Отиди на страница:
БИРНИК, честито и от мен!  А за секси-реконтрата не си съвсем прав. Ако си поотпуснеш фантазията и си представиш контрольорки, облечени само в "секси"-елечетата как нахълтват в дома ти да те глобяват...  По нататък можеш да продължиш сам.....  |
Елинор  Така ще си съжителстват високата и изискана проза тип Джейн Остин и "разкрепостеният език", придавайки на общото дело тук невероятна художествена монументалност, както казва един мой приятел, изкушен от перото, също. |
| >>><<< Ето и нhttp://www.segabg.com/online/article.asp ?issueid=2293§ionid=28&id=0001801ови сведения за света с участието на знаменит форумец - архимена  |
| >><< Натиснете тук |
...и да прилепне цялото си тяло в един особено загорял гръб с изрусени от слънцето косъмчета и да опре буза в силиконовата презрамка на сутиена. Момичето бе истинска блондинка. Обичаше да се вози сутрин с 280, за да я мислят и за истинска студентка. Всъщност слизаше чак на Зимния Дворец, прекосяваше пеша през полето и се озоваваше на работното си място на околовръстното, близо до Симеоновското шосе. Тази сутрин тъпканицата бе невъобразима. На всичкото отгоре, зад нея се качи някакъв ненормалник с шлифер. Как може - в тая жега и със шлифер, недоумяваше момичето. Обърна му гръб и го изключи от мислите си. Предстоеше и още един тежък и прашен ден на околовръстното. По едно време усети, че нещо опира в рамото и. "Навалица е" - помисли си блондинката. "В тая блъсканица не само в рамото ти ще опрат." След малко усети как нещо пълзи по гърба и. Започна от дупето, бавно се изкачи нагоре по гръбначния стълб, мина между плешките й и накрая я блъсна здраво в тила. Не издържа. Гадния перверзник си позволяваше да я опипва. Напрегна се и въпреки навалицата успя да се извърти рязко на 180 градуса. Перверзника с шлифера я гледаше ухилен, а точно срещу нея на нивото на устните и бавно се полюляваше нещо. Нещо наподобяващо червено-лилава едноока змия. - Пеесе Санта - ахна изненадана блондинката. - Ти си градска легенда, бе. Ти не съществуваш. После се притисна плътно до непознатия, скри еднооката му змия в ръка и му рече: - Ела. Днес е ден на сбъднатите мечти. Днес само ще се забавляваме. |
| Ей, тоя велик Бай Кар (или Цар, както му викат други), от секо положение изхожда и захваща, ама точно на най-възловото място спира и чака някой друг да продължи нататъка.... |
| Бай Кар Така трудно ще делят легло разкрепостеният език, тип Остин Пауър, и "високата и изискана проза", както един неизкушен от пернати мой приятел казваше |
| фък... нема страшнава... тов. гичка ше континюйне сижетниятъ лайн... дорде лирическото хироу рийчне оргезм... а че перата се изкусителни, спор нема... адин мой приятель тъй се изкуши, че нахлузи шапка с пера... стана полу-индианец... щото у резерватя елкъхолят, смоукът и дръгът са почети без денги... требва само да живейш в колиба... |
| "...Ела. Днес е ден на сбъднатите мечти. Днес само ще се забавляваме." Наближаваше спирката на Зимния дворец, а тъпканицата в рейса правеше оново, което Пеесе Санта и момичето възнамеряваха да сторят малко по-късно насаме. Самото слизане от автобуса си беше направо своеборазен акт на посегателство върху иначе невинната душица на момичето, защото всеки застанал на пътя й имаше възможност да се отърка у хубавите и изпъкнали части, предизвикателно поклащащи се настрани, заради ограничените движения, които позволяваха малкото пространство в рейса. Най-накрая немирникът и девойчето слезнаха и припнаха в полята... Редактирано от - gtch на 12/06/2006 г/ 16:56:57 |
| Блиндяев, финалът го оставям за теб, ама гледай да няма садистични сцени като от предния път, щото от тогава риба да не видя... |
щото аз съм си натурална брюнетка, откъдето и да ме погледнеш - никога не бих предположил, Гтчъ, честно... особено, прочитайки изречение като Самото слизане от автобуса си беше направо своеборазен акт на посегателство върху иначе невинната душица на момичето, защото всеки застанал на пътя й имаше възможност да се отърка у хубавите и изпъкнали части, предизвикателно поклащащи се настрани, заради ограничените движения, които позволяваха малкото пространство в рейса - на три реда и с n*3 определения ... истинска класа |
| Еееей, изчезнах за няколко часа да свърша и аз нещо, а тук събитията се трупат с главоломна скорост - Блиндяев хукнал по вода да снабдява индейците с трева, госпожата с трудното име предизвиква двама мъже наведнъж, а Ели пръска с розова Рексона всичко наоколо. Помислих си защо Бирника го няма, но погледнах под масата. Там е. Видях една блондинка и реших да пробвам съвета на Керпедена. Дръпнах й мустаците да видя колко са дълги, а тя ми каза: "Защо ги дърпаш, не виждаш ли, че са черни?" |