[b]Журналистът Георги Коритаров с отговор за Държавна сигурност[/b]
Отиди на страница:
| Не бих заел такава едностранчива позиция. И от трите лагера се написаха достатъчно обиди, обвинения, IP-разследвания, имаше дори и псувни (тях ги изтрих) . пп. 3 собствени постинга накуп точно в тази тема ми идват много, навярно и на форумците. Предпочитам да не пиша повече в нея. |
Ми то аз на 4-5 страници по едно мнение съм написал....   _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Абе много набъбнала темата. Или по-скоро - наводнена. Потоп. Същински атлантически цунамита от епицентъра в Ню Йорк. Имам една теория: целата джабала от чичо Фичо и леля Форин-експертката идва от шубе. Много са анкшъс да не отворят и техните досиета, щото главното атърни може да ги депортира като агенти.  Имам ли пойнт? |
| Ъ, ония двамцата са селски доносници ... обичат да надничат под юрганите само и после да пишат какво са видели. кирлива работа. ама са страхливи и сигур им треперят гащите |
Гаспарини,  за "реднека" и цитатите - не ги знаех. Тоива е смисълът на трагедията на древните - очистване чрез страх и състрадание, а не християните - чрез разкаяние. Трагедията е театър, започваме сега театралния сезон. * Андрей Райчев - "насекомото, което се храни с власт" (Н. Гюрова) ще е един от актьорите в него * Симплие къзъм, успокой топката - става дума за с. Каменар (бивше Голяма Франга), община Варна, дето служеха други наши съученици връзкари, пеленгаторна станция към нашата бригада. "Реднека"-кукловодка не е споменавала и поделението ни на Перелик, за което и аз не съм споменавал. Папия, Вишеград и Перелик бяха трите големи върха на нашата история. Аз бях на Папия като най-близо до Варна. * Авренски, следващите редове са за тебе. Като стар радиотехник сигурно веднага си се сетил, става дума за 9 ГХц, не ГВт (лапсус кийборди  ). Те бяха поделение на ВМФ, ние - на Мусачево, но също бяхме в морска форма за камуфлаж. Ядяхме в техния стол, нямахме още наш. Разкажи за радиотехническите служби на ДС, в които сигурно си работил по своя ремсова воля, не като наборник на РВС. *** Извън темата, с извинение към Бот и колегите. Разгеле ни е дошел бай Авренски в червения салон, имам и други странични въпроси. Като скитник с пагони по селата на нашия лозарски край, които за съжаление аз не познавам освен от инцидентни бригади за гроздобер в гиманията, знае ли нещо за археологическите находки в Теке Караач, което трябва да е тъкмо някъде около поделението Каменар - я към сметището, я към кв. Въраждане. * Още Шкорпиловците пишеха за тоя манастир, който сега се оказва основен център на Преславската книжовна школа, там живял като монах и вероятно бил погребан сам св. княз Борис-Михаил, начело на скриптория му бил ученик на св.св. Кирил и Методий, пишели се десетки книги и се обучавали стотици писари - с църква подобна на Голямата базилика в Плиска. Голям царски манастир, идентичен на тоя в с. Равна, Провадийско (който също бил ръководен от ученик на К. и М., св. Наум Охридски) - двата, както излиза, най-големи духовни центъра на the First Bulgarian Empire, по-значителни от самия Велики Преслав с манастирите му. * Известна заслуга на ДС (УБО) трябва да отчетем за запазването от иманяри (малджии по нашенски) на средновековното селище с крепост и пристанище Кастрица - в оградата на двореца Евксиноград. Гууд джаб, УБО! * А, и покрай Теке Караач прочетох, че някои от франгенските села, Въглен (Кюмюрлюк), Изворско и Л. Каравелово, сега били 95% цигански (!) и 80% безработни. Знам, че половината Каменар също - новата махала, дето са изселените от Максуда. Куманово и Кичево сигурно, ако се съди по народонаселението на рейсовете им, на които съм попадал случайно. Атмосфера подобна на фавелите на Рио. Как се грижи партията в процъфтяващия, втори по големина и практически Roma-free бълг. град за тези наши граждани от съседната община, такава бразилска безработица? Редактирано от - Чичо Фичо на 01/06/2006 г/ 15:04:26 |
