
| Хм. интересна концепция! Изнасяме капитали и производства в другия край на света, за да може там да се произведе по-евтина стока, с която после ние да се конкурираме! И тъй като не можем да работим за едно канче ориз, трябва да измислим някаква нова технология, с която успешно да конкурираме евтиния китайски труд. И току измислим новата технология, и някой предприемчив бизнесмен я замъкне и нея в Китай, и ние пак заставаме в стартово положения. Друг аспект. Този юнак, макар и министър, мисли като икономист на който са му възложили да вдигне производството и търговия в световен мащаб, а не като политик. А не мисли, че като прави производство в Китай, дава сила в ръцете на един тоталитарен режим, също нелишен от манията за величие. Режим, който не жали собствения си народ. Нито народа си, нито природата си. По-евтината стока има такава цена- болни хора и отровена природа. В Китай се нанасят годишно щети на природата за над двеста милиарда долара, по оценки на тяхната агенция за екология. От същата агенция, в която работят половин милион души, споделят, че китайското ръководство нехае за проблема. Погледнете по-горе снимката на тъкачката! Да виждате да носи маска? Вижте мърсотията по машината и си представете запрашеността в помещението! |
| По този начин се пренебрегва фактът, че по-евтините продукти и понякога услугите от развиващите се страни създават конкуренция, която ни води стремително към по-висока продуктивност и иновации. [/b] Има обаче едно малко петнъце в това оптимистично хрумване Кой ще бъде потребител на тези продукти Азиатеца? Ами той иска да произвежда и да продава, да трупа и да инвестира Той пести и с потреблението си - така е свикнал така и печели Значи като го конкурираш-да произвеждаш повече и по-добра стока фалираш го, вземаш му спестяванията и инвестициите и оставят гладен. Т.е. произвеждаш за ..марсианеца Или пък сам трябва да изядеш да изконсумираш произведеното за продан Е прав е този инвалид физик и гений - Земя като планета скоро ще бъде унищожена Не от космически сили - от произведения за никой боклук Редактирано от - bot на 16/06/2006 г/ 09:55:19 |
| Ами то затова му викат капитализъм бе, щото е направен с цел размножаване на капитала, нищо че не е добре за хората... тепърва ще се появи някой американски Горби, та да го направи капитализъм с човешко лице |
| Забележителни глупости е нацвъкал този папуняк. Най-ярката струва ми се е, че душата на пазарната икономика в САЩ е създаването на нови конкуренти. Политиката на САЩ е точно обратната - да мачка конкурентоспособните извън страната, да изнася навън инфлацията си, да слага под свой контрол чуждите ресурси, да налага протекции за своите производители и т. н. Демек, не ме гледайте какво правя, ами ме слушайте какво ви бая, това е политиката на САЩ. В основата й стои ционистката политика, талмудисткото непоколебимо убеждение, че там са Избраниците, а другите са полуживотни, гои, достойни само да бъдат грабени, яздени, подритвани. Глобализацията по ционистки има политически, а не икономически цели, по-точно една толяма цел. Тя е вавилонизирането на света, омесването на племена, народи, култури, езици с последващото им сблъскване, враждуване и пълно неразбирателство. А те "богоизбранците" ще си стоят отгоре, ще злорадстват и ще се наслаждават на царстването си над света. Както сега владеят САЩ, в които не допуснаха създаването на нация, за да контролират пълноценно разноликата, разновярваща и разноезична сбирщина. Няма да стане както я мислят, но ще упорстват докато не им строшат вратовете. |
| Та така, след като всеки бизнесмен има свободата да замъкне всяка новопоявила се технология в Китай, това означава, че американският работник и китайският имат в ръцете си едни и същи по производителност технологични линии. Остава да се конкурират само по линия на по-евтин труд. И тъй като там китаецът стои доста по-добре, това означава, че китаецът ще има монопол над определени производства. Неразбиваем и непробиваем монопол. Китай е пазил столетия тайната на коприната, никой да не разбере как се произвежда, за да купуват само от Китай. Става така, че американецът издържа образователна система, научна и развойна дейност, създаване на технологии и технологиите наготово заминават за Китай. По отношение на технологиите трябва да има някакъв регламент- да се изнасят само по-старички технологии. В противен случай е много хубаво за бизнесмена, но не е добре за държавата, която създава технологиите. Тя ги създава, а не ги ползва. Държавният джоб се пълни не само от печалбата на бизнесмена, но и заплатите на работниците. |
