[b]Журналистът Георги Коритаров с отговор за Държавна сигурност[/b]
Отиди на страница:
| Тъй де, Манрико. Първо Теодосий я е прочистил съвестно. После идват арабите, и изгарят всичко останало - щото ако имаш повтаряне и противоречие, обхващаш почти всичко, нъл тъй? По аналогията - значи копие има някъде, но къде? В домашните книгохранилища на да кажем шофьора на адютанта на заместника на оня там. Момчето може и да не знае какво има в къщата си (преди 12-13 години едно комшийче на петата ракия се хвалеше, че държал доста хора в лапичка, щото му оставили били на съхранение няколко чанти). По втората аналогия - на какво противоречи? На линиите на сменилите се за тези 16 години ръководни партии? То не че са от типа на преоблечен Илия, но все пак колко ръководства на МВР се смениха за последните 16 години? И кой от тях не е имал достъп до архива? По колко приятели или противници е имал всеки от тях? А на по-ниско ниво? За това пойнта ми беше, и пак го повтарям - отваряне да, но никаква публикация в пресата. Който го интересува - ей го де е архивното, да подава молба и да получи копие, или да чете на място. Публикуването на досиетата в медиите - независимо какви - да се третира като криминално престъпление. По този начин най-накрая ще отпадне възможността за шантаж (което също е криминално престъпление, доколкото ми е известно) от страна на разполагащите с копията/оригиналите. Доколкото си спомням, нито една от страните, разсекретила архивите на съответната си ДС, не е публикувала извадки или цели досиета. Който иска - намира и чете. |
| Ама за какво върви спорът още, дами и господа? Партийните членове си бяха доносници по задължение и подразбиране, кой отрича това? Всеки един от тях - Коритаров. Всички си доносничеха и високомерничеха, щото ги викаха на закрити партийни събрания, дето ни клепаха и решаваха съдбите на нас - безпартийните. Пък ний подсмърчахме отстрани и немаше за нас задгранични командировки и корекомски изкушения. Партията-държава, чл. 1, тя възпита доносниците, колко бяха, ма 1 милион само партийци. И сего крадецът вика : дръжте крадеца. Хе-хе-хе. Има нещо много самюелбекетовско - драматично- абсурдистко - плаче да го изиграе малкия театър зад или пред канала. |
| И затова тато се тупаше у гърдите щастлив и реч произнесе дори : у нас нема дисиденти, другари, радуйте ся, нема почва у нас за тех - сред тия шушумиги мое ли да се зароди дисидент? Пък след десетоноемврийския преврат наизлезоха толкова много дисиденти шушумиги, и още излизат, като от партизански гори, землянки и паланки. Нищо ново под слънцето, като в "Еклесиаста". Редактирано от - Сибила на 31/05/2006 г/ 23:53:54 |
| Даа! пЕтков наложи самара и магарето - агент сава и агент Курилси са усетиха. Рапорт даден - рапорт приет.  Дано болнавия да услужи с пищака си, кога и тоя министър го затърси от трибуната на народното събрание, да не стане конфуз като оня.. |
Приятно "семейно" "пийване"...
