Строители на съвременна България
Отиди на страница:
България отново оглави класация на Европейски съюз по негативен показател. Последните резултати, изнесени от Европстат, сочат, че неравенството на доходите у нас е най-голямо от всички страни-членки на ЕС. Това означава, че пропастта между бедни и богати е най-голяма. Доходите на най-богатите 20% са средно със 6,5 пъти по-високи от доходите на най-бедните 20% от българите. Освен това ние сме първенци по брой хора, които се лишават от основни блага. Многодетните български семейства също са най-бедните в съюза. Е, затова, разбира се, пак е виновен Станишев. Няма да е Бойко, я ! |
| Калки, аз казвам, че са виновни всички досега управляващи, много хора разбират и казват това. Само вие, другарите, настоявате, че всички останали са в лайна, само вие БСП, че и ДПС сте целите в бяло. Е, понеже не искате да се измъкнете от това състояние или си на нашто, или си враг, е затова ще губите изборите, щото не умеете да се интегрирате с инакомислещи. |
че са виновни всички досега управляващи Включително и Бойко ? И той - виновен ? Ти чуваш ли се какво говориш ....  |
| ТИМ Натисни тук ТИМ – отборът, който превзе България „Тук няма да намерите отговор как е бил натрупан първият милион на бившите командоси. Но със сигурност ще научите нещо повече за първите 7 години на общото им отроче, как митичната абревиатура остана само с три букви и кой е пропуснал шанса си да шества днес редом с тях. Също като древните, които са смятали, че светът е стъпил на гърбовете на три кита, стратезите на ТИМ са издигнали цитаделата си върху три солидни основи, доказали устойчивостта си през хилядолетията – военната дисциплина, информацията и страха. Ще се събуди ли България? Този въпрос все още чака своя отговор… „ Това е анонсът на книгата на варненската топжурналистка Невяна Троянска „ТИМ – отборът, който превзе България”, от която ще ви представим няколко „парчета”. Творбата на Невяна е уникална. Тя е, може би, първото печатно произведение, изкупено на 100% преди да напусне рампата на печатницата. Купувачите бяха лирическите герои в повествованието, а книгата веднага бе отпечатана във втори тираж, който също е тотално изчерпан в книгоразпространителската мрежа. Мероприятието се състоя през месец май 2011 г., благодарение на Издателство „Слънце”. Месец след премиерата, авторката на бестселъра спечели ежегодната награда „Сърце и слово срещу наркотиците“, учредена в памет на известната ирландска разследваща журналистка Вероника Герин, убита от наркомафията. “Сърце и слово срещу наркотиците” бе връчена на Невяна от Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград и посолството на Ирландия в България. Временно управляващият посолството на Ирландия г-жа Иймър Фрийл връчи наградата на Невяна Троянска на 26 юни 2011 г. (датата на показния разстрел на Вероника Герин). През октомври 2012 г. Невяна падна жертва на кадровата промяна във Вестникарска група България, след като 15 години беше отговорен редактор на регионалните страници „Твоят ден” във вестник „Труд“! И до днес повече от половин Варна не вярва, че Невяна е написала и публикувала книгата си без одобрението на героите в нея – ТИМ. Интервюто, което имах честта, да направя с нея дни, след като получи наградата на името на Вероника Герин“Разследващата журналистика в България се случва на инат”може да прочетете в секция Свобода, подсекция Свобода на изразяване.  “Не чакайте Страшния съд. Той заседава всеки ден.” Албер Камю Януари 2002 г. Варненска зима с всички полагаеми екстри на този сезон край морето – вятър, който е в състояние да издуха и последните гънки на мозъка ти, или мъгла, дето бавно, но сигурно го превръща в тресяща се пихтия, без сянка за каквато и да е мисъл. Само СТУД. Трябва да си луд, за да решиш да си вземеш отпуска в такова време. Или да имаш някаква основателна причина. Въпрос на гледна точка. Аз бях излязла в майчинство. За една седмица. Докато кучето ми – едномесечен шар пей, свикне с мисълта, че е най-малкият ми син. Кой ли е подозирал тогава, че това “майчинство” ще даде старт на една странна връзка с империята, която вече владее България – ТИМ. Опазил ме Господ да претендирам, че