| Общо взето Браун е прав, че либерализацията като цяло е полезна за всички - расте производителността, падат цените, новите технологии се разпространяват в развиващите се страни. Протекционизмът като цяло е вреден за всички. В частност и двете имат и проблеми. Зависи от коя страна на проблема си. * Номера на развитите страни е да да развиват науката, технологиите, новите продукти, новите управленски хватки, които после неизбежно ще отиват и към развиващите се страни. Всеки продукт минава през фазата на гения и творчеството и на героичното предприемачество, после през масово производство в индустриалните паркове на Силикън вали или Осака, и накрая стига до комодитизацията, когато почва да се произвежда главно в потосмукачниците на Китай и струва по две за лев. Така било със стоманата, която чак до 1950-те години се правела в Питсбърг, а сега - в Индия и Мексико; така става сега с персоналните компютри. * След 1950 Питсбърг намалял два пъти по население. Тогава бил целия черен от сажди и работнически, сега е зелен и стъклен и развива роботика, трансплантации на органи, свръхкомпютри и има няколко големи университета. И Лийдс в Англия бил целия черен преди 50 г., запазили са няколко черни къщи да показват на туристите, а сега е зелен и мирише на сено и теменужки. В 80-те години Тачър разгони фамилиите на потомствените миньори от Нюкасъл, някои избягаха чак в Германия и Марк Нофлър написа песента "Уай ай, мен". * Има продукти, процеси и професии, които са успешно аутсорс-ируеми, и такива, които не са. Програмирането е, системс-администрацията не е. Рентгенологическата диагноза е, анестезиологията не е. Правенето на ведомостите е, обучаването на нови кадри не е. Т.е. не става дума и за изнасяне на квалифицираната работа, а оставането на неквалифицираната. Кой е по-квалифициран - рентгенолога или анестезиолога? * Постиженията на строгата наука и техниката са лесно възпроизводими, щом веднъж са открити. Томас Едисон в лабораторията си в Ню Джързи край Манхатън бил истински магесник с поялника, бил и факир на бизнеса и като обикалял да тропа от врата на врата в Ню Йорк да кандърдисва хората да се абонират за неговата чудата фабрика за електрика, която осветявала къщите и удължавала живота (!) за сметка на вечерта, не си лягаш с кокошките. Малко по-късно производството на ел. крушки станало фасулска работа, почнали да се правят в Унгария, сега и в Бангладеш сигурно. * Постиженията на "меките" ("уманитарни" и социални) дисциплини не са толкова лесно възпроизводими. Не са лесно възпроизводими и обществените реалности, на които те съответстват. Знаем вече за духа на капитализма и протестантските секти. Например развитието на железниците или сега развитието на интернета нямаше да бъде възможно да излезе от бета-фазата си без уникалната американска бизнес култура, предприемчивост и споделено обществено доверие - не става дума за инженерната страна, а за бизнес организацията, най-вече за привличането на обществен капитал, спестявания - не само на богатите, а на милиони обикновени хора. Редактирано от - Чичо Фичо на 16/06/2006 г/ 02:31:17 |
Един от най-трагичните примери за това, което може да се случи на една държава, която взима на сериозно съветите на МВФ и на държавния резерв на САЩ:да либерализира финансовия си сектор, е Аржентина. Аржентинската финансова либерализация беше един от елементите на един глобален план за икономически реформи.Тази страна беше олицетворение на глобализацията-южноамерикански стил.Тя вдигна своите митнически бариери по-бързо от всички латиноамерикански държави, либерализира своите капитали и осъществи цялостен приватизационен план, продавайки близо 400 държавни предприятия, които генерираха приблизително 7% от годишния БВП на страната-включващ цял един сектор от самолетни, петролни, застрахователни, телекомуникационни компании, пощенските услуги и предприятия от петролно-химическата промишленост. Но като най-трогателна проява на неолибералните убеждения от страна Буенос Айрес е нейният доброволен отказ от финансовия контрол и последствията, които биха могли да имат за нея непредвидимостта на световната икономика. Аржентина внедри и “валутен борд”, което искаше да покаже, че държавата е загубила всякакво доверие на финансовите пазари и, за да си възвърне доверието на своята валута-я поставя под контрола на чужденец, на когото “може да се вярва”.Изключително радостни, че Аржентина е приела финансова дисциплина отвън, МВФ одобри нейния план.