Нека не пренебрегваме техниката на 20 и 21 век. По време на Александрийската библиотека не е имало възможност за второ/трето копие (с индиго), ксерографиране на документ, сканиране и изпращане по имейл, запазване на диск и прочия достижения на науката.  |
| Мърморане, здрасти, лонг тайм но се (дето викат китайците по нашите ширини). Довечера ще те питам нещо по частните канали, надявам се да отговориш до декември.  * Фани има особеността да отрича очевидни неща. Не че съм злопаметна, но си споням как се беше съюзила с някого и громеше Фичо и Нели по въпроса как Корнелия кафе в Манхатън не съществува и там, на определена дата, не пее българска джаз певица. По същото време май отказваше да приеме и цената на салатата в Манхатънски салат бар. Ако не друго, аз поне не твърдя колко струва гъмбото в нам-кой си ресторант на френски квартал в Ню Орлеанс след бурята Катрина, нали? Не че не мога да проверя онлайн, предполагам.  |
| Нели не изкривявай, тия неща ги има във форумното досие. Не съм твърдяла, че кафенето не съществува или не пее българска певица, а поради странния формат на форума, извеждащ не локално време, а софийското, се заблудих че не сте ходили там на конкретната дата. Това са минали неща, даже мисля и се извиних за което, щото като сбъркам, си признавам. А за цените в ресторантите никога не споря, всяко място си има особеностите. (Инфо за размишление - добрите ресторанти не публикуват цените си онлайн, пък и на места все още на дамите се подава меню без цени, просто ей така за идеята.) Между другото преди половин час говорих с Редника, гласът му си звучи като на нормален българин (а не българка), така че не го наричайте вече дама. |
| Не Фани, тогава не се извини, но за това пък разлая форумните помияри на няколко десетки страници. Нейсе, предполагам, че научи, че описвам добре (и без изключение) само истината. Мисълта ми беше - не поддадаквай на мръсниците, не инсинуирай лъжи, не се пъхай при болните, не разговаряй по телефона с луди, не общувай по интернет с непознати. Звучи като заклинание на загрижена майка. |
| А ние останалите - да понисаме стоически поредните болни кукловодчески припадъци - кат една ми ти градушка |
| ...на тема българската казарма до 1989 и "аз и Папия/Мусачево/Плевен". BTW, папиянци са шепа хора, които дори и аз познавам. Да налеем малко огин в следващите писхопатични припадъци - английската група е била преди всички от варненската и бургаска английска, няколко от софийската и пловдивската. Турската група се е формирала главно от руските гимназии в Южна България. А да - тъй като Фичо никога не е писал за поделението в Каменар това място, естетствено, не присъства в "спомените" на болното на форума. Фактите му са само тромаво преработени, жадно прочетени Фичови постинги. Има и други неща по които се познават служилите и знаещите тези видове войски, но нека да не компрометираме следващите конфабулации на тази тема. |
| Разбира се, от същото отвърстие излизат и постингите на "ел ливадо" * Значи "агрономчето" с плоската картунка се било запиляло от САЩ къмто Латинска Америка, а |
| По-тихо за морала, моля! [ 2006-06-01 ] Силвия Йотова "Съвестта му беше кристално чиста. Никога не беше я използвал." Станислав Лец Никога толкова много за морал и катарзис не се е говорило в България, както през последните седмици. И никога на толкова неприлично висок глас. Но понеже в говоренето за морал нямаше и капчица морал, обществото засега не изживява така очаквания катарзис. В живота, както и при древногръцката трагедия, катарзисът се постига чрез страх и състрадание. Състрадание към героя с неговата трагическа вина; състрадание, породено от страха, че божията промисъл може и върху теб да се стовари със същата страховита сила и да те унищожи. Публиката, общо взето, не изпита нито страх, нито състрадание, и то не защото й липсват сетива за това. Тя, публиката, винаги си е била една и съща, харесва хубавите истории. Просто постановката е некадърна, а участиците в нея - бездарници. Най-напред сюжетът не е интересен. Откакто Дан Браун написа "Шифърът на Леонардо" и бе разчетено Евангелието на Юда, представите на българите за конспирация са далеч отвъд провинциалните интриги на Румен Петков. Щом веднъж хората са приели, че Църквата е накиснала Юда, като го е обявила за предател и е унищожила досието му, а основното й занимание през последните 2000 години е било да крие интимните отношения между Исус и Мария Магдалена и да преследва потомството им, не можете да им вземете ума с нищо по-малко. Не можете да грабнете и сърцата им, ако липсва драматизъм. А пиесата, съчинена някъде по кабинетите на "Позитано" или "6 септември" веднага след унизителния доклад на