| Бре кво ви стана бре молодци?? Копирах и Пейстнах няколко мнения по въпроса от свободния печат и почнахте да подскачате казачок... Сега остава да си направите едно партийно събрание -форумско(като ж добрите стари времена) и да порицаете Солженицин дет се заиграва с кйоравите.... |
| То е понеже наместо да слушат в час другарката за Есхиля, другарете ходиле на комсомолски спевки в пушкома. Авренския пък не ходил в гимназия, Есхил-Софокъл ниц |
| Но пък виждам, другарете старшина и Мето от меверето дошле и те да сдават валютата Сдавайте валюту, господа! |
| Ако досиетата са отровата, която трябва да изпием - да го сторим без колебание В Полша създадоха Институт по националната памет В Унгария – Служба по история – която работи като специален държавен архив, подчинен на парламента В Чехия – Институт за документиране и изследване на престъпленията на комунизма Венелина ПОПОВА Отварянето на досиетата някои сравняват с кутията на Пандора. Други, като Сергей Станишев искат унищожаването им. Трети твърдят, че темата не им е интересна (за съжаление сред тях се срещат и немалко журналисти). Това ли е дневният ред на страната, риторично пита премиерът. Да, господине, темата за досиетата не е преставала да бъде част от дневния ред на обществото ни в годините на прехода, но от онзи дневен ред, който не е свързан с биологичното ни оцеляване и възпроизводство, а с моралната памет на нацията. И вие много добре си давате сметка затова. Иначе не бихте определили темата като отрова, нито бихте търсили правни начини да унищожите архивите на бившия репресивен апарат на режима. Ако досиетата са отровата, която трябва да изпием, да го сторим без колебание. Защото това ще бъде оздравителната доза отрова за едно боледуващо общество. Дозата отрова, която ще породи имунитет срещу рецидиви на миналото. Едно престъпно минало, което наследниците на дедите и бащите си трябва да оневинят. А образът му да излъскат за поколенията. Ако има граждани в тази държава, трябва да не допуснат да се унищожи част от историята на тоталитарната държава нейната най-важна част. И независимо каква част от архива на МВР е запазен автентичен, колко от него е унищожен или преработен, той трябва да бъде изваден и направен обществено достъпен. Другото е престъпление спрямо колективната памет на нацията. Никак не е странно, че Сергей Станишев ни призовава да последваме примера на Испания и Гърция, където по времето на диктатурата на Франко и на военната хунта в южната ни съседка досиетата са били унищожени, без да се оповестяват пред масовата аудитория. Това послание идва от лидера на БСП, която има претенцията да е скъсала с комунистическото си минало. Преди няколко години като президент на Полша социалистът Александър Квашневски заяви на конференция, подготвена от Института за националната памет следното:” Аз съм политик, който винаги е заявявал, че трябва да се избира бъдещето, че трябва да мислим за утрешния ден, но моят политически опит ми подсказва, че не можем да избягаме от собственото минало. Рано или късно това минало ще ни догони. От историята трябва да си правим съответните изводи, спрямо историята трябва да проявим разбиране и обективност и отговорност”. Рано или късно миналото ни ще ни догони Тази истина приеха с консенсус в много от страните от бившия източен блок. А не другата: "Да изберем бъдещето и да не се обръщаме назад към миналото", демогогски внушавана от сценаристите на прехода. Като последствие на горчиви и нелеки обществени дискусии, в тези страни бяха приети адекватни (лустрационни) закони, а досиетата на бившите им специални служби бяха отворени. Нещо повече, в грижата да бъдат проучени като най-важната част от биографията на тоталитарната държава и адекватно обработени (не прочистени), за да намерят място в учебниците по история на тези страни, в Полша създадоха Институт по националната памет; в Унгария – Служба по история – институт, който работи като специален държавен архив, подчинен на парламента; в Чехия – Институт за документиране