Отиди на страница:
| Колеги, не се бъзикайте с Керпедена, че знайте ли какво ще стане? Я вижте тук. ___________________________ P.S. A Реконтрата е много добра. Редактирано от - Velikancho на 13/06/2006 г/ 13:30:01 |
Именно , де !  Гларусите да не са прости! Абе , аз току що намерих решение за боклука на софиянци , нищо , че не съм президентин ...  Давам го безплатно... Да натоварим два тира гларуси и да ги пуснем у София...Грам хранителен отпадък нема да остане ..., клошарите обират к`вото е останало хартия , желязо, пластмаса нек`ва и също изчезват ... и к`во стаа ?... Бойко- премиер , Гоце- президент  |
| Керпи, ще вземеш хляба на имидж-мейкърите на кандидат-президентите с така необмислено обнародваните си идеи! |
керпиньо президент  да не ти излетат от каросерията към търговище обаче.. требва да ги заплесваш с нещо.. поне до долни богров |
| Аз , на ползу роду бе Фуле!!! Да не сам Жоржи... Сега кроя как да им оправя парното и тока .... и ги чекам да ми праат пирамида напрао... |
| Фифти Санта бавно отвори очите си. Намираше се в стаята си на третия етаж в клиниката на д-р Сфирков. До него в леглото се беше сгушило младо русо момиче. Бомбаша - така му беше казала че се казва. Дали не са я кръстили така заради бомбите и - запита се Фифти Санта и леко погали изящните форми с ръка. Девойката се размърда в съня си и се сгуши на рамото му. Девойката му напомняше някого, но сега не можеше да се сети кого. В този момент на вратата се почука. Рапърът стана и наметна халата си. Не можа да намери колана, затова придържаше краищата му с ръка. Открехна вратата. Там на прага, облечена в къса бяла престилчица на медицинска сестра стоеше Маша. Мъничката касинка кокетно стоеше на главата и. Сестрата се усмихна притеснено. - А, здравейте - ухили се насреща и Фифти Санта. - Как е днес многоуважаемият Макароненко? - Аз... не за това - запъна се девойката. - Аз бих искала да взема автограф. - Ей сегинка. Само да намеря нещо за писане - рапърът отиде до бюрото и започна да рови за химикалка. - Няма нужда. Искам да се разпишеш в мен с 50 сантиметровата си писалка. Фифти Санта се обърна изненадано. Маша стоеше в малкото предверие на стаята. Престилката и лежеше отпусната на пода и сестрата стоеше пред него облечена само с мъничката бяла касинка на главата. Впечатлен от съвършените и форми, той пусна краищата на халата си. Халата се разтвори и разкри изцяло великолепното му мъжко достойнство, което вече непокорно надигаше глава. В този момент на вратата отново се почука. Рапърът допря пръст до устните си в знак за мълчание, набързо набута неканената гостенка в банята, загърна се отново с халата и отиде да провери кой го безпокои отново. Открехна внимателно вратата, но една силна властна ръка го избута навътре. В предверието нахлу още една медицинска сестра. Облеклото и беше още по-оскъдно и от Машиното, а формите напиращи да изскочат навън - също така впечатляващи. - Здравей, - каза тя със съблазнителен контраалт - аз съм Даша от дневната смяна. Дойдох да проверя от какво се нуждаеш. Тя леко го побутна навътре към стаята и затвори вратата зад гърба си и остави униформата и бавно да се свлече на пода. Точно тогава погледът и попадна на другата бяла престилка, така невнимателно оставена да лежи на пода. - Има ли някой друг тук? - попита Даша очевидно разгневена. - Да не е оная мръсница Маша от нощната? - Скъпи, какво става тук? - откъм стаята се показа Бомбаша, загърната само с един чаршаф. - Няма ли да дойдеш при мен под душа? - разнесе се откъм банята гласът на Маша, врата се отвори и мократа и глава се подаде от там. - Аз... аз... - запецваше само рапърът отстъпвайки бавно към гардероба, обграден отвсякъде от трите голи тигрици. Той рязко отвори вратата на гардероба, с един скок се озова вътре и затръшна вратата след себе си. В този момент входната врата като че ли избухна. Треските се посипаха върху голите момичета. Когато прахоляка най-после се слегна, изненаданите девойки видяха в рамката на вратата да стои мадам Исякова стиснала любимата си сабя в ръка. |
| За него Пирински отговаря...аз съм по конкретните решения... Бай Цар , вие ме убихте с тоз разказ , както би казал ПРЕЗИДЕНТЪТ. Напрао Матю Райли кръф ша пикай , ако може да ви прочете творбата... Бравос!!!Знай наших!!  |
Ъцетонената, сънувам дека сега със Събка почвате да си мерите неща де ви липсват, се попикавам от смех, смех, смех. Verba manent, scripta volant  |
фък... е на тва му викам аз морнинг... три голи агентки си скубят косите в черепную кутию... мозг балит... и галава ше се пръснет по швъй... в тоз момент мадам исякова разбивает хедейкът на трески със саблята... настава куайътнина... галаваболь отлитает в спейс... а на дескът, току до десният хенд се настанявает замьорзлъй велкапопавицкий казьол...  |
