Отиди на страница:
| Ламбовски, хубаво би било да прочетеш малко история.....Сръбските въстания?....Нишкото от 1841 е чисто българско, така, че българските големи въстания в по-ново време са две - Нишко и Априлско. |
| Браво, бате Бойко, пич си! Живота не само следва литературата - литературата (изкуството?) и вярата правят битието поносимо. Без тях и без това дърво сме само скотове... |
| Разказът “Нанестоичковата върба” може да тълкува чрез религиозната схема за греха на човешката природа, обременена с братоубийството. Героят на разказа – нане Стоичко обременен с грехове, пропадна поради своята леност и злоба, както и поради забрава на християнските ценности, на добротата и любовта към другите – той е сравнен с камък, който е твърд, равнодушен и нечовечен. Светът на нане Стоичко е неговият двор. В неговото описание реземблират Романтическото описание на ниската земна сфера: той е “проснат” ниско долу, подобен е на бунище, мръсен и прихлупен е. В контраст със света на човека, обременен с греха, е света на птиците – чудната върба в двора на нане Стоичко представя света, разположен високо горе, близо до небето, изпълнен с чистота, любов, празничност. Природата и човешкия ред са противопоставени в разказа по познатия романтически начин – хармонията се противопоставя на дисхармонията, доброто на злото и т.н. Двата свята – човешкият и природният – са описани в сблъсъка по между си, при който човешкия свят унищожава природния. Изгубилият връзката си с бога човек, губи и връзката си природата, престава да я разбира, да се интересува от посланията й и в крайна сметка я унищожава. Тъй като природата олицетворява смисъла, жестът на насилие спрямо нея е равносилен на окончателно прекъсване на връзката с бога; а греховността е проклятие. Сцената за отсичането на дървото в разказа е символична, неин първообраз е братоубийството от стария завет и прокълнатият Каин: дървото “плаче”, падайки на поляната с “трясък и проклятие”. Разликата с днешния Нане е очевидна (снимка: натиснете тук) |
H.anna, Димитър Коруджиев ги "реди" тия дивотии...да не би да си му чела учебника по "Християнска етика"(учебно помагало 9-12 клас, Изд."Слънце" - 2003г.)  |
| Аз Нане го разбирам много добре. Нане 100% си вика- след като си е трошил главата дебела в още по-дебелата стена на паразитизма, непукизма, арогантността на тиквите, та Нане си вика: Като нема прокопсия, плюл съм в тая орисия! Те ония малоумници на власт пет пари не дават за човека, дето бил венец на творението, от къф зор Нане ще дава пет пари за дърва, вместо да се огрее за без пари. _________________________________ Ae?y ?iaaea, io ia?oee ie ienia. |
| Тъжно писание, защото е вярно. Защото показва примитивизма в хората. Този не прави разлика между неук и учен, между беден и богат, между млад и стар. Една от отвратителните черти на хората е тази - примитивното мислене. Половин пръст чело и и шепа памук за умствен багаж. А злобата прибавена към този фундамент на низостта доизвайва непоносимостта на тези "хора". Всички имат вина. И тези които покъртено преглъщат заради убийството на Дъба и тези които са го допуснали. Само един е невинен - за себе си. Защото не го съзнава. Ходенето на два крака и окачената докторска грамота DIN A4 и разни завъртулчени подписи и печати колкото кравешка торта, не означават че Този или Онзи са хора. Примери бол. Не, ползването на интернет и Гугъла, не Е-мейл адресите и самодоволното менторстване, не "шопинга" след продадената съвест могат да оневинят Наневците, а това го могат всички онези които виждат, но не си развалят рахата. Наневците може и да не го съзнават, но другите - съзнаващите също държат Брадвата. Ма-а-ат ли ма-а-ат...... ....Хилядолетният Дъб все още е изправен. До кога ли? |
| Някъде четох за такъв случай: Овчар от Шоплука видял гущер да пълзи и го убил. На въпроса "Защо го уби?" отговорил "Оти да е жив?" |
| >>><<< Верно че това е най-силния текст от доста време насам, ама какво да стори шопа като това е единствения матрял за шопски глави...  |
