Отиди на страница:
| Когато една политическа организация даде заявка за властта, но няма политическа платформа, а само популистки фрази; когато тази организация претендира да е изключение от всички правила, да превъзхожда всичко видяно в българската история, да е алтернатива на всички настоящи политически организации и да въплътява мечтите на народа; когато начело на партията е лице, обвързано с най-меркантилното управление в новата история на България, и по-точно - лично предано на най-наглия озлочестител на българите (ако не считаме дядо му); когато начело на партията е лице просто, неуко и неспособно да се учи, способно само да изпълнява поръчки, с единствено безспорно качество на безсрамие, тогава всеки има право да се усъмни, дали тази организация, с това свое рекламно лице не е средство за анихилиране на политическото и за заместването му с приумиците на група посветени. Ако сред политиците само Татяна Дончева смее ясно да артикулира смисъла на този нов вехт продукт, и ако тя наистина е политик с неясен профил, толкова по-зле за останалите политици. Струва ми се обаче, че Дончева е показала достатъчно много характер. А иначе политиците всичките са в затруднение поради увлеченията на гражданството. Хай по-спокойно, холан. Светлото бъдеще няма да дойде скоро, но ако продължаваме да се лашкаме по химери - никога няма да се освестим. Да се водим по темел хора, има ги навсякъде около нас. Да се доверяваме на тях, а не на търчи-лъжи. Да не даваме подкупи. Да не лъжем и крадем. Да се уважаваме. Иде Великден 8) |
| Е сега им гледам и платформите, и заявките, и акъла на сичките в парламента. Язък им за заявките и за платформите, язък и за нас си и жална ни майка. Вие що не спрете да давате акъл от чужбина на какъв огън е най-добре да се печем ние, не вие. И с какъв сос да се поливаме. _____________________________________ ИДЕОЛОГИЯТА НА ТИКВАТА: Не е само важно на мен да ми е добре, важно е и на народа да му е зле. |
| София не е България, но и чужбина не е. Акъл не нанаждам никому, и моят е кът. Но си бая на бълхите: колчав ли е шансът да дочакаме борци за народно благо, които да са чисти и жертвоготовни, уметни - кадърни, с потекло безукорно --- и които да свършат всичкото сами?! Значи от нас три-четири митинга така, а от тях - да ни оправят, нали. Щото - колко му е. Мислата ми е: крайно недостатъчно е да си чист и паметен. За да свършиш работа се искат едни качества, дето не всичките са приятни. Както и - готовност да приемеш реалността и да се набъркаш в нея. Да платиш цена, неоправдана от никоя етична система. И това не е достатъчно. Трябва да поведеш хората. После - да ги накараш да платят и те цена за нещо, което е още само план. После да ги събудиш да мислят и да си вярват. После - да взаимодействат с теб, да те подкрепят с действия и идеи, да те коригират ако требе. Трябва да понесеш гнева им, ако си утаил временно нещо, за да не попречиш на работата. Трябва да си готов да си отидеш, ако друг стане по-подходящ. Всеки момент може да се провалиш, но не и ако мислиш на макс, ако се консултираш денонощно, ако залагаш на живота и мразиш той да бъде похабяван зорлем. Това е труд потен, а не шоу. Трябва да изчисляваш психологията на тълпата и на отделните съсловия, да работиш с всяко. Включително полицаи, ченгета, крадци на едро и дребно, висши магистрати, цигани, селска беднота, безработни, деца и младежи. Ако след всичко това не си успял/а да ги накараш едно 60-70% да заработят в синхрон по няколко основни задачи, ще трябва да изоставиш всичко на поредния популист. Е, ако някой иска да каже, че в България такъв хепи-вариант е небивалица, не мога да му се сърдя. (Един опита, и всички накрая го намразиха.) |