Васеркенефен тука, пикаен и продължаен по ред, ол пипъл тугедер - но! - аин цвай, драй, пипъл, тука менен тука дамен, лейдис и жентълменс демек. Ясно ли е? |
Не си ги предупредил за крадците - цигани и българи професионалисти; ефтина любов, но с голяма опасност от десеторно заплащане; ментета питиета; заразени басейни; двойно таксуване за паркинги и плажове; опасност при разходки край морето за нападение; педофили; мутри; неустановена притежателност на крайбрещната ивица с опасност от "набиване на обръчи"; да внимават особено много за скъпите си мобифони, цифрови камери и кинокамери; златото и среброто и прочие и т.н. ДОБРЕ ДОШЛИ |
Уффф!!! Стега бе! И аз имам нерви! Като ви е толкоз лошо по курортите, що са избивате да ходите на морето ... ми , ей ви го Кушадасъ или Кипър ... ми айде там ... конкуренция , пазарна икономика... к`во толкоз.... таман и ние по- рахат ша спим от простотиите на курортистите и белким поевтинеят малко доматите и при нас... щот ` кат ` дойдат тука, сичките баровци са пишат , ма ходят с вълнени терлици из къщи... писна ми веке от махнаджии.... ми то не тръгнало да си почива, ми махна да дири , човек било разбийш ли , щото ний не сме човеци ... ний сми едни акули , дресирани по специална програма от Исякото... Бе , ела бе олум , бе виж к`во слънце е грейнало , глей кви *ички са се натъркаляли и се припичат и плискат , ми пий една бира, поръчай пържена цаца на жената , да нямаш змия в джоба си , купи на детето един сладолед .... голяма работа , отпусни я таз душа , що им верваш и са плашиш...що дириш все разбойниците... ми те там по жълтите павета ходят..или кат` са знайш ти к`ъф си мислиш и другите като тебе ... П.п. Нямам предвид автора! Той за едните сто кинта работи , нека спечели , пък да дойде да види , че не е баш тъй.... ама к`во да го правя като чете жълти вестници... П.П.2 И хубав ден на всички!!! |
Ооо, за "наздраве съм винаги готав... близо до дюкяна има едно барче и оттам ми носят студен Туборг, щот жега е все пак... Бай Цар ! Що осемдесе , бе Спасе... ми нека да са сто... и сто и пеесе да му дадат, той баре са е потрудил , включил е компа или пък е тракал на машина.... нека земе човекът.. Редактирано от - керпеден_1 на 20/06/2006 г/ 10:54:28 |
Прав е бат' Керпи да се нерви! Баси и провинциалните махнаджии! Всичко си има на плажа:кеф ти пици, кеф ти цици http://forum.skycode.com/pic/60783-CICIPICI.jpg >(снимка: натиснете тук) кеф ти риба кеф ти бира за десерт (снимка: натиснете тук) Напред към МОРЕТО, докато все още може да се види между бетонните бункери на първа линия, които скоро ще затрият и Силистар , и Иракли , и малкото останали райски местенца. А на Трета буна гордо ще идвиси снага 105- етажен хотел , категория шест звезди и три полумесеца |
Днешната реконтра ме настрои екзотично: Огненочервеният диск на слънцето се издигаше величествено в синьото небе. Тропотът от копитата на хиляди гну кънтеше по изсъхващата земя, слоновете тръбяха мощно, малки зебрички игриво подскачаха около майките си. Лъвовете се любеха сред високите треви на саваната, по клоните безгрижно скачаха бабуини и веселите им крясъци се носеха в още прохладния кристален въздух. Художничката-предложничка отвори очи, запазили негата на сластната африканска нощ. Обърна глава на възглавницата и погледът й бавно се фокусира на мъжкото лице до рамото й. Очите й на творец се плъзгаха нежно по секретиралата през нощта мазнина около носа, от полуотворената му уста се беше проточила тънка сребърна струйка. Избърса я много нежно с палец, после бавно, за да не го събуди, отмести мургавото му бедро от корема си и стана. Чувстваше се вдъхновена, творческите сили бушуваха в артистичната й гръд. Отметна чаршафа и мислено зарисува по спящото тяло. Крясъкът на непозната птица, прелетяла твърде близко до прозореца, я извади от творческия й унес и тя стана. Отиде до пишещата машина, сложи лист рециклирана хартия и записа с два пръста: “Скъпа приятелко, Думите не ми стигат да изразя благодарността си от модела, който ми изпратихте. Той е божествен, просто божествен! И надарен... дано ме разбирате правилно! Енергията му е неизчерпаема, позира въодушевено и във всякакви пози... дано да съм ясна. О, колко съм ви благодарна! Как искам да опиша всички актове, в които боди артът кулминира. Надявам се да не ми завиждате. Ваша, аора и сиемпре, С. Бютифайска” Сложи писмото в плик и внимателно наплюнчи лепилото. По същия начин налепи марките и го надписа “До мадам Исякова, клиниката на професор Свирков”. После погледна отново спящия мъж. Слънцето осветяваше неизчистените контури на вчерашното й творение. Прииска й се да го събуди за един спокоен сутрешен етюд, но реши да му даде още малко почивка. Отиде в ателието си и събра пръснатите в безпорядък тубички. |
