да съдим и осъждаме само живите, и то от нашата жалка камбанарийка. Умрелите има Кой да ги съди. Само ще добавя, че не е ясно дали нямаше да изрека на негово място ”Повече никой няма да ви бие! ” Кой от вас не е горд, и не е готов да защити свещената си територия, така, както я разбира? Кой от вас би казал на изтерзаните, обидени и унижени свои сънародници-«Ама недейте така, бе хора, дайте да се снишим, да прилегнем, докато ни отмине бурята!» Защото когато си лично засегнат, когато злото влезе в дома ти, в свещената ти територия, то загубва абстрактните си очертания и става реална заплаха, от която има два изхода-да прилегнеш, или да земеш сопата.. Сетне се оказваш във водовъртежа на обстоятелствата и ставаш винтче от машината на омразата, която върши своята жътва наред Жажда за мъст и отмъщение. Да лелееш мисъл за мъст и да я осъществиш значи да получиш пристъп на силна треска, която обаче бързо отзвучава; но да таиш мисъл за мъст, без да имаш силата и смелостта да я осъществиш, е все едно да влачиш непрестанно хронично страдание, една отрова, която те разяжда всекидневно духом и телом, Моралът, който взема под внимание единствено намеренията, оценява двата случая еднакво: обикновено първият случай се оценява като по-лош (поради пагубните последици, които може би актът на отмъщението влече след себе си). И двете оценки страдат от късогледство Толкоз за Карла Понте... Самоубилите се сръбски генерали и министри на стъпалата на Скупщината приличат на самоубилите се немски офицери и войници в бункера на Райхсканцеларията по верността към идеала и каузата. Е, идеалът го няма, но Германия е по жива от всякога. Глупаво , значи, мърцина се гръмнаха. Но щеше ли да я има, ако не беше този дух, на тази гордост, , саможертва и преданост към идеала? А щеше ли Япония да е това, което е, ако не беше изтъкана извътре от духа на камикадзетата? Въпроси, въпроси... В този смисъл, гордей се, Сърбия, ти няма да се затриеш. Не и докато хората ти седят и се веселят на мостовете и ги пазят с телата си, докато ги бомбардират. Те са истинските сръбските герои на каузата Родина, те са истинските патриоти.. Същите, които после казаха „Готов йе”-защото идеалите се менят, каузата остава. Не е герой Ражнятович или Ратко Младич, а е герой студентът Милан от Белград, но трябва достатъчно масова интелигентност за такова разбиране и жертва на идеалите, за които се гръмнаха вчерашните кумири. Историята на всичко, случило се на километри от нас на Запад е историята на една трагедия, на една безсмислено пролята кръв и огромни човешки страдания. За нас тя може да е САМО едно много силно предупреждение докъде се стига, когато прилегнем на етнопатриотизма и етническото противопоставяне и дадем път на инстинктите и омразата, и започнем да ги потивопоставяме на гордостта, интелигентността и цивилизационните белези. Тук добри няма в тази жетва, наречена "облагородяване чрез израждане." И не е важно, кого ще гони сетне Карла, и чий морал ще съди от нейната, на победителя камбанария-да гони Михаля, ако питате мен, като станем на камъне и дърве от простотия. Облагородяването чрез израждане не ща да го преживявам и затуй пиша това... А вие? Редактирано от - Зе Мария на 14/3/2006 г/ 16:20:51 |
| нельче, тая буквичка "т" не можеш да й намериш место и това си.  така и така с чичи от неколко дена дрънкате кат латерни се едно и също, та нема да е лошо от кумува срама, па ако щете и с известна доза лицемерие да проявите поне малко обективност и по-малка самоотверженост. (да теглите некоя и друга критика на работодателя). вервам, последният ще прояви разбиране към нелеката ви задача да минете за умни сред глупците. |
| Нели, забърши се малко, че стана наводнение у Ихтиман. Много пеня, много вода. И пожарникари дойдоха, и рибари. Всичките - безродници. Марица излезе от коритото си и заля стария Пловдив. Само на Альоша ръкавът се подаваше в далечината. Е, те това е - комунист и фрустриран бетон. Неизтребими са. |
| бой по червените тикви бе, какви процеси и подобни глупости- вместо да си го уморят за месец-два, те трибунали ще му прават, абдали, хак им е сега да се обясняват , като гимназисти хванати у пушкома! |
... Втори път ми стана... ФИделе, шо праи сестра ти? Редактирано от - Mitnicharъ на 14/3/2006 г/ 16:40:38 |
| Нели, там където има война става всичко това което си описала в постинга си. Не само в бивша Югославия, навсякъде.Война- означава много мъка и болка, страдание и разрушения, във всякакъв аспект, не само морален и физически.За това хората преживяли Втората световна се молеха никога да не се повтаря това безумие.Но някъде гледат войните само по телевизията и не разбират какво става в реалния живот. Зе Мария  |