Отиди на страница:
Изследването обхваща периода до 2009 г., "за да се ограничат възможни конюнктурни преценки". Баце е минал метър. Може би защото е извън конкуренцията. Направо в музея да го слагат... http://www.drago.info/index.php/2017/10/25/nagletsi-treto-deistvie/ |
| Преди няколко седмици в предаването „Документите“ на А. Тодоров имаше епизод за корупцията преди 9.9.1944 г. И се оказа, че всъщност почти няма управляващ, който в една или друга степен да не е „намазал“ филията. (Това не значи, че не са били големи държавници - напротив, то и за да прилагаш добри корупционни схеми се иска да си доста кадърен.) Има много случаи на влезли в парламента и кабинета с празни джобове и излезли след няколко години управление с пълни.... Мисля, че точно С. Стамболов е бил такъв, и когато го питали откъде парите - казал : спечелих ги на покер... Това просто ни е остатък от вековете в османската империя явно. Пък като гледам и италианците и гърците може и от по-преди това, от византийската/римската още да има корени.... А пък ако прочетете тук, ще видите, че и по времето на соца/комунизма е имало не малка корупция, може би просто по -малко се е говорело или пишело : http://kiselec1.blogspot.com/2018/04/4-1985.html (Това е конкретно доклад на Т. Живков, но ви препоръчвам да прочетете и другите части до девета) |
| Съвременните български политици... Когато говорим за съвременни политици, определението "български" трябва да се поставя в кавички! Впрочем, кой сложи Мавъра в топ 10? АзБ предполагам? Защото едва ли е имало допитване до българските граждани. |
| 1897-17-то Правителстео http://www.lostbulgaria.com/?p=4982 2017 https://www.dnevnik.bg/politika/2017/05/04/2964674_kabinetut_borisov_3_poe_upravlenieto_hronologiia/ Коментарите са излишни. |
Баси държавата щом пишман комитата Стефан Стамболов са го турили начело на класацията. Единственото му успешно е, че е първият български политик облагодетелствал се от държавната баница и родоначалник на този национален спорт. Баси и историците, естествено.  |
например на изследователския институт на "Сиена колидж" за американските президенти Явно се виждат от къде са парите. А и избива един доста неприятен комплекс за малоценност - все пак да се сравняват нашите минпреди с американските президенти си е направо кощунство. |
Жестокостта на Стамболов при разправата му с неговите политически опоненти, както и диктаторските му похвати обаче го сриват в класацията по индикатора "Честност, почтеност" (22-ро място с оценка 2.89), както и по "Способност да прави компромиси" (също 22-ро място с оценка 2.68). По обобщението на проф. Елена Стателова Стамболов е "един голям държавник, управлявал с желязна ръка в смутно време, с външнополитически заслуги и много негативни прояви във вътрешнополитическия живот, които ще оставят неизличими следи върху по-нататъшното развитие на българската демокрация". А някои казват, че сме далеч от руските разбирания за добър държавник - колкото повече незачитане на другите, колкото повече "яка гьостерица" на всички противници, толкова повече е харесван. Класацията очаквано оглавява Стефан Стамболов Ами прави му се добър PR, защото неговото отношение към корупцията от страна на родата му е най-любимото нещо за политиците ни от демократичния период. Всички искат да са като Стамболов - и като властови ресурс, и като възможност да си напълнят безнаказано джоба, и като .. като всичко. |
| Тоз еталон е хубаво нещо, но ако трябва да се гледат постиженията, тези на Живков надминават тези на всички други министър председатели взети заедно. |
| Стамболов ли???!!! Хъммм: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4902&Level=3 https://www.slovo.bg/old/vazov/p_svyat/temenger.htm https://chitanka.info/text/36610-osvidetelstvuvanie-zybite-na-poseshtajushtite Но най-вече това: МОЛИТВАТА НА ВЕЛЗЕВУЛА Господине редакторе, Вий вероятно не сте забелязали, че от другата страна на хартията, която намерих на тротоара до онова дипломатическо агентство, беше написана и „Молитвата на Велзевула“. Моля, напечатайте и нея вместо подлистник. София, 5 октомври 1894 г. Алеко Константинов (Тъмна нощ. На Орландовските гробища зад гроба на Светослав Миларова стои със светкавица в очите Велзевул. Сред гробната тишина раздава се неговото зловещо ха-ха-хааа!… Няколко кукумявки акомпанират сатанското злорадство. В Зелзевул очертава със своя жезъл един елипсис над празното място до гроба на Светослав Миларов, вглежда се в огненото сияние на този елипсис и покрътва страшната околност с демонско ха-ха-хаа! Очите му стрелят светкавици, зъбите му чаткат и пущат искри.) Всемогущий Сатана! Ето, тука! Тука, великий Сатана, тука да го наместя! Ето и земята се е пукнала, тя е зинала, тя го иска, тя го жажде! Ето тука, виждаш този огнен елипсис! Тука ще разкопаят, ще го натъпча вътре, ще го затъпча с гнила земя и … ха-ха-хаа! Ще свикам всички кукумявки и бухали да пеят, ще събера всички самодиви да играят, да играят, да и-гра-ят… ха-ха-хаа! Да затъпчат тази гнила земя, на камък да я обърнат! На камък! Да притиснат, да смажат, да смажат туй тяло… О-о! Единият спомен за него прави да кипва цялата моя демонска натура, като че ли всички бесове на ада изълват моите гърди и се силят всички купом да се изригнат през устата ми… Аз ще го видя, аз трябва да го видя под тая земя, до тоя гроб или… или, великий Сатана, ще се покърти моята безпределна вяра в твоето могущество!… А-ах! Онзи, онзи, от когото трепнаха три милиона раби, тук излезе слаб! Слаз излезе тука!… Аз му внушавах, аз му шепнех непрестанно наяве и насън: затрий го, за-трий го! И той беше се поддал; аз бях почнал да си трия ръцете отстрана… но тай излезе слаб!… Ето ги, тези четири гроба той има кураж да изрови, но за петия… Петия! Статана-а-а! Пети-я! Защо не му внуши за него кураж? Там е всичкото! В него е пречката за нашето победно тържество!… У-у! Тръпки ме побиват! Космите на глават ми, космите на брадата ми на бодли се превръщат, Сатана!… Защо направи така, Учителю мзой, Водителю мой, защо направи така! Защо лиши тези милиони червеи от тази сладка храна, неговото тяло? Защо, защо, Демоне мой? Ето вече нашите подли раби почнаха да се събуждат от летаргията, която ний им навяхме! Те почнаха да си спомнят за него. Той се изплъзва из моите нокте!… Сатана! Внемли и услиш молитву мою! Чуеш ли, Статана! Той се изплъзва из моите нокте!… От 1881 година, цели 13 години, 13! Аз, твой покорен раб, непрестанно денем-нощем, престорен ту на ангел, ту на раб, възприемах и прилагах твоите, Демоне мой, планове!… Внушавах вражди между нашите врагове, разделях, разбивах… Потоци кърви се проляха! Аз стоях настрана и внушавах, хипнотизирах ги със силата, дарена мен от тебе, всесилний Сатана, и им внушавах… Но той остана! Той е жив още, тамо, в Черната… а-ах… Малко! Много малко! Великий Сатана! Вземи Петка Каравелова от Черната джамия, натъпчи го в черната земя! Ето тука, при този гроб, в този огнен кръг!… И тогава… И тогава ще се покачим с тебе на моста в Будапеща, ще се прегърнем, ще разперим кърваво-огнени крила и сатанински радостна гръмотевица ще възвесели нашата братска маджарска земя! И ще грабна саблята на Абдул Керим паша, ще зафуча с нея из въздуха… Eljen!… Eljen!… Eljen!… Ха-ха-ха-хаа! (Велзевул изчезва от Орландовските гробища и стремглав лети към бесните вълни на Понтос Евкинос. Хвърля се всред вълните, морето закипява и неговият страшен шум акомпанира адския смях на Велзевула.) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
