|
Фифти Санта или Човекът с шлифера
Фифти Санта, до последното увеличение на градския транспорт известен като Пеесе Стотинки, излезе през алуминиевата и с дискретни решетки врати на известна столична институция, чийто адрес започваше с Четвърти и вдигна лице към топлите лъчи на ранното лятно слънце. В ръката си държеше жълта торбичка от Била с лични вещи – четка и паста за зъби и гумени чехли. Вездесъщият шлифер висеше разкопчан на раменете му и излъчваше дискретна миризма на дезинфектнат. ФС въздъхна блажено. Днес беше специален ден, двоен празник, така да се каже – рожден ден и изписване от заведението. Второто събитие беше поредно и не се знаеше докога ще продължи, но ФС реши, че няма да се занимава със среднодалечното бъдеще. Важното беше, че денят е специален и той трябва да направи нещо хубаво за себе си. Обърна се и през вратата погледна стенния часовник в дъното на коридора – 7, 50, идеално. ФС тръгна към спирката на автобус 280. Знаеше, че в този час автобусът ще е пълен с първия поток Счетоводство и контрол на път за ранните лекции. ФС уважаваше дълбоко специалността, заради преобладаващо дамския състав на курса. С пушек и бумтене на спукан ауспух автобусът пристигна, претъпкан, както правилно бе предвидил ФС. Подреди се за качване на третата врата, там навалицата по правило бе най-голяма. Успя дискретно да се вклини в групичка студентки с голи пъпчета и мек говор и се остави нежната маса със соларен тен и миризма на току-що напръскана розова Рексона да го качи по стъпалата. Навалицата вътре ги обгърна и притисна плътно. ФС се отпусна в блажена безтегловност без да се опитва да пази равновесие, меката плът с все още ненатраплив мирис на утринна пот го държеше изправен. Успя да се извърти достатъчно, колкото да разкопчее шлифера и да прилепне цялото си тяло в един особено загорял гръб с изрусени от слънцето косъмчета и да опре буза в силиконовата презрамка на сутиена.
Из местния печат, цикъл Градските легенди се завръщат
|