Отиди на страница:
крезолий мигом се вцепени... пред него стоеше президентът... Крезолий знаеше, че службите отново издирват президента. Още предния ден, по време на церемонията по случай завършването на обучението му, радиостанциите на мадам Исякова и Румбурак Петрониев се обадиха едновременно. Двамата се опитаха да скрият случилото се, но Крезолий дочу случайно изтърваната реплика. Президента отново бе изчезнал. Службите бяха в паника, защото техния гений по откриване на държавни глави, в момента се подвизаваше под дълбоко прикритие в образа на Джени със задачата да неутрализира вражеския агент Макароненко. Както се виждаше от излъчваното в световната мрежа риалити, Макароненко беше тотално неутрализиран. Но сега кой щеше да намери президента? Крезолий се възхищаваше от гения на своя родител, позволил му успешно да открие президента толкова пъти досега. "Сигурно е нещо наследствено" - помисли си той. - "Току що завърших обучението си и вече реших първия си случай. Трябва да уведомя службите." - Ще те помоля да не уведомяваш службите - каза президента сякаш му четеше мислите. - Бих искал да ги държа настрана от това. - Ъъъъ... - заекна младия Хуйбоди. - Както желаете, господин Президент. Това си е лично ваша работа. Но защо точно аз? - попита той малко ядосано. - Защо не Фъколчо, например? - Защото става въпрос за държавната сигурност - меко каза президента. - Оказва се, че ЦИЦА е изцяло завзета от вражески агенти. Твоя родител се вече справи успешно с шефа им - Макароненко. На теб се пада задачата да се справиш с агентките Маша и Даша. - А защо не уведомим за това Исякова? - не преставаше да упорства Крезолий. - Тя е специалистка по суши, муши и гуши. Само да се развихри и можете да търсите агентките при Цеко Свинското. - Подозираме я във връзки с двойната агентка - д-р Цицилия Надуванова от ЦИЦА. От известно време засичаме усилена кореспонденция между тях, в която Исякова моли за акселерация на бюста. А и Цеко Свинското не е съвсем чист. Най-накрая Крезолий беше убеден в правотата на президента. И така, в тайната явочна квартира, двамата седнаха и съставиха План. Като начало Крезолий трябваше да размени панталоните си с президента. Той ги огледа малко критично, но накрая се съгласи. Излязоха от апартамента в ранни зори - Крезолий със залитане, сякаш бе пиян, а президента, подсмихвайки се, доволен от придобитите на далавера нови панталони с марката "Педерсаче". Редактирано от - Bai Car на 06/06/2006 г/ 16:19:37 |
Дори  Какъв комплимент  П.П. Маша и Даша още ли не са открили третата своя сестра - Бомбаша - изчезнала при специална операция на ДС в Мозамбик преди 25 години с раница преоценени гранати, производство на ВМЗ Редактирано от - Премянов на 06/06/2006 г/ 16:31:30 |
| Очевидци със запазени в тайна имена настояват за по-друга версия: Крезолий бавно излизаше от вцепенението. В главата му една по една се връщаха кратките и ясни инструкции на мадам Исякова, разпечатани на 9 иглен принтер и завършващи с по три удивителни. Инстр. 1: Президентът е президент до 17, 00 ч! После е обикновен мъж! В светлината на това указание Крезолий огледа с нови очи мъжа пред себе си – раменете му бяха малко тесни за вкуса на Крезолий, но се компенсираха с приятно заобления ханш, подчертан изкусно от кройката на панталона. От мократа кърпичка изпотената му кожа излъчваше бебешко-сладък аромат, на който акселерираните хормони на растежа на Крезолий откликнаха с непреодолима сила. Инстр. 2. Винаги вземай инициативата! Крезолий направи крачка напред и пръстите му се протегнаха към копчето на яката. - Не ти ли е топло? – попита той с удебелен от вълнение глас. Мъжът срещу него кимна мълчаливо, вълнението му се издаваше от конвулсивното движение на адамовата ябълка. Крезолий разчете поканата и ръцете му продължиха надолу по гърдите. На второто копче усети гъделичкане като от слаб токов удар. Беше възбуждащо. Усети панталона си некомфортно стегнат. В това време скритият под седефа микропредавател предаваше като бесен цялата събрана информация: пръстови отпечатъци (леко размазани от потта), кръвна група, стомашно съдържимо, ръст в сантиметри. На едно далечно бюро фотороботът с тихо жужене изплю физическия портрет на Крезолий в 666 цвята. Една ръка се протегна и го обърна към себе си. |