| И като ще си говорим за държавници - още https://chitanka.info/text/3731-i-sega-bijat-brate-moj |
| Ндаааа! Корупцията е стара и неизкореняема! Гаче ли не съществува думичката „мафия„ за тези дела. Но с Електронното правителство, тази „корупция„ ще изчезне. Непременно ще изчезне, щото ще бъде узаконена от уважаемата Мафия. |
| "За Стоилов външната политика на българската държава не трябва да служи за "различително знаме" на политическите партии в Княжеството и те трябва да прекратят да се делят на русофили и русофоби, тъй като подобно деление е противно на интересите на нацията", описва възгледите му проф. Радослав Попов, цитиран в изследването." |
пишман комитата Стефан Стамболов Пишман комита в сравнение с Петко Каравелов, който изобщо не е бил комита. По време на Априлското въстание е бил на 22 г., главен апостол и с главата в торбата, а Петко Каравелов на 30 и няколко и мирен поданик. Като ще си пишем лежерно. |
Виж Радев "Строители..." Виждала съм го.  Брат му по това време спори с Ботев и Стамболов, че не е време за революция, а има нужда от още малко еволюция, те го обвиняват че се е оеснафил и кротнал и пишат заедно стихчета за него и жена му "И аз ще си купя файтон с два бели хата, да се разхожда из Букурещ в него мойта Ната..." |
| Не си е поплювала публицистиката под игото, а банши? Да се чудиш от де се навъдиха кастратите в свибодна България? |
| Знам, че не е политкоректно, но дръзвам да спомена баща си, неспоменат от автора на статията - Иван Башев, министър на външните работи 1962 – 1971. Приятели на Запад му бяха личности като Алдо Моро, Кув дьо Мурвил, У Тан, Дийн Ръск /sic!/... Струва ми, че дейността му може да бъде наречена успешна - особено в Гърция и Турция. Не, не, няма нужда да пренаписвате статията. Толкова се знае днес за държавниците комунисти, толкова се бае, ако изобщо! Премълчаването на истината е неволно, тя просто не се знае. Вече 30 години мълчание за дяла на комунистите в държавните дела в най-рискови моменти - като карибската криза и чехословашката. Тук добавям, че Иван Башев е предлагал Дубчек за български орден заради икономическата му политика. (Записано в досието му.) Много млада бях, не знаех, че го е сторил, нито какво е имал пред вид. Нещо като по-късното развитие на Китай, може би. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Дорис |
| Толкова ли е страшна думата комунист?! Нямаше нито вила, нито жилище, живеехме под наем, майка ми го купи от жива собственичка след смъртта на баща ми... Беше ерудит, при дълги полети над океана търсел събеседници, чели Хофман, Толстой, Томас Ман, Хенри Джеймс... С бай Тошо такива разговори били невъзможни, но пък не му и пречели. Интересувал се. Заканвал се да прочете обсъжданата книга. Например "Йосиф и неговите братя". Почиташе интелектуалците правешкият управник! А Иван Башев разбираше и от живопис. Повечето от творбите в квадрат 5 ли беше българският Лувър... са купени по списък от него и поверен, заедно с парите, на Богомил Райнов. Участваше и в театралния живот. Когато бургаският театър бе набеден за дисидентски или декадентски, не помня думата, сложи вето на разтурянето на творческия колектив - Методи Андонов, Юлия Огнянова, Вили Цанков - актьорите съм забравила. Обичаха го. Да обичаш зам.министъра на културата - представяте ли си нещо такова в днешно време? Както и министърът да слуша заместника си? Един от тези министри на културата беше Вълко Червенков. Но не зная да е правил поразии.