:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 350
Страници 18,309
За един ден 1,302,066

Еталонът за успешен български държавник остава в края на XIX век

Съвременните български политици се отличават с липса на честност и почтеност, сочат резултатите от анкета за най-успешните родни премиери
Класацията очаквано оглавява Стефан Стамболов.
Първото поколение министър-председатели на България, управлявали страната в края на XIX век, съчетават в най-значителна степен качествата, необходими за големите държавници. А политиците, водили страната от началото на демократичните промени насам, по-скоро се движат от средата към дъното на класацията, особено по отношение на почтеността. Такъв общ извод може да се направи от изследването "Най-успешните български министър-председатели (1879-2009)", извършено под ръководството на политолога проф. Георги Янков. Проучването се основава на анкета, проведена сред 56 български учени, които имат познания по политическа история и държавно управление на България след 1879 г.

Като образец са използвани аналогични изследвания в други държави - например на изследователския институт на "Сиена колидж" за американските президенти. Включени са 31 премиери, които са управлявали приблизително година и повечe. Всеки бива оценяван по скала от 1 (най-ниска оценка) до 5 (най-висока оценка) по 20 различни критерия, свързани с лични качества, способности и постижения в държавното управление. Сред онези, управлявали за по-кратки срокове и по тази причина неприсъстващи в класацията, са Тодор Бурмов, митрополит Климент и Димитър Петков. Изследването обхваща периода до 2009 г., "за да се ограничат възможни конюнктурни преценки".



Класацията очаквано оглавява Стефан Стамболов



(с цялостна оценка 4.45), оставащ като пример за "българофил", отстояващ българските държавни интереси на международната арена и повел страната към модернизация. "Стамболов е олицетворение на "силна личност" и задейства традиционния интерес на историците към "големите личности" в историята и още по-силния интерес на лаическата публика към тях. При това той не се свързва с една партия, а стои "над партиите" (доколкото изобщо ги допуска). По такъв начин е издигнат до прототипен статут на държавник", смята историкът Румен Даскалов, цитиран в изследването. Жестокостта на Стамболов при разправата му с неговите политически опоненти, както и диктаторските му похвати обаче го сриват в класацията по индикатора "Честност, почтеност" (22-ро място с оценка 2.89), както и по "Способност да прави компромиси" (също 22-ро място с оценка 2.68). По обобщението на проф. Елена Стателова Стамболов е "един голям държавник, управлявал с желязна ръка в смутно време, с външнополитически заслуги и много негативни прояви във вътрешнополитическия живот, които ще оставят неизличими следи върху по-нататъшното развитие на българската демокрация".

Второто място заема Петко Каравелов (с цялостна оценка 4.21), смятан от учените за обединител и умерен деец, един от създателите на Търновската конституция и "ветеран на българския парламентаризъм", радетел за законността и почтеността в политическия живот. Каравелов е



"фанатично враждебен" към всяка намеса на чужденци във вътрешните дела на България,



отстоява суверенитета на младата българска държава и се обявява за равноправно сътрудничество с Русия и другите страни. Симеон Радев казва за Каравелов, че "имаше у него друго едно качество, което го правеше изключителна фигура в новата българска история: той съчетаваше като никой друг българин от неговото време европейската мисъл и духа на Възраждането".

Най-близко до европейските стандарти за политик и държавник се смята Константин Стоилов (с цялостна оценка 4.14). "Безупречно облечен и винаги елегантен, с хладен поглед, но винаги вежлив и учтив" - така описват личността му историците. Макар и критик на Търновската конституция заради прекалено демократичния й характер, Стоилов работи за стриктното спазване на основния закон. В икономически план насърчава младата българска индустрия и модернизацията на селското стопанство. Може би най-значимият му успех е помиряването на България и Русия след Стамболовото управление. "За Стоилов външната политика на българската държава не трябва да служи за "различително знаме" на политическите партии в Княжеството и те трябва да прекратят да се делят на русофили и русофоби, тъй като подобно деление е противно на интересите на нацията", описва възгледите му проф. Радослав Попов, цитиран в изследването.

