Прорицания Наумови, Лето Господне 2007-о
Отиди на страница:
Живо си значи  Дрънни на Ботич да я закатанчи темата, иначе има да си драскаме "глюпости от сърце"...та да ни се смеят и кокошките. |
| Не виждам основания за закатанчване на темата. По един жив и непринуден начин предсказанията политологически Наумови се сляха с предсказанията за БигБрадър пиеската, което за сетен път показва тясното родство, ако не и пълната аналогия между тези две събития, процеса, в края на краищата - параметри на националния манталитет. Този паралел бе уловен от нашето гениално Каруцие, нищо за чудене, впрочем. Иху!!! |
на себе си ли прави prepechat или на някой друг... 
| На друг уви, тва мойта тиква не мое роди. ...а дали...надали ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС Редактирано от - `Kaily на 02/10/2006 г/ 19:40:30 |
| "Only after the last tree has been cut down…the last river has been poisoned…the last fish caught, only then will you find that money cannot be eaten." - Cree Indian Prophesy ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС |
| Чтобы коровы мало ели и давали много молока, их надо меньше кормить и больше доить. - Газета «Огни Прииртышья» |
| Еще немного бизнеса: АМЕРИКАНСКАЯ КОРПОРАЦИЯ У вас две коровы. Одна корова ест травы в два раза больше чем вторая. Вы переносите убытки на дочерние предприятия, в отчетности показываете громадную прибыль. Затем выходите на биржу и продаете 70% акций своего предприятия. После этого коров убивают, так как большую часть прибыли вы получаете от спекуляций, а коровы портят вам отчетность по GAAPу. ФРАНЦУЗСКАЯ КОРПОРАЦИЯ У вас две коровы. Вы идете бастовать, потому что хотите три. Коровы дохнут, так как у вас хорошее социальное обеспечение и вам плевать на коров. НЕМЕЦКАЯ КОРПОРАЦИЯ У вас две коровы. Вы заставляете их приносить каждый месяц на 10% больше молока. Через год коровы дохнут. ЯПОНСКАЯ КОРПОРАЦИЯ У вас две коровы. Вы генетически модифицируете каждую, так что они питаются от солнечных батарей, а молоко дают сразу в бумажных пакетах. Дохнут люди. ИТАЛЬЯНСКАЯ КОРПОРАЦИЯ У вас две коровы. Но вы не знаете, где они: у вас обеденный перерыв. ШВЕЙЦАРСКАЯ КОРПОРАЦИЯ У вас 5000 коров, но ни одна из них вам не принадлежит: вы зарабатываете на их хранении. ИНДИЙСКАЯ КОРПОРАЦИЯ У вас две коровы. Вы их бережете и не доите, потому что они священные. ТАЛИБСКАЯ КОРПОРАЦИЯ У вас две коровы. Вы начиняете их взрывчаткой и отправляете пастись к дому соседа, где и взрываете. Сосед мертв. Вы довольны. УКРАИНСКАЯ КОРПОРАЦИЯ У вас две свиньи. Вы идете на майдан незалежности, стоите там месяц. Свиньи дохнут от голода. Вы обвиняете во всем москалей и требуете компенсацию за голодомор. РУССКАЯ КОРПОРАЦИЯ У вас две коровы. Вы создаете цепочку фирм по которым увеличиваете балансовую стоимость коров. Далее экспортируете коров на Кипр в вашу оффшорную фирму, и возмещаете НДС из бюджета. Вы в шоколаде. |
| С поздрав към митничарчето, каруцарчето и вся остальная-малце стари дъвки от миналата година-за буутване на темичката ANTISYSTEMNO Обичам страната си, мразя държавата – всеизвестен графит Сънародниците ни в чужбина най се дразнят от нашенската чиновничес¬ка некадърност, твърди проф. Николай Желев – подзаглавие в Стандарт Случка. В офис работели трийсетина държавни чиновници на различна възраст. Само двама – трима ползвали супермодерния енергоспестяващ климатик, освен през върховните летни жеги. Нещо повече, останалите го изключвали от контакта – „много ми дуй това чудо”, и си карали на радиатори, въпреки предупредителните табели, които слагал един от тях. Същото било положението с компютъра и с телевизора. И докато компютърът стоял за украса и го изключвали кой откъде свари, за да не смущава телевизора, моят приятел най се дразнел от неговите ненастроени канали. Щото не е у тях. И на липсата на букса за антената - 0, 50ст... Обикновен социализъм – бихте казали. Не, едва ли, от тях имало такива, които почти не го помнели. Естествено, те всички чакали – тринайста заплата, развития социализъм, реформите, Годо, Царя... Обединена Европа... Седиш си, значи, в къщи и гледаш как виелицата и студа навън рисуват картинки по стъклата. От време на време хвърляш кресла в камината и тя ги гълта като стоглава ламя и отговаря с приятна топлинка, както в ранното ти детство, когато пак се топлехте с дърва, или в родната казарма- с печките циганска любов, закопани в земята, с нощните дежурства „за огън” в палатките. Слизаш до мазата за нови боеприпаси и виждаш в пощенската кутия бележка: така и така явете се в еди-кой си клон да си получите препоръчаното писмо. Бележка значи, щото на пощаджийката й е по-лесно – бам в кутията и после ти върви при нея: не, че те е нямало у вас. Отиваш, значи и – там няма да ви разправям за опашките от пенсии, детски и т.н., нито за работното време и почивките, нито за служители, останали с визия и мислене от ко¬лективизацията – всичко това го поемаш с източна философия, водеща до обръгване, и най-сетне си вземаш писмата. А те от данъчните. Иде реч за нещо отдавна оправено, преди годи¬ни, което обаче кой знае как е излязло отново. Някой, както обикновено, не си е свършил работата и по му е лесно да ти губи времето, защото ти си му длъжен, ти служиш на него, а не той на тебе. По нататък няма да давам примери, ако сте част от хилядите хора, търчащи насам-натам от учреждение на учреждение, ако сте стискали зъби от досег с чиновнически манталитет – знаете го. Нашата администрация не служи – ние и служим. Администрацията – това е държавата. Костов, например, искаше да отвоюва държавата от мафията. Увеличи чиновниците и ги направи армия, която да улови всичко изтървано. Вкара партията вътре – така, както това правеха и преди. Сетне си отиде, чиновниците останаха, тук-там подменени от новите. Това им се хареса, като и на всички досега: партията и апарата в единен строй, хем хляб за нашите, хем делата вървят и партията управлява чрез държавата. Разбира се, чиновниците всъщност нямат цвят и от произлизащи от работническо-селски произход станаха с градски прогресивен и активно дисидентско минало, сетне с промонархични тежнения и още по сетне-отначало. Те имат други белези. Направиха им министерство, уж направиха и закон, въведоха правила, и какво? Ами промените в ЗДС утвърждават точно това – безпрепятственото отстраняване на неудобни, самостоятелно мислещи, далеч по компетентни от оставащите -послушни и раболепни. На практика неграмотни оценяват грамотни; некадърни – кадърни, незнаещи езици – знаещи по три, хора, не можещи да си пуснат климатика, оценяват компютърни богове. Конкурси ли, оценки ли? Факсът за мнозина администрации е върховното постижение на цивилизацията. Апаратът настъпва повсеместно и ни хваща „ффатално за гушите”. Чиновническият натиск се увеличава и за да има пари и издръжка, си измисля все по-нови начини и похвати да ни рекетира. Тук не говорим за неизпълнени обещания от обществения договор с избирателя – да ни дават нещо, а за нови и нови чалъми да ни вземат. И защо все става така? Защо уж ги намаляваме на книга, а ги им увеличаваме на практика, барабар с правомощията. Тук няма да говорим за огладняла бесепарска и депесарска върхушка, или маргиналната процарска – ще си говорим за принципа. Същият, който обединява разгащения полковник от Сливенската бригада с чиновника от най-висш ранг, смъкнал ДДС-то за фирмите от 50 хиляди на 25 хиляди, и издигащ некомпетентни слагачи на високи места до принципа на максималната им некомпетентност. Който прави безсмислени и „на книга” всички усилия, за вкарване на правила и промяна – закона за държавния служител, като „врата у поле” за управляващи. Този принцип, който не решава нещата, а ги задълбочава, който измисли невъзможен срок за табелите с регистрационните