Отиди на страница:
| Колкото до правото да отдават терените около пътя за съпътстващи дейности като паркинги, бензиностанции, мотели и ресторанти, това си е най-нормалната практика по цял свят. Който не го е чувал да пита. |
| И няколко питанки към настървените защитници: 1.Колко километра магистрали има изградени у нас досега? 2.Колко от тях са изградени преди 89-а и колко оттогава досега? 3.Колко още трябва да чакаме за нормални пътища? 4.Кой ще ми докаже че цялата тая шумотевица е от реална загриженост за националните интереси, а не е боричкане кой да докопа кокала? Мен лично ме притеснява не присъствието на португалските компании, ами на българските държавни такива. Знаем що за партийни доилки са точно те. |
| Шуменско, Даже и магистралните труженички са наясно, че става въпрос за гояма далавера, при това обидно нагло проведена. За по-голяма конкретика ето изводите от разследването на TRANSPARENCY INTERNATIONAL – БЪЛГАРИЯ. Целият доклад с аргументацията Натиснете тук Направеният анализ води до следните заключения: 1. В професионалните среди в страната и чужбина е налице консенсус относно нецелесъобразността на изграждането на АМ Тракия на концесионен принцип. 2. Очакваният трафик по магистрала “Тракия” е значително завишен. 3. Строителната стойност на километър на магистралата е значително завишена. 4. Схемата на финансиране е неизгодна. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Така описаните параметри на сделката ни позволяват да я определим като напълно неизгодна за интересите на българската държава и да потърсим целесъобразността от сключването й изцяло в ползите, които определени частни интереси, контролиращи изпълнителната власт в държавата и прикрити зад фирмите – концесионери, ще извлекат от реализацията на концесията. Основните изводи в резултат на проведеното разследване са следните: • От страна на българското правителство не са спазени изискванията на Закона за концесиите за прозрачност и публичност на основни процедури по подготовката на сделката за концесиониране на автомагистрала „Тракия”; • Нарушени са българските закони и други нормативни актове като Закона за концесиите и правилника за неговото прилагане, Закона за достъп до обществената информация, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за държавните помощи, Закона за защита на конкуренцията, Решение №30/1998 г. на КС и др., по редица основни параметри на подготовка иосъществяване на сделката; • Съществуват сериозни подозрения за целенасочено отстъпление от националния интерес в договаряне конкретните параметри на сделката; • Налице са сериозни съмнения за подготвяна мащабна злоупотреба с публични финанси в полза на частни интереси зад гърба на българската общественост чрез осъществяването на концесионния договор през следващите 35 години; • Липсата на прозрачност на процедурата (от нейното стартиране до подписването на договора), необоснованият отказ да ни бъде предоставена информация по случая от МРРБ, както и установените от експертите незаконосъобразност и нецелесъобразност на концесията, пораждат сериозни съмнения за наличието на корупционни практики на най-високо ниво на изпълнителната власт на РБ. |