Някои технократи обещаваха, че изоставянето на песото като национална валута ще премахне последните пречки, които разделят местната икономика от световния пазар и страната ще навлезе в един вид ‘Нирвана” на трайно благоденствие. Противно на това, което се прокламираше, външният контрол в/у банковата система не беше панацея.Всъщност, това само улесни износа на толкова необходими капитали от банките, които ставаха все по-нерешителни да дават заеми, както на държавата така и на местните предприятия.Без кредити, малките предприятия и малкото големи фирми фалираха и хиляди хора останаха без работа. През 2001 се разви страхотна криза.Аржентина трябваше да проси заем от МВФ, за да погаси заемите си възлизащи на 140милд. долара, но този път той не им бе отпуснат.Избухнаха бунтове, които доведоха до падането на няколко правителства.Вече в рецесия, икономиката наново се срина.През първото тримесечие на 2002, БНП спадна на 16, 3%, а безработицата стигна до 21, 5% от активната работна ръка като 53% от населението се намираше под нивото на бедността-от които 25%. Та, горе-долу така стоят нещата с неолибералния сън на Аржентина. |
| Чичо Фичо, ясно е, че от глобализацията печели човечеството като цяло. Но все пак, как ще "ги подготвим (хората) за нова кариера и за нова работа"? "Постигане на нови умения и на базата на това на нови работни места..." Като се изнесат промишлените производства, за кой отрасъл ще ги квалифицират тези хора? Говорим за работническа класа. От работниците учени не могат да направят. Единственият отрасъл, за който се сещам, са услугите. Но не съм сигурен услугите с какво допринасят за увеличаване на националния доход. Ако например, рязко нарастне търсенето на услугата масаж, на педикюр, подстригване и други подобни. Или пък нарастне търсенето на ресторантска музика и се създадат допълнителни работни места за няколко стотин хиляди музиканти и ресторантски певици. Дори и да се обхване от фиска свободната любов или всяка една любов да стане платена и обложена с данъци. Струва ми се, че сметката на някои ще излезе без кръчмар. Ако си мислят, че вечно те ще са на върха на пирамидата и ще създават само научни продукти за останалия свят и ще упражняват само висококвалифицирания труд, а другите ще бачкат. Науката е нещо, което и други могат да се научат да я правят. Давайки им промишлеността в ръцете, ти им даваш образование и опит. Да не стане така, че цялата полза от глобализацията да е, че сме образовали Китай. |
| Мето, кажи и за Чили. Сега в Аржентина само 10-11% от младежите до 22 г. са в университета, и само половината завършват. В право и медицина жените са два-три пъти повече от мъжете. И средното образование повечето деца не завършват. Аржентина е 97% бяла, 98% грамотна, до неотдавна една от най-богатите страни в света, Чили е 95% индианска и местисо. * Зуйо, аз не знам металург да е станал маникюристка |
| " Но ако разширим спектъра на възможностите за развитие и постигане на нови умения и на базата на това на нови работни места, ако инвестираме печалбата от тези нови дейности в укрепване на общностите...." Някой знае ли в каква посока ще се разширява спектъра на възможностите за развитие? За изнасянето на производства е ясно, но не е ясно какво ще се появи на тяхно място. Надявах се, че Фичо знае, защото точно този въпрос си задават и онези, които остават без работа. Металургът, Фичо, няма да стане педикюристка, това е ясно. Но ще стане водопроводчик, ел.техник, строител, шофьор и все неща от този род. Колко могат да нарастват водопроводните услуги? Нищо ново, като професии не възниква на хоризонта, които да са за хора без колеж. Възникват сигурно нови професии, но за висококвалифицирани специалисти. Въпросът е какво ще правят хората, които нямат умствени дадености за да завършат колеж? Друг проблем, големите корпорации ни налагат да купуваме чуждестранни евтинии. Наскоро търсих щори за прозорци. Във всички магазини се продават едни и същи, китайски. Чупят ти се в ръцете, докато ги монтираш. Няма откъде да купиш по-скъпи, но по-качествени, местно производство. Става така, че не пазара, а голямите корпорации са решили да ни доставят само евтини китайски стоки и никакви други. Къде е казано, че пазарът търси само най-евтиното? Извинявайте, но след като няколко големи корпорации господстват на вътрешния пазар, след като са убили всякаква конкуренция на по-малките търговци, и доставят едни и същи стоки от един и същи производител, това не е свободен пазар. Поне вътрешният пазар не е свободен. Голяма свобода на външния пазар, монопол на вътрешния. И точно тези монополисти на вътрешния пазар казват къде ще се произвежда стоката и от къде ще се доставя. Ако аз направя производство на щори, които са по-скъпи от китайските, но по-качествени и по-дълготрайни, корпорациите няма да ми купят стоката, няма да намеря кой да ми я продава. Защото тяхната политика е да доставят евтини и малотрайни стоки, за да може да върви оборота. Тази година сменяш щорите веднъж, догодина ги сменяш два пъти. И не е съвсем вярно, че пазарът налага да се доставят само евтини китайски стоки. Налагат го монополните интереси на корпорациите. Те унищожават вътрешното производство. А производството на малотрайни стоки от своя страна налага по-бързото изчерпване на суровините и ускорява разрушаването на околната среда. |
