Отиди на страница:
Пепитените сака излезнаха 1-2 години преди РД-09789. Прочутата заповед на зам. министъра на нар.просв., чийто син също носеше такова сако. По принуда.  |
Трета сменна си беше върха на сладоледа. Момичешката част бе лапнала по незабравимите и недосегаеми Роди от Гео Милев и Коко Малкия Диз, докато момчешката част си разменяше снимки на третосменния сексбатальон вместо Тера Патрик и Ейша  Карера |
И кво за Росито Кирилова? Аз лично много симпатизирам на тази жена, щото под нежната и обшивка се крие мъжка душа.  Така ли е наистина  Редактирано от - gtch на 19/06/2006 г/ 14:15:23 |
| Приятно вспомнить... Сладури! Аце, и на мене ми се щеше да прокоментирам футболните успехи на скуадра адзура... ама ся... "янки го хоме!" Тъй бил рекъл онзи уругваец. |
| Пепитените сака (респ. за други учебни заведения - панталони), доколкото ми е известно, бяха въведени като задължителни през 1989 г. - и то за кратко. Два месеца след тази впоследствие оказала се ненужна инвестиция, прогресивната млада художествено-творческа ентелегенция издигна лозУнга "Искаме реформи, а не униформи", скоро след което пепитът премина в графа "Вещи с афектационна стойност - пепито-платено". Вероятно има различни вълни на пепитизация, но по-ранните не са ми известни за щастие. |
- Момент, моля – изрече тя по посока на унило увисналия пенис и излезе. После затича към стаята на мадам Исякова. След малко в стаята влезе Бомбаша. Под мишница стискаще същя учебник по сеебе - задължително четиво за всяка млада агентка. Тя забеляза лежащия на гинекологичния стол мъж и провисналия му инструмент. "Проблеми с потентността, навярно" - помисли си младата агентка. Тя се приближи, водена от желанието да помогне. В един момент спря и се опули учудено. От задника на човека висеше около половин метър жица, завършваща със съединителен куплунг. Жицата бързо изчезваше в лакомото анално отверстие на пациента. Бомбаша самоотвержено се хвърли напред. Подлия анус явно крадеше болничното оборудване. Тя хвана с две ръце жицата и дръпна. Ануса задърпа още по-силно. Оставаха не повече от 5см кабел. Бомбаша напрегна всичките си сили и дръпна. Крадливия задник също. Бомбаша се подхлъзна - някой беше разлял на пода рициново масло. Младата агентка загуби равновесие и последва куплунга в лакомото отвърстие. Помощ - понечи да извика тя, но беше късно - вече беше вътре. След около минута навън бяха останали само глезените и, а малко по-късно всичко свърши. Секунда по-късно пациента отвори очи. Изглеждаше като излязъл от транс. Изправи се, огледа се. Облече си дрехите и безшумно се изниза в нощта. Това беше вече третата поред болница. И навсякъде едно и също. Събличаше се, лягаше, пъхаха му сондата и той припадаше. А като се свести - нищо - ни сестра, ни сонда, ни нищо. Само тежестта на чуждото тяло се беше увеличила. Този път с около 50-55кг. |
| Степпен явно визира ранната вълна. Преди това възникна казусът, наречен "упека" , характеризиращ се с перманентно носене на турски маратонки и дънки wrangler под сакото. Не ми се вярва чак през 89-та саката да са добили съответния статут - тази сакрална година бе по-известна с никнене на демократични бради и период на жилет-бойкот. |
| Мдааа, явно става въпрос за различни вълни на пепитизация, наистина. P.S. Тази, която визирам, се отличаваше с известна диференциация по училища, т.е. съответните ръководства имаха известна дискреция. Моят възлюблен гимназион, напр., беше избрал пепита за панталоните, респ. полите, докато саката бяха тъмносини за момците и црвени за момите. Съседното СПТУ (Сульо и Пульо Тръгнали на Училище) беше в обратната комбинация (пепитът горе, синьо долу), което допринесе за избягването на множество сблъсъци по демаркационната линия... Редактирано от - Forza NATO на 19/06/2006 г/ 14:38:51 |
| за дънките да.. точно тези другарю топ.. рибена кост.. минаваха за висша мода.. или прет а порте от кореком.. но за маратонките бъркаш.. актуални бяха ромика.. сдобиването се реализираше на калоян.. след кратка ръкопашна схватка с изнервената опашка.. имаше опция и за адидас.. накаква версия от благоевград.. но тази корупционна схема не беше предпочитана |
фък... целата работа почна с една манифестация на 24 май... 83 или 84... беше студено... та ни накараха да ходим със сака... ама щото момичетата немаха, им беха раздали пепитени... пък ние си бехме със сините, дето са си наши... после некой му се видело много харашо, та им ги оставиха... ма не ги караха да ги носят секи ден, ми само по празници... чак на другият иър и на нас ни раздадоха... по-малките май ги караха да ходят с тех... ма ние вече бехме в 11 клас и ни беха оставили на мира... но щото беха много ужасни, секи беше направил некаква щуротия по шибаното сако... като завършвахме искаха да ни карат да ги плащаме, щото били държавни и прочее... ма нещо не се получи... |
| А , ние ходехме с куртки , фуражки с герба на училището .... интересното беше , че като срещнехме учител поздравявахме и сваляхме фуражките... мадамите ходеха с барети , черни престилки с бели якички...и въобще не се чувствахме зле ... униформа , голям праз, но беше униформата на нашето училище... инак поне за времето от 1964 до 1968 , когато съм учил там, в междучасията по радиоуредбата пееха "Бийтълс" ,"Стоунс" и прочие .... никой не ни е спирал , ем гимназията е в центъра на Варна .... всъщност беше , сега там е Окръжния ист. музей...та така , като сте го ударили на спомени... |
| За Ромика си прав, комраде Премянов, в по-актуална плоскост навлязоха и бели адидас от Пионер - Бяла Слатина, да не говорим за връо - сините адидаски, дето надминаваха по качество и дизайн дори българското Боро (2, 40 на едро на Магурата, 3 на дупетата в Ритъм) . Но забравяш, че 6, 7, 31, 35, 133 си беха "елитни" училища и Ромика носеха само разни суеци от типа на втори секретар в алжирско посолство. Сички баровци беха с турецки кросовки и с тех си гилаха у Панорамата на Хемус |
