Отиди на страница:
Не ме тълкувай тогава, и нямаш грижа въобще с мен - никаква въобще не си ми. Въпрос на самоконтрол - да не разваляме ден рожден на Бирника с магарешки номера. Редактирано от - Сибила на 12/06/2006 г/ 17:42:20 |
beak, break... be good, лейдис, и ще има Givenchy за едната русалка, и Bvlgari - за другата  Редактирано от - Д-р Перемянов на 12/06/2006 г/ 17:44:24 |
Най-накрая немирникът и девойчето слезнаха и припнаха в полята... Девойчето, което не бе никакво девойче (все пак работеше на околовръстното), задърпа градската легенда за атрибута направил го прочут из нейните среди. Бързаше да го отведе в леговището, което си бе устроила в един храсталак насред полето. Там бе тихо и уютно и тя го използваше понякога с клиенти. Или пък понякога се криеше там от сутеньора. Човека с шлифера подтичваше след нея с ръце в джобовете. Както се бе засилил не забеляза заешката дупка пред него. Кракът му хлътна вътре и той затъна до коляно. Момичето продължаваше да дърпа и в следващия момент усети как вече не влачи никого. Все още стискаше обаче гигантския атрибут. Обърна се. Мъжът със шлифера лежеше в тревата и се държеше за крака, а тя стискаше в ръката си обикновен 50 сантиметров изкуствен пенис, който можеше да си набави от всеки сексшоп. Разочаровано момичето захвърли изкуствения орган настрани. Мечтите и бавно рухнаха в прахта. - А аз... аз...- захлипа тя - аз мислех, че ти си истински - изкрещя тя накрая към падналия мъж. - Истински съм - тъжно отвърна човекът с шлифера. - И наисина съм Фифти Санта, но след последното лечение вече не мога да го вдигна и с кулокран. И все пак не спирам да опитвам. Нали разбираш. Надеждата дето последна... Момичето се приближи до паднали мъж и седна до него на тревата. Прегърна го, отпусна глава на рамото му и заплака. Плачеше за своите изгубени надежди, за неговата изгубена мъжественост, за цялата мъка по шибания гаден свят. В този момент усети, че нещо я подпира отдолу по брадичката. |
Докторе, прибави за мен и едно Estee Lauder, само тогава ще се възпра да не цапна още един неспасяем мой ретур. |
Ъцке, най-възпитано те бях помолила да не си ползваш липсващото остроумие върху мен. Явно манипулациите по оная - болезнената липса, са ти оскубали и малкото акълец, дето ти се намира да тропаш по клавиатурата като някой Разтропович. |
букмейкър хауз "блайнд бет" е отворен... бетовете се приемат ез ъф райт нау... моля залагайте!!! Редактирано от - Алексей Блиндяев на 12/06/2006 г/ 17:52:48 |
Все едно - това е кощунствено намерение, предвид несравняемостта в класите на "състезателите". Редактирано от - Сибила на 12/06/2006 г/ 17:58:27 |
| Като нещете с добро, фащаайтее се за къдрите, тогава... за същите кинти ще пакупя кашон Руски Стандарт, и ще го делна с букито, тази пьяница... |
| A аз залагам на лудата крава. Чао - чао, другари! Събка се е събудила преди 2 часа и има енергия за простотии. Моя работен ден приключи преди 2 часа, така че... Отивам да почивам. Приятна вечер на всинца ви! Редактирано от - aце((тон)) в кафето на 12/06/2006 г/ 18:05:24 |
| "...Най-накрая немирникът и девойчето слезнаха и припнаха в полята..." "...и пресекоха от другата страна на Околовръстното шосе, за да останат в района на студентката и се захванаха трескаво да свалят дрехи. На Пеесе Санта не му беше много трудно да се съблече, щото под шлифера си немаше нищо друго освен "червено-лилавата едноока змия" (както я определи Бай Кар) и той самият. Но студентката изпитваше определени трудности със свалянето на дрехите си, в частта касаеща чисто новите й жартиери, които си беше купила преди това и заяждаха в момента и силиконовият сутиен, чиито презрамки се бяха впили от топлото в кожата й и създаваха болезнено неудобство на момичето при смъкването им. Пеесе Санта губеше търпение и накрая разкъса сутиена, който се разлетя на части по земята. Студентката зейна пред него в цялото си великолепие, както я е майка родила и се захвана на укротява голямата едноока змия, която се беше изправила в целия си ръст, сякаш под звуците на арабска свирка ... В този момент се чу шум откъм близките храсталаци и на фона на деликатната обстановка се появиха двама бабаити, с огромни трицепси и кожени дрехи. Те се развикаха към студентката: -Кво правиш тука, ма парцал? Ти не си ли на смяна вече? Тоя какъв е? - Изписваха се безчет въпроси към нея, а мозъкът на безащитната девойка се сви на две при мисълта, че сутеньорите й са я спипали на място как прави доброволно секс в работна смяна, без заплащане. В подобни случаи те вземаха всичките пари и не отпускаха нито дял на прегрешилата, и като че ли не им стигаше, ами я наказваха допълнително и с як пердах. -Аз тука, един клиент... - изрърмори тя, свела глава, за да не проличи, че лъже. - Ей, пич - обърнаха се те към него, усещайки че са били прецакани - така не става, брато, требва да си платиш. Тва е стока и тя струва пари. 150 евро на сеанс. Кви пари, помисли си голият Пеесе Санта. Та той беше само със себе си и скъпоценната си змия и в момента за плащане и дума не можеше да става. - Приятели - започна голият внимателно, чията змия се беше укротила от стреса - вижте, станало е недоразумение, аз такова, съм объркал проститутката... -А, не става, шъ си платиш - отговориха му безцеремонно те. - Свирка направи ли му - потитаха сутеньорите проститутката - или имаше и пълна програма? - Не успях - отвърна им объркано тя. - Кво не си успяла, ма? - все по-изнервено и с повишен тон нападаха проститутката сутеньорите, като жилите на вратовете им се опъваха като струнни жици, а ръцете им се стискаха в яки юмруци. Голият мъж усети, че няма да му се размине. Все пак трябваше да си плати. - Пичове, вижте, вземете този часовник - оригинален е, Ролекс, казват - сети се в този момент Пеесе Санта и свали чевръсто часовника си, който остави бледа следа на ръката му. Сутеньорите погледнаха недоверчиво часовника, поклатиха одобрително глави и му казаха: - Аре, вземай си шлифера и си омитай крушите, докато не сме размислили друго. И си покрий змията, че ша уплашиш некого с нея. Голият мъж не усети как си навлече шлифера и дим да го няма, а проститутката остана злощастно сама срещу кръвожадните си работодатели. -Ела тука, ма парцал - изреваха в един глас сутеньорите... Историята не казва, как е приключила драмата, но от този момент "студентката" престана за използва автобус 280 и бичише пеша до Околовръсното шосе, където застъпваше на смяна. Редактирано от - gtch на 12/06/2006 г/ 19:59:35 |