КАК ТОДОР ЖИВКОВ ПОСТРОИ ДВЕ БЪЛГАРИИ
Отиди на страница:
Като гледам какво стълпотворение става към Гърция когато има повече почивни дни, не ще да е от хора, които си броят стотинките. Ми да. Повечето са обикновени хора, които почиваха на нашето черноморие. Сега като го застроихте с фиданка до фиданка и провеждате престрелки с брадви, то нормално хората да търсят нещо по свястно. И те ти Гърция. Близко, чисто, евтино и там по заведенията брадви не носят. Изобщо много са ти неудачни примерите.  |
Трагедия разтърси жителите на врачанския жилищен комплекс „Дъбника“ днес, съобщава BulNews.bg. Млад мъж е скочил през прозореца на жилището си в блок №13. Фаталният инцидент е станал около 12 часа. Тялото на около 30-годишен мъж, който живее в блока, е било открито от случайно минаващи хора. Шокираните врачани незабавно подали сигнал в полицията. В момента на мястото има криминалисти, които са отцепили района и разследват подробностите около случая. Тялото на младежа все още е там, като се чака пристигането на трупна линейка. Около блока са се събрали много от опечалените близки на момчето. Това е то когато садиш фиданки с неясен произход. Хората около теб се палят, скачат от прозорци, хвърлят се под влакове, но това е, че не са ви разбрали и са мързеливи, и чакат социализЪма.  |
Хората около теб се палят, скачат от прозорци, хвърлят се под влакове, но това е, че не са ви разбрали и са мързеливи, и чакат социализЪма. Повечето от причините при младите хора са лични и са свързани с изоставяне от любим човек. Гадно е да се използва такъв случай, за който мотивите са все още неизвестни за обобщения като горното. |
atlantis 08 Юли 2016 11:22 Мнения: 10,440 От: Bulgaria Скрий: Име,IP маратон не опровергава фактите в темата, Фактите по темата ама хич не са във ваша фиданкова полза, ама вие си рупайте, рупайте, забавлявайте ни. atlantis, никой не Ви отнема правото да си мечтаете. Клече си тук, чакайте да се върне социализъма, рупайте,рупайте колачета си като вкаменелости от социализъма, но не се усещате, че каквото сте построили от този социализъм вече е руина на идеи. След вас няма кой да го възражда от руините. Минало бешело, но за вас важи : "А почему сейчас кричите? - Ой приятно было спомнит!" Както и за някои Ваши идейни колежки от източното българско крайбрежие. Едни клечат на брега и чакат кораба с "алените платна", други чакат богатирите с червените петолъчки на пилотките,трети се кръстят и молят новата южна граница да минава малко след Поморие. Има и друг, пък дето се кръсти по комунистически градът му пак да се казва Сталин. ....... "Всуе, напразно се морите".... |
БКП си изпълни историческата задача - модернизира България. Искаш да кажеш, че ако нямаше БКП, в България още щяха да орат с воловете. |
atlantis 08 Юли 2016 12:40 Е, то според някои, включая тогавашните компетентни органи, и това е обидно:  Обаче се превърна в класика.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: котарак |
Повечето от причините при младите хора са лични и са свързани с изоставяне от любим човек. Гадно е да се използва такъв случай, за който мотивите са все още неизвестни за обобщения като горното Нищо подобно. Мотиви винаги се намират, но такова зачестяване на самоубиства обикновено е съпроводено със средата в която се живее. А средата не е в състояние да опази хората си. Тя е заета да си сади фиданки. Тя не се интересува за другите около себе си. Наистина ли не разбирате, че все повече и повече хора живеят в безизходица? Убиват и грабят бабите и дядовците ни. Гаврят се с тях и няма виновни. Децата още в училище се зарибяват с дрога и няма наказани за това, освен ако диларите не се избият помежду си. Гадното е, че всички се надигнахте като един да ме нападате. Което разбира се е хубаво. Явно само един двама няма как да ми опонирате.  |
| Я и аз да плесна тук една стара и незавършена тема. Числа, снимки, факти! Няма плямпане на аба! Толкоз - който иска, да чете. п.с. От темата са извадени снимките, но и те могат да се видят лесно - те тук. http://www.segabg.com/replies.php?id=252096 ПОСТРОЕНО ПРЕЗ СОЦА Идеята на темата е да се споменат само факти за изграденото през соца, без да се правят коментари или анализи от типа –нужно, ненужно, кой точно и как е градил, защо това, а не друго. В темата има и няколко повторения т.к. много автори са събирали данни или са публикували цели теми и е редно да им се отдаде дължимото, като се уважи труда им. І. ОТ КЪДЕ ТРЪГВАМЕ В навечерието на Втората световна война, според една анкета от 1939г. публикувана в списание „Economist“, можем да съдим за икономическото и социалното положение на българското село по това време: „Само 19,5% от селските семейства имат тухлени къщи. Средното селско жилище е от две стаи в които и се готви. В тях живеят и спят средно по около 6 души“. 17,4% нямат нужници; 57% нямат водопровод или собствен кладенец, поради което 10% от всичкия изразходван труд отива за носене на вода от други места. Само 80% от домакинствата имат кревати, а останалите спят на пода; 28% нямат печки, а стари кофтори или огнища; 30% нямат юргани; 43% нямат дюшеци; 11,22% спят на земята; 53% от семействата нямат кухненски шкафове, в които да прибират на ч исто съдовете и храните.“ Къщите в селото, с изключение на няколко от тях са обикновено паянтови, от плет и кал, ниски, схлупени, на 2-3 стъпала от земята, без под от дъски а така направо на земята. Някои по прилежни домакини са мазали земления под със смес от кал и говежди изпражнения за здравина и по-добър вид. Така са протекли много години на бедност, мизерия, безкултурност. В селата са се откроявали само две сгради – черквата и кметството, което често е било също от плет и кал. Няма улици в селата които да са били павирани или асфалтирани. file:///D:/ArchivMyDocs_04_2014/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_1939.htm Описаното по горе дава представа за живота на около 78% от населението на България до 1939г. Предвоенната година се посочва от много източници, като база за сравнение, т.к. тази година се приема за най успешната от развитието на България до започването на ВСВ. Известна представа за българската „индустрия” и селско стопанство се получава от данните: През 1939 г. металообработващата индустрия произвежда годишна продукция $ 2,2 средно на човек от населението на България срещу $ 17,5 във Франция, $ 23,1 в Белгия, $ 27,2 в Швеция, $ 30,2 в Англия, $ 42,3 в Германия и $ 43,4 в САЩ. През 1939 година са произведени 9 вършачки, 15 малки парни котли, 60 товарни вагонетки, 880 тона подкови, 453 тона метални изделия (домакински съдове, готварски печки, метални кревати, гвоздеи). Веднага може да се направи сравнение за мащабите на следвоенното строителство от следната таблица: Изделия 1945 - 1989 Металорежещи машини (бр.) 50 - 20 000 Багери (бр.) 0 - 1 100 Трактори (бр.) 0 - 4 500 Кранове (бр.) 0 - 1 300 Електро- и мотокари (бр.) 0 - 85 000 Електротелфери (бр.) 0 -138 000 Автобуси (бр.) 0 - 2 700 Товарни автомобили (бр.) 0 - 7 300 Велосипеди (бр.) 0 - 93 000 Мет. изделия (крепеж, гвоздеи, домакински съдове) (т) 1330 - 360 000 Домашни хладилници (бр) 0 - 135 000 Домашни перални машини (бр) 0 - 170 000 Инструменти (т) 100 - 20 000 ІІ. ИНДУСТРИАЛНО СТРОИТЕЛСТВО Ст. Цанев - "Български хроники", том 4. Само за 5-6 години - от 1950-а до 1956-а - бе извършено нечувано масивно грандиозно строителство - повече от 30 тежки промишлени предприятия: химическите комбинати в Девня и Димитровград, металургичният комбинат в Перник, Оловно-цинковият комбинат в Кърджали. Медодобивният комбинат край Пирдоп, завод „6-и септември“, заводът за антибиотици в Разград, корабостроител-ният комбинат „Ернст Телман“, текстилният комбинат "Асен Халачев“ в Плевен, памукопредачната фабрика „Балкан“ в Габрово, текстилните комбинати в Пловдив и Стара Загора, обувният завод „Петър Ченгелов“ в Пловдив, хладилният завод „Антон Иванов“ и т.н.; През Стара планина бе прокопан проходът Хаинбоаз, наречен Проход на републиката, построен бе Дунав мост край Русе, прокарани бяха хиляди километри шосейни и асфалтови пътища, прокопан е най-дългият у нас тунел „Козница“; построени бяха десетки язовири и напоителни системи: Свищовско-Беленската напоителна система, Бръшлянската напоителна система, язовирите „Студена“, „Васил Коларов“, „Росица“ и „Копринка“ (имаше такава бригадирска песничка: Хаинбоаз е наша гордост, „Росица" и „ Копринка “ - чудеса!), Шабленската и Блатишката напоителна система, язовир „Тополница“, хидровъзелът"Искър" край София, снабдяващ столицата с вода; влязоха в експлоатация 9 топло- и 17 водни електроцентрали: ВЕЦ-овете „Видима“, „Петрохан“, „Росица 1Ч", "Република“ , ТЕЦ „Марица-Изток“ и др.; в Добруджа, унищожавана от суховеите и виелиците бяха засадени уникалните полезащитни пояси, които заградиха пътя на ветровете и превърнаха сухата степ в плодородна земя . Разрушеният от бомбите център на София бе доразрушен и там се изградиха гранитните сгради на Партийния дом, на Министерския съвет, на Президентството, на ЦУМ и на хотел „Балкан“; по същото време бяха построени Народната библиотека, съвременната сграда на Софийската опера, Полиграфическият комбинат „Димитър Благоев“, Националният стадион „Васил Левски“, беше завършен строежът на двете крила на Софийския университет, започна се топлофицирането на София и изграждането на жилищните комплекси „Заимов“, „Ленин“ и „Изток“; създадени бяха Институтът за бърза медицинска помощ „Пирогов“ и Онкологичният институт, въведено бе безплатно медицинско лечение, учредени бяха Държавната спестовна каса, Централният държавен архив, архивите на МВР, на МВнР, военният архив, в повечето големи градове бяха построени културни домове; през май 1953 година след 560 години бе възстановена Българската патриаршия (Червенков избра за патриарх съученика си от III софийска мъжка гимназия - албанчето Коста Марко Пачу, явяващ се в момента като митрополит Пловдивски Кирил); С бригадирски труд бе прокопан проходът Хаинбоаз,наречен Проход на републиката; бе прокарана жп линиятя Перник-Волуяк и жп линията Силистра-Самуил; бе построен Димитровград; бе изграден язовирът "Г. Димитров". Железопътното дело в България води началото си от построяването на първата линия Русе – Варна през 1866 г. След Освобождението, Народното събрание по времето на управлението на Петко Каравелов приема закон за създаването на Българските държавни железници. Дължината на железопътните линии през 1939 г. е 4426 км. Превозени са 6 100 000 тона товари и 12 400 000 пътници за годината. Тези цифри, съпостававени с другите страни от нашия континент, показват, че България дели с Албания последно място в Европа Следва жп панорамата на България чрез кратка цифрова равносметка в периода на соца: разгънатата дължина на жп линии от 4426 км достига 7662 км; двойните линии от 0 км до 965 км; електрифицирани линии от 0 км, до 2650 км; превозените товари от 6 100 000 тона до 88 300 000 тона; превозените пътници от 12 400 000, до 106 900 000 пътника; 4 дребни работилници срещу 15 съвременни промишлени предприятия и т.н. През 1942 г. морският флот притежава 9 кораба с обща товароносимост 30 178 тона. Той е изцяло потопен през Втората световна война. На Девети септември България е без нито един морски кораб. През 1989 г. България разполага вече с 109 броя различни типове морски кораби с обща товароподемност 1 821 737 тона, а речното корабоплаване – със 153 плавателни съда с обща товароподемност 169 961 тона. През 1944 г. в България се движат 5896 броя автомобила, в това число 802 автобуса, 3867 товарни, 1227 леки – от тях 643 броя за таксиметрови услуги) През 1966 г. дължината на автобусните линии достига 71 000 км между 4740 населени места. През 1989 г. автобусите стават 24 500 броя – 15 000 за общо ползване и 9500 на различните ведомства. Относителният дял на автотранспорта от общия брой превозени пътници е около 70%. Почти на всяко по-голямо предприятие се осигурява отделно обслужване с автобуси за превоз на работниците в зависимост от сменността на тяхната работа, отделни автобуси и линии за превоз на ученици в слабо населените места, до железопътните гари, за туризъм и екскурзии и т.н. В края на 1989 г. общият брой на автомобилите нараства до 2 237 484. Пътищата: на Девети септември в пътната мрежа от 22 195 км едва 409 км са покрити с трайни настилки, предимно паважни. Само девет километра от Варна до Евксиноград са асфалтирани. Около 1 400 населени места въобще не са свързани с редовни пътища. В края на 1989 г. пътната мрежа достига 37 560 км. От тях 32 597 км са пътища с трайна настилка, преди всичко с асфалтово покритие. Дължината на въведените в експлоатация автомагистрали е 274 км. Построени са 3589 нови мостове и виадукти, а 3468 дървени мостове са заменени с масивни. Хронология на строежите след 1944 г – до 1989 г. Извадено от книгата "Социалистическа България в дати и събития - 1944-1984 година." 1947 г. - Циментов завод "Вулкан" - Димитровград, Далекопровод Курило - Пловдив, Български морски флот, ЗММ "Берое"-Ст.Загора, Завод за каучукови изделия "В.Коларов"- Пловдив, Завод за конфекция "Витоша"-София 1948 г. - Ж.п.линия Перник-Волуяк, Фабрика за суха дестилация на дърва-Кочериново, Ж.п.линия Ловеч-Троян, ЗММ-София, Консервен комбинат "Витамина"-Нови Кричим, Фабрика "Българска роза"-Карлово, СО "Балкантурист". 1949 г. - Далекопровод Букурещ-Русе-Разград,Ж.п.линии Лясковец-Златарица и Дупница-Бобов дол, ТЕЦ"София", Завод за ел.машини" В.Коларов"-София, Обувен завод "9 септември"-София 1950 г. - Свищовско-Беленска напоителна система, Авторемонтни заводи в гара Искър и Пловдив, Селскостопанска и санитарна авиация, 1951 г. - ВЕЦ"Видима", ВЕЦ"Петрово",Бръшлянска напоителна система, Тунел"Козница", Химкомбинат и ТЕЦ"Марица-3"-Димитровград, Памукопредачна фабрика"Е.Телман"-София, Текстилен комбинат "Ас.Халачев"-Плевен 1952 г. - Завод"Пектин"-Перник, "Балкантон"-София, Завод за комбинирани фуражи-Плевен, Завод за полуцелулоза и хартия гр.Стамболийски, Тютюнев комбинат Благоевград, Подбалканска ж.п.линия, 1953 г. - Памукопредачна фабрика "Балкан"-Габрово, Национален стадион В.