| "марковите стоки на американските и европейските компании са емблеми в цял свят и глобалното им разпространение e ключът към нашия бъдещ успех" T.e. в Пакистан шият джинси за 3$ и заради надписа "Levi's"(*) те стават 120$. Да де, ама глобализацията предполага и поумняване на населението... (*)Съжалявам, ама за други американски марки ширпотреба, като изключим "Sony Music" не се сещам. |
| аутсорс-ируеми, Фичо, тази американска глопотевина я ***** Редактирано от - bot на 16/06/2006 г/ 09:56:20 |
| Всеки европейски и нортамерикански комбайнер - генен инженер! Всяко Найки - летяща крепост срещу протекционизма! Всяка мазна салфетка - вратовръзка! Всяка куха кратуна - доктор по философия? |
Глобализацията, добра или лоша, желана или не, вече е факт. Лошото за БГ е, че ние влязохме в нея без конкурентна икономика, без пазари за нашите стоки, с разбито и разграбено селско стопанство. Ние се явяваме на границата между ЕС и страните от третия свят, като взимаме от ЕС високите цени, данъци и такси, а от третия свят ниските заплати. Единствения ни изход е засега да се превърнем в център за производство, подобен на Китай/то и без друго сега на мода са шивашките цехове и линии за сглобка/, а спечелените по този начин пари да инвестираме в иновации и нови технологии. Едновременно с това да се развиват селското стопанство и туризмът, където има голям потенциал... ![]() |
| Няма страшно! В глобализираният свят пари се правят от всичко, включително от използване на акъла на свободните хора и природните дадености! Каквото и правят американците! Аржентинците бяха добре докато не се заеха със социализъм, Перон и кашата която последва за цели 50 години. Където пипат здраво, и не се ослушват, Чили, нещата са ОК. Европа засега се ослушва и лежи на стари лаври, ама скоро ще се размърда!! Ние българите имаме природа един път, но от към акъл сме сек а и не сме много свободни по дух, но като ни наритат задниците ще се освестим, както е било при султаните!! |
| Да бе знам ги аз тия "производства" Агресия ми ушива костюми, конците на които са гнили и костюмите се разпадат на часа Елит проезвежда прахосмукачка на която й се чупят незаменимите пластмасови части и тя стои негодна, ютия, която се нагрява по непредвидим начин и поради тази причина пак е непредвидима Комшийката, баба на 80 години, си купиевтинко телевизорче Елит и сега тероризира околноситте със звука на това техчудо - не може да го регулира защото дистанционното не работи. Звукът е само 2 вата, но какви обхваща периметъра 5апартамента 2 горе 1 отстрани и 2 долу. Глобализацията падна тук на главата си |
| Въпросът за глобализацията не е просто икономически, а политически - ще изчезнат ли националните държави? Докато има национални правителства и държавите са самостоятелни политически и икономически субекти, глобализация няма да има. Горният папуняк си мечтае за Обединени европейски щати, защото щяло да е много хубаво за икономиката, но дали е възможно? Категорично не, освен ако някой нов Наполеон не прегази Европа и не я обедини със сила... |
Бобчо, ти ново многоумничко ли си тук или стара мастия? ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС |
| Глобализацията като политически феномен е страшна. Чрез икономическата унификация се върви към централизиране на управлението. През същите процеси, чрез които се е образувала националната държава. Като този път врагът не е външен, а вътрешен, казва се разнообразие и независимост. Ако може да се каже, че технологичната революция е повишила качеството на живот (което е спорно), тогава с какво е платено за това? С цената на племенна и индивидуална независимост, с намаляване на личната свобода. Ако спре НВ токът, няма интернет, няма комуникация, средство за записване на гениалните ми мисли. Не мога да работя - няма пари - умирам от глад. Ето, който може да ми спре тока, той може да ми спре живота. Утре това ще могат да го правят и чрез интернет. Аз не искам да съм мравка на пътя. |