| Ще излезе ли по повод 1-ви Май разказ на Дончо Цончев, а по повд на Гергьовден Здравка Евтимова от Министерството на отбраната. |
| Хм, аз залагам на Янко Станоев за 1-ви май. Палми Ранчев за Гергьовден. Мирела Иванова за събота/неделята преди 24-ти май. |
| Леонора, ако излезе Янко Станоев, ще е супер. "Старецът и реката" беше жестоко! Палми не знам, няма нищо общо с войската, ама пък военен писател имаме ли? Тъй че залагам - за Гергьовден - Здравчето! За 1-ви май - знам ли... А Мирела - трябва нещо германско или някоя бутната детска градинка в квартала й... |
| Хрумна ми, че могат да пуснат за 1-ви май в поетичната антология Химна на КНСБ от Иля Велчев. По-трудово от това, здраве му кажи! |
Стив Кинг, разбирам напълно обсесията ти от Здравка Евтимова, но моля те, изслушай и моите аргументи. Защо Янко Станоев за 1-ви май? Помня този вълнуващ разказ Старецът и реката, толкова вълнуващ, че чак, спомням си, се пообърках доста в интерпретацията му, което пък толкова ме смути, че вече не смея да пиша под Антологията. Но освен разкази, Я. Станоев пише и много хубави разсъждения за живота по принцип и трудния живот в частност, както този вестник ни е предоставял многократна възможност да се уверим. Така че защо да не прочетем нещо в минорната тоналност за отрудения човек и неговите тъжни, но дълбоко човечни мисли в контекста на деня, в който се ознаменува експлоатирания му труд? Мисля, че ще е напълно подходящо. Да не забравяме и снимката му по анцуг, която вестникът неизменно използва при всяко негово представяне. Образ-квинтесецния на статуса "кисело мляко, заводски хляб Добруджа и пътуване с градския транспорт до гадната работа, която задължително е точно на другия край на града", който впрочем е абсолютният таргет и желязната публика на този вестник, така както уважаемата Редакция го вижда, съдейки по селекцията на Антологията. "Един от нас пише за нас" - това не те ли трогва и ласкае? Палми Ранчев за Гергьовден. Дали работи във Военното министерство? По-скоро не, но защо е този служебен формализъм? Не е ли достатъчна армията му от образи на боксьори, сервитьори и прочее потенциални победители в схватката с гнусния живот и, следователно, смирени малки носители на сияйна слава? И отново снимката, тази неотменна, макар и само допълваща характеристика. Коженото яке на автора спокойно може да се асоциира с бронята на св. Георги и това е достатъчно. А Мирела Иванова, о Мирела Иванова! Както сама казва в "Секс оф" (все пак прежалих 8 лева): "Сядам пред компютъра и се съсредоточавам. Мога да пиша за всичко" (после добавя, че истинското е само поезията й, но пък тиражът не е голям и само тук-там някой е прочел това и му е обърнал внимание). И вярно, пише дълго, напоително, многословно, възтрогнато, каканижещо, като човек с трета сливица. Достатъчно, за да запълни цяла празнична страница с най-различни комбинации между 30 букви. А нали това празнуваме на 24-ти май - буквите и прозата, която те създават. Както е казала Г. Щайн: "(п)розата е (п)роза, е (п)роза, е (п)роза… Но понеже виждам, че си й истински хард фен, слагам З. Евтимова за Деня на детето: Момиченце бере макове и лайкучки в избуялите жита, случайно вижда как селският пъдар се готви да … ъъъъ…. обладае кака му с нейното активно съгласие в пъстрата сянка край селската вада, прибира се в къщи при старата си, немощна и почти беззъба баба (тя ги гледа, защото баща им е пияница, пък майка им мете канцеларии в града) и не проговаря до 16-тата си година. |
| Леонора драга, мога ли да продължа мрачната ти визия за нещастното 116-годишно девойче? "Когато навърши 16 години и половина, тя нямаше къде другаде да иде, освен в манастир. Баба й не й беше оставила некаква зестра, освен ченето си. Когато девойчето влезе в приемната на манастира, прие я отец Серафим, който скоро беше опял баба й. Момичето ридаело горчиво, но дошла игуменката и й рекла: - Но какво ви е, мило дете? Некога не съм виждала подобно отчаяние! И т.н. и т.н. После игуменката се намърдва една нощ в килията на девойчето, ляга до него и започва да го опипва. Девойчето не се съпротивлява, двете са голи, но някой почуква на вратата и работата се разсъхва." Добре ли е, Леонора? Като за кака Здравка, нали? А сега му хрумна, че на Здравчето можеха да й пуснат разказ по случай Цветница бе. А на Палми - в Деня на Палма де Майорка. |