познавам в детайли бившата охранителна групировка. Нито пък съм на “ти” с дебрите във фирмите, които крепят скелета и движат мускулите на настоящия икономически конгломерат. Просто така се случи. Нямам и амбицията да се правя на писател, макар че, откакто се помня, си вадя хляба благодарение на словото. И досега не съм съвсем сигурна защо, но в един момент реших, че може би си струва да се напъна и да събера на едно място парченцата от пъзъла, който редя вече 30 г. покрай вестникарската си практика (и все нямам време да доредя картинката). Във всеки случай, не защото кътам в тефтерите си разтърсващи и скандални разкрития – мераклии за български Щирлиц на подземния фронт в т. нар. демократична България с лопата да ги ринеш… Вероятно остарявам, щом посягам към спомените. Но пък ТОЧНО ТАКИВА спомени, в които по парадоксален начин се кръстосват страхът на обикновения варненец от ТИМ и параноята на ТИМ дори от случайните реплики в публичното пространство по техен адрес, май не съм срещала. А казусът би събудил интереса на д-р Фройд… Ако още не сте се отказали да продължите, надявам се в следващите страници да откриете за себе си и нещичко ново, и нещичко любопитно, и нещичко, което да ви накара да се усмихвате, докато четете. И може би да синтезирате по свой начин формулата на щастието, в която властта и парите са само малка част от съставките. Кафе с призовка и бръмбари Няма нормален човек, който в 9 ч. сутринта да си е влязъл в кожата, без да е изгълтал минимум кофа кафе. Поне аз не познавам такива. Можете да си представите как се чувствах, докато търчах с парцала след малката плюшена топка, която през 10 минути ме сюрпризираше с нова локвичка на пода. А през това време кафето бавно изстиваше, заедно с шанса ми скоро да се добера до него. Минаваше 10, когато на вратата се позвъни. Възрастна женица търсеше Невяна Троянска. Когато разбра, че съм аз, въздъхна с огромно облекчение и извади от чантата си дебел плик. Подаде ми го заедно с химикалка и призовка за подпис. А после се усмихна някак гузно и взе да се извинява за “Довиждане”. През следващия половин час локвите в кухнята се множаха на воля. А аз разбрах, че скромната ми персона е нанесла непоправими щети на най-страховитата във Варна охранителна фирма. И то в особено големи размери. Заради което ще имам честта да се изправя направо пред окръжния съд. Като ответник по гражданско дело номер 56/2002 г. Казано с две думи, статия в ръководеното от мен тогава издание “Морски Труд” не просто е опетнила доброто име на “ТИМ” ООД, ами и е провалило сделка, от която фирмата е трябвало да получи 38 000 лв. И за да възтържествува справедливостта, съдът трябваше да влезе в ролята на сервитьор, като прибере сметката от мен – 1000 лв. за доброто име и още 38 000 за пропуснатите от договора ползи. Не мога да се похваля с развинтено въображение, но в главата ми веднага изникна картината на апокалипсиса, която щеше да обрисува мъжът ми, щом разбере за делото. Вече виждах как в представите му ТИМ продава панелката ни, за да си вземе парите, а цялото ни семейство, барабар с невръстния ни джафкащ син, зъзне в палатка пред прага на общината. В моменти като този човек трябва да изприказва на някого какво го е връхлетяло. За да не гръмне и да не отваря работа на реанимационните екипи от Бърза помощ. Грабнах телефона и “притиснах в ъгъла” криминалния ни репортер Юлия Кунева – да слуша и да дава акъл. Като журналист, врял и кипял в ролята на ответник по цял куп дела, включително заведени от тройни убийци, докато търкат наровете в затвора. Честно казано, не помня добре какво точно говорихме. А се оказа, че и не е имало нужда да се напъвам да помня. Защото две седмици по-късно в редакцията пристигна писмо – с обратна разписка, с четливо изписан адрес и подател Иван Иванов. Същото име, като колективния автор на материала, всял смут в безметежните делници на ТИМ. В писмото имаше само един лист, а на него – дословна разпечатка на разговора ми от онази злополучна сутрин, в която кафето ми така си и остана недопито. Но за всичко това ще стане дума по-късно… Раждането на империята В началото на 90-те години Варна беше забавно място. Може далеч да не е бил най-добрият