Добави мнение Мнения:2
| Да прибавя към подсказаните начини на стратегията за борба с отсъствията. 1. Трябва еднозначно да се заяви и обясни - отсъствието не е право. Ученикът има правото да се учи, от което произтича задължението да присъства в часовете. Правата се отнасят до свободата на мисленето, изказванията, организациите и т.н. в училището. Ето защо, отсъствието може да бъде само по извинителни причини - болест, семейни причини, ангажименти в извънучилищни мероприятия (олимпиади, конкурси и др., които се удостоверяват от директора на училището). Парадоксално е твърдението: "Ученикът има право на 15 неизвинени отсъствия"  Как да се иска от ученика самодисциплина при такива недомислия.2. И сега в Наредбата на МОН за прилагане на закона е записано, че ученик, който има повече от 50% (или 2/3 - не си спомням) отсъствия по учебен предмет, завършва с полагане на изпит по материала за срока. Тук няма значение, дали отсъствията са извинени или неизвинени. Това положение обаче сега се спазва само по отношение на деца, продължително боледуващи. Прилагането му към всички просто драстично намалява отсъствията. Има примери. 3. Факт е, че драстично отсъстват учениците от горните класове - 11 и 12 клас. Това изисква специално да се проучат причините за отсъствията им - при това конкретно за всяко училище. Много ходят на частни уроци; други не намират основание да седят в час при условие, че учителят преразказва написаното в учебник; трети просто са сигурни, че отсъствия не се пишат, а оценките се знаят предварително... Има педагогически съветници, ами да свършат малко работа. (Знае ли някой за каква всъщност работа държавата плаща на тези хора?  ).Накрая - редът в едно училище зависи от директора му. В настоящата ситуация директорът се съобразява с мисленето на учителите, които са му колеги и от които зависи дали ще изкара до пенсия на сладкото директорско място. Ако искате нещо да промените, направете директора зависим от обективни, външни резултати. Не съм убедена и в изискването за избор на директор - задължително да е бил поне 3 години учител. Може да познава образованието, да е съпричастен към него, да има управленски качества и да е морална личност и без да е бил учител. Убедена съм, че за да си директор на училище днес, не е достатъчно да имаш някакво висше образование - историческо, филологическо или каквото и да е друго. |
| A normalno li e klasnata ti da te sledi i da napira da te izgoni, da si izmislq pravila izvun pravilnika samo i samo da te precaka i nakraq da te izhvurlqt ot u4ili6te za nqkolko si neizvineni pri polojenie 4e izvinenite sa ti 20ina i ima6 pove4e prisustvie v 4asovete ot po4ti si4ki drugi koito nqmat nikakvi problemi.... Tva e moq slu4ai i ne preuveli4avam... Prosto me precakaha i ni6to ne moga da napravq... izklu4ena sum |
Добави мнение Мнения:2