
абе.. ти сега и поли ше ни сложиш
Редактирано от - bot на 13/06/2006 г/ 14:42:21 |
- С тази шина ще стане. - констатира тя, докато превързваше към сабята рапърската писалка. С влажна ивица плат, скъсана от престилката на Маша. - Какво направи! - кресна насреща и Даша. - Как можа! - викна разгневената Маша. - Не е честно! - присъедини се към тях Бомбаша. - Още не го бях изпробвала. - И аз. - И аз не успях. - И не биваше - опита се да ги успокои мадам Исякова. - Това всъщност е чичо ви Етанолий Спиритонов. Той е брат на майка ви Пентанолия Спиритонова, която изчезна преди 25 години в Мозамбик. А вие трите сте три сестри. Ето. Погледнете се в огледалото - и тя ги нареди една до друга пред тоалетката. - Приличаме си малко - промърмори Даша. - Ама на Бомбаша циците са по-големи - изпротестира Маша. - Готини сме - възхити се на гледката Бомбаша. - Да. Вярно - потвърдиха сестрите и. Исякова се отпусна тежко на стола и се усмихна. Трудното беше минало. Ето тя отново беше събрала трите сестри. Сега оставаше само да ги привлече на своя страна в борбата срещу Сатан Исяков. Замисли се как точно да постигне това. В това време трите сестри обсъждаха нещо шепнешком. Те се приближиха тихо до Исякова и обградиха стола и от три страни. - И все пак, жалко за петдесетте санта - каза Маша. Трите се навдоха като по даден знак, вдигнаха стола заедно с изненаданата Исякова и с мощен замах го изхвърлиха през прозореца. Трясъка на строшеното стъкло заглуши викът на ужас и изненада, който се разнесе от гърлото на свирепата самурайка. Трите сестри се втурнаха към гардероба, извадиха от там бившия Фифти и настоящ Файв Санта, който лежеше в безсъзнание и тичешком го отнесоха в операционната. Сфирков, точно беше приключил с един сложен експеримент по трансформацията на слон в чихуа-хуа. - Докторе, помагай! - ревнаха трите в един глас. - Останахме без заветните педесе санта. - Нема страшно - успокои ги докторът и се ухили. - Тука некъде май ми остана един хобот. Утре на Етанолий ще можете да му викате Хъндрет Фифти Санта. - А каво да правим до утре? - запита закачливо Маша. Трите девойки се спогледаха, засмяха се жизнерадостно и тичешком се върнаха на третия етаж. Застанаха пред разбитата врата, пошушнаха си нещо, завъртяха се едновременно и шумно нахлуха в стаята отсреща. На табелката до вратата беше изписано само едно име: |
| Намесих се, тъй като исках да направя предупреждение към участника с ник Сибила, а не да отвличам вниманието на другите участници от обсъжданията. Ако неволно съм засегнал някого от вас или съм попречил на разговорите, то се извинявам и се оттеглям. |
| таваришч бе, лани в една кръчма в Празе ми сказаха, че Козел-ът бивал само наливен... ти наливен ли го пиеш? Да не ви пробутват Козел бутилиран от някъв сръчен чешки цар Киржи? |
Сори, Eleanor , не забелязах твоето продължение. Но точно сега няма защо да пращаме трите сестри в Мозамбик. Точно стана интересно |
| не бе, не това, мы не маленькие дети, в конце концов, току - тъй да се засягаме...ама цялата тая кака-галимация така и не схванах откъде тръгна... и аз как се оказах набъркан в нея... по принцип, има една Кака, и няколко други каки... ама нито една от тях, според мен, днес тук не се е вясвала... както и да е... |
| Що бе, Bai Car, нали в Мозамбик е майка им? Кой знае какъв елитен отбор от черни Сикстисантовци е заформила. |
Премам, г-н модераторе. Остава да се уточни коя от изброените от вас каки е в отпуск. Може би само уважаваната от мен мадам |
| Е, не ви знам всички каки, може и бразилски национал да имате предвид, отде да знам :-) Предположих, кого е имала предвид Сибила и съответно направих забележка на нея. Извинявам се повторно за неразбирателството и изчезвам тихо по кабела. |
| Е, има и един Кака от мъжки пол, но него го очакваме да се появи тази вечер в мача Бразилия-Хърватия. Я. Тов. Бот ме изпревалрил с няколко секунди. Редактирано от - Bai Car на 13/06/2006 г/ 14:54:34 |
| Като стана дума за бира ... това лято за първи път видях наливна "Старо Бръно" не знм дали преди е имало , но определено ми хареса ... , не знам тук ли го варят или го внасят... има тук във форума един , дето е печен в бирата ... ще го питам... |
Аха , значи правилно ми е харесала... Ееех , ходи ми се на мене пак в "У коцоура " или " У тре хоусличек" , ама...или пък , ако ще в най забутаната пражка кръчма ... все е хубаво... Редактирано от - керпеден_1 на 13/06/2006 г/ 14:59:06 |
Грешно сте предположили, г-н модераторе, имах предвид точно мадам Исяко, за която със сигурност знам, че мрази да я "какосват", тъй като е извънредно добре възпитана, предполагам, млада дама. |
Д-р Перемянов, Надявам се, че ви бях и днес полезна с нещичко, и не се сърдете. |
| Трите девойки се спогледаха, засмяха се жизнерадостно и тичешком се върнаха на третия етаж. Застанаха пред разбитата врата, пошушнаха си нещо, завъртяха се едновременно и шумно нахлуха в стаята отсреща. На табелката до вратата беше изписано само едно име: Крезолий, известен още и като Хуйбоди, беше станал рано сутринта. Не винаги му ставаше по това време, но напоследък, може би от мастиката, му се случваше за трети път. От срам, знайно е, че беше френски възпитаник - старият Хуйбоди, неговият баща, му беше подарил френски ключ за един рожден ден, когато беше едва в трети клас - Крезолий реши да поизчака в стаята, докато възбудата се оттече рано или късно в крачола му. За да не скучае, се беше заел с любимото си хоби - редеше луковици от лалета в буркани от компоти. Тъкмо привършваше седмия буркан, когато на врата се похлопа. Крезолий опипа дъската си. Хлопането този път не идваше оттам. Крезолий се надигна мъчително, внимателно се завъртя, за да не събори с възбудата си буркатите от масата и отвори вратата. Там стоеше тя - мадам Исякова, охлузена до неузнаваемост, с посипали се по реверите на строгото й сако зъби, тя го фиксираше с незатвореното си от оток око. Мъж ли беше или жена, това и Крезолий вече не можеше да разбере. Редактирано от - Премянов на 13/06/2006 г/ 15:25:16 |