град за живеене, за какъвто го ръкоположиха едно радио и един вестник в началото на 21 в., но със сигурност делниците в него носеха своята доза адреналин. Извън провинциалното самочувствие на крайморските “аборигени”, че живеят в лятната столица на държавата, повод за емоции бяха епизодичните престрелки по улиците, кражбите на автомобили, които гонеха броя на внесените в града, но все още незастраховани возила “секънд хенд”, и пъченето на мускули по кръчмите, което най-често завършваше с малко кръв и много мастило по първите страници на сутрешните вестници. Основни медийни герои – както навсякъде в държавата, бяха емблематичните абревиатури СИК и ВИС. Местните им шефове нямаха романтичния ореол на босовете от столичните си централи, но също като тях имаха амбициите да сложат ръка на лъвския пай от бизнеса край морето – независимо дали става въпрос за законна търговия с алкохол, цигари, зърно, за туризъм, международен транспорт и охрана, или за контрабанда на стоки, наркотици, женска плът и неприкрит рекет. Улисани в надпреварата да се надцакват, и едните, и другите сякаш пропуснаха да забележат, че някак тихомълком в периметъра им се намести една нова, абсолютно провинциална абревиатура. Без легендарен имидж и без софийски покровители – ТИМ. Също като момчетата от ВИС и СИК, те излязоха на ринга, парадирайки със спортната си закваска. Е, нямаха чак борческата слава от ранга на “Олимпийски надежди”, но пък умееха да раздават шамари. С крака. И да носят – на бой, на студ, на глад, на оцеляване в екстремни ситуации. Най-просто казано, носеха школовката на секретното поделение “Тихина”. За “Тихина” преди 1989 г. се говореше само под сурдинка. Воалът на секретността раждаше в общественото пространство цял куп митове, които никой не си правеше труда да опровергава. Факт е обаче, че обгърнатото в тайнственост поделение на Военноморските сили, създадено през 1970 г., нямаше аналог в България. В него пращаха само добре подготвени физически и устойчиви психически младежи. Казват, че още в новобранските центрове, преди разпределението, мнозина наборници тайничко си мечтаели да бъдат сред избраните. Митът за американските “тюлени” – супермъжете, които дори по филмите, стигнали до екрана, изтъкан от социалистически реализъм, покоряваха наред чуждите държави и женските сърца, имаше своите почитатели и у нас. Особено в град като Варна. Въпреки това единици попадаха сред редиците на командосите заради специалната селекция и високите изисквания. В “Тихина” се подготвяха разузнавателни групи, предназначени за дейност в тила на противника. Антитерористи или терористи, зависи от тълкуването – с оглед на историческата необходимост. Командосите, съвсем като щатските си побратими, бяха обучавани за изнурителни преходи по суша, за десант по въздух, по море и под вода. “Всички матроси, старшини и офицери минаваха през специална учебно-тренировъчна програма, която включваше детайлна леководолазна подготовка, скокове с парашут, огнева практика, стрелба по мишени “на сляпо” и тренировки по бойни изкуства без оръжия. Родните “тюлени” бяха калявани да преодоляват стотици килиметри почти на един дъх. Методично бяха подготвяни да оцеляват в екстремни условия през всички сезони на годината, при пълна липса на провизии”, твърдят не един и двама морски офицери. Напук на балканското ни чувство за малоценност спрямо великите нации обаче, според мнозина експерти, подготовката на BG-командосите е превъзхождала школовката на морските пехотинци в САЩ по редица критерии. “Черноморските акули”, както преди време наричаха бойците от “Тихина”, действаха тихо, незабележимо, но безотказно – с желязна хватка. Е, точно тези момчета изгряха изневиделица на хоризонта във Варна, докато борческите бригади на СИК и ВИС кръстосваха юмруци и пищови по улиците на морската столица. На прага на 1994 г. групировката на командосите стана факт и в съдебните регистри. На 29 декември 1993 г. “ТИМ” ООД получи “кръщелното си свидетелство” като дружество, развиващо дейности, свързани с търговията, охраната и услугите. Напук на здравата логика и природните закони обаче, прощъпалникът на екипа бе изпреварил раждането. Още преди основаването