За авторските права над човешката слепота
Отиди на страница:
| За момента ефективният социален механизъм е неволята. Двете страни да се съберат и да намерят взаимноприемливо решение. |
| Давам пример (теоретичен) : Живея в Гренландия. Тукашните Барни, Нобъл & Флинстоун не предлагат Елин Пелин нито на български, нито на английски. Дъщеря ми, примерно, е българка, и да й намеря разказите му влизам в интернет и разпечатвам съответните текстове на принтер. Плащам си. Не че е скъпо, но за класици смятам, че не е редно. Не може да се излиза с номера за формата. Всеки поне малко запознат с PC ще се съгласи, че конвертирането от един формат в друг е въпрос на секунди при наличие на знания или съответия софтуер. Съответно, всеки формат в Мрежата може да бъде конвертиран в текст (дори аудио) . Та за какво е спорът? |
| Степънуулф, Точно това предложих по-горе. Май е и най-разумното. Иначе позициите ще се втвърдят. Редактирано от - Doctora на 24/05/2006 г/ 20:06:44 |
| Ами, в Znam.bg абонамента за неограничено теглене е 5 лева на месец. А за ден - 24 стотинки. Може да си изтеглиш наведнъж много неща, ама нали не е лошо да са ти достъпни винаги в интернет. *** Ей, off topic, главният на Сирма, е бивш форумец. От кои, си мислите - ами мониторец, ъв коурс... За малко време беше там, не е от култовите...  Ама имам спомен, като се засякохме в Монитор, и почнаха флиртовете - Ленче туй, Ленче онуй... реших да не му се разкривам, щото в това време нещо защищаваше при нас, щеше да изпадне в голем потрес човека, не за друго, ами поради респекта ...  |
| Слепите са уязвима група и с тях не бива по метода cash&carry. Обществото защитава по-слабите си членове ... ако е цивилизовано. |
| Ето как е протекъл спорът на друго място: Натиснете тук |
| Всъщност, какво определя авторските права? Едва ли Елин Пелин е ходил в съответното бюро да си ги регистрира. Времената се менят. Хайде, повечето, които участваме във форуми, сме приели донякъде (на теория и щото не ги възприемаме сериозно), че постингите не са наша собственост. Но тези, които имаме собствени блогове? Това са си наши мисли, изречени на собствен сървър, за който си плащаме. И коментарите са на наши приятели, познати, сподвижници или врагове. Как да откупи човек собствените си права? Защо друг трябва да пита, за да ги публикува? Нещо гнило има в Мрежата. Не може Ренесанса да определя правилата в 21-ви век. |
| Някои считат, че светът на живите и на мъртвите са два паралелни свята. И само феномени като Ванга могат да бъдат тънката нишка, която ги свързва. Май светът на Морала и светът на Закона са нещо подобно..Уви.  |
| Законът не се съобразява с дреболии (античен афоризъм) . Обаче времената се менят наистина. Не се е съобразявал, защото не е имал възможността да се съобрази. Сега е друго. Няма дреболии. И агнешки няма да има скоро. |
| offtopic. Сетих се за любимия на Doctora Станислав Йежи Лец: Непознаването на законите не освобождава от отговорност. Но познаването им освобождава |
| Ваше Топовие, пак ще ги има (дреболиите). Но може би ще ги консумираме не-легално.  Колега точен, препратките към Конституцията (за съжаление) не гарантират права. Най-въпиющите примери са здравеопазването и образованието. Редактирано от - Doctora на 24/05/2006 г/ 21:17:49 |
| 10х! Прав си, разбира се. Но в България отколе Бай Ганю и Големанов си подпират с Констентуцията клатещия се крак на масата, върху която плюскат. |
Топе, поздрави за великолепния материал!  Това отношение към незрящи наистина е гнусно. ИК “Труд” = “Идиотски Комплекс Труп”. Нещо обаче ме кара да мисля, че тези жалки хлебарки се изсилват с ТЯХНОТО авторско право и излизат далече ИЗВЪН това което са “откупили”. Пари ли искат от незрящите, интернета ли искат да забранят – странна работа. Сега, да кажем, ако им препечатам мо-та-мо Марк Твен АМА точно както е тяхното книжле и да тръгна да го продавам на площад Славейков, начи направил съм нарушение - добре. Да ама тука е съвсем друга работа. Друго, тия широко скроени аратлици кви ПРАВА (авторски и неавторски) изобщо имат над Елин Пелин, Марк Твен и т.н., че щели да събират пари за наследниците им и ще им ги пращат високоотговорно щото били много загрижени за перата и труда на авторите. Загрижени са само как да чопнат кинти за себе си! Нещо вятърничава работа изглежда и ми се чини, че въпросните трябва да бъдат приведени в опрятен вид. |
| Нещо много лабаво ми се струва това позоваване на Конституцията. Ако беше така, то това изцяло отменяше всякакво авторско право, ама не е така. Очевидно, тълкуването е по-дълбоко, и авторското право е навсякъде, във всички страни, включително и много по-цивилизовани от нашата. А сега да ви кажа нещо изстрадано за текстовете. От година и нещо се занимавам с обработка на електронни паралелни текстове - т.