Сред министър-председателите от епохата на народната република се откроява името на Тодор Живков, оглавявал реално страната от 1956 до 1989 г. Индикаторът за цялостно мнение му дава оценка 3.64, което го поставя на 6-о място. В личен план на Живков се признават "богат практически опит; голяма динамика и енергия; бърза реакция и комбинативност; изключително работоспособен и делови; предразполагащо поведение и дарба за общуване с хората; въздържан начин на живот и не ламти за пари и имоти". Като политически качества - "политик по природа, овладял до съвършенство тайните на борбата за власт и изкуството на макиавелизма; не търпи съперници и ярки фигури до себе си; периодически отстранява всеки в най-високия етаж на властта, който придобие собствен авторитет или се проявява самостоятелно, но без репресии, а с възнаграждаване... търпи критични мнения и оплаквания, но само "отдолу" (от обикновените хора)". Негативните оценки го представят като "хитрец... демагогия и популистки прийоми, разминаване между думи и дела... коварство и безпощадност, когато смята, че някой застрашава личната му власт".

Сред българските премиери в най-новата ни история най-висока обща оценка получава Иван Костов (3.26 и 10-о място), следван от Симеон Сакскобургготски (3.18 и 14-о място) и Сергей Станишев (3.04 и 15-о място).



Най-долу е Филип Димитров - 28-и от общо 31 министър-председатели



(с оценка 2.39). По-интересна картина дават специфичните индикатори. Любен Беров заема 5-о място по "Бекграунд (семейство, образование, опит)". Филип Димитров и Жан Виденов остават съответно предпоследен и последен по "Управление на българската икономика". В последната десетка по "Комуникативни умения" са Беров, Костов, Сакскобургготски, Димитров и Виденов. Бившият български монарх обаче заема 3-то място по "Способност да прави компромиси" след Андрей Ляпчев и Александър Малинов. А Виденов е втори по "Честност, почтеност" след Каравелов. По същия индикатор Андрей Луканов, Сакскобургготски и Костов заемат съответно 27-о, 28-о и 29-о място. Най-високо сред премиерите на прехода е оценен по "Постижения във вътрешната политика" Сергей Станишев, който получава 12-о място, а във външната политика - Костов с 9-о място. Сакскобургготски е 5-и по важния показател "Социален интегратор (обединител)".

Акад. Георги Марков обобщава, че водещите фигури в класацията не представляват никаква изненада: "Издигнатият в своеобразен култ на преклонението Стефан Стамболов; безукорният и безкористен до удивление Петко Каравелов; бляскавият с европейската си политическа култура Константин Стоилов; заклетият демократ по дух Александър Малинов; гъвкавият майстор на компромисите Андрей Ляпчев".

Тодор Живков се врязва в класацията на "буржоазните политици" не само поради рекордно дългото си управление, но и поради пряката връзка с преживяната от анкетираните учени история, смята акад. Марков. А и за епохата на Студената война водачът на БКП е бил считан за "по-малкото зло" с неговата "политика на моркова и тоягата". По-странни със своята несъвместимост са историческите фигури, които си правят компания в последната четворка на класацията - "катастрофаджията" Васил Радославов; останалият в историята с предизвикания самоубийствен вот на доверие Филип Димитров; Гриша Филипов, "по-известен с руския си акцент, отколкото с някакви меродавни решения"; и Антон Югов, върху когото "очевидно тежат неговите грехове като министър на вътрешните работи през годините на "червения терор" след 9 септември 1944 г.".

"Всяко класиране на исторически личности носи риск от субективизъм, но при тази анкета, общо взето, те са поставени на "полагаемите им се" по заслугите места. Положително е, че е почти невъзможно да бъдат оспорени първенците, както и подредбата на последните", заключава акад. Георги Марков.

 Иван Костов влиза в топ 10 на българските премиери.
 Петко Каравелов - обединител и умерен деец, останал на 2-о място
23
3301
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
23
 Видими 
12 Юни 2018 20:04
Изследването обхваща периода до 2009 г., "за да се ограничат възможни конюнктурни преценки".


Баце е минал метър.
Може би защото е извън конкуренцията.
Направо в музея да го слагат...
http://www.drago.info/index.php/2017/10/25/nagletsi-treto-deistvie/
12 Юни 2018 21:37
И що Цигойнерът до Петко Каравелов ?!?!
Ми срамота бре !
13 Юни 2018 00:49
Преди няколко седмици в предаването „Документите“ на А. Тодоров имаше епизод за корупцията преди 9.9.1944 г. И се оказа, че всъщност почти няма управляващ, който в една или друга степен да не е „намазал“ филията. (Това не значи, че не са били големи държавници - напротив, то и за да прилагаш добри корупционни схеми се иска да си доста кадърен.) Има много случаи на влезли в парламента и кабинета с празни джобове и излезли след няколко години управление с пълни.... Мисля, че точно С. Стамболов е бил такъв, и когато го питали откъде парите - казал : спечелих ги на покер...