номера и който вдигна цените на калпавите ни цигари до небесата, пиячката и издръжката ни и ежедневните ни разходи до задушаване. Същият принцип, който ни кара да мразим държавата. Да служи – или да прислужва? Формулиран е от Юри Мухин в книгата му „Спецслужби”. Тя пък е написана по повод про¬спания „11-ти септември” в Ню Йорк и май е общовалидна както за Русия, така и за другаде. Мухин е главен редактор на вестник „Дуел” в Русия, автор на многобройни публикации и книги общественик. Има два подхода към една работа, казва той – делократичен и бюрократичен. При пър¬вият важно е делото, работата, крайната оценка е свършването й, а при втория – бюрото, а оценката иде от началника. При единия, за да свършиш работата, трябва издълбоко да я изучиш и да й се посветиш, защото от това ти зависи просперитета и живота. Пример за такава е бизнесът – ако не владееш механизмите, по които се движи, плащаш с фалит; или професионалния наемник, който плаща с живота си. При другия , тъй като оценката идва от човек, началник, това не ти е нужно – по-важно е да му влезеш под кожата, да му прислужваш, вместо да служиш. От неговата оценка зависи, а той е от плът и кръв, сложен от друг, досущ като него. Изучаваш му слабите места и го обслужваш и сетне си кюташ, гледаш си твоя бизнес и келепира покрай работата и вървиш нагоре. Човек търси винаги пътя на най-малкото съпротивление, той винаги пести физическа и психическа енергия и винаги избира по-лесното, като вариант на закона за съхранение на енергията. Делото, служенето, изисква ум, усилия, а прислужването – само склонност към него, то е далеч по лесно. Оттам Мухин твърди, че всяка бюрократично устроена система генерира и селекционира само и единстве¬но некадърници, защото изхвърля другите, неустроени да прислужват. Системата се занимавала с оцеляване, тя си измисляла проблеми и ги раздувала, за да има работа по веригата, а истинските, срещу които била направена да се бори, се разраствали необезпокоени. И винаги се получавало така, че организация има, а работата й не служи на никого – всички в тази организация служат само на себе си. Накратко: Всяка бюрократична система, създадена от обществото с неговите пари за да реши някакъв проблем, не само че не го решава, а го задълбочава, ако остане без жесток контрол за дейността си: нейните цели са само собственото и оцеляване и разширяване Не ми се говори за политика, но няма как да не отбележим нещо съществено, което излиза, като се поразровим надълбоко. Принципът на Бисмарк за Real politik на наша почва гръмовно се подигра със старомодното разбиране, че Политиката е израз на справедливост, нейна еманация Няма друг мотив или мяра за успех в нея освен материалния израз – като придобита за вечност територия, като елитарно ниво или властта за себе си, или поне в мижитурско спасение в нещо, от което да цицаш. Иде реч обаче не само за загрижеността ни за Св. Августиновото „Държава без справедливост е разбойнически стан,” а за достигнатата от борбата на прагматизма с емоцията критична точка на кипене. Защото емоцията е и човечност и жажда за справедливост и който я пренебрегва за сметка на рациото на прагматизма, винаги си плаща. Тя е ужасно важен фактор в политиката и дори когато в името на реалностите трябва да бъде преодоляна, това също става пак чрез емоция. Че който си е мислил, че с пари и повече пари ще спечели, за сметка на нея, винаги е грешил. А това води в прав текст до сто и една причини хем Първанов да не спечели, хем управляващите да колекционират утрешни гръмотевици, а най-вече до това, че насочва все повече хора направо на 22-рата причина от „42те те причини, заради които не обичам тази страна”, написани от Карбовски преди години. Тя е: Тази Страна се нуждае от човек, която да я започне и създаде отначало. Бих добавил само – по свой образ и подобие. Редактирано от - Наум на 16/10/2006 г/ 19:33:20 |