| Бомбаша е също създание на Сфиркоф. Тя е създадена от бомбите на майка им - Пентанолия Спиритонова, по-голямата сестра на Етанолий, която всъщност е изчезнала преди 25 години в Мозамбик. А Бомбаша е попаднала в плен на племето чуккури и е държана от тях като сексуална робиня. Но за това и за роднинската връзка между трите сестри и Крезолий в момента знаят само мадам Исякова и Румбурак Петрониев, като хранител на архива. Редактирано от - Bai Car на 06/06/2006 г/ 16:41:09 |
В това време скритият под седефа микропредавател предаваше като бесен цялата събрана информация: пръстови отпечатъци (леко размазани от потта), кръвна група, стомашно съдържимо, ръст в сантиметри. На едно далечно бюро фотороботът с тихо жужене изплю физическия портрет на Крезолий в 666 цвята. Една ръка се протегна и го обърна към себе си. Ръката беше покрита с гъста козина. Златната верижка на часовника блестеше едва доловимо в гъсталака. Пръстите бяха четири. Ако не се брояха другите три - слепнали, двата странични леко присвити, и разположени под тях. Нокти нямаше. В смисъл на рогови образувания. Върху четирите тромаво мърдащи се пръста, сграбчили физиологичния портрет на Крезолий, направо върху рижавата козина бяха прикрепени с нитове пластини от поцинкована ламарина, наподобяващи човешки нокти. На една от пластините нечетливо беше изчукано АЕЦ ......уй /не се четеше/, подарък от Р...н /трудно се четеше/ ......чаров /почти се четеше/. Редактирано от - Премянов на 06/06/2006 г/ 16:56:33 |
 ами всеки човек.. красива жена или блондинка знае.. чe френския маникюр и такъв и толкова  ето защoEleanor, държа да отбележа - харесва ми как пишеш |
Елеанор Кар премянови - муци 
На една от пластините нечетливо беше изчукано АЕЦ ......../не се четеше/, подарък от Р...н ......чаров. Една също така космата физиономия се захили зловещо. Нищо не оставаше скрито от вражеската агентурна мрежа. Шефът и - Сатан Исяков, успешно внедрил се като чистач в 5 реактор на АЕЦ, се загледа угрижено в портрета. Освен че беше завзел ЦИЦА, той отдавна беше завладял и модната къща на дизайнера Педерсаче. Всички дрехи, ушити за младия Крезолий съдържаха бръмбари. И бълхи. Като се сети за бълхи и го засърбя зад левия рог. Бълхите бяха голяма напаст за косматото му тяло. Беше практически невъзможно да се отърве от тях. Космите получи като резултат от работата си под прикритие в АЕЦ-а. Виж рогата - те бяха друга работа. Тях ги получи от жена си. Отиде една вечер на концерта на Величко и не се прибра цяла нощ. От тогава рогата му растяха неспирно. Опита се да си я върне с думи - не се получи. С подаръци - също. После разбра, че е минала в противниковия отбор. И тогава в главата му се зароди пъкления план. Първо ще завземе ЦИЦА, а после и клиниката на д-р Сфирков. И тогава щеше да се подложи на операция и да увеличи размерите на един определен орган дотолкова, че мадам Исякова да не може повече да устои. Но ненадейно срещу него се изправиха непреодолими пречки. Джени беше неутрализирала най-опитния му агент, а Крезолий кроеше планове да се разправи с Маша и Даша. Сатан Исяков се завъртя на стола и намести опашката си*. Дали не беше време лично да поеме контрола? * Нея беше получил от едно вражеско разузнаване. След като няколко пъти неуспешно се опита да се отърве от нея, се принуди да се примири с присъствието и. |