Еврокомисията, няма размаха на Есхиловите трагедии. Сцените, на които сме свидетели вече няколко седмици, са издържани в духа на Чудомировия монолог "Не съм от тях, как' Сийке..." Всичко е фалшиво, лицемерно и непочтено. И то не толкова спрямо Георги Коритаров, чието име заливаха с помия в негово отсъствие, а спрямо обществото, към което се обръщат всякакъв род нравствени ментори. Не се съмнявам, че в други времена най-гръмогласните днес щяха да натрупат най-дебелите досиета. Иззад възмущението им крещят кариеризмът и алчността. За глупостта да не говорим. Всички се хванаха на въдицата на ДС. Държавата е разядена от корупция и престъпност, но дъртите ченгета, които държат голяма част от икономическата и политическата власт в страната, пренасочиха енергията на общественото неодобрение в безопасна за самите тях посока. В този смисъл най-тъпо е поведението на десните политици, които си въобразиха, че имат право да бойкотират Коритаров, след като направиха политическите си кариери благодарение на журналистическия му хъс. За какъв морал говорим. Наистина ли искат да повярваме, че в системата на организирано беззаконие, в която живеем, пребиваването им в парламента е резултат от правилно направен нравствен избор. Не мога дори да си представя какво количество немислими за обикновените хора компромиси и мръсотии са направили и за колко недопустими неща са си затваряли очите, за да се задържат толкова дълго по върховете на мижавите си партийки. В днешно време натегачите не работят за Държавна сигурност, те са на свободния пазар. Донасят и се стараят, където е необходимо. Нямат нужда от водещ офицер, защото инстинктът им ги води най-успешно. Те са навсякъде около нас и вършат всекидневните си мерзости. И не политиците и журналистите трябва да питат имат ли право бившите доносници да водят предаване, това трябва да реши публиката. Ако им се доверява, ще продължи да го гледа. Защото в противен случай трябва да се запитаме и имат ли подлеците право да водят предаване? А страхливците? А натегачите? А неграмотниците? А манекенките. Колко бързо забравихме, че всички живеехме в едни и същи лайна, с промити от заблуди или страхове мозъци. Че куражът ни стигаше колкото да разкажем някой не особено остроумен виц и да слушаме тихо чуждите радиостанции. Че търсехме партийни връзки за всичко, все едно за апартамент, за работа, за жителство или за банани по Нова година. Че се гънехме пред кварталния ОФ-отговорник, за да ни даде добра характеристика, та да можем да кандидатстваме в гимназия или университет. Че се скатавахме кой от каквото може - от казармата, от бригадата, от разпределението. И си плащахме за скатавките - едни като си налягат парцалите, други като услужват на властта. Беше тежко и угнетително, но така живеехме. Нима сега, когато ДС е разпусната, при всекидневния си морален избор вземаме най-правилните решения. Животът ни продължава да е низ от страхове и грешки. Тогава се бояхме от политическата полиция, сега от безработицата. Затова по-тихо за морала. Всички бяхме един дол дренки. Знам, че някогашните десиденти ще подскочат като ужилени. Но бих ги попитала тогава защо имат досиета на доносници, а които нямат, продължават да бъдат дисциплинирани членове на мракобесната комунистическа партия, която просто смени абревиатурата си. Не искам точно ченгетата от ДС и партийните им началници или съратници, които държаха хората в страх и подчинение, манипулираха ги и ги мачкаха, точно те да раздават индулгенции и да ми казват кой бил доносник, а кой работел за държавата. И за коя държава - за тяхната. Ние останалите живеехме в лагер. Разликата между доброто и злото е в нюансите, а не в обобщението. А на нас ни се губят точно нюансите. Не искам да ми спускат информация на час по лъжичка. Или да извадят цялата информация, или да замълчат. И ако обичат да кажат кой уби Илия Павлов, Емил Кюлев, Георги Илиев и т.н. по списъка |
| Т.e., тъй като Костов не поиска да разкрие доносниците, когато можеше, да чакаме пак да да дойде на власт, та той да ги разкрие, -а-а-а-а, Йотова? Гаспарини, тебе па така и не те разбрах кво искаш - да ги разкриват ли доносниците или да да ги прикрикриват? Бас ловя, че и ти не знаеш, щото чакаш указания  |
| Искам да се обърна към колегите форумци с една молба (то други освен форумци тука няма, разбира се) - Хвърлете едно око на размяната на реплики от последните две страници - заради куриоза, и последвайте нелошия съвет, който дадоха на Фани. Фани (която уважавам безкрайно) май го е учила по трудния начин. Тука наистина засмърдя на изпражнения, а доносник да води тема за разкриване на доносниците, върви колкото вещица да влезе в църква и хермафродит в родилно отделение. Наздраве. |