Левски, Флотационна фабрика-Рудозем, Електропорцеланов завод-Николаево,Металургичен завод "Ленин"-Перник, Текстилен комбинат "Марица"-Пловдив, 1954 г. - Дунав мост-Русе, Хим.комбинат-Девня, Завод за антибиотици-Разград, ВЕЦ"Росица-1",Обувен завод "П.Ченгелов"-Пловдив, 1955 г. - Шабленска и Блатнишка напоителни системи, Сухият док-Варна,Оловноцинков завод-Кърджали, 1956 г. - Завод за преработка на памук-Ст.Загора, Радиорелейна линия София-Пловдив, ВЕЦ "Република"-Перник, 1957 г. - ЦУМ, ВЕЦ"Петрохан", Жп линия Вакарел-Чукурово, Завод за суперфосфатни торове-Димитровград, Завод за огнеупорни материали-Ел-Пелин, 1958 г. - ВЕЦ"Батак", Завод за товарни автомобили "Мадара"-Шумен, Циментов завод-Девня, Медодобивен комбинат-Пирдоп, 1959 г. - Корабостроителен завод-Русе, Баташки водносилов път, Флотационна фабрика-М.Търново, Комбинат за захар-Лом, Фабрика за азбест-Кърджали, 1960 г. - ТЕЦ"Марица-изток 1", Завод"Електриментов завод "Зл.Панега",оника"-София, Акомулаторен завод-Пазарджик, Флотационна фабрика-Лъки, Циментов завод-Бели извор, Завод за кабели и ел.инсталации в Годеч, 1961 г. - Завод за микробиални препарати-Пещера,Зала "Универсиада", Атомен реактор-София, Завод за стъкло-Разград, КЦМ-Пловдив, 1962 г. - Завод за стъкло-Пловдив, Двойна ж.п.линия Синдел-Разделна, Минно-обогатителен комбинат"Хр.Михайлов" Михайловград, Текст.комбинат"Г.Делчев"-Благоевград, 1963 г. - КЦХ-Мизия, Завод за радиоприемници-В.Търново, Електрифицирана линия София-Пловдив, Електротелферен завод-Габрово, завод за телефони Белоградчик, завод за високоговорители Благоевград, Завод за асинхронни двигатели - Пловдив, Памукотекстилен комбинат-Враца, Химкомбинат-Ст.Загора, Текстилен комбинат "Тунджа"-Ямбол, Вълненотекстилен комбинат-Сливен, Електроапаратурен завод-Пловдив, Завод за електрокари- София, Металургичен комбинат "Кремиковци", Нефтохим - Бургас, Завод за фуражни дрожди-Разлог 1964 г. - Рилски лен-Самоков, ТЕЦ"Тр.Костов" , Ел.жп линия Плевен-Г.Оряховица, ТЕЦ"Русе", Завод за трансформатори-Годеч,Завод за хидролиза и фуражни дрожди-Д.Митрополия, МОК"Медет", 1965 г. - Завод за полупроводници Ботевград, Акомулаторен завод-Добрич, Комбинат за полуцелулоза и картони гара Искър, Завод за електро и мотокари-Лом, Завод за телефонна и телеграфна техника-София, Домостроителен комбинат №1-София, ЗММ-Казанлък, Завод за белтъчно-биоконцентратни смески- Костинброд, 1966 г. - Сградостроителен комбинат-Ст.Загора, ТЕЦ"Габрово", Газопровод Чирен-Враца, Ел.жп линия Мездра Русе,Инсрументален завод "Рила"-Дупница, Циментов завод "Зл.Панега,Дървопреработвателен завод-Девин, Домостроителен комбина "Земляне", Мебелен завод "Напредък" Пловдив, ТЕЦ"Марица-изток 2", Завод за домакински порцелан-Разград, Аерогара Бургас, 1967 г. - Далекопровод Крайова-Бойчиновци, Електромеханичен завод-Божурище, Обогатителна фабрика-Бобов дол, Телепредавател "Слънчев бряг",Завод за дървесто-влакнести плоскости-Сливница, Български танкерен флот-Бургас,Планетариум-Варна,Завод за стоманена дограма-Пирдоп,Телепредавател Петрохан, Химко-Враца, Завод за регистрационна техника-Самоков,Дворец на културата и спорта-Варна,Завод за фазерни плоскости-Троян, Месокомбинат и Завод "Хемус" в ТроянКомбинат за полиестерни влакна-Ямбол,Ел.жп линия София-Карлово, Аерогара Търговище, Завод за корабно машиностроене-Нови пазар, КК "Русалка" 1969 г. - Завод за поливна техника-Елин Пелин, ТЕЦ"Варна", КК"Албена", Завод за строителни пътни машини и хлебозавод в Казанлък, Дом на техниката-Разград, Мебелен завод-Банско,Завод за специални стоманени профили-Перник, Машиностроителен завод "Дружба"-Разград, Завод за осветителни тела-Ст.Загора, ТЕЦ"Марица-изток 2", Текстилно предприятие-Златоград, Завод за електроди-Ихтиман, Механичен завод-Лясковец, Керамичен завод-Луковит, Керамичен завод-Овча могила, Машиностроителен завод-Червен бряг, Завод за акомулатори-Михайловград, Керамичен завод-Ген.ТошевоЗавод за медицинско обзавежданеІВраца,Завод за асансьори на гара Искър, Текстилен комбинат-Хасково Международна автоматична телексна централа 1970 г. - Трикотажно предприятие "Яница"-Елхово,Завод за манометри-Варна,Машиностроителен завод "Илинден"-Плевен, Химкомбинат-Видин, Завод за синтетичен каучук-Бургас, Завод за камгарни прежди-Кюстендил, Аерогари в Пловдив,Ст.Загора, Хасково и иПлевен 1971 г. - Плама-Плевен, Машиностроителен завод +А.Иванов"-Пловдив, Завод за хидравлични и пнивматични прибори и Завод за пишещи машини в Пловдив, КЦМ-София, ДИП "Леда"-Драгоман, Завод за приборостроене-Правец, Завод за ремонт на строително-подемни машини-Ихтиман, Завод за хлор и поливинилхлорид-Девня, 1972 г. - 38000-тонен въглерудовоз, Далекопровод "СССР-НРБ", Комбинат за малограмажна хартия-Белово, 1973 г. - Завод за микродвигатели-Етрополе, Свилоза "Свищов", Текстилен завод-Нова загора, Завод за електро и мотокари-Лом, ЗЗУ-Ст.Загора, Аерогари Варна,Силистра и Видин, 1974 г. - Газопровод "СССР-НРБ", АЕЦ"Козлодуй" Комбинат за трактори-Карлово,Комбинат за минерални торове-Девня,Комбинат за целулоза и хартия-Разлог, 1975 г. - ТЕЦ"Бобов дол", Далекопровод България-Турция, Пощенска палата- Русе, Телепредавател-Шумен, 1976 г. - 100 000-тонен танкер "Хан Аспарух", Вториреактор на АЕЦ, Аспарухов мост-Варна,Консервен комбинат "Марица"-Пазарджик,Аерогара-Русе, 1977 г. - Завод за металокерамични изделия-Свидня,Хранително-вкусов комбинат-Костенец, Пивоварен завод-Хасково, Пивоварен завод-Плевен, 1978 г. - Фериботен комплекс "Варна-Иличовск", 1979 г. - УДвоени жп линии Пазарджик-Кричим, Ст.Загора-Калояновец Долни дъбник-горни дъбник 1980 г. - Чугунолеярен комбинат-Ихтиман, Електрифициран жп пръстен София Г.Оряховица-Дъбово-Карлово-София, Далекопровод "Петрич-Струмица, Трети реактор на АЕЦ, 1981 г. - Строителен комбинат "Горстрой"-Ел.Пелин, Комбинат за обработка на алуминий-Шумен, ТЕЦ"Марица-изток 3", Народен дворец на културата 1982 г. - Четвърти реактор на АЕЦ, 1983 г. - МОК "Елаците", Нов център на гр.Смолян, Удвоена жп линия София-Пловдив 1984 г. - Ел.линия Мездра-Лом Един друг поглед с данни от инж. Иван Пехливанов. Натисни тук Данните на инж. Иван Пехливанов, зам-министър на машиностроенето през 70-те, “дългогодишен председател на БИСA (Българска индустриална стопанска асоциация – днешната Българска стопанска камара), поставил нейните основи и постигнал признанието й на национално и международно ниво, ръководил асоциацията от 1983 г. до 1990 г.” (по признание на Българската Стопанска камара) Успехите посочени от автора не зависят от политически пристрастия, предрасъдъци, митове и легенди. Те са факти. БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз. Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика: - АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света! – ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог! Каскада “Белмекен-Сестримо”. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!Заема водещо място между действуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света. – Каскада “Арда” – с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най – големите в Европа! – Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност – 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра – най-високите в Европа! – Производството на водни турбини и тенератори. До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW. В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония. - Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания. - Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950-1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове. След 1990 г. управленската ни прислуга упорито подготви взривяването на енергетиката: - Разруши мозъчния й център “Енергопроект”. Старателно организира националното престъпление – закриване на АЕЦ “Козлодуй”. – Спря строителството на АЕЦ “Белене”. – Разпродаде електроразпределителната система. – Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект! МЕТАЛУРГИЯТА До 1950 г. България няма металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в Света. Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект”. Старите фасадни реклами, част 2 Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия. “Стомана” – Перник Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти: – Корабна ламарина. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали. – Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани. – Студеноогънати олекотени профили. – Валцовани стомани за транспорта и мините. – Студеновалцована ламарина , в т.ч. с метални и пластмасови покрития. – Щранговани профили за кари и асансьори. – Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия. – Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков. – Непрекъсната разливка на стомани. – Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института “ПАТОН” в Киев. - Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров. – Вакуумно леене на качествени отливки. - Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания. – Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия. - Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев. – Леенето с газово противоналягане по метода “Акад. Балевски – проф. Димов” е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод: – Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс. – Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света! Всичко изброено вече е унищожено, или е пред рухване. Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил. т газопроводни тръби. От тях 50 хил. т са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология! БЪЛГАРСКАТА ХИМИЯ през 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък! Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно: – 2,5 млн. т минерални торове – 1 милион тона калцинирана сода – 400 хил. т пластмаси – 1,8 милиона броя автомобилни гуми – 20 хил. т химикали за растителна защита – Преработваше 12 млн. т суров нефт – Имаше 11% от националните промишлени основни фондове. – Даваше 8,5% от националната промишлена продукция – Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута – Поддържаше 100 000 работни места “Химпроект” водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят. Химпроект-Варна - Българският карбамид имаше неограничени пазари. – Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода. – Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси. - В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада. - Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства. – Първи от източноевро- пейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба. – Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика. – Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби. Всичко това вече е ликвидирано. МАШИНОСТРОЕНЕТО най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект В 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект. Първата конструкторска организация “Машпроект” заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини. Последваха – Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи “Машелектропроект”, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла. ТРАНСПОРТНОТО МАШИНОСТРОЕНЕ Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: “Кларк” – САЩ, “Тойота” – Япония и “Балканкар” – България. /Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер: че японците купували нашите мотокари, заради чугуна. Изглежда е имало голям глад за чугун по света, а в България се е намирало някакво извънредно находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди – включително и от най-развитите “демокрации”./ Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори. Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски. – Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев. Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров. Днес транспортното машиностроене е разрушено! КОРАБОСТРОЕНЕТО от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла). Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, бе един от най-съвременните в Европа. Цикълът до готов кораб може да бъде 3-4 месеца! Той произведе танкера “Хан Аспарух” с товароподемност 100 хиляди тона. С помощта на ООН (ПРООН) във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации. Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника. Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии. След 1990 г. се постигна невероятното – корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене – ККЗ, Варна бе продаден за 1 щ.д.! ИНВЕСТИЦИОННОТО МАШИНОСТРОЕНЕ до 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника. Заводът за пектин в Перник проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе технологичната схема и конструкциите на машините. Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер. Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни. Днес: Кърджалийската фирма “Монек-юг” ще оборудва флотационна фабрика, която ще бъде построена в турския град Чанаккале. Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и “Сигма”. Завод “Спартак” в Бургас стигна годишно производство 30 000 вентилатора, главно за износ. Усвои промишлени вентилатори с размер на работното колело до 2 метра! Завод “Мир” в Монтана стана за две десетилетия известен производител и износител на комплектни линии за тухли и керемиди. Осигури високото им качество с лицензи от италианската фирма “Морандо” и немската “Келер”. Машиностроителният завод в Ст. Загора бе специализиран в производството на бутилираща техника. Програмата му включваше линии с производителност 36 000 бутилки на час. През 80-те години закупи световноизвестната фирма “Ортман и Хербс” в Хамбург. Десетки негови линии още работят в Русия, Украйна и Китай. Машиностроителният завод “Вапцаров” в Плевен произвеждаше преси, въздушни компресори, водни помпи. Още в 1954 г. изработи водните турбини за ВЕЦ “Батошево”, а през 1986 г. стигна до турбопомпените агрегати за ПАВЕЦ “Чаира”. От 70-те години пое и производството на възли за атомни електроцентрали по международната специализация на СИВ. МЕТАЛООБРАБОТВАЩИ МАШИНИ бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа. Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков. Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано. Преди месеци посетих флагмана му – ЗЗМ, София. Цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника бяха гордост за българската индустрия. Попаднах в потресаваща обстановка: празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи. ИНСТРУМЕНТАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл. Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област. Само нишковите и обемните ни електроерозийни машини надхвърляха 600 броя. Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали не отстъпваха на световните еталони. Други 300 индустриални предприятия имаха съвременни инструментални цехове. Квалификацията на инструменталчиците ни беше висока. България можеше да се запази като производител на инструменти и пресформи за експорт. Една пресформа с тегло 50 кг струва колкото лек автомобил! През 1983 г. построихме в София малко предприятие за производство на пресформи с вносни машини и ембаргова КАД-КАМ система за управление. Първият западен бизнесмен, който го видя през 1990 г., поиска да го купи за луди пари! Инструменталните ни мощности, включително и това предприятие вече почти са ликвидирани. Три четвърти от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми. Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен. Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари.Разправата бе извършена професионално. Тя включваше: Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване. Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност. Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система. Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в неоколониална територия. Изпълнението започна още от началото на 1990 година. ЕЛЕКТРОНИКАТА И ИЗЧИСЛИТЕЛНАТА ТЕХНИКА Към 1970 година вече работеха заводи за: Запаметяващи устройства в Стара Загора, Пловдив и София. Завод за дискови запаметяващи устройства – Стара Загора. Изчислителни машини и процесори в София. Памети и телеобработка във В. Търново. Механични конструкции в Благоевград. Магнитни глави в Разлог. Печатни платки в Русе и Търговище. Инструменти в Шумен, Благоевград и София. Градивни елементи в София, Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ст. Загора, Ботевград, Разлог, Белица. Организационна техника в Силистра и Самоков. Пишещи машини в Пловдив. Радио и телевизори в София и В. Търново. Телефони и телефонни централи в Белоградчик и София. УКВ радиостанции в Гоце Делчев. Радионавигационна апаратура във Варна. Осветителна техника в Сливен и Ст. Загора. Териториални школи за подготовка на програмисти. Научноизследователски институти: БАН – София, ЦИИТ-София, в Ботевград, Пловдив, Бургас, и др. Заети в производството и научното развитие – над 100 000 души. България се нареди сред развитите страни в тази област. Това беше тържество на нашия индустриален интелект! Изчислителната техника, телекомуникациите, кибернетиката, автоматизацията, програмната индустрия се превръщаха в съдба на младите българи! БЪЛГАРСКИЯТ ВПК води началото си веднага след Освобождението. Софийският военен арсенал, основан в 1896 г., в 1924 г. е превърнат в Държавна военна фабрика. Непосредствено след Първата световна война победената, териториално ограбена и икономически катастрофирала България, намерила сили да построи нови военни заводи и арсенали в Казанлък, Ловеч, Сопот, Карлово за производство на снаряжение, военна екипировка, взривни материали, оръжие, дори на учебни самолети. Тогава е зародена и първата ни индустриална интелигенция. Генерал майор проф. Симеон Ванков е с международна известност. Следват го Стефан Белов, К. Никифоров, Гочо Гочев, ген. Владимир Вазов, първият български оръжеен конструктор Димитър Рафаилов. Сред тях и оръжейникът, по-късно станал голям български оперен артист, Стефан Македонски. През 30-те години се появява ново поколение оръжейници, между които е и самолетният конструктор проф. инж. Цветан Лазаров. Тези заводи и опитът на специалистите влизат в основата на военно-промишления комплекс след Втората световна война. За 3 десетилетия той постигна огромно развитие. Мощностите му се увеличиха стократно, създадени бяха нови продукти и технологии както в традиционните оръжейни направления, така и в съвременни области: бронетанкова техника, специална електроника, оптикоелектроника, телекомуникации, телеуправление, радиолокация, УКВ радиостанции, специално приборостроене, лазерни технологии, металокерамика и твърди сплави, точно леене, хидравлика, пневматика, лагерно производство. Израснаха мощна научна база и специалисти в института НИТИ, Казанлък и в основните заводи. Красноречив е примерът с бронетанковото производство. Завод “Бета” бе построен само за две години. Покритите му площи са над 120 декара. Има уникално оборудване: 4000 и 2500-тонни преси, гилотина за рязане на ламарина с ширина до 3200 мм и дебелина до 25 мм, линии за газово и лазерно обрязване на метални листове, камери за обемно отгряване на танкови корпуси, кантователи, прибори за контрол на изпитателни стендове и полигони. Произвеждаше бронетранспортьори в много модификации: универсални, амфибии, спасителни, санитарни, специално защитени срещу газове и радиация, самоходни установки, танкове с оръдия 122 мм, снабдени с наша радио- и оптикоелектроника. Военно-промишленият комплекс бе изграждан, развиван и ръководен от няколко поколения високо квалифицирани специалисти. Военно-промишлената ни продукция беше под 0,1% от световното специално производство. Въпреки този малък дял комплексът осигуряваше от експорт годишен валутен доход на България над 1 милиард щ. д., създаваше работа на 100 000 души, спираше внос и задоволяваше основните нужди на армията. Това показва както неговата ефективност, така и причините за отдавнашните опити на чуждите сили да ни изключат от тази сфера. Пред 1943-1944 г. англо-американската авиация бомбардира наши военни заводи. След войната ги възстановихме за година-две. Много по-успешни от бомбените удари се оказаха днешните действия на собствените ни управници. Тези невежи хора дори нямат представа какво рушат! Военно-промишленото производство не е обикновено. То е синтез от науки, нови технологии, висока производствена култура, ред и дисциплина. Успехите му бяха ярък показател за нивото на националния ни индустриален интелект! Разбиването му ще покаже интелектуалната нищета на управниците ни! ЛЕКАТА И ХРАНИТЕЛНОВКУСОВА ИНДУСТРИЯ бяха слабо развити поради политико-номическите догми на съветския тип социализъм. 10 ноември 1989 г. роди надежда, че настъпва ново време за тези подценявани отрасли. Тя се оказа напразна и това се вижда от сравнението на производството през 1987 и 1997 г. След 1970 г. бе създаден добър потенциал в леката и хранителната индустрия. Завод “Витоша” Мъжките облекла на заводите “Витоша”- София, “Дружба”- Варна, в Плевен и в Луковит стигнаха международните стандарти и имаха пазари в много страни. Трикотажните изделия на “Яница”- Елхово, “Росица”- Севлиево и други имаха неограничени пазари. Не случайно и днес заводът в Доспат работи почти изцяло за експорт и заслужи правото да бъде приватизиран от височайша особа. Спортните облекла в Кърджали, Симеоновград, Попово, Елхово само за няколко години измениха гледката по ски-пистите със съвременния си дизайн. Те се произвеждаха по марки и лицензи от “Пума”, “Адидас”, “Виеналайн”. Пионерът на българския спортен дизайн Васко Василев превърна предприятията “Невен” и “Яница” в известни у нас и в чужбина производители на модни облекла. Станахме производители на марковите ски “Атомик”. До 1980 г. произвеждахме само спортни гуменки. След 3-4 години, по лицензи от “Ромика”, “Трейнинг”, “Адидас” и “Пума”, предприятията в Благоевград, София, Хаджидимово, Добрич, Хасково стигнаха общо годишно производство 5 милиона маратонки – повече от всички соцстрани, взети заедно. Всяка събота и неделя туристи от Гърция и Югославия купуваха български маркови маратонки от софийския ЦУМ. В тази поредица могат да се включат още много стоки на леката ни индустрия: обувки – от София, Пловдив, Добрич, Кюстендил, с. Бояново – Елховско; дамски блузи и трикотаж – от Ст. Загора, Русе, Враца, Червен Бряг; куфари и чанти от Пловдив, Силистра; съвременна пасмантерия – от Ямбол, Първомай, Болярово; копринени изделия – от Карлово и Хасково; ленени тъкани – от Самоков; килими – от Сливен, Котел, Смолян и др. Раздвижи се хранителната индустрия: Създадоха се нови или се обновиха старите пивоварни – “Астика”, Хасково; “Ариана”, София; “Загорка”, Ст. Загора; “Каменица”, Пловдив; “Леденика”, “Болярка”. Усъвършенствано бе производството на бяло сирене, внедри се ултрафилтрация на млякото. Произвеждаха се топени сирена, френски сирена “Бри” и “Рокфор”. Започна производство на детски храни. Появиха се майонезни деликатеси. Селскостопанската академия на науките създаде технология за производство на храни за космонавти. По английска технология се появи маргаринът “Калиакра”. Изградиха се малки колбасарски предприятия в Садово, Севлиево, София, Ботевград, Видинско. Появиха се малки квартални хлебопекарни по френски технологии. Модернизирани бяха винарските заводи в Хасково, Търговище, Сливен, Перущица, Видинско, Варна. По шотландска технология бе произведено българското уиски “Диво козле” в Асеновград. Годишното производството на тютюн стигна 160 хил. тона. Генерално бяха преустроени фабриките за цигари, годишно произвеждахме 71 хил. тона и излязохме на трето место в Европа след Англия и Германия. Износът на тютюневи изделия осигури 1 милиард долара валутни постъпления. Още през 1962 г. инж. Пантьо Карапантев създаде “Балканкар” – най-динамичния и модерен индустриален комплекс в източния блок;Завод “6 септември” на Балканкар Пак той изгради в 1966 г. в Ловеч смесено предприятие с италианския гигант “ФИАТ” за монтаж на леки автомобили; През 1967 г. генерал инж. Георги Ямаков построи смесено предприятие на “Металхим” с “Булгар-Рено” в Пловдив. За 3 години то даде на пазара 5 хиляди леки автомобили; През 1967 г. бе подготвено създаването (с японски групировки) на смесена фирма с корабостроителницата ни във Варна. През 60-те години по инициатива на Георги Найденов и на инж. Тончо Михайлов бе сключен първия договор между социалистическа страна и английската “Швепс”, след това и с американските “Кока-Кола” и “Пепси-Кола” за производство на безалкохолни напитки. През 1962-1970 г. бяха построени десетки заводи по закупени от западни фирми лицензи за високи технологии и продукти със съвременно оборудване. Сред тях са: Завод за германиеви полупроводници в Ботевград от френската фирма CSF по инициатива на Лазар Данчев; Завод за метален обков във Варна, вкл. стан за студено валцоване на ленти по инициатива на инж. Димитър Валев; Завод за санитарна арматура в Севлиево, с първия в източните страни цех за метални покрития на пластмасови детайли. За кратко време той завладя пазарите в Близкия изток; Завод за тягови панцерни акумулатори от фирмата “Варта”; Завод за диамантни дискове по шведски лиценз; Завод за електропреобразователни елементи с линии за кварцови монокристали от Япония, по инициатива на инж. Янко Дюлгеров; Завод за автобуси по лиценз от немската фирма “Кесборер”; Завод за въздушни и маслени автомобилни филтри “Пирели”; Завод за стоманени профили по лиценз на “Шльойман”, ГФР; Завод за заваръчни електроди по лиценз от Германия; Завод за дизелови двигатели по лиценз от “Перкинс”, Англия; Завод за ръчни електроинструменти по лиценз на “АЕГ”; Завод за вентили за автомобилни гуми по японски лиценз; През 70-те и 80-те години първи в соцсистемата пристъпихме към практическа реализация на малки и средни предприятия, към привличане на чуждестранни капитали у нас и на наши в чужбина, към темите за стопанския риск, за рискови капитали, за неефективни предприятия и тяхния фалит. С нови високи технологии, съвременно оборудване, лицензи и марки на световноизвестни фирми бяха построени над 600 малки предприятия и производствени линии; “Металхим”, “Балканкар” и БСК договориха с френската фирма “Рено” производството у нас на леки автомобили, към 1992 г. трябваше да стигне годишно 60 хиляди броя. Подписан бе договор с немската “ОБИ” за изграждането у нас на верига от хипермаркети. Първията сграда бе готова в Хасково и трябваше да заработи в 1990 г.; С холандската фирма “Беренберг” бе сключен договор за изграждането на верига от магазини за стоки за малкото селско стопанство. Първият от тях бе построен в Пловдив. Договорът бе прекратен веднага след 10 ноември 1989 г. С японска фирма бе договорено създаването на смесена лизингова фирма. През 1986 г. у нас бе учреден “Булгарлизинг” – първото в Източна Европа. След 1990 година връзката с японската фирма бе прекратена. През 1986 г. задейства първата в страната кооперация на частни собственици на леки автомобили “Кооптакси”. През 1988 г. неуморимият стопански и кооперативен деец Благой Рагин създаде кооперация “Коопхотели”. Учредена бе в 1981 г. “Банка за стопански инициативи” – първата в източния блок акционерна банка. За 6 години тя даде кредити над 700 милиона лева, в т.ч. 150 млн. щ.д. Изградените с тях МСП даваха към 1987 г. годишна продукция 1 милиард лева, осигуриха над 1000 нови видове стоки и разкриха 30 хиляди работни места. През март 1988 г. икономическият директорат на НАТО, по доклад на американския професор Макинтайър посвети 12 страници на икономическите промени в България и призна: “Програмата за малките и средни предприятия в България е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реална крачка към пазара”. До днес никой не е погледнал нито програмата, нито доклада. 1990 г. завари България с над 120 млрд. щ.д. основни фондове, от тях 70% – основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2,8 милиарда щ. д. от валутния ни дълг се изразходваха за нова техника, активните ни производствени фондове бяха в процес на обновление. Малко държави бяха в такова благоприятни положение.