Браво, Бойко!  Горчив и страшен ти е текстът... Свалям ти шапка за майсторлъка - и дано първият пролетен щъркел не ми я грабне, че току виж съм хванал и аз брадвата...  |
| Есето, макар и хубаво, е много сложно за главния герой – ЦИГАНИНЪТ– да се види в него. Но алегорията може да се пренесе и върху България, чийто вековен дънер със зверска тъпоглавост дълбаят ЦИГАНИТЕ, а разни пикливи платени еколози, напудрени хомсета–режисьори и курвенски защитници на правата на незнам си кой и политически проститутки гледат в захлас. Може да се отиде и по далече – дървото на цивилизацията, а брадат и кирлив мохамед дълбае с брадвата си под погледа на ислямозащитници, писатели, поети, режисьори и политически курви, населили Европа и света с уроди за да захранват политическите си лайняни пирамиди. |
| С две думи - Нане се вмирисва откъм главата  _________________________________ I pravoto na opashki ni otneha!!!ATAKAAAAA!!! |
| В зората на времената, когато света бил все още млад и хората живеели в мир с Земята живеели Мъдреците на Дъбовете, дъбът за друидите е свещено дърво. Те били заклинатели и поети, съветници и лечители, шамани и философи сред многоброините племена на Стария континент. В горските дъбрави се отдавали на своите ритуали и тайнства в чест на Живота, почитали Природата в многото и лица, можели да общуват с дърветата, растенията, животните, езерата и реките, камъните и Боговете и чрез тях се къпели в Мъдростта Аз съм вятърът задъхан над водите, Аз съм вълна в океана, Аз съм шепот на прибоя, Аз съм орелът на скалата, Аз съм езерото в долината, Аз съм слънчевият лъч Кой знае възрастта на Луната, Кой знае мястото, където Слънцето почива? Друидите възприемали тройката като първото съвършено число"Три са свещите, които просветляват всяка тъма - познанието, истината и справедливостта" |
| Здравейте, днес освен всичко друго било и международен ден на гората. Тя е Беззащитна и безмълвна, и всеки може да я граби и продава- Както цара, така и пъдара. Хората изглупяват с всеки изминат ден все повече. Сега те режат не само клона, а просто все по-забързано отсичат дървото, в клоните на което са се пръкнали и благодарение на което са все още живи и дишат. Може да се каже наистина - Жалко! - за хората, но от друга страна може да се каже - Най-после Те ще получат онова, което толкова дълго са си търсили и в края на краищата заслужават: Гибел! Честита Пролет 2006 |
| По-късно в Европа се появили Келтите. Те възприели езотеричните, математическите и конструктивните знания на тези мегалинти хора в рамките на своята култура. Келтите прибавили към старите учения на Древните своят пламенен творчески дух и умения и така те дали живот на Друидите, такива, каквито ни ги описват гърците и римляните... Кeлтският поет и певецТалиесин, аналог на Орфей, пеел Я был с Господом моим на небесной тверди, Когда он Люцифера низвергнул в бездну; Знаменосцем я шел перед Александром; Перечел я все звезды с юга на север; Я был с Гвидионом возле божьего трона; Я видел в Ханаане смерть Авессалома; Я нес Божье слово в долину Хеврона; Я был у ложа Дон при рожденьи Гвидиона; Я наставником был у Илии с Енохом; Я составил план Вавилонской башни; Я стоял у креста, где распяли Сына; Я три года томился в плену Арианрод; Я в ковчеге с Ноем плавал по водам; Я дрожал, видя казнь Содома с Гоморрой; Я видел, как строился Рим великий; Я видел, как рушились стены Трои. Я был с Господом моим у ослиных яслей; Моисея я провел по водам Иорданским; С Магдолиной я стоял перед господним взором; Я добыл свой дар из котла Каридвен; Трогал я струны арфы у Ллеон Ллихлина; Я стоял на белом холме с Кинфелином; Год и день пребывал я в цепях и путах; Голод, жажду терпел я ради Сына девы. Я был найден в земле, что Святой зовется, И измерил все уголки Вселенной; Я останусь с ней до конца творенья, Но не знаю, кем буду - рыбой иль птицей Талиесин.Сияещото чело, бил с божествен произход и притежавал безсмъртие, още е познат и като Слънчевия цар, при лятното слънцестояне слизал в подземното царство, спомнихте ли си Евридика, аРедактирано от - Пейчо Пеев на 21/03/2006 г/ 22:39:28 |