е. произведение и неговия превод, специално за славянските езици. Ами, източниците за набавяне на такива текстове са два - мрежата и издателствата. Ако се намери някоя дружка в издателство, получавам текста, защото той не е за възпроизвеждане и печалба, а за научно изследване. В мрежата ползвам наличните сайтове - словото, и разни други, няма да ги казвам тука. Понежа става въпрос за преводни текстове, най-съблазнително е изследване на родствени езици, например южнославянски, които, обаче, не се превеждат помежду си - да ми намерите някой български превод от или на македонски, например... . И така прибягваме до следващото малко грубо приближение - изследваме преводи на някакво произведение на трети език - напр. английски или руски, на съответния южнославянски език. Ако има в някоя електронна библиотека превода, търсим оригинала. И какво - английските оригинали в мрежата са страшно кът, не знам дали се досещате защо, на пръсти се броят, така че се отказваме от тази конфигурация. Руските оригинали - пей, сърце, каквото ти душа сака, в огромните руски електронни библиотеки, да не ги цитирам и тях. А такива електронни библиотеки - сръбски, чешки, май няма, поне колегите ми свиват рамене при въпроса. Скоро направихме едно изследване върху македонския и българския превод на Майстора и Маргарита, македонския беше взет от издателство с персонални връзки, нашичкия си го имаше на един сайт, топъл, топъл, за руския оригинал нямахме проблеми. Хубава статия се получи, впрочем... Това идва да покаже как по различен начин и с различна степен на строгост се спазва този копирайт за електронни текстове в мрежата, за съответните страни. **** П П. Сега прочетох и едно друго волно тълкувание на авторското право. Точния, никакъв копирайт не си нарушил, защото си побликувал цитат от друго място. Виж, ако го беше публикувал, щеше да бъде по-сериозна работата...  , затуй си свиркай, не си подсъден... Редактирано от - Геновева на 24/05/2006 г/ 22:37:36 |
| Едва ли наследниците на Елин Пелин са пропуснали да регистрират правата си веднага щом закона е бил приет, мисля че един от първите приети и е през 1993 г. не съм сигурен.. Авторски права и такива "глупости" не ми е много ясно дали са плащали нещо на наследниците и на авторите по времето на соца. Но за патентите съм сигурен, че въобще никой който е изобретил нещо не е имал право да го патнтова , а срещу скромно възнаграждение и свидетелство за рационлизация, държавата си е присвоявала изобретенията и си ги е патентовала. Ако въпросните произведния бяха поставени на сайта на някоя библиотака, нямаше да има проблем. Но всички други варианти пораждат въжможност за спорове. не вмисля, че е трудно да се разберат обаче. Стига да има добра воля. Честит празник на всички! В ред. като казах един от първите приети , имах предвид след промените 1989 г. А не че за пръв път се приема такъв азакон Просто е бил отмен по времето н а соца. Редактирано от - rubstone на 24/05/2006 г/ 22:55:28 |
| А защо , моля ви се Многострадална , не използавете заемната служба на някоя библиотека например университеската която е моного яка в тая дейност? Ако искате връзки можем да го уредим. Честит празник, персонално! Редактирано от - rubstone на 24/05/2006 г/ 22:52:00 |
| Който търси-намира: Управителният съвет и самият Добри Немиров отделят много внимание, усилия и време, търсят различни възможности, за да може към Съюза да се насочат, макар и скромни, финансови средства. Бюджетът на СБП за 1937 г. е повече от скромен - 40, 200 лв. От тях 6, 000 лв. са за съюзните награди - 3 по 2, 000 лв. Също 6, 000 лв. са за трите фонда към СБП: фонд “Подпомагане на бедни и болни писатели”, фонд “Издания” и фонд “Дом на писателите”. Още 1/4 от бюджета е за подпомагане на нуждаещи се писатели, 1/4 за покриване на разходите по организиране на сказки, чествания и др. мероприятия. Останалите средства от бюджета на СБП са за текущи канцеларски разходи.30 Тези средства са крайно недостатъчни за дейностите, които планира да провежда Съюза на писателите... ...Приходи от авторско право. В края на 1937 г. се създава комисия към Съюза, която се заема да проучи възможността СБП по Закона за авторското право да издава съчиненията на покойни писатели, на чиито наследници е изтекъл срока съгласно Закона за авторското право. С помощта на м-ра на Народното просвещение и председателя на Народното събрание Стойчо Мушанов през 1939 г. Управителният съвет на СБП успява да издейства да се направят промени в Закона за авторското право в смисъл, че се дава право на СБП на собственост върху съчиненията на покойни писатели. Изработен е специален правилник, който обхваща в широта цялата материя по въпроса. Управителният съвет проучва, че 15 книгоиздатели издават книги, върху които вече се простират прават на СБП. За 1940 г. в бюджета на СБП от авторско право се планират постъпления от 10, 000 лв., а са получени 11, 000 лв. СБП, вече като собсвеник по Закона за авторското право, преотстъпва правото на издаването на пълните съчинения на Алеко Константинов, Петко Р. Славейков, Васил Друмев, Константин Величков на известни издателства. В резултат като приход на Съюза през следващите няколко години постъпленията от авторско право са средно по 50, 000 лв. годишно Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 24/05/2006 г/ 22:54:57 |
| Мисля значи, че тука става дума за злоупотреба с понятието “авторски права” и отричане предназначението на интернет. Въобще “криво разбраната цивилизация” или Бай Ганьо в банята. Когато се реве за авторски права, се реве за пари – това е ясно. Значи АКО си продал чужд продукт трябва да си платиш процент на тоя дето вложил туй-онуй в него. Това са търговски взаимоотношения. В случая няма никакви подобни данни - т.е. няма място някой да се пъчи със закона за авторското право. |