Вместо стартова позиция за нов растеж, това състояние беше разхитено по чужди указания! Тези и други съвети за ефективни промени можеха да се чуят от индустриалните ни интелектуалци. Никой обаче не ги потърси.В началото бяхме обвинявани, че сме строили много, днес – че сме построили малко и скоро ще дойде краят на грабежа от приватизацията.Сега дори великата задокеанска сила да се смили да опрости външните ни дългове, както това направи с Полша и с Унгария, даже да позволи да приберем външните си вземания, пак няма да се спасим, ако сами не се заемем! За съжаление, това вече е почти непостижимоЗащото е разбит индустриалният ни интелект!Вместо интелектуален елит се роди странен политически разноцветен сурогат. Той заграби властта, прие механизми за вечно властване и наложи чужда цел – превръщане на България в неоколониална територия с послушни местни компрадори! Автор: инж. Иван Пехливанов Фотоси към текста: http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fkutiqta.info%2Fuploads%2F2790-45406-306844.png Каскада "Арда" http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fkutiqta.info%2Fuploads%2F2595-62534-562892.png Металурпроект http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fkutiqta.info%2Fuploads%2F2156-87375-156989.png Завод "Стомана" - гр. Перник http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fkutiqta.info%2Fuploads%2F9505-73949-451640.png Завод за дискови устройства в гр. Стара Загора http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fkutiqta.info%2Fuploads%2F7334-21671-186919.png Порталът на "Арсенал" Казанлък - през соца военното производство увеличава мощностите си над 100 пъти!!! сравнено с предвоенния период, когато заводите са в Русе и после се местят в Казанлък. http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fkutiqta.info%2Fuploads%2F5845-30682-685086.png Бронетанков завод "Бета" - сграда на администрацията. Разбирате, че по-ясни фотоси на военни заводи нема. http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fkutiqta.info%2Fuploads%2F6688-47922-173052.png Завод "6 септември - Балканкар" - там сега е голо поле и пълно разрушение. Сигурно за огромния парцел се водят войни, ама понеже вече и за молчета, офиси и други глупости нема пари, а и жилища стоят некупени, та както замразиха строителството на мола на мястото на завод "Средец" на бул. "Борис III", така и там никой няма финансови възможности да строи. В допълнение към представените материали за индустриалното строителство, по долу са споменати подробности и хронология на изграждането на само някои големите комбинати построени в България. ДЪЛГОТО СТРОИТЕЛСТВО И УСПЕХЪТ НА СОДОВАТА ИНДУСТРИЯ ОТ 50-ТЕ ГОДИНИ СОЦА В БЪЛГАРИЯ. СЪСИПИЯТА НА КОСТОВИЗМА ДЕВНЕНСКИ СОДОВИ ЗАВОДИ http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fkutiqta.info%2Fuploads%2F9736-68761-712720.png http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fkutiqta.info%2Fuploads%2F3022-253-686098.png Содови заводи Девня на десетолевката от соца. КОГАТО ДЕСЕТ ЛЕВА БЯХА КИЛОГРАМ РАЗКОШЕН ЛУКАНКОВ САЛАМ "АМБАРИЦА" ПО БДС, който днес би имал минимум 60 лв. производствена цена по същата технология за килограм готов продукт. Преди 60 години, на 28 август 1954 година, в Девня тържествено е открит първият содов завод в България за синтетично производство на калцинирана сода по метода на Ернест Солвей. Старият содов завод преминава през редица разширения на производствения си капацитет: от 80 до 300 хил. тона годишно, за да се установи на едно производство от 200 хил. тона годишно. С него България поставя основите на развитието на химическата си промишленост. Не случайно силуетът му гордо се извисява на банкнотата от 10 лева години наред. Отчитайки факта за увеличеното потребление на калцинирана сода в края на 60-те години на миналия век правителството взема решение за изграждането на много по-голям завод в един изцяло нов индустриален комплекс. Започва проектиране и поетапно строителство на завода и заедно с него на новата кариера за добив на варовик “Люляка” и цех “Разсолодобив” в Провадия. Изборът на местоположението на новия завод се определя от наличието в близост на необходимите за содовото производство суровини сол и варовик, които изобилстват в региона. Също така и на пристанището, изградено в съответствие с развитието на индустриалния комплекс и достъпно за плавателни съдове до 45 000 т, което улеснява доставката на енергоносители и износа на крайния продукт. Строителната епопея завършва с успех в навечерието на Новата 1974 г. В полунощ на 31 декември 1973 г. заводът е пуснат в действие и първата калцинирана сода е произведена от цех “Калцинация” от смяната на инж. Илко Илиев. На 5 септември 1974 г. новият содов завод е открит официално. В експлоатация са пуснати построените две технологични линии с мощност от 800 хил. тона калцинирана сода. През 1976 г. е пусната в експлоатация трета технологична линия с мощност за още 400 хил. тона сода и така общият капацитет става 1 200 000 тона годишно. През 1987 г. започва да функционира първата линия за тежка сода с мощност от 400 хил.тона годишно. През 1992 г. старият содов завод „Карл Маркс“ е спрян и консервиран, а през 1997 г. - окончателно закрит. Девненският содов завод е приватизиран през 1997 г. Основни акционери в дружеството са „Солвей” (75 %) и „Шишеджам” (25 %). През 2000 г. „Солвей Соди” придобива доставчиците на основни суровини за содовото производство „Девен” АД (топлоелектрическа централа в Девня), „Провадсол” ЕАД (сондажи за разсол в Провадия), „Девня Варовик” АД (кариера за варовик – джойнт венчър с „Девня Цимент” АД). Днес „Солвей Соди“, Девня, е най-големият завод в Европа за синтетично производство на калцинирана сода. Благодарение на реализираните инвестиции капацитетът му вече е 1,5 милиона тона. А това пък е "гьола" – изоставената строителна площадка на неосъществения АЕЦ Белене. http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fdariknews.bg%2Fuploads%2Fnews_images%2F201306%2Fphoto_verybig_1099244.jpg http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fstore.picbg.net%2Fpubpic%2FFF%2F13%2Fb7eede81f5d8ff13.jpg от птичи поглед http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fstore.picbg.net%2Fpubpic%2FDF%2FFF%2F4cc2a69c2280dfff.jpg и за сравнение - в еднакъв мащаб -Козлодуй http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fstore.picbg.net%2Fpubpic%2F15%2F20%2F139e4ce6fdc21520.jpg Тук снимка на демократичната съдба на завод "6 септември" http://www.your-proxy.com/Index.php?q=http%3A%2F%2Fkutiqta.info%2Fuploads%2F5017-51347-599924.png НЕФТОХИМ Начало на изграждането на Нефтохимическия комбинат в Бургас е поставено с Разпореждане № 1340 на Министерския съвет от 17 август 1959 г. строителство на нефтопреработвателния завод с мощност 1 000 000 тона нефт и производство на 10 000 т полиетилен“. Първата копка е направена на 5 ноември 1960 г. . утвърждава идейния проект за 2 инсталации по 1 млн. т. нефт/год., Каталитичен реформинг за 300 хил. т бензин и Хидроочистка за 300 хил. т дизелово гориво. С правителствено решение на 14 септември 1963 Нефтопреработвателният завод край Бургас е преименуван на Нефтохимически комбинет. Котлоагрегат 1 /КА1/ в ТЕЦ заработва на 21 февруари 1964, КА2 — на 19 април, а Турбогрупа-1 /ТГ1/ — на 30 май. Инсталацията за каталитичен реформинг /КР-1/ е пусната на 16 юни 1964, инсталацията за хидроочистка — в края на ноември 1964 г. През октомври 1964 г. започва производството и бутилирането на втечнен газ от КР-1. Първо и второ разширение, 1963-1971 Още в първите години след пускането на АД-1 и АД-2 те са интензифицирани до 1,5 млн. т/год. преработван нефт всяка и капацитетът по преработка нараства от 2 на 3 млн. т/год. През 1965 г. от отпадъчния сероводород започва производството на натриев сулфид. На 20 август 1963 г. започва изграждането на етиленова инсталация за 60 хил. т етилен и 55 хил. т пропилен/годишно. В последните часове на 1965 г. е произведен първият етилен и от началото на 1966 г. инсталацията е в експлоатация. През годините тя е интензифицирана до 80 хил. т/год. етилен и работи до 1979 г, когато е спряна след въвеждането в експлоатация на нова мощност. В началото на 1964 г. започва изграждането на инсталации за: полиетилен-ниско налягане /ПЕНН/ с капацитет 20 хт/г; дихлоретан и етилендиамин /ДХЕ и ЕДА/ с капацитет 10 хт/г ДХЕ и 4 хт/г 90%-ен ЕДА; фенол и ацетон с капацитет 30 хт/г фенол и 18 хт/г ацетон; Завод за синтетичен каучук /СК/ с капацитет 20 хт/г. В завода са включени инсталации за: Етилбензол с капацитет 14,6 хт/г; Стирол с капацитет 20 хт/г; Дивинил; инсталации за колофонов сапун, полимеризация, коагулация, сушене и опаковка. През 1965 г. са направени първите копки на инсталации за: бензол с капацитет в зависимост от суровината 22-13 хт/г бензол и 3-20 хт/г толуол; полиетилен-високо налягане /ПЕВН/ с капацитет 24 хт/г. През 1966 г. започва строителството на: Ксилоли с капацитет 12 хт/г параксилол и в зависимост от суровините до 20 хт/г ортоксилол; Етиленов окис/ЕО/ и етиленгликоли/ЕГ/ с капацитет 10 хт/г ЕО и 8,9 хт/г ЕГ; Завод за полиакрилнитрилни /ПАН/ влакна с капацитет 9 хт/г ПАН влакна, включващ: инсталация за акрилонитрил с капацитет 20 хт/г; инсталации за комономер/натриев винилсилфонат/,полимеризация, филатура, пилотна инсталация; сградата на Научноизследователския институт по нефтопреработване и нефтохимия /ИНН/. От първия етилен в началото на януари 1966 г е произведен ДХЕ, а на 1 февруари — ЕДА. В края на септември 1966 г е произведен първия български полиетилен с висока плътност „БУЛЕН“ на инсталация ПЕНН. През септември 1967 г влиза в действие производство „Фенол и ацетон“, а през 1968г — много нови производства. За пръв път са произведени: полиетилен с ниска плътност „РОПОТЕН“ на инсталация ПЕВН — на 6 март, бензол — на 8 март, параксилол — на 11 май, етиленов окис — на 7 юни, моноетиленгликол — на 12 юни, пропилен с висока чистота от цех „Пропилен-бутилен“ — 10 август. През февруари 1969 г започва изграждане на инсталация за полистирол с капацитет 12 хт/г. В ЗСК през февруари 1969 г произведен етилбензол, а от него през ноември - стирол. В завод "Булана" на 20 септември е произведен акрилнитрил, на 9 и 13 октомври са пуснати І и II линия за производство на ПАН влакна, а впоследствие - III и IV линия. През юли 1970 г заработва цех "Дивинил", а през август са произведени първите количества бутадиенстиролови латекс и каучук. От 1.01.1968 г Базата за техническо развитие /БТР/ се преобразува във филиал на НИИНН-София, от 1.1972 е филиал на ЦНИРПД към ДСО "НЕФТОХИМ", а от 1.10.1974 г е Институт по нефтопреработване и нефтохимия /ИНН/. През април 1967 г. започва второто разширение на Нефтопреработвателния завод по проект на „Ленгипрогаз“. То включва инсталация за атмосферна дестилация /АД-3/ с капацитет 2 млнт нефт/г, Каталитичен реформинг /КР-2/ за 300 хт бензин /г, Хидроочистка /ХО-2/ за 500 хт дизелово гориво/г. АД-3 е пусната на 11.04.1969 г, а на 4.06.1970 г влиза в действие и интензификация до 3 млнт/г. КР-2 влиза в действие на 2.09.1970 г, а ХО-2 — на 12.02.1970 г. На 5.09.1969 тържествено са открити мощностите за етилен, дихлоретан и етилендиамин, фенол и ацетон, полиетилен НН и полиетилен ВН, бензол, ксилоли, етиленов окис и етиленгликоли]], интензификациите на НПЗ и ТЕЦ. През 1969 г започва изграждане на продуктопровод Бургас — София. Първият му етап Бургас — Карнобат е пуснат на 12.05.1971 г. Последователно влизат в действие петролните бази в Сливен, Ст. Загора, Пловдив, Ихтиман и през юни 1977 г. дизеловото гориво пристига в Илиенци /София/. Трето разширение, 1971-1975 На 26.04.1968 г за изграждане на нови мощности за преработка на нефт в НХК Плевен. С Разпореждане № 613 от 23.12.1991 г , от 1.01.1972 г се образува ДСО "Нефтохим" със седалище Бургас. Със същото разпореждане е закрито поделението НХК-Бургас. За периода до 1975 г, когато е поредната реорганизация, като стопански единици в състава на ДСО "Нефтохим" влизат съставните му заводи и поделения на плошадката в Бургас. Към обединението още са НХК-Плевен, НПЗ"Леон Таджер" Русе, "Нефт и газ"-Плевен и Шабла, 12 клона на "Петрол", "Петрол газ"-София, ВТП "Нефтохим"-София./ "Петрол" и "Нефт и газ" излизат от ДСО "Нефтохим" през декември 1973 г/. На 26.06.1971 г започва изграждането на АД-4 и АД-5, за преработка на 2 х 3 млнт нефт, а на 5.02.1972 г - инсталация за вакуумна дестилация на мазут /ВДМ/.Към 20.02.1972 г е въведена в експлоатация Абсорбционна газофракционираща инсталация /АГФИ/ за преработка на отпадните въглеводородни газове до 60 хт/г пропан бутан. На 20.06.1973 г новата АД-4 дава първия бензин. В края на месец май 1974 г заработва АД-5, а в края на юни и инсталацията за вакуумна дестилация на мазут. Извършват се интензификации на КР-1 и КР-2, на ХО-1 и ХО-2. През 1974 г е пусната и инсталация за газова сяра. Завършен е продуктопроводът Бургас-Пловдив. През 1975 г НХК Бургас преработва 10,5 млнт нефт. Нови комплекси, 1976-1985 С Разпореждане на МС № 144/18.12.1975 г ДСО "Нефтохим" се преобразува от 1.01.1976 г в Стопански комбинат /СК/ "Нефтохим". С разпореждане на МС № 18/23.02.1977 г ВТП "Нефтохим" се влива във ВТД"Химимпорт". От 1978 г в състава на СК "Нефтохим" е включен Заводът за преработка на пластмаси /ЗПП/-Грудово /сега Средец/, а от 1980 г - завод "Хемус"-Бургас. През 1981 за кратко време /около година/ към СК "Нефтохим" е и Заводът за взривни вещества в Смядово. На 25.10.1972 г започва изграждане на инсталация за производство на 250 хт етилен и 155 хт пропилен - "Етилен-250". Строителството е съпроводено с редица трудности - завършено е през 1978 г. Обектът е въведен в експлоатация на 20.08.1979 г. На основата на новата етиленова инсталация се развива втория олефинов комплек: ПЕВН-2 за 50 хт полиетилен с ниска плътност. Първата копка е направена на 8.07.1976 г. Пускът е осъществен на 31.12.1978 г. Ацеталдехид с капацитет 90 хт. Началото на строителството е през 1976 г. Първият продукт е произведен на 21.12.1979 г. Октанол - 20 хт/г и бутанол - 10 хт/г. Начало на строителството - 7.12.1972 г. На 27.07.1980 г е произведен първия бутанол, а на 5.09.1980 г - октанол. Бензол-140 - за производство на 140 хт/г бензол по процеса "пиротол" от пиробензин и толуол. Строителството започва в началото на юли 1977 г. Първият продукт е произведен на 20.12.1980 г. EO и ЕГ-2 -с капацитет 80 хт етиленов окис. Строителството започва на 7.01.1977 г. На 5.05.1982 г е произведен етиленгликол с етиленов окис от старата инсталация, а на 24 юни - етиленов окис. АКЦ-2 - с производителност 13500нм3/час кислород, необходим за производство ЕО и ЕГ-2. Строителството започва през 1978 г. Инсталацията е пусната на 1.08.1981 г. Полипропилен - с капацитет 80 хт/г. Строителството започва през януари 1978 г. Полипропилен на гранули с търговска марка БУПЛЕН е произведен на 6.09.1981 г. През този период са построени и пуснати и инсталациите: Ацетонцианхидрин- с капацитет 8 хт/г от отпадъчния циановодород на производство "Акрилнитрил". Строителството започва през 1976 г, а на 30.05.1978 г е произведен първия ацетонцианхидрин - суровина за производство на метилметакрилат в Стара Загора. Нормални парафини С10-С13 и С13-С17 по процеса & | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Old_BG |