Това просто ни е остатък от вековете в османската империя явно. Пък като гледам и италианците и гърците може и от по-преди това, от византийската/римската още да има корени....
А пък ако прочетете тук, ще видите, че и по времето на соца/комунизма е имало не малка корупция, може би просто по -малко се е говорело или пишело : http://kiselec1.blogspot.com/2018/04/4-1985.html
(Това е конкретно доклад на Т. Живков, но ви препоръчвам да прочетете и другите части до девета)
13 Юни 2018 03:01
Съвременните български политици... Когато говорим за съвременни политици, определението "български" трябва да се поставя в кавички!

Впрочем, кой сложи Мавъра в топ 10? АзБ предполагам? Защото едва ли е имало допитване до българските граждани.
13 Юни 2018 08:18
1897-17-то Правителстео
http://www.lostbulgaria.com/?p=4982
2017
https://www.dnevnik.bg/politika/2017/05/04/2964674_kabinetut_borisov_3_poe_upravlenieto_hronologiia/
Коментарите са излишни.
13 Юни 2018 08:33
Баси държавата щом пишман комитата Стефан Стамболов са го турили начело на класацията. Единственото му успешно е, че е първият български политик облагодетелствал се от държавната баница и родоначалник на този национален спорт. Баси и историците, естествено.
13 Юни 2018 10:08
например на изследователския институт на "Сиена колидж" за американските президенти

Явно се виждат от къде са парите. А и избива един доста неприятен комплекс за малоценност - все пак да се сравняват нашите минпреди с американските президенти си е направо кощунство.
13 Юни 2018 10:12
Жестокостта на Стамболов при разправата му с неговите политически опоненти, както и диктаторските му похвати обаче го сриват в класацията по индикатора "Честност, почтеност" (22-ро място с оценка 2.89), както и по "Способност да прави компромиси" (също 22-ро място с оценка 2.68). По обобщението на проф. Елена Стателова Стамболов е "един голям държавник, управлявал с желязна ръка в смутно време, с външнополитически заслуги и много негативни прояви във вътрешнополитическия живот, които ще оставят неизличими следи върху по-нататъшното развитие на българската демокрация".

А някои казват, че сме далеч от руските разбирания за добър държавник - колкото повече незачитане на другите, колкото повече "яка гьостерица" на всички противници, толкова повече е харесван.

Класацията очаквано оглавява Стефан Стамболов

Ами прави му се добър PR, защото неговото отношение към корупцията от страна на родата му е най-любимото нещо за политиците ни от демократичния период. Всички искат да са като Стамболов - и като властови ресурс, и като възможност да си напълнят безнаказано джоба, и като .. като всичко.
13 Юни 2018 13:18
Тоз еталон е хубаво нещо, но ако трябва да се гледат постиженията, тези на Живков надминават тези на всички други министър председатели взети заедно.
13 Юни 2018 13:30
Стамболов ли???!!! Хъммм:
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4902&Level=3
https://www.slovo.bg/old/vazov/p_svyat/temenger.htm
https://chitanka.info/text/36610-osvidetelstvuvanie-zybite-na-poseshtajushtite

Но най-вече това:

МОЛИТВАТА НА ВЕЛЗЕВУЛА

Господине редакторе,

Вий вероятно не сте забелязали, че от другата страна на хартията, която намерих на тротоара до онова дипломатическо агентство, беше написана и „Молитвата на Велзевула“. Моля, напечатайте и нея вместо подлистник.

София, 5 октомври 1894 г.

Алеко Константинов

(Тъмна нощ. На Орландовските гробища зад гроба на Светослав Миларова стои със светкавица в очите Велзевул. Сред гробната тишина раздава се неговото зловещо ха-ха-хааа!… Няколко кукумявки акомпанират сатанското злорадство. В Зелзевул очертава със своя жезъл един елипсис над празното място до гроба на Светослав Миларов, вглежда се в огненото сияние на този елипсис и покрътва страшната околност с демонско ха-ха-хаа! Очите му стрелят светкавици, зъбите му чаткат и пущат искри.)

