Отиди на страница:
| Забелязвам, че някои не са чели книгата или интервюто, но за сметка на това напоително и поучително се изказват. Горното интервю наистина не го бива особено, но то е най-вече за сметка на интервюиращите. Има едно много по-добро интервю с колумниста на вестника Бойко Ламбовски, което го предлагам като утешителна награда. Натиснете тук Винаги се кефя, да чета хубавите попадения на Алек Попов. Още първият му разказ Метаболитните Хора Натиснете тук , който прочетох преди години ме грабна и от тогава винаги го чета с голям кеф. Жалко че не е бил в мисията в Нев Йорк, защото тогава щеше да напише истински шедьовър и щеше да затъмни образа на кмета на Провадия. |
| Чичо Фичо, колеги форумци, Не пропускайте Мисия Лондон, тя е нещо уникално. Книгата Мисия Лондон е най-готиното четиво от новата ни литература, което ми е попадало. Смея да предположа, че е по-скоро вид автотерапия на един талантлив и нормален човек, попаднал в странния микроклимат на едно БГ посолство от "годините на прехода"! Както и да е, резултатът е най-смешната българска книга, която съм чел.  |
| Съмнявам се че на мене ще ми смешна, поне четейки интервюто му в "Сега" с Б. Ламбовски. *** Алек Попов: Когато говорим за роман, би следвало да се подразбира автоматично, че става въпрос за фикция. Има и документални романи, разбира се, но случаят с “Мисия Лондон” определено не е такъв. От друга страна, не мога да отрека, че той е написан въз основа на житейски материал, акумулиран по време на дипломатическата ми служба във Великобритания. Но това, според мен, е нещо естествено. Един писател би следвало да изхожда преди всичко от личния си опит и да пише за нещата, които познава. Той е като попивателна! Колегите ми в Лондон например знаеха, че съм написал няколко книги до този момент и един тях веднъж ми рече: “Ти сега, ей, да не вземеш да ни изтипосаш”. Каза го в кръга на шегата естествено, но аз побързах да го уверя, че засега нямам подобни намерения. Обаче материалът започна да се натрупва. И то какъв! Няколко месеца по-късно вече знаех, че ще напиша нещо, а след още няколко - бях сигурен, че трябва да го сторя на всяка цена. Да се остави да пропадне такъв материал би било непростимо предателство към занаята! Парадоксалното в случая е, че разполагах с контекста, но ми липсваше историята. Налице беше битът, но не и митът. Например историята за рибата - тя е напълно истинска. Един от дипломатите беше ходил на рибната борса, за да се запасява. Купува си човекът някаква огромна сьомга, ама я забравя в багажника, рибата се разтича и му овонява тотално колата. (Карал съм я впрочем тая кола и щях буквално да пукна!) Сама по-себе си случката е адски забавна, но няма потенциала да произведе социално значим сюжет. Мога да ви разкажа още десетки подобни анекдоти... *** Попов значи все пак бил на "дипломатическа" (?!) служба в Лондон - предполагам "културен аташе", отговорен за отварянето на клубчето на Куийнс гейт с вестниците за българите в неделя, и с много време зашлаяене и лакърдии с техническия персонал. Без да има - и докрая да добие - реална представа за характера на работата на дипломатите. Без сигурно да е живял по-рано в чужбина. Вероятно - без да владее адекватно езика. Какво може да види там такъв човек - по скоро да чуе в лавката от шофьорите и др. технически персонал? - анекдоти като за "рибата", която "овоняла тотално колата" на един дипломат, какво друго? * Трудно ми е да вникна в безхитростната умствена механика на Попов - кое му е смешното - че се овоняла западна кола (вещ с шеметно висок в очите му статус, която и той карал?), че купил "някаква огромна сьомга" (каквато Попов не е виждал дотогава или може би смята снобарско да ядеш прясна сьомга - всъщност вероятно става дума за лосось - а не копърка или замразен хек) или какво? Или че купил риба от пазара, а не два-три пъти по-скъпа от Сейнсбъри'с? И аз купувам salmon от китайците или руснаците, не от Феъруей, дето иначе пазаруваме. * Едно време имаше едни книжки от Н. Драганов за инж. Ставри Ставрев - вярвам далече по-забавни от това тука. |