| Продължение 1 През този период са построени и пуснати и инсталациите: Ацетонцианхидрин- с капацитет 8 хт/г от отпадъчния циановодород на производство "Акрилнитрил". Строителството започва през 1976 г, а на 30.05.1978 г е произведен първия ацетонцианхидрин - суровина за производство на метилметакрилат в Стара Загора. Нормални парафини С10-С13 и С13-С17 по процеса "парекс". Строителството започва през 1975 г. Първата продукция е произведена на 8.08.1978 г. Построена и пусната е и инсталация за олеумна очистка на парафините -фракция С13- С17. Всички тези мощности са открити тържествено на 7.05.1982 г. През 1983 г от СК "Нефтохим" се отделят Стопански нефтохимически комбинат-Плевен и НПЗ "Леон Таджер"-Русе. В СК "Нефтохим" е включен Заводът за преработка на пластмаси "Пластхим"-Тервел. За задълбочаване преработката на нефта в средата на 1970-те години е взето решение да са изградят мощности за каталитичен крекинг на вакуумгазьол и сярнокисело алкилиране на газови фракции, съдържащи изобутан и олефини С3-С4: Комплекс "Каталитичен крекинг" с мощност 1500хт/г вакуумен дестилат, включващ инсталации за вакуумна дестилация на мазут /ВДМ-2, термичен крекинг /TK/, водородна инсталация /ВИ/, блокове за каталитичен крекинг, фракциониране на продуктите, газоочистка, утилизация на топлината на димните газове и очистването им от катализаторен прах. Строителството започва през 1975 г. Първият крекинг-бензин e произведен на 4.05.1982 г. Централна газофракционираща инсталация /ЦГФИ/ с капацитет по суровина 300 хт/г. Строителството започва през април 1980 г. На 16.06.1983 г са произведени пропан и бутан, а на 10 август - изобутан. Газова сяра /ГС-2/ с капацитет 30 хт/г. Строителството започва на 5.03.1980 г. На 14.07.1982 г е произведена първата сяра. Сярнокисело алкилиране /СКА/ с мощност 215 хт/г по суровина и 168 хт/г авиоалкилат. Строителството започва в началото на 1976 г. Първият алкилбензин /авиоалкилат/ е произведен на 6.11.1983 г. Към СКА е изградена и инсталация за сярна киселина и олеум /ИСКО-1/ с капацитет 26 хт/г сярна киселина монохидрат. Битумна инсталация /БИ/ с капацитет 250 хт/г пътни и строителни битуми. Строителството започва през 1977 г. Първите битуми са произведени на 9.11.1983 г. Въглеводородна смола Пиролен от С9-пиролизна фракция от производство "Ксилоли". Строителството е извършено през периода 1980-1983 г. Пускът е осъществен на 24.03.1983 г. Комплексът от инсталации за дълбочинна преработка на нефта е открит Нови проекти, 1986-1989 В началото на 1986 г със закриването на Министерството на химическата промишленост и образуването на Стопанско обединение/СО/ "Химическа промишленост/ХП/" на мястото на СК "Нефтохим" е образуван Комбинат "Нефтохим" /Заповед № І-54 от 30.IV.1986 г на СО "ХП"/. В състава му е включен и Химически завод/ХЗ/"Панайот Волов" Шумен. Това положение продължава по-малко от година. С Разпореждане № 3 от 16.І.1987 г на Бюрото на МС СО "ХП" е закрито и е образувана Асоциация "Биотехнологическа и химическа промишленост/АБХП/". Комбинат "Нефтохим" е преобразуван в СО"Нефтохим", като в състава му се включват още Технологичния нефтохимически комбинат/ТНХК/-Плевен с поделението си - НПЗ"Леон Таджер"-Русе и ТХК "Димитър Димов"-Ямбол с поделението си Завод за технически каучукови изделия/ЗТКИ/. Започналата през 1983 г. реконструкция и модернизация на производствата на дивинил, етилбензол и стирол завършва. "Етилбензол" заработва от началото на 1985г, а на 25.VII.1986 г. е произведен и стирол от интензифицираната инсталация. На 2.XI.1986 г е пуснат и новия цех "Дивинил-2" по нова технология. Започналото през 1983 г строителство на инсталация за производство на метилтретичен бутилов етер /МТБЕ/ завършва и на 6.XI.1988 г е произведена първата продукция - още една предпоставка за намаляване на оловното съдържание в автомобилните бензини. Изградени са профилакториум на Бургаските минерални бани и тренировъчна зала "Нефтохимик". С разпореждане № 33 от 19.IX.1985 г на Бюрото на МС е поставена задача за изграждане на нова инсталация за 150 хт/г етилен и 50 хт/г полиетилен-висока плътност. Водят се проучвателно проектантски дейности по изграждане на комбинирана инсталация за преработка на 4 млнт/г нефт, удвояване капацитета на производство "Фенол и ацетон" до 70 хт/г. През 1988 г е подписан договор за изграждане на инсталация за 14 хт/г ПАН влакна в една линия. Поради променените икономически условия след 1989 г дейността по инсталациите за преработка на нефт и полиетилен -висока плътност са прекратени, а Е-150 и ПАНВ-2 са реализирани със закъснение. В началото на 1989 г влиза в сила на Указ № 56 за стопанската дейност /Постановление на МС № 2 от 15.II.1989 г/. С решение № 30 от 24 февруари МС преобразува СО "Нефтохим" във фирма "Нефтохим със същия състав на поделенията. Фирмата е регистрирана под № 1 на 28.II.1989 г в Бургаския окръжен съд. От 1.VII.1989 г в състава на фирмата е включен и Машиностроителен завод - Айтос. http://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&cad=rja&uact=8&ved=0CAcQjRw&url=http%3A%2F%2Fe-burgas.com%2Farchives%2F83362&ei=gjkdVfHBMc3iO4nMgZAI&psig=AFQjCNG0miqbH-zGRjCLtpDcKPESbil9DQ&ust=1428064972093563 http://engineering-review.bg/img/100610030029Lukoil.jpeg.jpg Колкото и фотоса да се пустнат за този гигант – все ще дават недостатъчна представа за комбината. Няколко думи за след това - По време на прехода, 1990-1999 Намаляват доставките и преработката на нефт, започва преработка на нефт на "ишлеме", намалява се производството на нефтохимически продукти във връзка с намалената реализация в страната. Забавя се завършването на някои важни обекти на капиталното строителство. През 1991 г са спрени инсталациите за натриев сулфид, нормални парафини -без ХО-4, етилендиамин, октанол-бутанол, ПЕНН,Олеумна отчиска; През 1992 г е спряна инсталация АД-1; През 1998 г е спряна инсталация Ацеталдехид; Приватизация, 1999 През октомври 1999 г. 58% от акциите на "Нефтохим" АД са продадени на руската Нефтена компания "Лукойл". След този момент Комбинатът е известен под името „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Още едно повторение, но изброяването се извършва по азбучен ред и се представя за улесняване на търсенето: ЗАВОДИ ПО АЗБУЧЕН РЕД НА ПРОДУКЦИЯТА Завод за алуминиева дограма в Брезник в състава на Обединение "Балканстрой" от 1965 г. Завод за антибиотици в Разград в състава на ДСО "Фармахим" София. Построен 1952-1954 Завод за апарати за високо напрежение в Добрич (Толбухин). В състава на "Елпром-Енерго" в София. Създаден 1965 г. Завод за ароматни въглеводороди в Бургас в състава Нефтохим-Бургас. Посторен през 1965-1968 г. Завод за асансьори в София. В състава на обединение "Асансьоростроене" София.1954 г. Премества се през 1965 г. Нов модерен завод се построява през 1969 г. Завод за асинхронни електродвигатели в Пловдив. В състава на "Елпром-Енерго" София. Първо е Завод за трактори 1951. После от 1961 г - за асинхронни електродвигатели. Завод за безалкохолни напитки в Бургас в състава на Стопанско обединение "Безалкохолни напитки и минерални води" София. 1966 г. Завод за безалкохолни напитки в Пловдив в състава на същото Обединение. Построен 1966-1968 г. Завод за безалкохолни напитки в София. Строен 1972-1975 г. В състава на същото Обединение. Завод за ветеринарни препарати и метален амбалаж в Радомир. В състана ДСО "Фармахим" София. Създедин чрез сливане на фабрика "Ветпром" София и Завода за метален амбалаж в Радомир. 1976 г. Завод за голямогабаритни металорежеще машини в Перник. В съастава на Комбината за агрегатни и металорежещи машини в София. Създаден през 1970 г. на основата на Завод "Струма" в Перник. Завод за електромедицински апарати в София. В състава на ДСО "Приборостроене и антоматизация" София. Създаден 1960; преобразуван 1970 и 1978 г. Завод за електронни преобразувателни елементи в София. В състава на ДСО "Електроматериали и градивни елементи" . Създаден 1946; преобразуван 1958; посторени нови мощности 1970. Завод за измерителни инструменти и уреди в Благоевград. В състава на ДСО "Приборостроене и автоматизация". Създаден 1965. Завод за калцинирана сода в Девня. Огромен завод с много подзаводи. Строен на два етапа 1968 - 1978. Завод за ковашко-пресови машини в Белене. В състава на Комбинат "Никола Вапцаров". Строен 1971. Завод за метални конструкции в София. В състава на НПО "Балканстрой", строен през 1970 г. и втори етап през 1978. Завод за металокерамични изделия в Своге - единствен към НПК по металокерамика в София. Създаден 1970; дострояван с нови сгради 1977. Завод за металорежещи машини в Силистра към Комбината за агрегати и отрезни машини в Силистра. Създаден 1965. Завод за металорежещи машини в Сливен. В състава на ДСО "Заводи и металорежещи машини в София. 1970-1974. Завод за металорежещи машини в София в състава на Комбината за агрегатни машини и металорежещи машини. Построен 1948 и многократно дострояван. Завод за микробиални препарати в Пещера. Към ДСО "Фармахим". 1959-1960. Завод за надстройки в Преслав, част от Комбинат за товарни автомобили "Мадара" - Шумен. Строен 1965; модернизиран 1976. Завод за органичен синтез в Бургас в състава на Нефтохим. Строен 1963 - 1967. Обновяван няколко пъти. Завод за печатни платки в Русе. В състава на ДСО "Изот" - София. !969; обновяван 1971 и 1978. Завод за пишещи машини в Пловдив. Съставлява подпретприятие ккъм ДСО "Изот" София. Произвежда от 1971 г. "Мариците". Завод за пластмаси в Бургас. Построен през 1970 г. и съставлява обединение на три производства - на полистирол, на полиетилен ниска плътност и висока плътност. Част от Нефтохим в Бургас. Завод за подова керамика в Михайловград - Монтана. Част от ДСО "Строителна керамика и ефективни материали". Изграден 1972-19173 г. Завод за полупроводникови прибори в Благоевград. Част от НПК по полупроводникова техника в Благоевград. С четири основни производства. !965 - 1973. Завод за полуремаркета и контейнери в Толбухин - Добрич. Създаден 1969 и обновяван. Завод за резервни части в Бовеград. Част от Комбинат за автобуси "Чавдар" в Ботевград. Строен през 1962; реконструиран през 1968. Завод за ремаркета в гр. Елена - тежкотоварни автомобилни ремаркета. Създаден 1968 г. Завод за синтетичен каучук в Бургас в състава на Нефтохима в Бургас. 1965; обновяван 1970. Завод за сложни торове в състава на Химкомбината "Девня". Създаден на основа завода за минерални торове през 1977. Завод за стоманобетонни тръби в Русье. В състава на комбинат "Стоманобетонни конструкции и изделия" в София. Създаден през 1961 г. за производство на нисконапорни тръби; обновен през 1974 и отново 1976. Завод за строителни конструкции в Бургас за нуждите на Нефтохимически комбинат в Бургас. Създаден 1966. Завод за строителни конструкции в Девня. В състава на Комбината за стоманобетонни конструкции и изделия в София. Създаден 1964 г. - 1967 обновен; 1978 увеличен три пъти като капацитет. Завод за телевизори и радиоприемници във Велико Търново в състава на Комбината за радиотехническа апаратура Велико Търново. Строен 1960 за радиоприемници; 1975 завършен нов завод; 1978 - произвежда пет вида телевизори. Завод за телефонна и телеграфна техника София. В състава на ДСО "Респром". Строен на периоди, дострояван. 1978 г. има двукратно увеличение на обема на общата промишлена продукция, сравнено с 1970. Завод за токоизправители в Перник. В състава на ДСО "Респром" София. Създаден 1960 г. Завод за трамваи "София" в София. За него писах по-горе. Провансът така и не можа да се уреди с трамваи. Завод за трансформатори в София. В състава на комбинат "Елпром енерго. 1949 - обновен 1974. Завод за фосфорни торове в Девня. В състава на стопнаски комбинат "Девня". Създаден през 1977 г. Обновяван неколкократно. Завостроителен комбинат в София. За производство на стоманобетонови конструкции - сглобяеми. 1978 г. Заводостроителен комбинат в Стара Загора. 