Ша го извисим , ми що да не го извисим... знаеш ли к`ви хубави балкони има ... да гледаш плажа и да фъргаш за карагьоз... Натиснете тук Бирник , ти най-малко трябва да си недоволен ... ще има и за фиска , ще има ши за тебе... Сетне ще съборим хотела , ще натрупаме боклуците , ще разширим буната и ще го направим като в Дубай... ний да не сме по -прости... |
Четох го и малко се притесних. ама не за друго, а зaщото утре ще ми идват три французойки, тука, на морето на гости, а сценария - само на немски и английски. как да им обясня и на френски... език. Но това още не е нищо, поканил съм и едно австрийско семейство, а като и бъкел австрийски не знам |
Ама разбира се... Нека нашия homo oeconomicus еволюира на спокойствие! Защо трябва да се възпрепятстват строителството и прогреса?! Керпи ! |
Отиде в ателието си и събра пръснатите в безпорядък тубички. .. с леки галещи движения тя намести по-големите туби в една кутия , като почистваше аерографа с крайчеца на окото си мярна едно бурканче , от което излизаше сияние... тя внимателно отвори капака и ахна.... светлината я ослепи , но за малко... позна го...вътре лежеше "Ю-кун-кун"-ът, рубиненият накрайник на " Златния пенис", получен някога от Генерала , като награда за самоотвержените му действия при свалянето на президента О`Нгозо, който подгонен от терористи са беше качил на едно дърво... , но това е друга история... Чак очите и се насълзиха от умиление , всеки спомен за Генерала я караше да изтръпва.. навсякъде... блестящата вещ , като че ли беше жива ... омагьосана от гледката тя го хвана с едната си ръка , а с другата продължи да мечтае за Генерала... Силното изскърцване на леглото и последвалите тръбни звуци недвусмислено подсказаха , че моделът и се беше събудил... тя се стресна и с един замах скри съкровището в единственото тайно място , което и беше под ръка...остана само рубиненият блясък в очите и... Редактирано от - керпеден_1 на 20/06/2006 г/ 12:14:49 |
Пот-хоул, пот-хоул, под-нюхал, под-пол, под-гледнал, пол и цайс, поли с мен, поли - мер с поли-метрия и после поли-тик, но за поли-къс. Поли-лей от поли-гном, нарече тя го поли-глът. поли-гон поли-гам.а до поли-андрия, заради един полип-полифаг |
остана само рубиненият блясък в очите и... Точно в този момент отново прозвуча птичия красък. На прозореца и кацна голям шарен папагал. - Гааа! Поли иска бисквитка - изкрещя пронизително голямата птица. Сърбила Бютифайска се вцепени от изненада. Това беше паролата. Не очакваше да я чуе след толкова години. Колко ли бяха 20 по-скоро 25, откакто Пентанолия тръгна на оная мисия и изчезна в африканската джунгла. И ето сега вместо опитната агентка се появяваше тази птица. - Имам само "Златна есен" - устните и сами промълвиха отговора. - Гааа! Среща. Довечера. Трите палми. Трябва носи Ю-кун-кун. - кресна насреща и папагала, а после заповтаря като равален грамофон. - Поли иска бисквитка! Поли иска бисквитка... Сърбила се зарови в кухненския шкаф. Между тубичките с бои на ТПК "Багра" откри пакет обикновени бисквити и подаде една на нахалното пернато. - Гааа! Ти казала "Златна есен". Поли иска "Златна есен" - още по-силно закрещя гадната птица. Сърбила продължи да рови в шкафа. Знаеше, че тук някъде трябва да има кутия бисквити "Златна есен". Беше ги оставила някъде тук. Само преди 20 ... не, преди 25 години. Докато ровеше ръката и напипа нещо дълго, твърдо и заоблено в края. "Златния пенис" мина през ума и, но видя, че това е точилката. Хвана я внимателно с две ръце. Поли тъкмо налиташе за пореден път отгоре и, продължавайки да крещи. Рязко извъртане. Замахване. Сърбила нанесе удара си като професионален батер от елитната кубинска бейзболна лига. Годините прекарани с Фидел не бяха отишли напразно. - Хоумрън - промърмори с усмивка Сърбила, проследявайки салтата на папагала към кофата с боклук на съседа. |
Хоумрън - промърмори с усмивка Сърбила, проследявайки салтата на папагала към кофата с боклук на съседа. - Сърбило , к`ва й тъз тучилка в ръцете ти ма?- сърбила рязко се обърна към вратата , готова да повтори опита с папагала, но застина...през гъстата мрежа на вратата прозираше познот силует , който я накара пак да изтръпне... вратата се отвори и... - Мамка му! Крезо!!! Ти!?!?... Да, в тясната рамка а вратата , леко приведен , преметнал любимия си питон -албинос през рамо стоеше Креозолий..., новата му леопардова кожа стегната с войнишки колан само подчертаваше великолепната му физика.... химията беше само гарнитура... Сърбила премигна с дългите си ресници... , опитното и око със задоволство установи , че питонът , както преди е с едно око... |
Тов. Керпеден, може би си забравил, но преди няколко дена Крезолий беше смален до 50см от прочутия д-р Сфирков и пришит обратно на мястото си. Справка: Натиснете тук фък... добрите хирурзи пришиват всичко... |