Отиди на страница:
 Разказвачът на нови светове ги създава и сбъдва, в началото е словото  |
| "Книгата изгражда личността"...!?Хаиде бе Книгата, в България, промива мозъци! И на пишещите и на четящите. |
| "-Какво мислите за българската политика днес? Тя различава ли се от политиката в напредналите европейски държави, и ако да - в чия полза? - Нашата е все още твърде патриархална. За последните 120 години не е еволюирала особено, но пък това е един малък срок, който освен това е свързан и с много катаклизми - както исторически, така и социални. Все пак да не забравяме, че политиците не са паднали от небето. Това са същите хора, избрани от нас. А способността за избор би следвало да е нещо, което се развива, и фактът, че в момента нивото е такова, свидетелства за нивото на избора. Но и това е дълъг процес, макар да звучи песимистично. Дано с влизането ни в ЕС заедно с по-високите изисквания към стоките, да сложат и сертификат за качество на хората, които ни управляват." * Явно тук не му е силата на писателя. Политиците би трябвало да еволюират точно в условия на катаклизми - иначе се ояждат. Нашите никакви катаклизми не ги стряскат. Па и приказките за избора, па и какво ли бибило ако беше матриархална (явно една Етем и една Масларова не стигат, съкратен списък!?). Да бе като влезем в ЕС па като еволюират, мижи да те лажам... |
| Тоя пък къде сложил точката на името си, Алек, що ще рече Алекзандер, или Алеко, все на гръчко докарва, таквози ще е е и писането му, като четеш интервюто не ти требе да четеш друго от него...Нейсе мирмидонска работа... |
| Определено добра статия. Алек Попов е талантлив и ерудиран и за разлика от много други не риве, че не се е реализирал и за това му е виновен някой друг... Въпрос на възможности и талант! |
| А, и още нещо - за добрите книги винаги ще се намерят читатели независимо на какъв език език са написани... Та толкова за воплите, че никой не се интересувал от българската литература. |
| мудро писано ма кат стигнах края забравих началото ного мисъл чак се давим въпреки че лейката ми е куха |
| То качеството на хората е измислено отдавна, стига да има хора, които да упражняват подбора. ХОРА не се допускат, критериите ги ето: Качества на управляващия 1. стратегическо виждане и глобален подход към елементите на проблематиката 2. способност за адаптиране към промени и новаторство 3.етичност-безкомпромистност към изгодите 4. ефективност при вземането на решенията след обсъждане с колеги и съветници, осигуряване на изпълнението на взетите решения и оценка на резултатите 5 способност да се учи и да кара другите да учат 6.кураж да промени вижданията си успоредно с усложняването на проблематиката, при днешните реалности това се нарича политическо самоубийство 7. способност да информира народа за обща насоченост на политиката по начин който да ги накара да възприемат 8.способност да намира истинското място на стратегията и тактиката като способи а не като цели 9 желание да създава системи които ще му помогнат да се вслушва в нуждите на жителите техните опасения искания и предложения _____________________________________ Ройтерс: ОБЩЕСТВО НА ЗЛОТО царува в България |
| Параграфе, рЕторика е правилното изписване и произнасяне. Изписването с И се нарича итацизъм и тази корекция е направена, мисля от Еразъм Ротердамски. Итацизмът е наложено като произношение във Византия от старогръцката ета. |
| БРАТЯ СТРУГАЦКИ, БЛАГОДАРСКО за уточнението!  Защто аз имам в библиотеката ми книжка , написана от цял професор по тази дисциплина и книжката се нарича "РЕторика" !!! Но, пък, в Речника на чуждите думи в българския език" е написано: "риторика"= "рЕторика"- като обяснението е дадено , обаче, САМО за думата "рЕторика" !!! Редактирано от - paragraph39 на 13/05/2006 г/ 13:49:55 |
| А няма защо. Като студент се дразнех използването на гръцките Н(ета) и 0 (тета) произнесени като ита и тита за означения за формулите. Това произношение навлиза, както си забелязъл, и в гръцките думи в българския език и е равносилно на диалектна употреба на йонийската азбука. |