1960; обновен 1977. КОМБИНАТИ ЗА ПРОИЗВОДСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ И ДЕЙНОСТИ В СИСТЕМАТА НА УСЛУГИТЕ /подредени по азбучен ред на дейността/ Комбинат за обработка на алуминий в Шумен - единствен в България. На пряко подчинение на Министреството на металургията и минералните ресурси. Построен през периода 1973-1979 г. с помоща на специалисти от СССР. Комбинат за полуцелулоза и картон в София. В състава на ДСО "Целулоза и хатия" в София. Проектиран през 1963. Построен през периода 1963 - 1969 г. Работи само с материали от България - дървесина от брезови дървета. Комбинат за преработка на полиестерна коприна в Димитровград. Единствен в България в състава на Стопански комбинат "Трикотаж" в София. Построен 1977-1978 г. Комбинат за складова техника в Горна Оряховица. В състава на Комитета за тежко инвестиционно машиностроене в София. Построен 1976 г. Комбинат за целулоза и хартия в Мизия /старо име Букьовци/. В състава на ДСО "Целулоза и хартия" в София. Строен на етапи през 1963; 1964; 1976. Комбинат за целулоза и хартия в Разлог. В състава на ДСО "Целулоза и хартия" в София. Построен с решаващата помощ на СССР през 1968-1974. Работи със суровини дървесина от Коми СССР, отпадъчна хартия, колофон, варовици, натриев сулфат и др. Комбинати за битови услуги /Домове на услугите/ - предприятия за битови услуги на населението, построени и функциониращи във всички градове в НРБългария. Сградите им днес са окрадени и заграбени от различни частници. Сградата на Централен комбинат за битови услуги в София на бул. "Дондуков" днес - разпарчетосана между различни лешояди. Стопански комбинат за тежко машиностроене в Радомир. Създаден през 1980 г. - може да бъде наречен Завод за заводи. Включва Котлостроителния завод "Георги Кирков" в София, в който съм работил; Предприятието за тежко машиностроене в Перник; Стоманолеярният завод; Машиностроителният завод "Струма"; "Минералмаш" - Перник. Включва и Завода за оранжерийни топлотехнически съоръжения" в Радомир. През 1987 г. се преустроява в Комбинат с нов по-голям производствен капацитет. Стопански комбинат за тежко машиностроене в Русе. Създаден през 1976 г. Обединява седем различни завода. Стопански комбинат за телферостроене в Габрово. Създаден 1981 г. Включва в състава си осем различни завода: Електротелферен завод "Подем"; Завод за специални подемно-транспортни съоръжения; Завод "Ганчо Лапаков" за заготовки и отливки; Завод за инструментална екипировка и нестандартно оборудване; Ремонтно-механичен завод в Габрово; Завод за телферни електродвигатели във Велико Търново; Машиностроителен завод "Иван Владков" в Драново; Електротелферен завод в с. Буря; Базата за развитие и внедряване в Габрово. Стопански химически комбинат в Димитровград. Изграден с помоща на СССР на основата на въглища от Западномаришкия въглищен басейн. Построява се като Азотноторов завод. Преименуван е през 1987 г. Има три производства - азотни торове; фосфорни торове; органичен синтез. Стопански химически комбинат в Стара Загора. Води началото си от Азотноторовия завод. Строен 1959-1963; преименуван 1976. Изнася амониева селитра за Мароко, Тунис, Гърция, Ливан. Амониев сулфат за Турция, Италия и Гърция. Капролактам изнася за Италия, Швейцария и Гърция. През 1976 г. включва в състава си фабрика "Барит". Стопански химически комбинат във Видин. Създаден 1964 г. като Обединени химически заводи - включва Завод за пневматични гуми; Завод за полиамидни влакна; Ремонтно механичен завод; ТЕЦ - Видин и завода в Кула. Стопански химически комбинат във Враца. Амонячно производство, карбамидно производство, азотно-кислороден цех и ТЕЦ. Официално открит 1968 г. Преименуван през 1987 г. Комбинат за трикотажни облекла в София "Пролетарий". В състава на Стопански комбинат "Руен" София. 1947 се създава и модернизира няколко пъти. Към Комбината се създават изнесени цехове в Златица, в Копривщица, в Перник. Производствено звено "Овча купел" /приказката за Златното момиче ми беше пределно нагледна, заради водата в канала на Овча купел - веднъж жълта, после зелена, черна, сива, розова и като дойде златната вода - скачаш в реката/. Над 85% от продукцията се изнася за Швеция, Финландия, ФРГ, Ангола, Алжир, Сомалия. Изнася се и за Канада. Друг интересен поглед – съхраняване и развитие на построеното преди ВСВ. Завод за трамвайни мотриси в "Красно село" Натисни тук През периода 1941 г. - 1943г. са построени 12 броя ремаркета с ръчна и въздушна спирачка и 2 броя мотриси №32 и №33. Корпусите на електрическите мотори на тези трамваи са отляти и обработени в самата работилница. С увеличаването на подвижния състав се явява нужда от ново депо. Депо "Красно село" става второто трамвайно депо на София. Модерната за времето си светла и просторна сграда с горно осветление (оберлихт е построена през 1934г. Тъй като трамвайната работилница в депо "Мария Луиза" доста пострадала от бомбардировките през 1943-1944г., машините били евакуирани във Владая и в депо "Красно село". След края на войната евакуираните във Владая машини са пренесени и монтирани в помещенията на депо "Красно село", където се преместила Главната техническа работилница. В нея се извършва ремонт и възстановяване на силно повредените от бомбардировките мотриси и ремаркета. След разширение и преустройство, наново оборудваната Главна техническа работилница на Дирекция на трамваите и осветлението (ДТО), възстановява през 1947 г. новото производство на мотриси и ремаркета. Междувременно работилницата е оборудвана с нови машини (стругове, шепинг-машини, щос-машини, фрези, въздушен чук и др.) По разработка на инж. Й. Йорданов през 1951г. започва производство на трамвайни мотриси тип "Република" с ръчни и въздушни спирачни системи (кран машинист) като електродвигателите , контролерите, мотор-компресорната група и главният прекъсвач са изработени у нас. В края на 1951 г. техническата работилница се обособява като самостоятелен завод "6 Септември " за производство и ремонт на трамвайни мотриси, ремаркета и тролейбуси, а също така и производство на каросерии за градски автобуси. През 1959г. новото производство на трамвайни мотриси и тролейбуси се отделя от завод "6 Септември" и преминава към СП "Градски пътнически транспорт", като се обособява наново "Главна техническа работилница за ремонт и производство на трамваи". Първият български шестосен съчленен трамвай модел "Космонавт" се произвежда, през 1961г. Особеното в него е, че каросерията е получена от съчленяването на две секции, което значително увеличава обема на мотрисата и създава удобство за пътниците. От тази серия са произведени общо 63 броя. История на завода 1939-1951 г. Произведени 54 броя трамвайни мотриси и 71 броя трамвайни ремаркета тип „ДТО” 1951-1960 г. Произведени 20 броя трамвайни мотриси и 24 броя ремаркета тип „Република” 1958-1961 г. Произведени 25 броя трамвайни мотриси и 21 ремаркета тип „Комсомолец” 1961-1964 г. Произведени първите 54 броя български съчленени трамвайни мотриси тип „Космонавт” 1965-1979 г. Произведени 80 броя трамвайни мотриси тип „София 65” и тип „София 70” 1979-1983 г. и 1984-1986 г. Произведени 67 броя съчленени трамвайни мотриси серия Т6М-400 (тип „София 100” 1983-1984 г. Произведени 25 броя двойно съчленени трамвайни мотриси серия Т8М-301 (тип „България 1300” 1984-1987 г. Произведени 60 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за серия Т6М-700 1987-1988 г. Произведени 24 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за междурелсие 1435 мм серия Т6МД-1000 и 6 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за междурелсие1435 мм тип С6К с индиректна система за управление 1988-1991 г. Произведени 32 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за тип Т6М-700М и 2 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване тип Т6К с индиректна система за управление 1991 г. Произведен 1 брой двойно- съчленена трамвайна мотриса с групово задвижванесерия Т8М-700М[/red] 1998-2002 г. Извършена модернизация с удължаване на 39 броя трамвайни мотриси серия Т6М-700М. На 25 от тях е вградена нископодова секция с възможност за монтиране на рампа за инвалиди ІІІ. СЕЛСКО СТОПАНСТВО За възможностите на раздробеното селско стопанство преди ВСВ се загатна още в началото на темата. След това се показа и производството на селскостопанското машиностроене, спомена се изграждането на напоителните системи, изградените торови заводи, институти са селското стопанство, консервни комбинати и комбинати от хранителновкусовата промишленост за преработка на месо и мляко. Въпреки това развитието на селското стопанство през периода на соца предизвиква полемики, обременени с идеологически клишета. Т.к. темата е насочена към даване на информация, и за избягване на полемика - за изграденото в селското ни стопанство и резултатите ще се дадат само статистически данни и снимков материал. От къде се тръгва? На 09.09.1944 г. земята е раздробена на над 12 000 000 парчета (ниви) със среден размер 3,7 декара. През 1934 г., според тогавашно преброяване, 63% от селяните владеят 30% от поземлената площ с имот до 50 декара, а 11 на сто - 33% с имот над 100 декара. Структурата на собствеността е – 94% от земята - частна, 4,3% - училищна, 1,5% - църковна и манастирска, 0,2% - държавна. Дървеното рало е главно средство за обработка, но към 38% от стопаните въобще не го притежават, 32% разполагат с железни плугове, 4% - с кукурузорезачки, 1,1% - с конски редосеялки, 1,2% - с конски жетварки, 25% от стопаните нямат работен добитък, 12% разполагат с по едно животно. Скритата безработица е твърде висока, както личи от регистрирания процент на заетите – той е само 52% от наличните човешки ресурси. Към края на разглеждания период на човек от населението се изчисляват 141 кг хляб, тестени изделия – 2 кг, ориз – 3,7 кг, растителни и животински мазнини – 23,4, мляко – 193 л, сирене – 9,1 кг, кашкавал – 2,9 кг, захар – 34 кг, зеленчуци – 117 кг, плодове – 84,8 кг, картофи – 14,2 кг, вина - 5,9 л, бира – 66,7 л, безалхоколни напитки – 72 л Производство на основни продукти / 1939 1960 1970 1980 1989 Хранително-вкусова промишленост (индекс) 100 653,4 1400 2300 Тютюневи изделия (хил. т) 3,9 13,6 55,1 85,2 85,8 Месо (хил. т) 49,7 148 270,5 462,3 587,6 . Сирена (хил. т) 13,3 42,8 70,4 92,5 120,8 Кашкавал (хил. т) 3,5 9,6 13,9 16,8 34,9 Селско стопанство (индекс) 100 152 211 255 265 Пшеница (хил. т) 2003 2921 3095 3847 5425 Царевица - зърно (хил. т) 1077 1505 2518 2256 2265 Домати (хил. т) 44 634 716 838 873 Винено грозде (хил. т) 546 482 621 745 587 Ориент. тютюн (хил. т) 41 60 112 103 65 Животни и продукти Говеда в т.ч. крави (хил. бр.) 1495/537 1452/547 1279/589 1796/706 1575/609 Овце 9028 9333 9678 10 433 8130 Свине 743 2553 2369 3808 4332 Мляко (млн. л) 669 1081 1583 2151 2438 Яйца (млн. бр.) 744 1221 1617 2434 2726 Добиви (кг/дка) Пшеница 131 190 299 397,3 476,5 Царевица (зърно) 135,9 235,9 372,7 384,5 399,9 Картофи 779,5 997,9 1172,2 854,1 1368,1 Тютюн (ориенталски) 95,6 69,8 102,9 111,5 108,4 Потребление на основни продукти (на човек от населението) Продукти 1939 1960 1970 1980 1989 Хляб и хлебни изделия (кг) - 216 192 Месо (кг) - 29,1 41,4 61,2 77,8 Мляко (л) - 92,3 116,6 196,4 192,8 Яйца (бр.) - 84 122 204 255 Захар (кг) - 17,7 32,9 34,7 34 Зеленчуци (кг) - 97,2 88,9 93,8 117,1 Плодове (кг) - 95,3 148,2 105,8 84,8 Растителни и животински мазнини (кг) - 14,0 16,2 20,8 23,4 Алкохолни напитки (50 градуса/л) - - - 14,0 14,6 Памучни платове (кв. м) - 16,4 22,2 25,9 27,9 Вълнени платове (кв. м) - 3,00 3,8 4,6 4,7 Обувки (кожени), (чф./човек) - 0,9 1,7 2,00 2,8 Границата от 8 000 000 тона зърно годишно е премината, през 1982 г. годишният добив е 10 178 000 тона зърно, средният добив от декар на пшеница – 463,4 кг за страната. Още едно малко сравнение Пшеница -добив от дка (1989 г.) За света 238 кг/дка За България 476 кг/дка За 1999 г. 280 кг/дка Язовири След 1944 г. в страната се изграждат над 3 000 малки, средни и големи язовира. Тук ще се дадат снимки само на най големите. Взети са от http://yazoviri.freebg.eu/ http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Batak_dam_afternoon_view.jpg Батак http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/58/Kardzhalidam.jpg Кърджали http://4.bp.blogspot.com/_w1Hrwb4VokI/SK0vtTWbXPI/AAAAAAAAAiY/ue7fxXGwGYY/s1600/DSC02807.JPG Въча http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7a/BelmekenReservoir.jpg Белмекен http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Dam-studen-kladenetz-1.JPG/800px-Dam-studen-kladenetz-1.JPG Студен кладенец http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/fb/Yazovir_dospat_40.jpg Доспат http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/85/Aleksandar_Stamboliyski_E12.jpg Александър Стамболийски http://dams.nek.bg/UserFiles/image/Iskar/stena%20sn.JPG КАСКАДА „ИСКЪР“ Каскада „Искър“ е изградена в горното течение на реката и обхваща нейния водосбор от изворите й до град София - общо 1046 км2. С изграждането на каскада „Белмекен – Сестримо“ е създадена възможност за прехвърляне на допълнителни води от водосборите на реките Марица, Места и Струма в поречието на р. Искър. Каскадата включва хидровъзел „Бели Искър“, хидровъзел „Искър“ и пет ВЕЦ. Хидровъзел „Бели Искър“ (не се експлоатира от „Язовири и каскади“ е част от общата водоснабдителна система на гр. София и обхваща: язовир „Бели Искър“, деривация и деривационните ВЕЦ „Бели Искър“, „Мала църква“ и „Симеоново“. ХИДРОВЪЗЕЛ „ИСКЪР“ Хидровъзел „Искър“ е второто стъпало на каскада „Искър“. В схемата му са включени язовирите „Искър“, „Кокаляне“, „Панчарево“ (не се експлоатира от „Язовири и каскади“ и деривационните ВЕЦ „Пасарел“ и „Кокаляне“. Поради измененото предназначение на хидровъзела производството на електроенергия от двете централи е сведено до минимум и същият е превърнат в основен водоизточник на водоснабдителната система за град София. ЯЗОВИР „ИСКЪР“ ОБЩИ ДАННИ Местоположение над с. Пасарел Построен на река Искър Водосборна област - км2 1046 Година на построяване 1956 Предназначение ел. производство, водоснабдяване Изравняване на водната маса многогодишно ВОДОХРАНИЛИЩЕ Завирен обем - млн. м3 655.30 Полезен обем - млн. м3 601.90 Най-високо водно ниво - м 817.50 Най-високо работно водно ниво - м 816.00 Най-ниско работно водно ниво - м 783.00 Залята площ - км2 29.50 ЯЗОВИРНА СТЕНА Тип бетоново гравитачна Височина от основата - м 74.00 Дължина по короната - м 204.00 Кота корона - м 817.65 ЯЗОВИР „КОКАЛЯНЕ“ Язовир „Кокаляне“ изравнява преработените води от ВЕЦ „Пасарел“ и тези от допълнителната приточност на водосбора. Язовирната стена е бетонна гравитачна, с височина 27.0 м, а общият завирен обем на водохранилището е 2.7 млн. м3. Преливникът е челен, съставен от три преливни полета, съоръжени с преливни клапи и провежда 660 м3/сек. ВЕЦ „Кокаляне“ е с инсталирана мощност 22.4 МВт и проектно годишно производство 73.0 млн. квтч. Язовир "Искър" построен 1956 г. Язовир "Кокаляне" и ВЕЦ построено 1958 г. V ЗАВЪРШЕКЪТ И отново, за да се добие представа едно сравнение: Цени и заплати