Валкирии - ( в ед.ч. - др.-исл. valkyrja, "избираща мъртвите, убитите" ), в скандинавската митология са войнствени девици, подчинени на Один и участващи в разпределянето на победите и определящи кой да умре и кой не в битките. Падналите в бой храбри войници ги отвеждат във валхала и там им прислужват - поднасят им питие, следят за съдовете и чашите. В "Речите на Гримнир" някои от техните имена са разшифровани ( Хилд - "битка", Херфьотур - "пътя на войската", Хльок - "шума на битката", Труд - "сила", Христ - "потресаваща", Мист - "облачна" ), другите - Скегьолд, Скьогул, Гейр, Гейрахьод, Рандгрид, Радгрид, Регинлейв - не са разшифровани. Небесните валкирии заедно с нормите определят съдбата на всички хора при раждането и съставят категорията на низшите женски божества - дис.


В някои героични песни валкириите имат черти на жени-богаташки. Те фигурират в качеството на възлюблените герои Хелге и Велунда. Валкирията Сигрдриву се отъждествява с популярен сюжет от германския епос за нибелунгите - Брунхилда. Один я наказва (повече не може да участва в битки и трябва да се омъжи), защото не го е послушала и не е дала победа на Гунару (на който Один е обещал победа), а на Агнару.


В исландската "Сага за Няле" се е съхранила "Песента на валкириите" (или "Песента на Деруда" ), когато е била знаменитата битка при Клонтарфе (1014г.) между ирландските и скандинавските викинги, дванадесет валкирии - се разказва в сагата - са тъкали плат от човешки черва и са пеели зловеща песен.