Отиди на страница:
| Ретроспективно, Шесто у-ние се е занимавало предимно с боклучави неща, нещо като сметосъбиране са извършвали. |
Докторе, бре, къде виде свекърви тук  Тук сме само усмихнати и благи като мед снахички... Сиби, кажи му   |
| Абе, що така се изложихте срещу янките (добре, че беше съдията да ви подпира)? Да не би Липи да им е спрял il sesso на адзурите? |
| Не знам кога Шесто е било средно училище. Може би по времето, когато Седмо е било "Първа девическа". По времето, когато аз учех в Седмо, въпросното училище си беше само основно и около половината ми съученици в гимназията бяха дошли от там. Тия които минавахме с усмивка през градинката на Седмочислениците, бяхме ние от Седмо. А дори и гаджетата ни не бяха от Шесто, имахме си ги дори предостатъчно при нас (разпределението в класа ми беше 8:33 в полза на момичетата). Е, тук там имаше и някой гаджета от 133-то - те се отличаваха от нас с пепитените си сака на униформите. Общо взето, всичко написано в реконтрата е вярно с изключение на номера. Навсякъде вместо Шесто, би трябвало да се чете Седмо. |
фък... 133-то тука... 6:24... ама гаджетата от седмо беха по-засукани... и до една българки... пък от наште 50% беха девчонки... от там праизходит страсть мая к русскаму ленгуиджу...  |
| Беше спокойна лятна нощ. Градът спеше след поредния забързан ден. Всичко тънеше в тишина, нарушавана само от случаен лай на бездомно куче в градинката на Св. Седмочисленици и бумтенето на гумите на закъснял автомобил по паважа на Графа. Клиниката на проф. Свирков тънеше в тъмнина, с изключение на стаята за нощни дежурства. Прозорецът беше отворен, за да пропуска слабия повей на нощната прохлада, под който нежно прошумоляваха страниците на болничния дневник. В цъфналия жасминов храст влюбено пееха славеи. Сестра Маша седеше зад бюрото си, вдълбочена в интригуващата илюстрация на 167 страница от ръководството по СЕЕБЕ. На вратата плахо се почука. Компетентното ухо на сестрата веднага долови в несмелото почукване страха, граничещ с паника, на нечакания посетител и с глас, съдържащ едновременно успокояваща покана и деловитост, се провикна: - Влез! Вратата се отвори и на прага застана мъж. Набитото сестринско око на Маша веднага сне данните: Запазен индивид на неопределена възраст, дискретен сив костюм, риза с дълги ръкави в също толкова дискретно синьо-бяло райе. Посетителят беше свалил сакото си, вратовръзката му беше разхлабена, сякаш по този начин искаше да намали дискомфорта си, под мишниците се виждаха тъмни петна от пот. Пристъпваше неловко от крак на крак. - Какво е оплакването? – Маша пусна най-окуражаващата си усмивка. - Чуждо тяло – отговори непознатият с доста императивен тон, в силно противоречие със страдащия му вид. Сестра Маша вътрешно се намръщи. Не обичаше пациентите да идват с готова диагноза. - Нека да проверим – малко строго му се усмихна тя – Къде? Мъжът посочи неопределено към дъното на панталона си. - Хммм... интересно... – промърмори Маша – съблечете се. - Съвсем ли? – челото му се изпоти. - Не, засега няма нужда – гласът на Маша излъчваше професионален оптимизъм – Само от кръста надолу – обясни тя за всеки случай. След малко мъжът стоеше пред нея по чорапи. Връзките на обувките му тъжно се влачеха по пода и той срамежливо придърпваше краищата на ризата към средата на бедрата си. - Легнете тук – сестра Маша посочи гинекологичния стол и свийте краката – Другата кушетка днес я взеха за ремонт – додаде тя с безразличен професионализъм. После взе колпоскопската сонда и забърка в металната витринка за лубрикант. Тубичката с вазелина пак беше изчезнала. Маша изпъшка с досада и взе шишето с рициновото масло. За по-бързо топна сондата вътре, извади я. По металната повърхност се стече матова капка. С ловко движение сестрата я вкара и натисна. Пациентът изпъшка. - Спокойно! – изкомандва Маша. Мониторът затрепка и заследи движението на сондата. Еластични тъкани... малко хемороиди... изведнъж нещо блесна. Какво беше това?! Окото на сондата опипваше непознатия предмет. Всички инстинкти на Агент Маша се пробудиха. Какво ли беше това?!?! - Момент, моля – изрече тя по посока на унило увисналия пенис и излезе. После затича към стаята на мадам Исякова. Редактирано от - Eleanor Rigby на 19/06/2006 г/ 13:43:06 |
на ревера на пепитеното сако младата тогава пияница беше набола отпреде елсидита в причудлива фигурка... а отзаде транзистори и прочее шит... и батерийка във внутреннева джоба... лампачките мигаха весело за радост на сички гаджета и за ужас на комсомольскава состава... целото шоо уаз инспайърд бай фелиниевата рома и даскала по физика... |
| "Пепитените сака" хванаха последните издънки, мисля че от 67-ми набор нагоре. Така се измъкнаха разни телевизионери като Мето Манченко, Камен Кедъра и Иво Сокола, а дребните като Пуми (брата на Кедъра) и Деси фанаха "цветното" . От правителствена гледна точка оригинално тъмносини си останаха Милен Велчев, Ники Мука и адаша му Кунев (никви намеци не правя!) . Да не говорим за Андрей Баташов, дето му налитаха "кощрамбите" . Що се отнася до седмо верно, че имаше големи пожари (тествани по военни и бригади) , но само като се сетя за Росица Кирилова и ми пада гарда?) . Шесто си беха у ред, много качествени спомени. |
и кво ше се окаже.. въртели сме се и тогава в една окръжност.. значи.. крачи си премянов със значка на ейсидиси на сакото по графа.. чупил се е от час и отива да гледа за пети път оркестър без име в славейков.. тресе глава с уокмен от който бесно се мятат и гънат жици.. от ъгъла на шишман неочаквано на пътя му се изпречва русифил в пепитени одежди.. с лампички по реверите.. парфюмирал се е с тройной.. три водки.. накачулен е с девчонки до козирката.. а до него представител на седмо.. един от осемте в класа на амазонките.. последният мохикан в тази крепост на феминизма.. и кво сега  п..п.. кво шесто.. бе.. трето сменно беше актуално Редактирано от - Премянов на 19/06/2006 г/ 14:06:02 |