Отиди на страница:
| не се казвало Валери, а господин Петров ((не ми хождете по буквите)) Редактирано от - Perkoles на 23/04/2006 г/ 14:19:17 |
Валери не беше ли евреин, к'во искате да избере на Великден А нещо друго да ти направи впечатление, момченце? Не? |
| Аз пък снощи си спах спокойно, защото моята Здравка си я открих в "Труд". Нито седмица без Здравка!!! |
| Стивън Кинг, аз пък не моа да спа, защото го няма Дончо Цончев. Искам да чета сяка седмица Дончо Цончев. Тоя Валери Петров е сачинител. |
| Пейкарче, споко! Другата събота ще е Дончо, по случай 1-ви Май!!! А след него ще е Здравка, по случай Гергьовден, тя нали работи в министерството на отбраната. Виждаш ли как всичко се нарежда. Ловиш ли се на бас? |
 Прославям, Господи, на кръста твойта мъка и всяка твоя рана ме боли. Проливам сълзи тежки за разлъка и твойта жажда в устните гори. О, Боже, капе кръв от телесата и от душите, вперени във теб! Пребродил си на болката недрата, но унизен не викаш с гняв свиреп! От ужас се потърсват небесата и слънцето уплашено се скри. А ти усмихнат светиш в тъмнината и образа ти дава ни искри. Прославям, Господи, страданието свято и подвига, в безмерие велик! И на Отеца славя светлината, над теб простряна в праведния миг! Костадин Боянов |
| Христос воскресе, приятели! . Пътувах и си купих хартиения вестник "Сега". Никога няма да го направя отново. В целия брой единственото, което напомня за най-великия празник, е някаква снимка на жени, минаващи под маса. Поместването на поемата на евреина Валери Петров е най-малката гавра. Има нелеп материал, че уж е разгадана тайната на следсмъртните преживявания. На всичко отгоре Петко Тодоров на страницата за нови книги цвили самодоволно, че библейският канон отишъл на кино и скоро щял да се скъса тънкият конец между вяра и любопитство. Петкоооо, християнството е преживяло безброй смешни пророци като тебе. Тноите глупости не заслужават коментар. Само се чудя какво прави Деян Енев в тази жалка редакция. |
Уникален талант!!
Хаха, криейтив шефофиса| РЕПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ “ХАШ” Кои книги напоследък Радват се на просто редък, Изумителен напредък? Тези книги, тези книги Със убийства и интриги, Дето, ха де, затвори ги, Докато на „Плана” 5 Нашият майор напет, Стисналверен пистолет, Не съзре следи, които Водят към едно корито, Ужким старо и разбито, Но което, щом по цинка Той го тръкне със пуцинка, Ще разкрие начертан План на мотопед „Балкан”, Който вража нам държава Жаждува да притежава. Да, тез книги в страшна треска Дирят се и гълтат днеска: Книгите със шпионаж, Книгите със саботаж – Отче наш, Тираж Нам даж За тоз бранш Насущний наш! А понеже всеки знае, Че наистина така е Нека бъде този наш Поетичен репортаж Вместо във стила банален, В стил шпионско-криминален, Взет от библиотека „Лъч”, - О.К.! Тенк`ю вери мъч! ГЛАВА ПЪРВА - Тук нещо се крие! Всичко гаче ли ясно не ми е! – Си помислил другарят Попов, Поддиректор на нашия нов Комбинат за мазутови печки. – Тези гайки са майче мънечки И не знам как ще бъдат монтирани. От кого ли са те проектирани? – Тъй си казва значи той И сред планове безброй Вижда на един, че има Разлика от пет сантима. - Тука действа вража шайка! Вашта майка, нашта гайка Изменили сте нарочно С болта да не пасва точно! – Тъй извиква в гняв суров Поддиректорът Попов И в подкрепа на това, Неизрекъл тез слова, Зърва видима едва, Буквата латинска Хаш, Със