Всемогущий Сатана! Ето, тука! Тука, великий Сатана, тука да го наместя! Ето и земята се е пукнала, тя е зинала, тя го иска, тя го жажде! Ето тука, виждаш този огнен елипсис! Тука ще разкопаят, ще го натъпча вътре, ще го затъпча с гнила земя и … ха-ха-хаа! Ще свикам всички кукумявки и бухали да пеят, ще събера всички самодиви да играят, да играят, да и-гра-ят… ха-ха-хаа! Да затъпчат тази гнила земя, на камък да я обърнат! На камък! Да притиснат, да смажат, да смажат туй тяло… О-о! Единият спомен за него прави да кипва цялата моя демонска натура, като че ли всички бесове на ада изълват моите гърди и се силят всички купом да се изригнат през устата ми… Аз ще го видя, аз трябва да го видя под тая земя, до тоя гроб или… или, великий Сатана, ще се покърти моята безпределна вяра в твоето могущество!… А-ах! Онзи, онзи, от когото трепнаха три милиона раби, тук излезе слаб! Слаз излезе тука!… Аз му внушавах, аз му шепнех непрестанно наяве и насън: затрий го, за-трий го! И той беше се поддал; аз бях почнал да си трия ръцете отстрана… но тай излезе слаб!… Ето ги, тези четири гроба той има кураж да изрови, но за петия… Петия! Статана-а-а! Пети-я! Защо не му внуши за него кураж? Там е всичкото! В него е пречката за нашето победно тържество!… У-у! Тръпки ме побиват! Космите на глават ми, космите на брадата ми на бодли се превръщат, Сатана!… Защо направи така, Учителю мзой, Водителю мой, защо направи така! Защо лиши тези милиони червеи от тази сладка храна, неговото тяло? Защо, защо, Демоне мой?

Ето вече нашите подли раби почнаха да се събуждат от летаргията, която ний им навяхме! Те почнаха да си спомнят за него. Той се изплъзва из моите нокте!… Сатана! Внемли и услиш молитву мою! Чуеш ли, Статана! Той се изплъзва из моите нокте!… От 1881 година, цели 13 години, 13! Аз, твой покорен раб, непрестанно денем-нощем, престорен ту на ангел, ту на раб, възприемах и прилагах твоите, Демоне мой, планове!… Внушавах вражди между нашите врагове, разделях, разбивах… Потоци кърви се проляха! Аз стоях настрана и внушавах, хипнотизирах ги със силата, дарена мен от тебе, всесилний Сатана, и им внушавах… Но той остана! Той е жив още, тамо, в Черната… а-ах… Малко! Много малко! Великий Сатана! Вземи Петка Каравелова от Черната джамия, натъпчи го в черната земя! Ето тука, при този гроб, в този огнен кръг!… И тогава… И тогава ще се покачим с тебе на моста в Будапеща, ще се прегърнем, ще разперим кърваво-огнени крила и сатанински радостна гръмотевица ще възвесели нашата братска маджарска земя! И ще грабна саблята на Абдул Керим паша, ще зафуча с нея из въздуха… Eljen!… Eljen!… Eljen!… Ха-ха-ха-хаа!

(Велзевул изчезва от Орландовските гробища и стремглав лети към бесните вълни на Понтос Евкинос. Хвърля се всред вълните, морето закипява и неговият страшен шум акомпанира адския смях на Велзевула.)
13 Юни 2018 13:32
И като ще си говорим за държавници - още
https://chitanka.info/text/3731-i-sega-bijat-brate-moj
13 Юни 2018 13:58
Ндаааа!
Корупцията е стара и неизкореняема!
Гаче ли не съществува думичката „мафия„ за тези дела.
Но с Електронното правителство, тази „корупция„ ще изчезне.
Непременно ще изчезне, щото ще бъде узаконена от уважаемата Мафия.
13 Юни 2018 14:22
"За Стоилов външната политика на българската държава не трябва да служи за "различително знаме" на политическите партии в Княжеството и те трябва да прекратят да се делят на русофили и русофоби, тъй като подобно деление е противно на интересите на нацията", описва възгледите му проф. Радослав Попов, цитиран
в изследването."
13 Юни 2018 21:08
пишман комитата Стефан Стамболов

Пишман комита в сравнение с Петко Каравелов, който изобщо не е бил комита. По време на Априлското въстание е бил на 22 г., главен апостол и с главата в торбата, а Петко Каравелов на 30 и няколко и мирен поданик. Като ще си пишем лежерно.
13 Юни 2018 21:12
Брат му Любен е шеф на БРЦК, а той по това време е нихилист в Русия. Виж Радев "Строители..."
13 Юни 2018 21:27
Виж Радев "Строители..."