| Пичове и дами, благодаря за този лавли дей  по въпроса за изкуствения френски маникюр - предвид на голямата обществена значимост на темата и съотв. потенциално много широка публика - малък жест към тези, които не посещават (редовно) салоните за красота, но се интересуват от агенти :-) аце((тон)) в кафето  |
И ся ко се получи? Тайно се надах на пикантна лесбо сцена стил Vivid Entertainment между Даша и Маша, а получилас как всегда - a bunch of педерунгели космати стил Azis Entertainment ...  |
| за пред малкото хора които срещаше сатан исяков - чистач на пети реактор в аец козлодуй беше любител инсектолог и дизайнер на екстравагантни дрехи от буболечки... но истината беше малко по-различна... дълбоко в скалите под бившия мавзолей обгърнат ритмичния шум на японската земекопна машина мутантът разглеждаше образа от листа... този наистина беше опасен... какви ли не беше виждал... през принтера му бяха минавали всякакви... професори, каруцари, доктори... имаше даже един фехтовач... смахнати и безопасни... но този го притесняваше... имаше нещо непредсказуемо в погледа му... замисли се... беше постигнал почти всичко... злорадо се разсмя над напразните усилия на амбициозната му сестра да образова туземното население... асамблеи, модни ревюта... нонсенс... още от дете му знаеше на тоз народ цаката... няколко шкафа с папки можеха да го държат в робско подчинение дорде свят светува... трябваше само да изчака подходящия момент... баща му ги разбираше тези работи... посъветва го да отиде бригадир докато настане момента... отиде... да строи атомни централи... строеше ги добре... само една беше гръмнала досега... поне само за нея научи... веднага след взрива отиде да види какво се беше случило... зарови се из развалините да разследва... и получи голямо облъчване... започна да се окосмява, пръстите му се раздвоиха, после залепнаха в причудливи двойки и тройки... стана грозен и страшен... всички страняха от него... имаше само един беловлас чичка с очила, който се опитваше да бъде мил с него... правеше му подаръци, водеше го на путешествия... но мутантът скоро разбра, че това беше само заради уголемените му от облъчването органи... изгуби интерес и се усамоти... тогава реши че момента е настъпил... трябваше да действа... открадна една уазка от близкото поделение и подкара към архива... като го видя милиционерът на входа се сгърчи от страх и ужас и падна в несвяст... радиацията беше направила мутаната силен... награби шкафовете, натовари ги в уазката и подкара към бърлогата си... беше я обзавел под мавзолея на един от предишните собственици на архива... имаше само бюро и факс... повече не му беше нужно... и ето вече седемнайсет години владееше положението в малката китна страна... животът под земята му харесваше... хранеше се с плъхове от канализационните шахти и спеше на тръбите на парното... през останалото време беше зает с управлението на страната... напоследък се бяха появили едни японци, с които се споразумя да му доставят по-съвременна техника... сега японският фоторобот му достави информация за тази опасна личност крезолий хуйбоди... трябваше да измисли как да го неутрализира... изпоти се от усилието... извади носна кърпа, избърса потта от косматото си чело и я захвърли на бюрото... в ъгъла на парчето плат имаше избродирани инициали... в.ж... |
| О, как приятно е понякога* човек да се завърне на банцига! Хвала и слава всинца ви!  * но само понякога! |
| Докторе, между Маша и Даша не може. Те са сестри. Но между Маша и Джени например... Или Даша и Джени... Или и трите заедно... А ако се присъедини и Бомбаша, картинката ще е пълна. |
| Слънчо, Петре, къде сте? Исках да ви благодаря за вчера в стихотворна форма. Редактирано от - gtch на 06/06/2006 г/ 18:32:19 |