| С настоящия постинг обвинявам недоучените, полуграмотни изчадия които списват по страниците на Сега и претендират да са социолози, антрополози, културтрегери и пр. в масово убийство. В България в момента НЯМА "национализъм". Бъркат се проявите на колективната памет (има и такова жувотно)с "национализъм". Обсесията на българина по историята е колективен механизъм а не индивидуален. Един от професионалните теоретици на историята твърди, че историята за обществото е това, което е индивидуалната памет за индивида - и го твъди буквално. Индивид без знание за миналото си не развива селф (личност) и зобщо и си остава недоразвит, т.е. малоумен. Обещество без знание за миналото се разлага и не е в състояние да произведе личности. За да развие биологическия индивид "личност" изобщо, освен знание за себе си, има нужда и от знание за миналото на групата към която принадлежи и това е ДОКАЗАНО. Знанието за колективното минало е част от социално-психичните механизми на Хомо Сапиенсите за формиране на личност. Без знание за историята на племето селф-а си остава недоразвит и индивидуална "личност" изобщо не се появява - човека си остава парче месо, набор от биологични импулси. С настоящия постинг обвинявам дописниците на вестник сега и форумците "антинационалисти" че с атаката си срещу "национализма" извършват колективно самоубийство. Ще създадат поколение от дебили и социално недоразвити личности. Дебили в буквалния смисъл, не като метафора. Вярвайки, че громят "национал-фашистите" от Атака унищожават индивидуалните личности на милиони българчета - личности, които изобщо няма да възникнат без контейнерите на колективната памет. Със статиите и постингите си убивате милиони, включително и още неродените. Така и ще ви запомнят. ####### Същия теоретик на историята когото цитирах като бил в ирландия забелязал един графит на стена - "Помни 1693-та". Разпитал минувачите ирландци - помнели. Било датата на някакво клане, извършено от англичаните. На минувачите англичани, датата не им говорела нищо. Имали празнина в колективната памет. Направило му впечатление нещо което изглежда като колективна обсесия на народите жертви Поляци, Ирланди, Арменци, Евреи и т.н. по историята и че тази обсесия липсва у историческите "победители" Авторът пита защо виктимизираните народи, като поляците и ирландците, имат по-добра историческа памет (и обсесия към историята) от народите поробители и победители, и прави ли по-добрата историческа памет Ирландците "националисти"? Превръща ли непрекъснато репродуцирания колективен спомен за холокоста (никога няма да го забравят) евреите в националисти? Ми не, както и в случая с Българите, "обсесията" по историята на племето е социален рефлекс, с който групата се опитва да съхрани "нормалността" на индивидите си, нормалност, която е подложена на огромен натиск от потока на събитията. Вижте справката за кривата на психичноболните в България. "Национализма" е рефлекс, социален механизъм, технология на "селф"-а. Обвинявам недоучените, полуграмотни изчадия които списват по страниците на Сега и претендират да са социолози, антрополози, културтрегери и пр. в масово убйство. Убивате собствените си деца. Буквално. |
| Rednik , несъмнено си прав макар и малко краен. Голяма част от личната идентификация и особености се оформя от колективно несъзнавани форми на самоопределение. Архетипове , традиции , обичаи , предразсъдъци и внушения , формиращи нашите нагласи още докато ни повиват в пеленките и после когато ни възпитават и оформят в калъпите на очакваното, поощрявано и одобрявано социално поведение. Ефектите от сегашните промени вероятно биха били максимално забележими едва след две поколения. А за убийството на личности и дума не може да става , за тяхната недоразвитост да, но мисля, че за това има други компенсаторни механизми. Вероятно националните идеи ще бъдат подменени с групови идеи, като групите ще бъдат формирани по други признаци( например феновете на форума в Сега) и идентификацията с тях ще замества националните идеали. Имам предвид възможностите на световната мрежа. |
| Прекалената теоритезация в областта на литературата, особено на съвременната, я изсушава откъм дъхавостта й. Вкарва духа й в усмирителна риза. Дотук - както самото интервю, така и читателските коментари - ми напомнят тягостната скука от предметите исмат, диамат и подобните им дисциплини, които някога изучавах в университета... Бррррр... |