и изследване на престъпленията на комунизма. И всички тези институти са на бюджетна издръжка. Архивите на бившите тайни служби отвориха в бившата ГДР, дори в Румъния. У нас тъкмо поради липса на обществен и политически консенсус процесът за създаване на законодателство, което да даде достъп на гражданите до архива на бившата Държавна сигурност, беше забавен драматично. А после парадоксално стопиран в предишния парламент. Според Методи Андреев един архив, който няма отношение по никакъв начин към сегашната визия и концепция на страната ни за национална сигурност, беше съвсем изкуствено причислен към т. нар. класифицирана информация, за да бъде засекретен. “Не може да бъде секретна информацията, добивана по незаконен начин в нарушение на всички човешки права, на принципите на демократична и правова държава, каквато е информацията, съдържаща се в архива на бившата Държавна сигурност, добивана през тези 45 години на комунистически режим в България. Това е правен парадокс”, коментира бившият председател на закритата Комисия по досиетата. За да приключим веднъж завинаги със спекулативното използване на темата от бившите генерали от ДС, трябва да отворим досиетата. Затова е необходима политическа воля. А тя, както знаем, е синтез на гражданската. Затова гражданите в България трябва да заставят политиците да изпълнят задълженията си към историята и бъдещите поколения. Без повече демагогия и отлагане. Немедленно! |
| В Монитор има статия на Калин Янакиев по темата, препечатана от Седем. Копипейстни и нея, за да е пълна картината |
| Румъния отвори архивите си преди години, помня как превеждах лани една румънска статия за сайта на Борето Скочев за декомунизацията. * България е единствената бивша комунистическа страна в Европа извън бившия СССР, която още се ослушва по въпроса. * ЕС ни казва вече съвсем ясно, в прав текст: без пълно отваряне на архивите преди края на годината няма да има приемане в ЕС. * Интересно-неинтересно, това е. |
Ами щом ми приписваш – вече за втори път – сътрудничество с радиотехническите служби на ДС, и то по ремсова воля, ще те моля да представиш доказателства за това си твърдение. Ако не можеш, трябва да признаеш, че си измислил тези неща. Не се притеснявай, той и Коритаров си призна. Сега малко за измислената ти радиоразузнавателна служба. Ако не се пънеше да блеснеш с подочути познания във всяка сфера, нямаше да направиш гафовете в предишните си постинги. * Преди всичко, българските комуникационни специалисти, а и любителите – също, не употребяват термина “еднополосна” по отношение както на модулацията, така и на телефонията. Българската техническа терминология има название за този метод за предаване на данни и това название е “еднолентова”. Употребява се и абревиатурата Ес Ес Би (SSB – Single Side Band), английското название на метода, авторите са американци. «Еднополосна» е непохватен русизъм, употребяван само от руските лектори от КГБ, обучаващи режимните сътрудници на нашите служби на работа със многоканалните комуникационни средства – руско производство. Вероятно от там е останал у теб спомена за еднополосната, впрочем, на руски се нарича – однополосная. * По фрапантен е обаче примера с мерните единици. Разбира се, че е Гигахерци, а не Гигаватове. Простима е грешката ти. И е естествено да се глумя със смях над нея. Не е естествено само толкова да се впрягаш и да се изкарваш за всичко прав. Но в Българската техническа терминология мерните единици и техните производни се изписват в съответствие със постановките на системата SI – изписват се винаги с латински букви. За един български техничар ще бъде непонятно да напише кХц вместо правилното kHz, кВтч вместо правилното kWh. Твоето изписване ( с кирилица ) е характерно само за онези закрити школи, в които преподаваха заморски лектори. Слушателите в тези школи след това ни ставаха състуденти в техническите вузове посредством технологията рабфак. И продължаваха упорито да изписват Гигагерц. Така че за мен е ясно откъде идват познанията ти върху радиотехниката. От закритите школи, с усилено изучаване на А.С.Попов И морзовата азбука. За другите неща мога само да се досещам. |