която някой враж Специалист по саботаж Не веднъж, не даже дваж, А дор триж със дръзка мисъл Плана грешен бил подписал. - „Хаш, Хаш, Хаш”! Какво ли значи? Пращайте разузнавачи! ГЛАВА ВТОРА - Вината е в тора. Такъв добив при толкоз фосфат! Но ще видим кой кум и кой сват! – Така Спас, агронома, си каза И отвесната бръчка проряза Още младото Спасово чело… А в тоз миг надалече от село, Във завода полиетиленов Инженерите Колев и Ненов Наблюдаваха с трепет и страх Как пред тях Етиленът на прах, Наместо да втаса В прозрачна пластмаса, Държи се в процеса съвсем непонятно, Ултрагаменски и суперфосфатно!… И тръгват по гарите Спас и другарите И ето накрая Откриват оная Бележка, съставена по всички правила, Но с грешка, която била, значи, направила В завода за шушляци тор да довтаса, А на блока със рапица – пластическа маса. Грешка? Може. Но защо? Не е толкоз просто то! Налице е, явно, враж Твърде подъл саботаж! Ако беше грешка баш, Би ли етиленът наш, Както и фосфатът ваш, Носил знака „Троен Хаш”, Който не веднъж, не дваж, А навред три пъти баш Този спец по саботаж Драснал е, за да докаже, Че с такъв голям кураж е, Та надсмива ни се даже! - „Хаш, Хаш, Хаш”! Какво ли значи? Пращайте разузнавачи! ГЛАВА ТРЕТА … И ги пращат. И за труд се те захващат, Но за жалост И уви, Все нахалос Им върви: Сред дошлите От чужбина Са съмните- Лни двамина, Но тоз има алиби, Онзи пък едва ли би… А във същото време Саботьорът не дреме: Тук заводът за обуща Някакви кошмари пуща. Там изписва института Срещу западна валута Уред, обявен за брак Във века на Гей-Люсак. Тука бива произведен Филм пореден – Ама бледен, Ама беден, Филма неден, Всичко от чужбина има, Даже има и да взима. Там измисля се батерийка За откриване Америйка. Тук талант е съкратен И заместен със кретен. Там споменатата „Плана” Бива трижди разкопана, Тъй че в кал остава скрито Мотопедното корито. Тук и там из края наш Някой върши саботаж И под всеки саботаж Слага своя „Троен Хаш”… Сред шишета, Край кьошета На ухо мълвата шета, А мълва когато шета, В миг я хващат аташета: - Кой е този „Троен Хаш”? - Наш не е! – Не е и наш! - Е, че чий ще е тогаж! Уж не скръстваме ръце, А пък на, едно лице, Явно действащо за НАТО, Ни остава непознато. Я да се порови всеки В тайните си картотеки! – И вълна вълната гони Към различни пентагони И различни пентагони Свиват рамене с пагони: - Наш не е! – Не е и наш! Имахме един на стаж По аркутинския плаж, Но забърка се в миш-маш, След което В МВР-то Пази горния етаж. - Е, тогава кой е той, Този предан нам герой, Спъващ сам по почин свой Болшевишкия им строй?… (Краят в следващия брой.) ﹡ ﹡ ﹡ - Не, не става тая С края. Искам кой е да узная! – Тъй ще каже някой патил От романите читател. А въпросната разгадка Много проста е и кратка: Работата е, че Хаша Бил от азбуката наша И четял се значи не Като „Хаш”, а като „Не”, Като наше „Н” трикратно, Казващо съвсем понятно, Че наред със всички вражи Опити за саботажи Има друг вид саботаг, Не по чужди инструктаж, Ами местен забутаж, Недознаш и замоташ, Чийто автор си е баш Н-якой Н-екадърник Н-аш! Ето, ето Кой бил, дето Зашифрован бил под Н-то: Н-якой Н-екадърник Н-аш, Мой съсед и твой адаш, Скрит под кадров камуфлаж, Но с глава от алабаш, Който хем ни мъчи с дваж По-невидим саботаж, хем се пъчи, че е наш, и то наш със дълъг стаж, страшно наш като блиндаж и на всичко наше страж! … Със което и завършва Този тайнствен репортаж. |