Отиди на страница:
тя още беше добра кака, но като вий не щете с добро, тя ще обърне другия тефтер и лейзър сейбъра ще фучи из после-то с дедов плам и диманова песен а вий гнуснички невежи ще кършите гръб от ужас пред силата на сър казъма. долни мазни педерасти, дето захранвани от низки страсти из лигавите децки тикви си шлинкат еротични мисли, а не сирьозни мисли дето да решат проблема на битието ни. фък за вас нещасници и шибаняци, дето немат уважение към стоте кинта а се ебават с труда на милите автори, които от своя страна се ебават с читающият попюлейшън за сто кинта...  |
| Минава през сценарната комисия. Може да се снима, но с некои ограничения и поправки: Ракетите се изстрелват от руски военни бази и са само тип файеруърк. Бомбите се проверяват за проветрен уран от вещо лице. На котката не се иска оставка, а сама си я подава. Путин тренира не самбо, a Rambo. Ядреното оружие накрая се намира, то е в алуминиевите тръби в краката на столовете на които седи аятолаха. Всички министри подават оставки и Буш ги приема като ги тупа по гърба. Нашия човек го тупат отпред, гръб нема. Буш емигрира в Русия, издава на Путин зелена карта за САЩ и се напиват с него за изпроводяк на кралицата.. Льохата също се напива след като получава чек за 144 леви. Исяко осиновява котката и отива с нея на слънчев бряг където посрешщат слънцето. Войната е свършила. Льохата трие яхта.  .....Комисията заседава до утре. |
Приятели от редакцията на любимия в. "СЕГА"! Момчета и момичета от форума!  Днес на трета буна ще има масово ядене на карагьоз! Черпя риба и бира на корем - по случай новата ми книжица. Заповядайте! Карагьоза, като се улови, още докато мърда, с опакото на ножа му се остъргват люспите. Сетне се оставя гол-голеничък в тавата, да си почине и да му фръкне душата на възбог, през което време вие си наливате първата, една малка водка с доматен сок, в който ръсвате на лютиво облаче щипка ситно черно пиперче, от което ще ви се прииска да кихнете, и капвате две-три капки зехтинец или олювце, а после разбърквате с чаена лъжичка, без да потраквате, щото ще ви дойдат гости. Сетне меко хващате карагьоза с лявата ръка, гребвате с дясната от буркана шепа сладка солчица и нежно забърсвате с нея, втривате я в остърганото гръбче на рибата, за да не ви се хлъзга в ръцете, докато я кормите, и сластно забивате ножа в малката, деликатна черна точица, разположена в най-ниското на коремчето. Гнусно е, но това също е част, и то много съществена, от изкуството, каквото всъщност е яденето на добре приготвен карагьоз. После с хирургическа вещина прекарвате ножа в коремната кухина на това великолепно създание и придърпвате острието към себе си, с други думи - правите сетен разрез на туй божествено творение на Бога, водата, слънцето и светлината. Подир това садистично удоволствие изтръгвате хрилете, чревцата и дробчето, промивате обилно кръвчицата и пак солите, защото и ония там, фашистите де, спомнете си, туряли в раните сол... Междувременно - наливате си втора малка водчица, щото, залисани в работа, изобщо не сте усетили как сте люснали първия напръстник, добавяте отново глътка-две доматен сок, все едно, че току що сте почнали да се комкате, ако жената все пак ви запита откога се наливаш с тая водка бе, нещастник, и пущате телевизора на фешън-канала. От него струи неземна музика, която ви разнася душата по всички морета и океани, откъдето сме родом всички. Включително и карагьозът. След втората водка забравяте какво хищно животно сте всъщност, а след третата включвате скарата и мятате карагьоза да цвърчи. Пращате хлапето да купи три-четири бири или едно бяло сухо от бакалията отсреща, и докато то отърчи и се върне, съвсем естествено материализирало рестото в дъвки, плодови млекца и кроасани, вие мечтателно гледате как жената опъва покривката, реди чиниите и цепи субтропическия лимон на две. Оттук нататък знаете какво ви предстои. Кефът е пълен - карагьозът, извъртян две налице и три наопаки върху скарата, сетне изваден в продълговата йенска тенджерка с капак, за да му омекне гръбначето и да се задушава кожичката му, се слага в центъра на масата, капакът тържествено се вдига, и докато ароматната парица се вейва като малко облаче ле бяло над Сакар, Черно море или Кавказ, със сила, равна на 300 килограма, изстисквате лимончето върху оцъкленото око на рибата, цвъквате жълтата му душичка и малко по-надолу, където киселото сокче се стича благоговейно. Майко мила, не изпускайте този божествен миг, сега е моментът с жалостиво съжаление, че свършва, да се допие последното блъди мери, и докато децата ровят с мазни пръстчета в рибата, а жената гръмосва колко много кости има тая гадна риба, не можа ли да купиш замразена скумрия или сулка, да си отворите бялото сухо. Наздраве!  |
| Честита книжка, Валери! Да си жив и здрав, да илядиш, и още сто години книжки да издаваш! Само ндано не се повтаряш в тях така, както с тази рецепта за карагьоз, която само тук, в тази рубрика, пускаш вече за шести път... |
| Поздравления. Ако не я намеря в книжарниците, запази някоя бройка. А рецептата всеки път я чета с удоволствие. Не заради фабулата, а за атмосферата. |
| К'во става днес?Диманов пише филмов сценарий за Холивуд и околностите; Тов Блиндяев дарява редакцията с изящно словесно борче от американския континент, с пожелание да си го засадят в задния двор; Слънчо се урежда като шеф на сценарна комисия и включва във филма нови персонажи по приятелска и други близки линии; Джо размахва откъм трета буна нова книжчица от която стърчат главата и опашката на средно голям, мазен карагьоз и надига с другата ръка дълбок бокал пълен с водка и доматен сок, с черно пиперррче.На забележката на Духчето, че е още рано отвръща:"Рано, за душмани" и кани компанията да се присъедини към него. Да не е 24 май и министърЪТ на кОлтурата да се е отпуснал, раздавайки благини под формата на субсидиии и постове? Никой не ме пита, но аз съм съгласен. |
К`во му са топорчите на Ивайло Диманов? За сто кинта , к`во "Клетниците" ли да напише? За грош петел- за грош пее! И не е чак толкоз лошо .... трудно са пише ангажирано и злободневно, то не е едно време да се чудиш как да го кажеш , че да не те привикат.... сега е свобода и демокрация.... к`вото искаш -т`ва пишеш... ми да!  Виж, Карагьозения е друга работа ... накарагьозил е една книжка "Писателят като ЧУДОВИЩЕ", един път работа ! Аз го харесвам много като пише проза... една поетична му е прозата .... бе , карагьозено, та карагьозено.... и не казва, какво турга на лаптопа , че тъй хубаво карагьози... ша го разконспирирам аз него и ша му свия лаптопа... ма като почерпи ша му го върна... |