на фирмата, ядрото на ТИМ бе успяло да стъпи на краката си. Може би днес малцина си спомнят, но в самото начало на 90-те години, непосредствено след “избухването” на демокрацията, мераклиите за бърза печалба край морето, които можеха да се държат над водата и им се беше случвало да се гмуркат, за да впечатлят поредното гадже на плажа, хукнаха да събират рапани. За разлика от кулинарния интерес към мидите, у нас тогава никой не мислеше, че хищният охлюв става за нещо друго, освен за залъгалка на туристите под формата на сувенири. Оказа се обаче, че японците са готови да плащат скъпо и прескъпо, за да го видят в чиниите си. Това изкуши стотици варненци да се отправят на лов за деликатесната мръвка. Сред тях бяха и част от командосите на “Тихина”. “Тюлените” зарязаха антитерористичната мисия и се впуснаха в нова. Работата им пак беше под водата, на моменти дните им пак нямаха начало и край, но рапаните им даваха шанс не просто да оцелеят, а да натрупат пари. Всеки от водолазите се гмуркаше сам за себе си и сам калкулираше приходите си. След 2-3 усилни лета, успешен улов и късмет с изкупните цени на източния деликатес, те пак заедно решиха какво да правят с печалбата си. “Спестиха си парите и ги похарчиха умно”, коментира техен бивш колега от секретното поделение, докато си спомняше как, след като приключили с рапаните, тимаджии наели залата за фитнес в Медицинския университет, накупили модерни уреди и дали старт на бизнеса си. В гласа му имаше само признание, че са успели да се справят. Липсваше завист, че не е един от тях – нито в началото, когато са се наливали основите на силовата групировка, нито сега, когато икономическата империя бере плодовете на победата. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
Ние, българите... Не, не "ние, българите"! Няма защо личната гадост да се представя за национална черта! Аз познавам други българи, които не са от вас! Така че кротко на завоите! |
| ами имаше навремето предаване май по радиото беше, което така се наричаше...а изключенията само потвърждават правилото, на България не и върви, щото всяка коза е на свой крак и не гледаме за общото благо |
| Ако общото благо се търси под знаменателя "На мен да ми изгори плевнята, та да се опуши на Вуте прането!" - мисля, че няма да върви и на останалите страни. |
| Надниците в ЕС: Най-малки у нас, най-големи в Швеция Почасовите разходи за труд в ЕС за 2012 варират от 3,7 евро в България до 39 евро в Швеция, отчита "Евростат Почасовите разходи за труд варират от 3,7 евро в България - до 39 евро в Швеция, отчита анализ на "Евростат" за разходите на труд за час в ЕС през 2012. По този показател България е на последно място в ЕС, а пред нас са Румъния - 4,4 евро на час, Литва - 5,8 евро на час, Латвия - 6 евро на час, Унгария и Полша - по 7,5 евро на час, Словакия - 8 евро на час и др. Най-добре почасово са заплатени работещите в Швеция - 39 евро, Дания - 38 евро, Белгия - 37 евро, Люксембург - 35 евро, Франция - 34 евро, Ирландия, Германия и Финландия - по 30 евро и др. |
След като в темата се поднасят "статистически" показатели за "европейски данни" с крайно съмнителна стойност и произход, нормално е да се дават и данни за по-значими неща за сравнение с Европата.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Heat |
"европейски данни" с крайно съмнителна стойност Е то верно, ако Евростат не се съобразява с теб, значи е съмнителен. |
| Натисни тук Бързата кучка слепи ги ражда. |
| Ма триокото, на картинката ти долу вляво пише quelle: vik quelle - източник (на немски) vik не е евростат Ето ти от Евростат, като искаш картинки  http://store.picbg.net/pubpic/ED/0A/c23889761dcfed0a.png  http://store.picbg.net/pubpic/89/2B/3d0b57134eab892b.png За пъллен размер - линковете. |
Натисни тук Бързата кучка слепи ги ражда Натиснах и се уверих че наистина бързата кучка слепи ги ражда. На картинката нямаше източник на данните а само надпис че е фотографирана от DW. За такива неща споменавам, че са с крайно съмнителна стойност и произход и засега нищо не разколебава това мое мнение. P.S. Междувременно Чарли е дал какво казва Евростат по въпроса. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Heat |