| О, далеч няма смисъл да се идва във вашето училище, за да се разбере, че далеч не всичко ви е наред! 90% от децата им били на разделени родители, което щяло да рече на деца без семейства?! Това, ако беше казано през 60те или 70те - да и разбереш на жената предразсъдъците; ама сега е 2006! Давали го часа за български правопис за английски?! Изключително смешно. А колко от децата ви ЗНАЯТ английски благодарение на този час? Часовете по чужди езици са невероятно много и без това - тъжното е, че резултат няма никакъв. Говоря с деца, които години наред са учили по 3, че и по 4 часа английски седмично и единственото, което могат е да казват с много добро произношение: 'What is your name?' А после започват да питат съучениците си: "Какво друго бяхме учили по английски?" И това, защото имат желание да общуват, но откровено нущо не знаят. То не че учителите им знаят ... много повече... |
| Професията на преподавател действително има доста общи черти с тази на актьора. Започва се още от дрехите. Не можеш да бъдеш облечен строго като бизнесмен от Сити-то, когато учениците или студентите носят дънки. Иска се и съответна поза, жестове, мимики, постановка на гласа, която да резонира на тяхното настроение. Даскалите, седнали зад катедрала и сричащи някакъв текст, са нелепи и никой не им обръща внимание. Отвреме навреме трябва да се вмъква и хумор, който да разведрява атмосферата и да предразполага слушащите. Преподаването трябва да включва много илюстрации, видеофилми и др. |