при социализма (1988 година) Официален обменен курс на БНБ 1988 год. - 1 лев = 1,74 щатски долара; 1US$ = 1.75592 Deutsche Mark. Черен курс (де факто конвертируем курс) 4,50 лева = 1 щатски долар. Черният курс на западните валути възниква през 1970-те, когато комунистическото ръководство отваря така наречените корекоми. По време на социализма един лев се разменя за малко повече от една рубла. Цените в СССР в рубли вероятно съответстват приблизително на цените в България в левове, за съшия период и биха могли да се използват за сравнение, тъй като правителството на България е особено чувствително и ревниво охранява да не се публикуват документи, относно цените през епохата на социализма в България. Обменният курс на лева към източно-германската марка е 1 лев = 3 DDR Mark (M). За сравнение цени при демокрацията 2012 година. Цени на млечни продукти: Цена на 1литър прясно мляко При социализма: - 30 стотинки. В СССР през 1988 год. - 26 копейки = 25 ст. В ГДР - 0,36 Mark = 12 стотинки. При демокрацията: - 1,70 лева. Цена на 500g кисело мляко При социализма: произведено от краве мляко - 23 ст. При демокрацията: Кисело мляко-сурогат - 1 лев. Сурогатното кисело мляко е с собенно дълъг срок на съхранение. Съхранявано даже и при високи температури, то не вкисва а само се разлага, което доказва липсата на Lactobacillus bulgaricus. Бактериите, за разлика от хората, не е възможно да бъдат излъгани с "хранителни" заместители. Цена на 500g немски Joghurt, произведен от желатин, синтетични набухватели и втвърдители, вероятно и от краве мляко - 2,50 лева. Цена на 1kg сирене При социализма: от краве мляко - 2,30 лева, от овче мляко - 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) - 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) - 5 лв. При демокрацията: сирене от краве мляко - 10 лева. Сирене-сурогат, произведено по химичен път - 4 лева. Кашкавал Витоша - 16 лв. Цена на 125g масло При социализма: от краве мляко - 0,50 лева. По онова време идентична цена и на френско масло "Президент" и на немско масло "Deutsche Markenbutter". В ГДР масло - 0,86 DDR Mark = 0,30 лева. При демокрацията: Масло-сурогат, произведено по химичен път - 1,70 лева, немско масло "Deutsche Markenbutter" 2 лева. Цена на 1kg синьо сирене Рокфор При социализма: - 5 лева. При демокрацията: - 25 лева. Мухалът Penicillium roqueforti, за разлика от хората, не е възможно да бъде излъган с палмово масло и други "хранителни" заместители, поради което синьото сирене се произвежда само от краве мляко. С една средна заплата от 252 лева през 1988 год., е могло да се купят 109kg краве сирене. С една средна заплата от 670 лева през 2012 год., може да се купят 67kg краве сирене. Цени на тестени и захарни изделия: Цена на хляб При социализма: Цена на 750g "Типов хляб" - 15 стотинки, "Хляб Добруджа" - 26 ст., "Бял хляб" - 32 стотинки, Ръжен хляб 250g - 8 стотинки (ръжен хляб 750g в СССР през 1988 год. - 0,13 рубли = 12 стотинки, пшеничен хляб 27 ст.) При демокрацията: хляб - 1,50 лева. Цена на варена царевица При социализма: кочан варена царевица - 10 ст. При демокрацията: кочан варена, генно-модифицирана царевица NK603 на Monsanto, предизвикваща тумори - 1,00 лев. Цена на баничка При социализма: баничка със сирене - 10 стотинки. При демокрацията: баничка с извара - 1 лев. Цена на кифла с мармалад При социализма: - Малка кифла - 5 стотинки; Голяма кифла - 10 стотинки. При демокрацията: - 1 лев. Цена на поничка При социализма: - 10 стотинки. При демокрацията: - 1 лев. Цена на вафла При социализма: - Обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла "Морени" 75g - 15 стотинки. При демокрацията: - локумена вафла 2012 г. - 40 стотинки, 2013 г. - 45 стотинки. Вафла "Морени" 49g - 49 стотинки. Цена на толумба При социализма: една толумба в захарен сироп - 10 стотинки. При демокрацията: една толумба в захарен сироп - 90 стотинки. Цена на сладолед При социализма: сладолед от краве мляко и сметана - 20 стотинки. При демокрацията: сладолед-сурогат, произведен по химичен път (растителна сметана, палмово масло и синтетични аромати), в лъскава опаковка с надписи с латински букви - 2 лева. Цена на лукче При социализма: един бонбон "лукче" (10g) - 1 ст. Пакет лукчета в ГДР - 0,10 M = 3 ст. При демокрацията: един бонбон "лукче" - 8,8 ст. (опаковка 90g за 80ст.) Цена на локум При социализма: кутия локум - 20 стотинки. При демокрацията: кутия локум - 80 стотинки. Цена на шоколад При социализма: 100g. шоколад - 1,20 лева. В Западна Европа през 1988 г. 100g. шоколад Milka струва 50 Eurocent. При демокрацията: 100g. шоколад Ritter Sport - 2,80 лева. В Германия 2013 год. Ritter Sport шоколад струва 0,85€. Шоколад Milka в Западна Европа струва 1 Евро. Шоколад Milka-менте в България струва 1,70 лева. Цени на безалкохолни напитки: Цена на боза При социализма: чаша боза (200ml), произведена със захар - 4 ст., чаша боза (300ml) - 6 ст., чаша боза (500ml) - 8 ст. При демокрацията: чаша боза (200ml), произведена с канцерогенни подсладители - 2012 год. - 20 ст., от 2013 год. - 50 ст. Лимонада 330ml (газирана напитка с оцветител и аромат на лимон) При социализма: - 5 стотинки. При демокрацията: - Оранжада 330ml (газирана напитка с портокалов сироп) При социализма: - 9 стотинки. При демокрацията: - Швепс 330ml (Schweppes) При социализма: - 15 стотинки. При демокрацията: - 1 лев. Кока Кола 330ml (Coca Cola) При социализма: - 15 стотинки. При демокрацията: - 1 лев. Цени на риба и месо: Цена на 1kg риба Цаца (Копърка) При социализма: - 60 стотинки. При демокрацията: - 3 лева. Цена на 1kg риба Скумрия При социализма: - 1,60 лева. При демокрацията: - 7 лева. Цена на 1kg риба Сафрид При социализма: - 1,40 лева. При демокрацията: - 7 лева. Цена на 1kg риба Мерлуза При социализма: - 1,20 лева. При демокрацията: - Цена на 1kg свинско с кости (котлет) При социализма: - 2,60 лева. (Телешко месо в СССР през 1988 год. струва 2 рубли = почти 2 лева) При демокрацията: - 8 лева. Цена на 1kg свинско шол При социализма: - 4,50 лева. При демокрацията: - Цена на 1kg свинско бон филе При социализма: - 7 лева. При демокрацията: - Цена на 1kg луканка При социализма: - 6 лева. При демокрацията: - 20 лева. Цена на яйце от кокошка При социализма: - от 8 ст. до 10 стотинки. В ГДР цена на яйце - 0,40 M = 14 стотинки. При демокрацията: - 40 стотинки. Цени на плодове и зеленчуци: Цена на домати При социализма: 1kg български кръгли домати за салата със срок на годност 48 часа - 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви - 12 стотинки. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа по производство и износ на домати на глава от населението. При демокрацията: 1kg вносни домати със срок на годност 1 месец (третирани с антибиотици и консерванти) - 2 лева. Цена на маслини При социализма: Цена на 1kg маслини - 60 стотинки. При демокрацията: Цена на 1kg маслини - 6 лева. Цена на лютеница При социализма: бурканче лютеница, произведена от български чушки, домати, слънчогледово олио и подправки - 53 стотинки. При социализма лютеницата се произвежда само в два варианта: А.) С рисунка върху етикета на момиче, държащо в ръка намазана филия и умазани с лютеница бузи, с мек вкус на сладки чушки. Б.) С рисунка върху етикета на хоро, с леко лютив вкус. При демокрацията: бурканче лютеница, произведена от доматен концентрат, произведен някъде по широкия свят, по линия на outsourcing, червен пипер, сурогатно масло, синтетични набухватели - модифицирана скорбяла и канцерогенни консерванти - 3,30 лева. При демокрацията лютеницата се произвежда в десетки, ако не и стотици варианти, които се различават най-вече по картинката на етикета. Тези с надпис "едро смляни чушки", съдържат и чушки, като цената им превишава тази на западно-европейските пазари. Цена на грозде При социализма: 1kg българско грозде - 30 ст. При демокрацията: 1kg грозде - 3 лева. Цена на 1kg грозде с консерванти, от предишна реколта, залежало по складовете на Западна Европа (познава се по изсъхналите стъбла) - 1,50 лева. Цена на диня При социализма: 1kg диня - 5 стотинки. При демокрацията: 1kg диня (предимно гръцки или турски) - 50 стотинки. Цена на банани При социализма: 1kg банани - 1,20 лева по празници - с чакане на опашки. В останалото време в показен магазин - цена 2 лв. - без чакане на опашки. В същия период в Западна Европа цената на 1kg банани струва 0,57 щатски долара=2,15 лева по черен (де факто конвертируем) курс на долара. При демокрацията: 1kg банани в Евросъюза - 2,80 лева. В началото на 1990-те, Евросъюза въвежда високо мито на бананите, с цел поощряване на селскостопанските производители в държавите членки на ЕС. За държавите, които са престанали да произвеждат селскостопанска продукция като България, остава само високото мито за бананите, без поощряването на местните производители, тъй като те вече не съществуват. Цена на портокали При социализма: Цена на 1kg портокали - 90 стотинки. При демокрацията: Цена на 1kg портокали - 2,50 лева. Цени на био-продукти Биопродукти съществуват само при демокрацията. Интересен феномен представляват така наречените "био продукти": Млечни и тестени продукти, както и плодове и зеленчуци (често с болести по тях - махна), които се продават на тройна цена, само защото на опаковката стои етикет "БИО ПРОДУКТ". Все едно негримирана проститутка в публичен дом да струва по-скъпо, само защото сутеньорите ѝ твърдят, че не е заразена с венерически болести. Цени на облекло и обувки: Цена на джинси (дънки) италианско производство: При социализма: - 22 US$ в кореком, на черния пазар - 60-70 лева. При демокрацията: - 80 лева турско производство. Цена на мъжка риза: При социализма: - 7 лева. Цената на детските дрехи при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази на дрехи за възрастни. При демокрацията: - 35 лева. Цената на облекло за деца при демокрацията е същата или по-висока, от тази за възрастни. Цена на чифт обувки: При социализма: - 20 лева. Цената на детските обувки при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази на обувки за възрастни. При демокрацията: - 80 лева. Цената на обувки за деца при демокрацията е същата или по-висока, от тази за възрастни. Цени на алкохол и цигари: Цена на 20 цигари с филтър: При социализма: До средата на 1980-те, кутия с 20 цигари българско производство - 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ - 1,70 лева. Края на 1980-те цените на цигари българско производство почти се удвояват. 1988 год. България заема първо място в света по производство и износ на тютюн на глава от населението. В ГДР 20 цигари с филтър 3,20 M = 1,07 лева. При демокрацията: кутия с 20 цигари - 5 лева. Цените за цигари при демокрацията се диктуват от Евросъюза. На черния пазар в България се продават цигари без бандерол на цена 3 лв. за кутия с 20 цигари. Нелегалните цигари без бандерол са с особено високо съдържание на токсични компоненти и властите не си дават зор да прекратят забранената от законатърговия. Цена на коняк "Плиска" 750g: При социализма: - 6 лева. При демокрацията: - 14 лева. При социализма: Гроздова ракия "Академик Неделчев" 750g - 4,30 лева. Коняк (бренди) "Слънчев Бряг" - 3,80 лева. Цена на бутилка бира (0,33 l): При социализма: - в ГДР Bier Hell 0,48 M = 0,16 лева. Цени на книжни изделия: Цена на книга: При социализма: - 1 лев. При демокрацията: - 15 лева. Цена на тетрадка: При социализма: - 0,12 лв. В ГДР тетрадка във формат A5 - 0,10 M = 0,03 лв. При демокрацията: - 1 лв. Цена на вестник: При социализма: Вестник "Работническо дело" (предшественика на вестник "Дума" - 2 ст. Вестник "Труд" - 2 ст. Вестник "Вечерни Новини" - 2 ст. В СССР вестник "Правда" струва 2 копейки. В ГДР вестник Abendzeitung 0,10 M = 3 ст. Вестник "Стършел" - 8 ст. Булевардно списание черно-бяло "БТА-Паралели" - 20 ст. Научно/псевдонаучно списание с гланцови, цветни корици и цветни приложения "Космос" - 30 ст. Списание за мода, с цветни гланцови страници "Лада" - 80 ст. В ГДР сатирично списание "Eulenspiegel" - 0,40 M = 13 ст. При демокрацията: Средна цена на вестник - 90 стотинки. Цени на битова техника: Цена на батерия "Никопол" 4,5 волта: При социализма: - 17 стотинки. В ГДР - 0,85 M = 28 стотинки. При демокрацията: - 2,40 лв. Цена на огледално-рефлексен фотоапарат: При социализма: - евтин, японски - 500 лева (В Западна Европа 200 US$). Цена на руски огледално-рефлексен фотоапарат "Зенит "Е" - 120 лева. При демокрацията: - 1000 лева. Цена на автоматична перална машина: При социализма: - 500 лева. При демокрацията: - 500 лева. Цена на хладилник: При социализма: - 300 лева. В ГДР хладилник "H 130" струва 1100 M = 367 лева. При демокрацията: - 300 лева. Цена на цветен телевизор: При социализма: - 1000 лева. При демокрацията: - 1000 лева. Битовата техника, както и дрехи и обувки произвеждани при социализма, не разполагат с импозантния дизайн, както и планираното износване на стоките на Западното производство. Цена за транспорт: Цена за градски транспорт: При социализма: - билет за градски транспорт - 6 ст. До 1973 год. (петролната криза) цена за градски транспорт - 4 стотинки. След 1973 цена на билет за трамвай - 4 стотинки, цена на билет за автобус, тролейбус - 6 стотинки. Увеличаване и на цените за междуградски автобуси, при запазване на старите цени за железопътен транспорт. От началото на 1980-те цена за градски автобус, тролейбус или трамвай - 6 ст. Цена за месечна карта за целия градски транспорт в София, която може да се преотстъпва и на други лица - 5 лева, за три месеца - 13,60 лева. За ученици има намаление на цената за градски транспорт при социализма. Цена за месечна карта за Берлин/ГДР 5,00 M = 1,66 лева. При демокрацията: - билет за градски транспорт - 1 лев. За студенти има намаление на цената за градски транспорт при демокрацията. Цена на бензин: При социализма: 1988 год. един литър бензин струва 40 ст. - внос от СССР по линия на СИВ. В СССР през 1988 год. струва 40 копейки (при средна заплата 153 рубли), а в Западна Европа струва 1,35 западно-германски марки (внос от американските концерни в арабските страни) или 3,08 лева по конвертируем