| Въшката се напи с кръв, излезна на челото, виде, че никой не и обръща внимание, та тропна и хорце за привличането му. _____________________________________ "Елита" ни приема, ни предава, ни на две магарета сено може да раздели. |
| Ха добър ви ден, г-н незаменим шеф на Българския червен кръст! Вие отвънка ли се обаждате? Защото можехте да изказвате неудовлетворението си от липсата на внимание от едно друго място, където се иска разрешение за всяко изявление. Е, какво, значи не ви признават за слива властите, а? Глей ги ти, ами тъкмо сега те ако не се обърнат с молба към вас, кой ще им сипе от курбана в канчето? Разбирам и другото ви притеснение - вероятно частното ви "складче" за лекарства от помощи се е поопразнило около разправиите ти със следствието /каква несправедливост!! /. И какво неуважение, моля ви се! Ако ви се бяха доверили, одма щеше да заработи поточната линия "500 опаковки за Видин - 500 опаковки за частното складче." Перпетууммобиле. Защото онзи от Видин можеше да получи 500, пък да разпише за 1000 и да върне играта. И така - от собствената си енергия, без чужда помощ, машинката можеше да се върти и в Лом, Русе, защо не и в Гюргево... Хайде стига с това уважителното "Вие", защото лично аз не те уважавам, докторе /ти доктор ли си наистина?/. Дори и на шега да се отвори дума за тебе и за такива като тебе, ми прилошава. И то не от преяждане, подобно на твоето, а от глад за истинско правосъдие. Кой ли не открадна от помощите за българите от Десети ноември досега - и председатели на агенцията, и синдикати, и бизнесмени, и партийни лидери... Хората още не са забравили как през 90-те години само един синдикат имаше "правото" да продава френското краве масло, телешкото месо, датските колбаси. Паркираше един камион на площада и за пред телевизиите хвърляше пакетчетата сред гладната тълпа: "Вземайте, това е от нас!" И тълпата се боричкаше като в Етиопия. И викаше името на синдиката. И тъпчеше в краката си личното си достойнство. Само и само да сложи залък в устата...Забравил ли си го, докторе?! Защото аз не съм. Защото тези, които се боричкаха за късче масло тогава, и днес се боричкат пред службите за социални помощи или пред гишетата за работа. А ония пак подхвърлят милостинята си /благодетелните спонсори и "дарители"/ и пак гледат отгоре, само че вече не от камионите, а от последните етажи на собствените си хотели, на собствените си телевизии, на собствените си мандри и месарници ... Ако другото е било гавра с родилия те народ, как да наречем твоите кражби от умиращия човек?! Всъщност днес си тръгнал да се жалваш, че не те канят на софрата, както ти си разбрал ролята на Българския червен кръст, създаден не от тебе и не за такива цели. |