Изчакваше позицията на баща ми. Та така. И, да - беше комунист. Ако имаше повече такива комунисти... Но ще подхвърля няколко светли имена. Венелин Коцев, Лъчезар Аврамов, Георги Павлов, Мария Захариева-Бойка... Ужасно е, че на младини не се интересувах от възрастните! Като си помисля, че можеше и Сталин да игнорирам?!?!? Не, това никога. Нее, това не.  Да добавя: баща ми пръв внесе в България няколко епохални творби:"Повест за живота" от Константин Паустовски, "Хора, години, живот" от Иля Еренбург, "Майсторът и Маргарита" на Булгаков още в журналния вариант. За "Гулага" се изказваше сухо, като за някаква счетоводна ведомост. Той ценеше художествените произведения. Варлам Шаламов се обозначи вече след нелепата смърт на баща ми. А Шаламов е автор от класата на Хофман и Кафка. Вече бях изчела целия Тургенев с пиесите, също и "Война и мир" и Анна Каренина", "Мъртви души" и "Ревизор и "Женитба"... Но от Паустовски и Еренбург прозрях огромното значение на руската култура за цяла Европа и за света. На терен! В действие! Героите още бяха живи и истински! Поети, художници, балетисти, режисьори и актьори... Ролята на руските жени също е колосална, помислете само за Гала на Дали, а такива като нея са много... Без Руската култура и женственост европейската би била като гъска, оскубана за възглавница! Мъжеството на Русия бе видно през войната и е несравняемо. Имах късмет с такъв баща. И България имаше късмет с такъв министър... известно време. Питайте бащите и майкитеси. Някои положително са го виждали да крачи по "Руски", на който започва денят, да крачи пеш, без охрана, към министерството, отговарящ на всички поздрави... И си представете мадам Захариева, зачетена в "Носорози" на Йожен Йонеско в оригинал. Май нищо не се получава освен някаква шарена басма. Баща ми обожаваше планините и морето. Най-.близката планина, която сутрин виждам при хубаво време досами прозорец;а си му изаде главата. А толкова добре я познаваше... в морето няколко пъти изчезваше и майка ми алармираше спасителите да го търсят далеч отвъд шамандурите. В града също имаше любими местица: зала "България" с гости Гилелс и Рихтер; Сатиричният театър с пиесите на Гогол и Радичков - той помогна на режисьора Стефан Сърчаджиев за помещение и сглобяване на колектив, изкрънка финанси не знам как... Сатирата стана бижу! За сега нямам впечатления и не искам да имам. Народният театър с гостуващите руски трупи, операта с конкурса за млади оперни веци и нашите гласове тогава..., музикалния театър, циркът, /запозна ме с престарелия Лазар Добрич/ - всичко това беше под негово разпореждане. Обичаше всички изкуства. От художниците беше най-близък с Дечко Узунов, Гришата Квачев и Сами Биджерано. От писателите - с Богомил Райнов и Павел Вежинов. Почти всяка събота у нас се събираше каре за бридж, понякога две - от съученици и състуденти. Беше обиколил света без континентална Африка, само каботажно, тъй да се каже. Пътувала съм с него само в СССР за една почивка, която той превърна в пътешествие: Москва - Тула - Ясна Поляна - Москва - Иркутск - Иркутск- Братскотбелязанато представя Байкал. Иркутск - Тбилиси - В Гори не се отбихме, не бе политически коректно. После Тбилиси - Ташкент, Ташкент-Самарканд... Изтокът го влечеше, беше ходил в Ирак, Сирия, Индия, Япония... Отношенията му с бай Тошо бяха взаимно уважителни, доколкото зная от майка ми. Той почти не говореше за работата си, вече в МВнР. Беше му жал, че напуска културата, с която бе тъй близък... Предполагам, че бай Тошо го е подбрал не само за това, че знаеше немски, чешки, френски, руски, начващ английски, а именно за културата. Която днес липсва убийствено! Може би затова няма успешни държавници? | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Дорис |
