Отиди на страница:
Бай Цар, правенето на едно умалено копие е ювелирна операция за доктар Сфиркоф, ... по тази причина аз мисля , че тогава повествователят не е сметнал за нужно да ни занимава с оригинала , който е предназначен за велики дела , както знаем...   |
| стоеше Креозолий..., новата му леопардова кожа стегната с войнишки колан само подчертаваше великолепната му физика.... (снимка: натиснете тук) |
| Питонът не е клон. Сърбила се сети за една от любимите си мъдрости от двутомния "Сборник с народни умотворения", който винаги й беше подръка. Носеше го подмишница. Навсякъде. Изкуствената кожа на твърдата му корица пазеше потните следи от тази трогателна духовна любов. - Какъв е този маркуч, мосю? - попита Сърбила и подвигна учудено вежди. От това прекомерно усилие гримът й се напука и през фугите отдолу изскочи, като че беше на пружина, повяхнала сивееща кожа, която се стече със свистене по клепачите й. - Питон, а не маркуч - поправи я с досада Хуйбоди. - Че каква е разликата? - Стилистична. - Много си духовит! - Да, като китайски климатик съм. - Хуй, миличък, боди, усмихни се де! Хуйбоди сграбчи питона, за да го преметне през другото рамо, защото от тежестта му лявото беше започнало да изтръпва. Явно обаче не беше преценил добре силите си. От запокитването питонът полетя към пода, увличайки Хуйбоди. Краката му се отделиха от гранитогреса, вдигнаха се рязко нагоре, после се превъртяха. Хуйбоди беше направил перфектно салто, озовавайки се върху питона. Беше го обкрачил, както конник без глава сив мустанг на петна. Гледката беше величествена. Сърбила почувства, че възбудата вече стига до шнолата на топираната й с бира и Ц 200 коса. В този миг вратата се отвори. На прага стоеше Маша с пакет готово тесто в дясната ръка. |
Докато в кухнята се разиграваше драмата между жена и птица, Ганю бавно се събуждаше в спалнята. Протегна се блажено и се почеса зад тестисите, където един заблуден комар бе намерил смъртта си в гъстата растителност. Животът беше хубав, какво говореше, беше направо прекрасен. Лесно беше свикнал със странностите на предложничката и нямаше нищо против дневните сеанси. А и против нощните, ухили се той на себе си. Донякъде не разбираше настойчивото й желание да го полива с шампанско и после настървено да го облизва от тялото му, и най-вече от пъпа, което му докарваше неистов гъдел. Обърна се по корем и зарови под леглото, където беше скрил последната бутилка гроздова. В този африкански рай тя беше единственото, което му липсваше. А, и шопската салата с много лук. Бутилката явно се беше търколила някъде назад и той зарови по-настойчиво. Ръката му напипа дълъг и хладен предмет. Измъкна го. Пръстите му стискаха огромен златен фалос. Ганю го огледа с интерес. Академичните му знания, придобити като студент-задочник в Каспичанския филиал на университета на Санто Доминго му подсказваха, че пластиката е правена от натура. Естественото му любопитство го подтикна да направи сравнение с личните си данни, но мъжката гордост го спря. Академичното отново заговори в него и се утеши, че всичко е въпрос на антропология. Но със Сърбила можеха да си поиграят... Изхлузи се от леглото и зашляпа бос към кухнята и закуската от вече втръсналите му палачинки. |
| Хуйбоди беше направил перфектно салто, озовавайки се върху питона. Беше го обкрачил, както конник без глава сив мустанг на петна. Гледката беше величествена. Сърбила почувства, че възбудата вече стига до шнолата на топираната й с бира и Ц 200 коса. (снимка: натиснете тук) |
| ""Изхлузи се от леглото и зашляпа бос към кухнята и закуската от вече втръсналите му палачинки."" посегна към дръжката на тиганя, просто по навик, но не можа да го гепса, понеже имаше нещо в ръката. "Ох, да бе, това е онова... нещо" помисли си той и го заразгледа ама по-подробно. Освен следите от зъби, той откри и един дребен надпис в най-Долния му край, на който пишеше: "Маде ин Румъния". След туй той натисна копчето на което пишеше ох-офф, но нищо не се случи. После той поразтръска предмета здравата, но - отново нищо."Е, рече си той. Румънците пак се изложиха" |
Изхлузи се от леглото и зашляпа бос към кухнята и закуската от вече втръсналите му палачинки. Открехна леко вратата. Промуши ръка през процепа поклащайки закачливо златния предмет. Никаква рекция. - Сръбке - подвикна леко расовия мъжкар. Пак никаква реакция. Ганю разтвори широко вратата. Кухнята беше празна. На пода се въргаляше само някаква точилка. Нямаше дори палачинки. Гладът почна да се обажда. Отначало само леко напомни за себе си, но след малко вече сякаш държеше парче стъкло и ожесточено стържеше стомаха му. Ганю отвори кухненския шкаф. Личеше, че някой скоро е ровил вътре. Всичко беше преобърнато с главата надолу. Навсякъде бяха разпилени тубички с боя от ТПК "Багра". Там най-отзад, зад голяма купчина боички, Ганю съзря познатата картонена кутия. Бисквити "Златна есен", досети се той, и сграбчи заветната опаковка като гладна хиена - полска мишка. Точно посягаше да отвори кутията и силен птичи крясък го спря. - Гааа! Поли иска бисквитка! - чу само изумения мъж, когато една яростна топка пера го връхлетя през прозореца. Нахалната птица изтръгна животворния пакет от ръцете му и изчезна безследно през прозореца. - Мамка му! - изруга ядосан Ганю. Беше му останал само тоя шибан златен пенис. А може ли човек да се нахрани с един златен пенис? |
После той поразтръска предмета здравата, но - отново нищо."Е, рече си той. Румънците пак се изложиха" .... пресегна през прозореца , отчупи една клечка от дървото и започна да я пъха в отворчето , което се виждаше отгоре.... по Анимал планет беше гледал , че шимпанзетатат така вадят мравки от термитниците... Уви никаква мравкане хвана , нещо каза ... Щрак!! ... и стаята се обви в синкав дим... когато димът се разсея Ганю онемя ...пред него стоеше една руса пичка с големи ненки и малко текстил по себе си... малкият Ганчо впери едното си око в нея и подскочи ... удари Ганю в гърдите и иплющя глухо... Ганю залитна и попита възпитано: - Ай сиктир! Коя си та ма? Русата пичка го погледна нежно , после сведе стръвен поглед към Малкия Ганчо и произнесе напевно.. - Страннико , знатен е виждам родът ти , а и ти си разумен... Това довърши Ганю... ошашавен , той се струполи в несвяст... |
| - Гааа! Поли иска бисквитка! - чу само изумения мъж, когато една яростна топка пера го връхлетя през прозореца. Нахалната птица изтръгна животворния пакет от ръцете му и изчезна безследно през прозореца. - Мамка му! - изруга ядосан Ганю, познал в страната птица поредното творение на ветеринарно-шпионския филиал на клиниката "Свиркофф" (снимка: натиснете тук) |
| Читателски писма Може ли да се нахраня със златен пенис? - пита нашият писател Б.К. от Германия. Може, разбира се! Сваляте станиола и ядете - пенисът си е най-обикновен, просто фолиото ви заблуждава |
| п.п. от "редакцията"(същата от читателските писна) : "...и го слагаме златното (фолиото, де) за да изглежда по-Благороден (уреда)..." |