| Eдин практически въпрос, извън "полемиката" - нали при Костов бяха "разсекретени" със закон досиетата на ДС и бе приета нормативна уредба, позволяваща на всеки по определения ред да се запознае с досието си от ДС, ако е имал такова? Къде по-точно може да се прочете тази уредба - тя действа и досега ? Знае ли някой? |
| Митне, казах ти аз че ще има джумбуш, ма ти ми не верваше ...еле па у Коритаров Лайф сигурно е смертелно....бумеранга се завръща... Архивите разтресоха и БСП Дебатът за остатъците от архива на ДС прокара нови разделителни линии в левицата Министърът на вътрешните работи олицетворява политическата дебелащина на позабравения Премянов Иво МАЕВ Политическите последствия за БСП от поредния скандал с досиетата на Държавна сигурност стават все повече и все по-съществени. За пореден път министърът на вътрешните работи е поставен под огъня на публичния интерес и разпалва поредната война с институциите. Сигнали за това дадоха както премиерът Станишев, така и президентът Първанов. Въпросът продължава да буни и парламентарната група на червените и мнозинството като цяло. Ефектът от този дебат, както и практическото използване на темата, продължава да се превръща в ключов тест за възможностите на една партия да се опише като принадлежаща към демократичния спектър или да остане в сенките на неформалното и непублично политическо общуване. Положителното в случая от гледна точка на демократичното ни настояще е фактът, че вътре в БСП като лавина растат скандалите по темата. Със сигурност при червените тя буди много повече интерес, защото е свързана с тяхното политическо минало, “когато се наливаха основите на организираната престъпност и корупцията”, когато се задаваха параметрите на перестроечния модел доминирал в нашата публичност чак до началото на 1997. Впечатлява наглостта, с която БСП жонглира по темата с досиетата. Видни представители на левицата вкупом се хвърлят да обясняват, че България е пропуснала времето, за да отвори напълно архивите на комунистическите тайни служби. Това го казват хора като Първанов, Червеняков, Станишев – все лица от звездния тим на БСП, които в най-близкото минало бяха моторите на противопоставянето на всяка идея за разсекретяване на архива на ДС. Сега точно те ни казват, че сме изпуснали момента,”както някои други източноевропейски страни” (Младен Червеняков) и затова архивите трябва да бъдат унищожени (Сергей Станишев). Нещо повече, премиерът настоява неговото предложение да не е прецедент – така, видите ли, били постъпили в Испания след падането на режима на Франко. Само допреди няколко години подобно сравнение не бе възможно – БСП бягаше като дявол от тамян от сравнението между тоталитарна Бъгария и авторитарна Испания, така както бягаше от изравняването на комунизма с националсоциализма Днес обаче испанският пример е заразителен, защото левицата няма друг източноевропейски прецедент по темата с архивите на комунистическите тайни служби. Във всички тези страни, с които иначе България обича да се съизмерва, темата с досиетата бе решена по-рано или по-късно по радикален начин. Единствено у нас не бяха направени дългосрочни и системни усилия за очистването на обществените отношения от червената зараза. Нещо повече – всеки опит това да бъде направено през различните години на прехода срещаше изключителната съпротива именно на левицата и на нейните крила и политически течения. Не друга партия, а именно БСП през тези 16 години се опитваше да запази романтичния ореол на комунистическите (контра-)разузнавачи, като задължително ги свързваше със собствената си политическа история. В същото време, докато не даваше и косъм да падне върху въпросните лица и надаваше вопли до небесата при всеки легален опит за очистване на обществото от зловещото и вредно влияние на ДС, редица леви политици се опитваха да ни внушат важната и патриотична роля, която агентурният апарат и неговите ръководители са играли за националната сигурност на България. Всеки разумен човек, който се опитваше да протестира срещу ужасяващата манипулация на живота на цели поколения, бе или причисляван към параноиците и маниаците или пък бе “давен” в остарелия език на комунистическата бюрокрация и законодателство, които спираха достъпа до архива на ДС. Президентът Първанов днес призовава да се действа от името на закона по темата с досиетата, но не бе толкова далеч времето, когато именно той се противопоставяше на реализацията на такъв закон. По-интересното е, че реализацията на плановете на Румен Петков да манипулира политическата обстановка в страната ще се превърне в разделителна линия за политическото поведение на левицата оттук насетне. След като не само премиерът, но и президентът се изказаха срещу действията на ръководството на МВР по избирателното публикуване на отделни детайли от арихва на ДС, след натиска, който правителството и мнозинството получават от Брюксел по въпроса с липсата на ефективност в борбата с организираната престъпност и корупцията, след откровенията на европейски политици, че бившата ДС е истинският кръстник на политическия и стопанския ъндърграунд у нас, политическото бъдеще на Петков изглежда проблематично Това, от една страна. От друга обаче, старият партиен апаратчик Петков е фигурата, която контролира основната част от структурите на БСП, ръководи най-голямото министерство в България, на него се разчита основно за подготовката и изпълнението на предизборните кампании на левицата (включително и на предстоящата президентска кампания). Независимо дали е прав или не, Петков не е фигура, която лесно може да бъде заобиколена нито от Първанов, а още по-малко от Станишев. Той е олицетворение не на европейското лице на БСП, за което претендират премиерът и малцината млади около него. Точно обратното – Петков се харесва повече на провинциалните социалисти. Той е носител на онова, което стопля сърцата на всички, които не се свенят да си признаят, че “ние всъщност сме си комунисти, независимо че се наричаме социалисти”. Министърът на вътрешните работи олицетворява политическата дебелащина на позабравения Премянов, перестроечната теория за “контролираната и имитативна демокрация”, споделяна от политическия му гуру Луканов, и най-добре може да покрие образа на “червен капиталист”, който не се притеснява да заиграва цинично със социалните очаквания и надежди на червения избирател. В този смисъл драмата в БСП предстои. И колкото повече Петков продължава да е в структурите на властта, толкова повече и премиерът, и президентът ще стават зависими от него, а европейската интеграция на България ще се отдалечава бавно и сигурно на нашенския политически хоризонт. |
| Тука си донякъде прав, Авренски - по наше време явно нямахме български учебници за SSB, и предподавателя ни в Плевен беше руснак, кап. Угрюмов, използваше рус. термина "еднополосна" (в нашата арния и особено флот и без туй русизмите бъкаха - скатка, сумка, блях, галан(д)ка...). На Папия също ни идваха на гости само руснаци, повечето от института иностраннъйх язъйков, за ученията Дисплей дитърминейшън и Уинтекс, и даже приставките ни бяха руски - Аргон Ч. Та там си подобрих малко и руския, барабар с английския. За съжаление никога след 1983 не съм се занимавал с гигахерци и Аргони, за да си спомням добре кое как се пишеше. Някои от спомените ми са влезли във фейлетоните ми за царя от 2001 г. Като ги погледнах лани - се зачудих как съм си спомнял още такива неща само прди няколко години * За принадлежността ти към ДС или други репресивни структури на БКП - за мене тя е 100% психологически достоверна; документи, разбира се, нямам. Чакам да отворите архивите. Тука не сме да се съдим, а да разговаряме честно за миналото. * Не чух коментарите ти по другите ми въпроси, а пък щях да те питам и за Авренската община. Вий комунистите мълчите като партизани на разпит |