| Да мразиш каквотоидае не е много хубаво. . До Уважаемия Редник от ОЗ: Винаги чета с интерес написаното от Вас. Този път, като че ли сте залитнали малко. Означава ли това, което казвате, че в днешно време, в немските училища трябва да се изучава фашизъм. Означава ли това, че и до ден днешен еврейските жертви на фашизма, трябва да злоупотребяват с децата родени в Германия след войната, които Вече нямат Нищо, ама Нищо общо с тази История. Докога подобни надписи по стените ще се превръщат в "Стени На Плача", само и само днешните поколения да не израстнели "дебили" и "недоразвити". Нима Айнщайн е станал гений, защото е познавал историята си, а после е съжалявал, че не е знаел за бъдещето й. Нима днес върху "Фрауенкирхе" в Дрезден не блести кръста изкован от ковачът Смит, който е забравил историята на баща си!? НЕ Злоупотребявайте с Миналото, За да не стъпвате по мини в Бъдещето. Това е, уважемий Редник от ОЗ. С уваж.: P. (нито един от описаните по-горе от Вас) |
| Съгласен съм, че интервюто е банално и безинтересно. Не съм чел книжката "Мисия Лондон", с която авторът получи известност (поне във вестниците), но винаги съм се питал в какво качество е работил и как е бил назначен в посолството на РБ в Лондон г-н Попов? Предполагам е бил назначен по втория начин и не е бил особено квалифициран. Понеже човек обикновено вижда в нова и непозната среда главно това, което сам знае и може да разпознава. Това, което не знае и не разпознава, не вижда. |
| Не съм чела интервюто, защото макар и нелош писател, г-н Попов е скучен събеседник. Всъщност, искам само да кажа, че наред с широко известната "Мисия Лондон" на българския книжен пазар скромно стои и "За дипломатите и хората". Макар и втората да минава доста незабелязано, все пак предизвика сред по-наблюдателната част от читателската публика клюкарско-литературни дискусии кой от кого е преписвал или да си припомняме прецедента Бойл-Мариот. С цел разширяване на най-общата информираност и практикуване на упражнението "открий 9-те разлики" поствам началото на "Дипломатите" ЗА ДИПЛОМАТИТЕ И ХОРАТА I АЛИ БАБА И ДЕСЕТИМАТА ДИПЛОМАТИ Описаните лица и събития, които нямат нищо общо с действителността, се отнасят към времето, когато един високоиздигнал се политически мъж произнесъл следната историческа фраза: "Нужно ли е да си дипломат, за да си дипломат?" Уникалният характер на този знаменателен въпрос се състоял в това, че той съдържал отрицателния отговор вътре в себе си. Стават такива работи. Описаните лица действали, а събитията се случвали не къде да е, а в Париж. Е, сигурно можели да се случат и на друго място. Когато бил малък, Близнака откраднал колело, заради което баща му го напердашил. Маринко Странски пък станал костюмиер в един театър, въпреки че бил учил за съвсем друго нещо. Него не го пердашили. Общото между двата случая е, че пердах или не, бащите им казали: "Ти по този път далеч няма да стигнеш." Те по този път стигнали до Париж. Там не е много далеч, но е хубаво. Такива работи също стават понякога. И посолството било хубаво като Париж. Няма как, нали било в Париж. Само дето било поовехтяло. Но това е друга тема. Помещавало се в прекрасна сграда, от всички прозорци се разкривала прекрасна гледка, а отпред течала Сена. Кеф! Когато отивали в отпуск, дипломатите бивали обземани от носталгия по родната Сена. Дипломатите били десет на брой. Нищо и половина в сравнение с времето, когато наброявали сто и двайсет. Така е то, sic transit gloria грандоманска. В духа на цитирания в първия параграф въпрос, дипломатите имали най-разнообразни професии. Намирал им се архитект, режисьор, биолог, лекар, дори един хомосексуалист. Е, не, хомосексуалист нямало. Излишно е да се уточнява кой от дипломатите какъв бил първоначално. Важното е, че архитектът не архитектствал, биологът... какво не правел? И т.н. Негова си работа на хомосексуалиста. Е, имало и баш дипломати със съответното образование в съответната страна и всичко. Те също не дипломатствали. Имало и ченгета. Те живот си живеели. |