| В този момент входната врата като че ли избухна. Треските се посипаха върху голите момичета. Когато прахоляка най-после се слегна, изненаданите девойки видяха в рамката на вратата да стои мадам Исякова стиснала любимата си сабя в ръка. Сабята се кривеше ту наляво, ту надясно. Сякаш беше от желе.Опитите да я задържи изправена за няколко секунди завършваха с неуспех. Това видимо изнервяше мадам Исякова - в главата й се въртеше нова поема, пълна с разчленени мъжки органи, разхвърляни безразборно върху стари броеве на познат нам вестник. - Кво се пулите, бе? - кресна тя на трите грации. Те понечиха да отворят уста, но тя ги прекъсна. От гардероба стърчеше писалката на рапъра. Опасен пламък приблесна в очите на Исякова. Рапърът нямаше време да рееректира. С отмерен удар мадам халоса писалката и тя тупна глухо върху гранитогреса. - С тази шина ще стане. - констатира тя, докато превързваше към сабята рапърската писалка. С влажна ивица плат, скъсана от престилката на Маша. |
| >>><<< Гъдмоонин семейство, както ни нарече някой, ама верно и аз не знам коя ми е каката...така си маам без кака.. |
| от другия ф-м: Кой лопа тъй посряд нущя? - Яз лопам – речи Филю. - Въри си. Яз ни съм такваз! - Ни си ли!? – речи Филю. - Си чул ти някуй уйдурма... - Съм чул ми! – речи Филю. - Възгеч бе! Въх, чи срамута... - Ми... срам май! – речи Филю. - Да зема ся да дода вън... - Ила, де – речи Филю. - На портата сидиш кат пън. - Кат пън съм – речи Филю. - Да флезиш, ама де да знам... - Да фляза – речи Филю. - Ши гръмни целия мигдан! - Ши гръмни – речи Филю. - Виднъш да скочиш тос дувар... - Ши скоча! - речи Филю. - Шта праа дармадан пужар. - Напрай ма! – речи Филю. - Шта пусна, ама глей сига... - Пусни ма! – речи Филю - Шми висниш утре сигур пак... - Шти висна! – речи Филю. - Пък утпудир да си мълчиш! - Ш’ мълча, ми! – речи Филю. - Оф, ши стисна май учи... - Стисни ги – речи Филю. thx to Kelt |
vlade действието да не се развива в студентски град.. пред блока на философския факултет.. в далечната 86-та  |
"Когато прахоляка най-после се слегна, изненаданите девойки видяха в рамката на вратата да стои мадам Исякова стиснала любимата си сабя в ръка." В другата си ръка мадам държеше последния брой на един всекидневник, сгънат на последната страница, където с лимоненожълт маркер бе засветнато следното: “Африканските отбори. "Черният континент", задължително! " Мадам огледа трите момичета, застинали страхопочтително където ги беше заварило непредизвестеното й влизане и поотпусна сабята: - Е, радвам се, че ви намирам всички заедно. Това ще спести време. – и почука по подчертания текст – Тръгвате за Африка. Мозамбик! - Ама... – опита се плахо да протестира Маша – поне да се доизкъпя... – от косата й се стичаха шампоанени струйки, а и не беше я напуснала надеждата да остане насаме с Фифти Санта за една бърза сесия на крак. - Тцъ! – мадам беше категорична – Това е заповед! - Ама защо? – с тъничък гласец попита Бомбаша. Под прикритието на чаршафа бе успяла да набере някаква смелост. - Световното! – веднага отговори мадам в най-организаторското си състояние. Когато то я обземеше, имаше навика да говори със съвсем кратки изречения – По боди арт! - Оооо – намеси се и Даша с най-дълбокия тембър на сочния си контраалт и гордо изпъчи съвършените полукълба на гърдите си, нагледна илюстрация на неограничените възможности на ЦИЦА – аз мога да тръгна веднага, другите ако искат. - Не! – отсече мадам – първенството е отборно. Там ще ви чака наша представителка... абе забравих й името – изпълнила първия етап от организационната процедура мадам съвсем отпусна сабята – Тя ще ви намери. Момичетата събраха разхвърляните си дрехи и тихо се изнизаха от стаята. Моментното смекчаване в настроението на мадам не можеше да ги измами. Мадам погледа втренчено мокрите петички, оставени от босите крака на Маша, после впери суров поглед в мъжествеността на Фифти Санта, която в момента срамежливо гледаше към пода. - А ти изчезвай! И до вечерта да не се връщаш! ФС умърлушено навлече шлифера. Как хубаво започна денят, а какво стана... Но май не всичко беше загубено. В паметта му изплува отъпканата пътечка към околовръстното. “Може би днес”... каза си той и бавно тръгна към най-близката автобусна спирка. |
А Така - не си отивай, ще му бъде скучно, защото QUALIS ARTIFEX PEREO !  Може би защото е пич, знам със сигурност, че мрази да я "какосват".
Редактирано от - bot на 13/06/2006 г/ 14:39:15 |