| Хм, добре, зехр гут, както би казал немският издател на М. Иванова. Доколкото познавам белетристиката на З. Евтимова, откровената сексуалност не й е присъща, но ти я преследваш по всички медии, така че по-добре знаеш. Но пък авторите постоянно се развиват и обогатяват творчеството си с нови теми и сюжети, нали така? Хубаво е да има лек рифреш. Така започнатият кратък разказ може да прерасне в повест, като към 45-тата си година (няма да ми стигнат силите да го чета до 80-тата) момичето става игуменка (то и без това манастирът е малък и затова не му се налага да чака дълго да се издигне в йерархията) и написва спомен-трактат за живота и виденията си. Тук може малко да се изплагиатства от Раждането на Венера (абсолютен комерс, но пък трябва да четем всичко, за да сме осведомени), където върху венериния хълм на една от сестрите в манастира откриват татуировка на мъжко лице с изплезен език (посоката е ясна), за да се посрещнат очакванията на по-екшън ориентираната публика. Както е ставало дума много пъти, освен артът, важен е и хонорарът. Може би... защо пък не... един ден в манастира да дойде млад мъж (също сирак с тежко детство, усвоил някакъв добър и скромен занаят) да се изповяда? Дава добри сюжетни възможности, как мислиш? |
| Леонора, драга. Подхващам темата за оня сирак, дето отива в манастира и... Тук обаче ме притеснява директната алюзия с Кентърбърийските разкази. Защото монахините (в предишния си опус намеквах за Дидро), не само зажъдняли, но и в по-голямата си част, непознаващи мъжка ласка, да не говорим за вагинален, а не за клиторен оргазъм (него те сами са си го открили) така ще го изцедят горкия! А защо една от монахините не я преоблечем в мъжки дрехи и по-късно да я изберем за папа? А бе идеи колкото щеш. А знаеш ли какво? Защо, когато не се посъберат повече обменени мисли, не издадем с теб едно романче под псевдонима Леонора Кинг? Ще вървойт, а? А що се отнася до липсата на секс у кака Здравка, но изглежда е от някаква забрана в тяхното министерство. Сексът в казармата не беше ли табу? |
| Стив, аз в казарма не съм била, нито във военното министерство, но пък чета вестник Сега и ето накратко какво съм запомнила по темата: - вече е произведен випуск жени от военно-артилерийското училище (а може и от други, а може и няколко випуска) - в бг корпуса в Ирак е имало жени (не помня бройката) - на УСА фимейл-военнослужещите раздават безплатно противозачатъчни хапчета, особено при мисии в чужбина - Т. Живков нямаше ли някаква секретарка, лейтенант някоя-си дето му кърпела чорапите и му преправяла вратовръзките, за да са актуални за текущите тогава сезони? от което си правя извода, че сексът в казармата, респ. военното министерство изобщо не е табу. Но в канона на добрата бг традиция предлагам да се придържаме строго към хетеросексуалния му вариант. Приемам идеята за Леонора-Кинг и давам насрещна - нека не се лутаме из световните литературни образци, а да се придържаме към местните български майстори. И без това сега етното е на мода. Кажи "да" и си стискаме ръцете. Уточняваме работен сюжет и започваме, че трябва да печеля за морето, лято идва :-) |
| Леонора, драга. Имаш мойто "ДА!" Почваме! И никакви световни образци! ние да не сме нещо по-долно, я?! С поезия няма да се занимаваме, нали? Ние сме хора, които знаят какво искат да кажат и как да го кажат. И без разни финтифлюшки. Сега ще помисля малко, после ще ти съобщя какво съм нахвърлял. Дакор? |
| Стив, мон шер, Виж каква страхотна идея имам: Като забелязвам големия ти интерес към конфигурацията военно министерство + жена в него и липсата на военни писатели в бг литературата (предпоследната антология за родопска застава не я броя), ти предлагам да напишем нещо за военни. Предлагам да ситуираме действието в сградата на военното министерство поради добрата инфраструктура и близостта на други обекти, които могат евентуално да ни влязат в работа в хода на действието. Може да има и няколко обхождания по далечни полигони и казарми. В личния състав (действащите лица) предлагам да включим всички по-атрактивни чинове до генерал вкл. (по-нагоре става излишно сложно) и да има няколко жени - също с различни чинове, за да можем впоследствие да заплетем йерархична интрига. Предлагам действието да се развива през топлите месеци предвид на по-голямата атрактивност на лятната униформа. Чудя се дали да не включим някакво служебно куче? Вьойе агрее, шер ами, л-асюранс дьо ме сантиман дьо кордиал семпати |