Виждала съм го. Брат му по това време спори с Ботев и Стамболов, че не е време за революция, а има нужда от още малко еволюция, те го обвиняват че се е оеснафил и кротнал и пишат заедно стихчета за него и жена му "И аз ще си купя файтон с два бели хата, да се разхожда из Букурещ в него мойта Ната..."
13 Юни 2018 21:31
Не си е поплювала публицистиката под игото, а банши? Да се чудиш от де се навъдиха кастратите в свибодна България?
14 Юни 2018 09:27
Знам, че не е политкоректно, но дръзвам да спомена баща си, неспоменат от автора на статията - Иван Башев, министър на външните работи 1962 – 1971. Приятели на Запад му бяха личности като Алдо Моро, Кув дьо Мурвил, У Тан, Дийн Ръск /sic!/... Струва ми, че дейността му може да бъде наречена успешна - особено в Гърция и Турция.

Не, не, няма нужда да пренаписвате статията. Толкова се знае днес за държавниците комунисти, толкова се бае, ако изобщо! Премълчаването на истината е неволно, тя просто не се знае. Вече 30 години мълчание за дяла на комунистите в държавните дела в най-рискови моменти - като карибската криза и чехословашката. Тук добавям, че Иван Башев е предлагал Дубчек за български орден заради икономическата му политика. (Записано в досието му.) Много млада бях, не знаех, че го е сторил, нито какво е имал пред вид. Нещо като по-късното развитие на Китай, може би.
14 Юни 2018 11:46
Толкова ли е страшна думата комунист?! Нямаше нито вила, нито жилище, живеехме под наем, майка ми го купи от жива собственичка след смъртта на баща ми... Беше ерудит, при дълги полети над океана търсел събеседници, чели Хофман, Толстой, Томас Ман, Хенри Джеймс... С бай Тошо такива разговори били невъзможни, но пък не му и пречели. Интересувал се. Заканвал се да прочете обсъжданата книга. Например "Йосиф и неговите братя". Почиташе интелектуалците правешкият управник!

А Иван Башев разбираше и от живопис. Повечето от творбите в квадрат 5 ли беше българският Лувър... са купени по списък от него и поверен, заедно с парите, на Богомил Райнов. Участваше и в театралния живот. Когато бургаският театър бе набеден за дисидентски или декадентски, не помня думата, сложи вето на разтурянето на творческия колектив - Методи Андонов, Юлия Огнянова, Вили Цанков - актьорите съм забравила. Обичаха го. Да обичаш зам.министъра на културата - представяте ли си нещо такова в днешно време? Както и министърът да слуша заместника си? Един от тези министри на културата беше Вълко Червенков. Но не зная да е правил поразии.Изчакваше позицията на баща ми.

Та така. И, да - беше комунист. Ако имаше повече такива комунисти... Но ще подхвърля няколко светли имена. Венелин Коцев, Лъчезар Аврамов, Георги Павлов, Мария Захариева-Бойка... Ужасно е, че на младини не се интересувах от възрастните!

Като си помисля, че можеше и Сталин да игнорирам?!?!?

Не, това никога.

Нее, това не.

Да добавя: баща ми пръв внесе в България няколко епохални творби:"Повест за живота" от Константин Паустовски, "Хора, години, живот" от Иля Еренбург, "Майсторът и Маргарита" на Булгаков още в журналния вариант. За "Гулага" се изказваше сухо, като за някаква счетоводна ведомост. Той ценеше художествените произведения. Варлам Шаламов се обозначи вече след нелепата смърт на баща ми. А Шаламов е автор от класата на Хофман и Кафка. Вече бях изчела целия Тургенев с пиесите, също и "Война и мир" и Анна Каренина", "Мъртви души" и "Ревизор и "Женитба"... Но от Паустовски и Еренбург прозрях огромното значение на руската култура за цяла Европа и за света. На терен! В действие! Героите още бяха живи и истински! Поети, художници, балетисти, режисьори и актьори... Ролята на руските жени също е колосална, помислете само за Гала на Дали, а такива като нея са много... Без Руската култура и женственост европейската би била като гъска, оскубана за възглавница! Мъжеството на Русия бе видно през войната и е несравняемо.

