| На тези техниката е по-опасна от танкове. Особено кенефочистачките. Достатъчно е да закачат маркуча на някоя от тях на порзореца на кмета и да натиснат освобождаващия лост. Само 2 минути по-късн о кметството ще развее белото, или вече пожълтелото знаме.... |
Подкрепиха го десните, против бяха БСП и ДСБ. ако някой още не е разбрал че политиката (особено у нас) е драпане за кокала облечено в красиви и фалшиви идеологии и приказки трябва му само да погледне към общиснките съвети и въобще политиката по места, която се развива извън обективите на камерите. веднага ще забележи съюзи по сметка, които ако вземеш предвид номиналната политическа ориентация на участниците и заявените им политически програми и обещания, варират от екзотичното до абсурдното |
чичо др., кенефочистачката е химическо ОМП забранено с женевската конвенция. тия неща трябва да се държат под строг контрол и отчестност ако не искаме някой ден ядосани работници на ВиК да ни спретнат фекален холокост |
Миризливи гъзове насекъде, ейййй, то да е един Азис да го свали бубойко. _____________________________________ Оли Рен си лае, гарваните очи си не вадат. |
| Натиснете тук Водните войни ще заменят петролните . Като имаме предвид на какви войни са способни хората само заради петрол, можем да си представим какви смразяващи битки ни чакат, ако се окаже, че водата не достига. Някои райони като Латинска Америка са богато надарени с водни ресурси. Съвсем различна е обаче ситуацията в други части на света. Европа например вече достига своя лимит. . Моделът, който разглежда водните ресурси на планетата като пазарна стока, за да обоснове приватизацията им, претърпя провал не само в развиващите се страни, но и на Запад. В качеството си на французин и бивш министър председател на Франция (от 1988 до 1991 г.), Мишел Рокар би трябвало да познава добре тежките проблеми, които този модел създаде, защото първите концесии върху ВиК системи във Франция бяха дадени на корпорации именно при неговото управление. През 90-те години на миналия век бе направен опит за заграбване на водните ресурси на планетата от няколко корпорации, първите четири от които са френски. Това са "Суез-Лионе дез'О", "Вивенди Юнивърсъл", БУИГ, САУР, британските "Темз уотър" (собственост на RWE AG) и изгонената от Боливия с камъни и молотовки "Интърнешънъл уотър" (собственост на "Юнайтед Ютилитиз", която пък е свързана с американската "Бектъл" "Суез", "Вивенди" и "Темз уотърс" контролираха водоснабдяването в 10 африкански, 13 азиатски и 11 латиноамерикански страни, и в някои страни на Източна Европа. При разкриване на подробностите за концесионните договори изригнаха сочни скандали, които радваха световните медии цяло десетилетие. "Бяха готови да приватизират дъжда, за да го продават", отбелязва по този повод един латиноамерикански икономист. Във Франция разкритията пратиха в затвора кметовете на Гренобъл, Ангулем и Сен Дени и шефовете на корпорациите "Суез-Лионе дез О", "Вивенди Юнивърсъл" и БУИГ. Договорите им бяха анулирани, а публичната собственост върху ВиК системите възстановена. От 1996 г. насам във Франция действа забрана за отдаване на ВиК системи на концесия, макар че кандидат-концесионерите са си техни, френски. За чужди и дума не може да става. В ЮАР обаче нямаше кой да осъди подкупните държавни чиновници и алчните корпоративни шефове на "Суез". В резултат именно на този грабеж, а не поради някакъв дефицит на вода, както твърди Рокар, през 2000 г. там избухна епидемия от холера, при която загинаха стотици, а заразените бяха над 250 хиляди. Случаят накара вашингтонския "Международен консорциум за разследваща журналистика" (МКРЖ) да започне разследване на водните концесии по света, което в. "Монитор" публикува на 16, 17 и 18 октомври 2003 г. _____________________________________ Сички задници в държавата-подир задника на Азис! |