обменен курс на лева, по онова време. В ГДР един литър бензин 92 Oktan (VK 92, „Extra“ 1,65 M = 55 ст. През 1969 г. (преди петролните кризи) цената на бензина е: А-66 - 6 стотинки, А-72 - 7 стотинки, А-76 - 7,5 стотинки, АИ-93 - 9,5 стотинки, АИ-98 - 10 стотинки. От 1950 до 1970 год. в Западна Европа един литър бензин струва средно 0,5 западно германски марки (0,26€ . Преведено на днешни цени (с индексиране на инфлацията) 1,28 евро. Най-ниска (по отношение на стойността на парите) е била цената на бензина през 1990 год. От тогава до ден днешен цената на бензина се повишава годишно с около 3-4 евроцента. (Източник: Немски и руски уебсайтове в интернет.) След петролната криза 1979 г., цената на бензина се удвоява - 20 ст. Поради повишаване цените и на всичко останало, в края на декември 1979 г. правителството на Тодор Живков решава да изплаща на всички ученици по 10 лв. месечно "надбавки". При демокрацията: 1l бензин струва 2,70 лв. За сравнение цена на бензин в Беларус - 1,50 лв., защото на територията на Беларус няма разположени военни бази на НАТО. 1 литър бензин във Венецуела по настоящем струва 0,05 US$, защото Уго Чавес национализира с декрет от 01.05.2010 петролните залежи. При средна заплата 252 лева/за 40 часа на седмица (1,44 лева на час) през 1988 г. (по онова време На Запад работят по 37,5 часа на седмица), която заплата получават над 90% от населението, могат да се купят 630 литра бензин или с един час работа могат да се купят 3,6 литра бензин. В началото на 1970-те един работник в Siemens е получавал месечна заплата 500 германски марки (бруто) и с една месечна заплата в Германия е можел да купи 1000 литра бензин. При средна заплата от 670 лева/за 60 часа на седмица (2,57 лева на час) през 2012 г., могат да се купят 248 литра бензин или с един час работа могат да се купят 0,95 литра бензин. За 630 литра бензин от времето на соца, на днешно време трябва заплата от 1701 лева на месец. На днешно време един работник в Siemens (в Германия), при 40-45 часов работен ден, получава около 1500 евро (бруто) и с една месечна заплата може да купи 937,5 литра бензин. (цена на бензин 2012 в Германия 1,60€ Цена на лека кола: При социализма: "Лада 2107" струва през 1988-1989 год. 8000 лв. Мотоциклет "Ява-638 350" в СССР струва 1260 рубли, мотопед "Рига-22" - 265 рубли, през 1988 год. (През 1983-1986 "Лада" струва около 5000 - 6000 лева), по същото време в Европа "Lada" струва 10000 западно-германски марки. За нова лека кола на цена дотирана от държавата, при социализма се чака години. На пазарна цена (на която СССР продава на западния пазар) кола може да се купи от кореком без чакане. В ГДР един "Wartburg 353w" струва 25000 M = 8333 лева, Lada Samara - 35000 M = 11666 лева, "Volvo 244" - 45000 M = 15000 лева. Най-евтината лека кола в Западна Европа през 1988 год. е Citroën 2CV - 9000 западно германски марки. Mercedes-Benz S600 през 1990 год. струва - 120 000 DM. При демокрацията: Цена 2012 год.: Mercedes-Benz S600 - над 160 000 евро (320 000 DM), RENAULT Clio 1.2 16V 75 - 31 000 лв. . При средна заплата 252 лева през 1988 год., една нова лека кола "Лада" се е купувала с 32 месечни заплати. При средна заплата 670 лева през 2012 год., една нова лека кола "RENAULT Clio" се купува с 46 месечни заплати. Цена на шофьорски курс: При социализма: - 220 лева. В ГДР курс за управление на мотопед и трактор 5,00 M = 1,66 лева. В ГДР курс за управление на лека кола и камион 60,00 M = 20 лева. При демокрацията: - 700 до 1000 лева. Най-малко са поскъпнали шофьорските курсове, защото все някой трябва да облекчава Запада от ръждясалото му желязо. Цена на комунални услуги: Цена за отопление на ТЕЦ: При социализма: До средата на 1970-те, повечето домакинства в България се отопляват с нафта. След първата петролна криза 1973 год., в България продължава да се продава нафта за отопление на същите цени, но се преустановява производството и продажбата на нафтови печки. Средата на 1970-те, една употребявана нафтова печка се продава за 300-350 лева, двойно по-скъпо от нова цена. Средата на 1970-те, повечето домакинства минават на централно отопление. Сметките за парно са около 20 лева на месец (1988 год.) за тристаен апартамент, при стайна температура около +23°C +26°C, без топломер и енергоспестяващ регулатор. Температурата в жилищата се регулира чрез отваряне на прозорците. При демокрацията: 250 лева на месец с топломер и регулатор, при стайна температура около +22°C. Цена на електроенергия: При социализма: 1kWh - 1,5 ст./нощна тарифа, 2,5 ст./дневна тарифа. В ГДР 1kWh - 0,08 M = 2,66 ст. При социализма електроцентралите са държавна собственост. При демокрацията: 1kWh - 14 ст./нощна тарифа, 21 ст./дневна тарифа. При демокрацията електроцентралите са собственост на чуждестранни "инвеститори", като например ТЕЦ "Марица изток", чийто нови чорбаджии са "AES Corporation" и "Entergy Corporation". И ако българите държат да не стоят на тъмно, могат да си купят "по-качествен" американски ток. За това са помислили българските политици през 2002 и 2005 година, когато са заложили бъдещите вземания от населението, чрез сметките им за ток. Цена на вода: При социализма: 1m³ - 15 ст. При социализма водата е собственост на държавата. При демокрацията: 1m³ - 1,80 лева. При демокрацията водата е собственост на чуждестранни "инвеститори", като френската "Веолия" (Veolia Water). И ако българите държат да пият вода, могат да си купят френска вода. При социализма пречиствателните станции са източно производство, въпреки това не се отлага кафява кал по умивалниците и баните, както от "френската" вода при демокрацията. Цена за далекосъобщения: При социализма: за един градски разговор по телефона, независимо от продължителността му - 0,014 лв. от домашен телефон и - 0,02 лв. от уличен автомат. В ГДР един телефонен разговор от частен абонат - 0,15 M, от уличен автомат - 0,20 M = 0,05 лв./ 0,07 лв. При социализма телефонните централи са държавна собственост. При демокрацията: за един градски разговор по телефона - 0,132 лв. на минута. Улични телефонни автомати практически няма. Има GSM , цената на разговорите - 0,32 лв. на минута. При демокрацията телефонните централи са собственост на чуждестранни "инвеститори", като американската Viva Ventures, под патронажа на Advent International Corporation, на които българите трябва да плащат, ако държат да разговарят по телефон. Пощенски услуги: При социализма: Цена за писмо за страната - 2 ст. При демокрацията: Цена за писмо за страната - 65 ст. Цена за секс-услуги: При социализма: За чужденци по хотелите - 50US$ - 100US$. (без комисионна за сутеньор). За българи - при социализма да плащаш пари за секс е грях. При демокрацията: Официално проститутката получава 50%, но в действителност 10%-15% от сумата, която заплати клиента. В редки случаи, особено красиви проститутки стигат до 25%. 85%-90% от приходите на организираната престъпност, отиват за логистика, комисионна за "PR-Мениджър", адвокати, "почерпка" за полицаи, съдии, лобисти в правителството, лекари-венеролози. Би било добре при сравнения на цените да се намерят документите за БЪлгарския държавен стандарт през социализма БДС и изискванията, залегнали в тях с КАКВИ суровини и с какво качество се изработват съответните потребителски стоки - напр. наденицата "Ловджийска"; кремвиршите тип "Телешки"; луканка "Смядово", кисело мляко, бял хляб; кюфте и кебапче. Уви БДС от онова време е като че ли „засекретен” и се продава от съответния институт. Пазарна икономика. |
| Продължение 2 VІ ЗАКЛЮЧЕНИЕ Темата няма за цел да описва постигнатото в областта на науката, образованието, културата, социалното дело, здравеопазването, националната сигурност, спорта и т.н. Но т.к. историята на изграденото през годините на соца е тясно свързана и с тези области, ще се споменат само няколко неща. За здравеопазването -През 1944 г. България разполага със слаборазвита здравна мрежа - с 1,6 болнични и 0,3 санаториални легла на 1000 жители и с 5 лекари и 1 стоматолог на 10 000 жители. Значителни райони от страната практически са лишени от медицинска помощ. За 45 г. по тези показатели България изпреварва Австрия, Чехия, Франция, Швеция и други страни. Осигуреноста с болнични легла сега достига 54 на 10 хиляди, със санаториални - 5,4 на 10 хиляди, с лекари - 34 на 10 хиляди и със стоматолози - 7,4 на 10 хиляди. В науката Непълен списък на първите няколко български изобретения, за които са продавани лицензии по второ направление до 1992 година: 1) за срока на валидност на патента, най-много постъпления - около 17 милиона долара - е донесъл методът за защитно покритие на графитни електроди, патентодържател НПЛ Електротермия към НИИЧерМет, лабораторията закрита, работата по метода изоставена; 2) около 8-9 милиона долара е приходът от продажбата на лицензии за прилагането на електролитната рафинация на мед с реверсивен ток (наименованието не е точно), автор инж. Дим. Петров, Пирдоп, лицензии продадени практически на всички големи производители - Самим, Отокумпу, Рио Тинто, след приватизацията подарено на купувача; 3) българско кисело мляко - около 5 милиона, от 1970 продадено на големи производители като Данон, Кока Кола и др., в момента единствено Мейджи Милк Япония заплаща роялти (на базата на добрата си воля) 4) методът на Люцканов за термоизолация на стъкларски пещи - продаден за кратко време на основните производители на плско стъкло, вкл. Форд (пещи за автомобилни стъкла) поради късното начало на реализацията (след 1992) инж. Люцканов преоформи авторското си свидетелство и по последна информация (доскоро) реализираше сам патента си; 6) сугестопедичния метод на Лозанов, до скоро в Сан Диего функционираше Losanov Learning Institute (не съм се интересувал специално какво е дережето), до 1990 от там капеха не-малки роялти 5) телеподаващото устройство на Самоковлийски В образованието Завършили учебни заведения 1945-1950 1956-1960 1961-1965 1966-1970 1971-1975 1976-1980 1981-1985 1986-1990 Гимназии 139 342 104 222 129 205 149 343 143 365 164 145 138 985 215 698 Професионално-технически училища 23 533 58 002 106 035 129 438 84 852 12 386 3410 29 410 СПТУ - - 2631 27 597 118 319 193 063 190 752 159 101 Техникуми и училища по изкуство 37 319 68 752 108 343 172 290 195 331 164 701 125 014 131 121 Полувисши институти 6244 8467 17633 21 707 22 516 60 647 24 246 26 348 ВУЗ 17 860 29 591 35 024 59 275 71 148 93 881 80 560 88 952 Външнотърговски стокообмен (млн. лв. по цени от съответната година) 1939 1960 1970 1980 1989 1990 Износ 63,4 668,6 2344,5 8901,5 13 672,9 10 559,5 Внос 53,3 740,1 2142,3 8282,9 12 795,8 10 314,9 Баланс +10,1 -71,5 +202,2 +618,6 +877,1 +244,6 Част от използвана литература АРЕНД Х. 1993. Тоталитаризмът. София. АСЕНОВ Б. 2003. Разузнаването. София. БЖЕЖИНСКИ З. 1997. Голямата шахматна дъска. София. БОБЕВА Д. и колектив. 1996. Миграцията: европейската интеграция и изтичането на мозъци от България. София. БОЧЕВ С. 1998. Капитализмът в България. София. БРАТКОВА Т. 2000. Теория на социалната политика. София. България 20 век. Алманах. 1999. София. Българска енциклопедия. 1999. София. Българската държавност в актове и документи. 1981. София. ГРАШНОВ М. 2000. Каменният летопис н народното строителство 1944-1990 г. Книга първа "Пионерите" Книга втора "Майсторите". ДИМОВА Д. 1997. Социална политика. София. ЖЕЛЕВ Ж. 1998. В голямата политика. София. Икономиката на България. Статистически сборник.1991. София. ИРЕЧЕК К. 1899. Княжество България. Пловдив. ЛУКАНОВА А. 1992. Социалната демокрация - алтернатива за България. Плевен. МАРКОВ Г. 1992. Българската история вкратце. София. МАРКОВ Г. 2000. Светът през ХХ век. София. МЛАДЕНОВ Й., И. ДИМИТРОВ, О. ГЕНЧЕВ, П. ТОТЕВ. 2003. Панорама на електронната промишленост на България. Факти и документи. ПЕТРОВ К. 1996. Колапсът на комунизма. София. Статистически годишник на Царство България. 1941-1944. София. Статистически годишник на НР България. 1970-1991. София. ЧОМСКИ Н. 1997. Година 501-ва: завоюването продължава. София. The World Bank Annual Report. 1987-1991. Washington. https://books.google.bg/books?id=j3UslQH52OsC&pg=PA362&lpg=PA362&dq=%D0%98%D0%BA%D0%BE% D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D1% 8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1% 8F+1945+-1989&source=bl&ots=QPhTnHwQsu&sig=df2lfIRSR7SwlNx1AaWsds12qnU&hl=bg&sa=X&ei=qRS- VPe9D4rMyAOsrILgDQ&ved=0CFMQ6AEwCTgK#v=onepage&q=% D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82% D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%201945%20-1989&f=false България 20. Век под редакцията на Филип Панайотов http://unctadstat.unctad.org/wds/ReportFolders/reportFolders.aspx?sCS_referer=&sCS_ChosenLang=en http://unctadstat.unctad.org/wds/TableViewer/tableView.aspx | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Old_BG |
е другарете минаха от лични нападки към пошла пропаганда и постване на чаршафи с лъжи.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: rki |
| *** | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: sybil |
| Пълна амнистия за бай Тошо и обвинените/осъдените за т.н. възродителен процес. Днес човек требва да е идиот, за да не разбира причините. |
БКП си изпълни историческата задача - модернизира България. Искаш да кажеш, че ако нямаше БКП, в България още щяха да орат с воловете .Не. Друг също можеше да изпълни тази историческа задача., само че я изпълни БКП. Друг е въпросът дали я изпълни по най-добрия възможен начин. Като човек, започнал трудовия си път в най-големия и модерен за времото си завод - ЗТМ Радомир, при това от най-ниското инженерно стъпало - технолог, мога да кажа - Твърдо не! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bacho Кольо |
ЗТМ Радомир ЗТМ бачо е късен брежневски соц, където са ни натискали да правим това, което не ни е нужно, не можем, но все някой е трябвало да изтегли късите клечки. Е, на нас ни се е паднала тази. Въпреки това, ти може би като по запознат искам да те попитам - вероятно си спомняш, че в началото на т.н. "демокрация" германците искаха да го купят. Спомняш ли си за колко? |