Имах късмет с такъв баща. И България имаше късмет с такъв министър... известно време. Питайте бащите и майкитеси. Някои положително са го виждали да крачи по "Руски", на който започва денят, да крачи пеш, без охрана, към министерството, отговарящ на всички поздрави... И си представете мадам Захариева, зачетена в "Носорози" на Йожен Йонеско в оригинал. Май нищо не се получава освен някаква шарена басма.
Баща ми обожаваше планините и морето. Най-.близката планина, която сутрин виждам при хубаво време досами прозорец;а си му изаде главата. А толкова добре я познаваше... в морето няколко пъти изчезваше и майка ми алармираше спасителите да го търсят далеч отвъд шамандурите. В града също имаше любими местица: зала "България" с гости Гилелс и Рихтер; Сатиричният театър с пиесите на Гогол и Радичков - той помогна на режисьора Стефан Сърчаджиев за помещение и сглобяване на колектив, изкрънка финанси не знам как... Сатирата стана бижу! За сега нямам впечатления и не искам да имам. Народният театър с гостуващите руски трупи, операта с конкурса за млади оперни веци и нашите гласове тогава..., музикалния театър, циркът, /запозна ме с престарелия Лазар Добрич/ - всичко това беше под негово разпореждане. Обичаше всички изкуства. От художниците беше най-близък с Дечко Узунов, Гришата Квачев и Сами Биджерано. От писателите - с Богомил Райнов и Павел Вежинов. Почти всяка събота у нас се събираше каре за бридж, понякога две - от съученици и състуденти.

Беше обиколил света без континентална Африка, само каботажно, тъй да се каже. Пътувала съм с него само в СССР за една почивка, която той превърна в пътешествие: Москва - Тула - Ясна Поляна - Москва - Иркутск - Иркутск- Братскотбелязанато представя Байкал. Иркутск - Тбилиси - В Гори не се отбихме, не бе политически коректно. После Тбилиси - Ташкент, Ташкент-Самарканд... Изтокът го влечеше, беше ходил в Ирак, Сирия, Индия, Япония...

Отношенията му с бай Тошо бяха взаимно уважителни, доколкото зная от майка ми. Той почти не говореше за работата си, вече в МВнР. Беше му жал, че напуска културата, с която бе тъй близък... Предполагам, че бай Тошо го е подбрал не само за това, че знаеше немски, чешки, френски, руски, начващ английски, а именно за културата.

Която днес липсва убийствено! Може би затова няма успешни държавници?

15 Юни 2018 09:00
.
15 Юни 2018 09:03
Стамболов е обикновен НЕКАДЪРНИК и СТРАХЛИВЕЦ.....у Търновско въстанието не избухва,
а великия Стамболов бяга от страх чак у Влашко........баси държавата дето баш управника е този.....
15 Юни 2018 14:19
Уважаема Дорис!

Вярвам на това, което сте написали с едно изключение. Не сте права относно г-жа Екатерина Захариева. "Носорози" е едно от любимите й четива. То не е пиеса, а авторът му не е Йонеско. Става въпрос за Директива на Съвета на ЕС 98/58/EC1 относно защитата на Носорозите. Авторът е друг абсурдист - Жан-Клод Юнкер. Книгата е от 84 страници, богато илюстрирани от Вежди Рашидов. На блестящ френски език в нея се разказва за анатомията, особеностите, нравите, етнографията и фолклора на симпатичното семейство нечифтокопитни Rhinocerotidae. В книгата увлекателно се дефинират пет принципа, върху които става интегрирането на носорозите в обединена Европа. Ще ги спомена, поради изключителната им важност и художествено значение:

1. Свобода от глад и жажда с лесен достъп до котлова храна, напитки и диета за поддържане на пълно здраве и сила;

2. Свобода от дискомфорт чрез осигуряване на подходящи жилища, с близка и удобна зона за почивка. Възможност за безплатен транспорт и билети за културни забавления;

3. Свобода от болка, нараняване и заболяване чрез превенция или бързо диагностициране и лечение. Безплатна клинична пътека за преодоляване на вроденото им късогледство, включително осигурено снабдяване с очила - диоптрични и слънчеви;

4. Свобода да изразяват естественото си поведение като се предоставя достатъчно пространство, неограничен достъп да всички европейски институции, възможност да участват в държавното управление. Свободен прием в училищата и академиите по изкуства;

5. Свобода от страх и дистрес при изразяване на сексуалната си ориентация, право на създаване на семейства с представители от други животински видове - магарета, коне, еврогорили и т.н.;

Твърди се, че г-жа Захариева в ролята си външен министър, е имала амурни приключения с доста евроносорози.
15 Юни 2018 14:28
Г-н Звън, ами г-жа Захариева е абсурд сама по себе си. И, казвате има вече и директиви по казуса. Надявам се "плешивата певица" да не е сред приоритетите. Имах чест. До скоро чуване и виждане в зелено.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД