Отиди на страница:
Сестра Маша подмина с явно пренебрежение източника на шума, скърцането я ориентираше, че смяна в позата и този път не е имало. И наистина беше така. Джени сладко спеше на канапето с тампони в ушите, а д-р Макароненко яростно подскачаше въху матрака. Очите му вече се затваряха и той всеки момент щеше да се строполиомаломощен в леглото. Както всяка вечер напоследък, доктора от ЦИЦА се изправяше пред поредния неуспех в опита си да втвърди един определен свой крайник и Джени отиваше да си легне на канапето, като оставяше нещастния доктор цяла нощ да поддържа имиджа си пред сестрите. Макароненко искаше да си легне още преди около час, но първо чу препъването на Крезолий, по коридора, а малко по-късно усети и присъствието на Маша. Ах тази Маша. Отдавна и беше хвърлил око. Избра едно синьо за нея. Беше събрал цяла колекция от моргата на Сфирков. А също и на сестра и Даша от дневната смяна. На нея и хвърли едно пъстро. Кафяво със зелени и сиви петна. Намираше хвърлянето на очи за много романтично. Нямаше представа как го приемат сестрите. За него Агент Маша беше написала в досието: "Оня ненормалник - Макароненко от ЦИЦА, снощи ми хвъли едно око. Изследвах го за бръмбари, но се оказа чисто. Прибрах го във фризера за да запазя доказателството." И по-надолу: "Добавям и окото, което е хвърлил на Даша". Отдолу Агент Даша беше добавила: "Аха! Значи затова от супата топчета, която сготвих вчера ме гледаха две странни очи. А аз си помислих, че ни следят вражески агенти и изхвърлих супата в тоалетната." Горкия Макароненко, не знаеше, че всичко в стаята на Джени се следи със скрити камери и се излъчва денонощно по интернет. Двете сестри бяха големи фенки на шоуто и често прекарваха свободните от дежурство вечери заливайки се от смях пред монитора. |
той така си се и представяше.. ние го преиначихме  абе.. има ли ръководство за безопасно заливане от смех.. или тия двете си се заливат както си знаят  |
| Ако си сам, можеш да си се заливаш както си знаеш. По-гот е обаче, когато си с компания. Заливаш компанията със солидна порция смях. После компанията те залива. И пак... И пак... |
| Д-р Перемянов: "Маша няма някоя интимна приятелка, също агент, по кличке Даша? Сестра Маша провери внимателно доклада за правописни грешки и после го изпрати като СМС на един номер, написан на левия й показалец под фалшивия френски маникюр. Въздъхна с чувство на изпълнен дълг, но фактите не й даваха покой. А указания за следващи действия щеше да получи едва след дневната смяна, когато свръзката й щеше да я чака пред минералната чешмичка в Овча купел – стара част. Изтичаше ценно време. Тогава сестра Маша си припомни за едно изречение, което беше прочела тайно в собственото си досие, докато прекият й ръководител бе изпаднал в кратка пост-коитална дрямка: “Умее да взема самостоятелно решения”. Трябваше да действа незабавно! Ръководителите й, Държавата, Каузата изискваха това от нея! Маша се пресегна към стационарния телефон и уверено занатиска бутоните. След встъпителните акорди на Фюр Елизе отсреща се чу сластно-алтов глас: - Клиника ЦИЦА, добър ден. - Здрасти, тук е Маша – делово каза сестра Маша - О, муцка, драго ми е – проточи алтът отсреща. - Виж сега, имам нещо за теб – пристъпи веднага по същество сестра Маша. Представи си съвсем ясно как плътните устни отсреща, чудо на пластичната хирургия, оформят овал, сякаш да произнесат френската гласна буква “О”. Притежателката на изкусителния алт беше Сестра Даша, известна още и като Агент Даша от споменатия вече каталог. Маша тайно мразеше Даша, защото като завеждаща фронт офиса на ЦИЦА й бяха направили най-съвършените гърди 85-Д, които изтикаха Маша от полагащата й се по право първа страница на каталога до безличната задна вътрешна корица. Но сега нямаше място за лични емоции. Дългът беше над всичко. Или пък беше Дойчланд юбер алес, за момент се обърка Маша, когато погледът й попадна върху програмата на Световното. |
| всичко това беше хиперактивно мероприятие, организирано и ръководено от мадам исякова... щом крезолий излезе от клиниката на д-р сфирков, екипът на тов. исякова заработи... един сътрудник, ловко опериран от д-р сфирков за да прилича на фъколчо - крезолиевия приятел от детинство, уж случайно го срещна на улицата и му разказа за култувата кръчма "при гея" и за невероятните купони дето стават там... крезолий обичаше веселбите и с радост се съгласи да отидат... в осветената с лилява светлина зала на кръчмата се стелеха талази пушек от наргилета и се носеше ориенталска чалга...дебел грък с мазни мустаци проверяваше влизщите за оръжие... кой знае защо пропусна да провери младия хуйбоди и фъколчо... въпреки че видимо бяха с издути панталони и доста под законната възраст... едно от първите неща които мадам исякова втълпи в главата на крезолий беше че оръжието винаги трябва да е с него... беше му казала, че това е документът му за пред властите и че трябва да го показва винаги когато някой поиска да го идентифицира... досега не му се беше налагало, но добре знаеше какво трябва да направи... в дъното полуголи младежи праскаха бели денсинг на осветена сцена... беше полупразно и по всичко личеше че купонът тепърва предстои... на бара отстрани седяха няколко туристи от туракан и пиеха шотове самбука с текила... некой им беше казал, че това е голем афродизиак... и прозак в същото време... всички имаха котешки пърхут, но никой не им беше казал, че най-доброто средство против досадня дендруф е бирената мая... двамата другари седнаха на отсещната страна на бара и си поръчаха водка "грей гуус" с малинки... после се заговориха за модните тенденции в кройката на анцузите на томи хичфъкър и за катарамите на новата линия чантички на луис питон... после обсъдиха качествата на мъжките превръзки на прокур енд скрембъл... като се огледаха кръчмата беше вече пълна... келнерите търчаха с подноси стриди и шампанско... двама влюбени кротко се мажеха със сметана, а един красив момък обикаляше от маса на маса и продаваше запалки зипо с вибропомпа... тъкмо този младеж де доближи много близо до крезолий потърка се в него и му подаде запалка... -разкарай се оттука - рече му крезолий - не ти ща зипото... -хайде земи, земи... не ти я продавам, подарък е от ей онзи господин на масата в ъгъла... крезолий погледна в уречената посока... на масата в ъгъла седеше елегантен господин с панталони... пред него димеше печена овца, а в кофичката отстрани изстиваше големо шише "мое-шандон"... по формата на панталоните отзаде крезолий безпогрешно рапозна, че тук е боцкала иглата на известния столичен тейлър хюмньо босев... госпдинът благо се усмихна и кимна подканващо... имаше нещо странно в изражението му... изглеждаше като гримиран, а и коста му седеше някак си изкуствено... "от лилявата светлина наверно" - реши младия хуйбоди... после се извини на фъколчо и отиде да благодари на господина за скъпата и полезна вещ, която му беше подарил... вечерта премина весело и динамично... пиха шампанско, ядоха печена овца и сини стриди от северния атлантик... говориха много и за най-разнообразни неща... крезолий започна да харесва господина... беше интелигентен и остроумен... имаше най-всестранни познания... и затова без особени угризения прие ключа от квартирата... где денги лежат... беше след полунощ когато слязоха от таксито... квартирата се намираше в голяма кооперация в подножието на планината мохига... изкачиха се по стълбите, защото асансьорът беше оборудван с камери, а на тях им беше нужно прайваси... като влязоха в просторния хол господинът застана с гръб към крезолий и започна да търка лицето си с мокра кърпичка... после разроши косата си и се обърна... крезолий мигом се вцепени... пред него стоеше президентът...  |
Мадонна! За незнамкой път неккви светкавици трещят навън и ми загасят компютъра! На 666-я ще си помисля, че е дяволска работа, ама ха!  |
