Чичо Фичо
някои от колегите форумни царисти защитават цара въпреки смазващите факти срещу него

Нели
Моля, моля, италианците не пишат нищо обидно за България

в.Труп, 22.6.2006
...
Черани: Защото царят си пъха гагата, ...т.е. спря контракта по концесията и - не мога да разбера. Пак отивам надолу!...
В.-Емануил: Зарежи го в саламурата.
Черони: Спас казва същото, което и ние: "Цар бил и не искал да си мърда задника"....той се прави на пич, а в същност е син на проститутка.
В.-Емануил: Четири години ми загуби това говно...Остава си една лайняна страна (България)...Наистина, това е едната страна на кура.
Черони: Защото ми е през кура всичко, което похарчихме.... Трябва бързо да направим болницата, кур! Ех?
... Връщам се в хотела. Тия глупаци австрийците не усещат причина да действат, искат да чакат още един месец. Но те са най-оптимални за развитие на телефонията, направо да ти кажа изключителни. Сега се връщам хотела и съм с тия приятели, либийците, за които ти бях говорил. Много добре се развива за Украйна....Това са точно като ташаците на кура ми.
В.-Емануил: Да, но се надявам, че с телефонията всичко ще е наред?
Черони: Добре се движи, защото направихме един договор с турците.

в."Нойе цюрхер цайтунг"
"След като дълго време се смяташе, че Симеон може да се кандидатира за президентските избори през есента, сега вече за това няма никакви шансове"

Послание на монсеньор Франческо Каповила,
специален секретар на Папа Йоан XXIII Bulgaro (Българският Папа, епископ Анжело Ронкали, канонизиран за Светец, бивш апостолически нунций в България)
по случай 5-годишнината от погребението на Царица Йоана в гр.Асизи

"Краят на живота на Царица Йоанна остави знак и в моята душа, и по-точно предупреждение и насърчаване едновременно.

В петата годишнина от нейния преход към небесата, озарен от вярата, стоплен от милосърдието и обхванат от францисканска простота, аз съм заедно с мислите, чувствата и молитвите на нейните роднини и на всички в Италия, България и по света, които ценят нейните качества и заслуги.

Ние не познаваме пътищата на провидението. Но знаем, че нищо не се губи: "Нито една сълза, нито една капка пот или кръв не пада на земята - има кой да я събере" (Йоан XXIII).

Нека не гадаем бъдещето, но в днешно време свързваме името на Йоанна Савойска с това на Справедливите и на Героите, които са знаели, че ще получат от Господ небесна благодат за техните усилия за справедливост, солидарност и мир, които и днес ни вълнуват.

От Асизи, от олтара на Свети Франциск и от гроба на неговата последователка Йоанна Савойска, нека обърнем поглед към мъдрия, трудолюбив и набожен български народ. Нашата принадлежност към католицизма ни напомня, че сме братя на православните и на евреите; че сме (искаме да бъдем) приятели на мюсулманите и на всички, които търсят Господа, подчиняват се на неговите закони и се надяват да бъдат приети един ден в небесната обител.

Царица Йоанна доказа това по време на своето дълго съществуване. И затова сме й благодарни.

Тук, в дома на Йоан XXIII, след спомените за неговата дълга, плодотворна и всеотдайна служба се извисяват спомените за България, благодарение на образите на любимата Царица Йоанна и на нейния съпруг Цар Борис III.

В събота, 26 февруари, ще изнеса в параклиса посветен на Божия гроб и на блажений Папа Йоан служба за божия благословия за скъпия български народ, за ръководителите на уважаемата православна църква, за религиозните малцинства, които подпомагат създаването на нови взаимоотношения на братство и съгласие, както и за малката и действена католическа общност от славяно-византийски обряд.

Сред събитията, които ни тревожат и понякога ни измъчват, примерът на твърдата вяра и несломимата надежда на Царица Йоанна ни напомня една мисъл на Папата, която тя сякаш бе предрекла: "Цената, за това да бъдеш оптимист или песимист е една и съща; но ако си оптимист ще бъдеш по-близо до истината и любовта" (Йоан XXIII, април 1963г.).

Отправям своя благочестив поздрав към Цар Симеон, към Царица Маргарита, към сабралите се в Асизи италианци и българи, както и към целия български народ."

Слово на гроба на Царица Йоанна в Асизи
на православния епископ Н.В. Тихон Иванов,
викарий на епархията на Централна и Западна Европа и
ректор на българската православна общност "Св.Св. Кирил и Методий"

"Ваше Величество!

Мъката от загубата на родителите никога не изчезват, нищо не е в състояние да ги замести, освен утехата от скъпия спомен останал у всички. Тук, в Асизи, започна и приключи една велика любов.

Нашата незабравима Царица Йоанна именно тук прие дълга да служи на нашия православен народ и в пордължение на години трябваше да превъзмогне редица тежки изпитания. Сама възпита децата си в дух на любов и високо чувство на дълг. Именно това чувство на дълг доведе Ваше Величество в България. От Вас научихме, че един дълг е изпълнен само когато се доведе докрай.

Тук в Асизи италианската принцеса, а по-късно българска Царица, прояви своята скромност, пример за всички нас, приемайки монашеските правила на Свети Франциск, които да спомогнат за мира и обичта между народите по света.

Царица Йоанна бе благословия за България и дарявайки ни Цар Симеон, тази благословия достигна до нас.

Духът на Царицата и днес закриля България. Всички българи чувстват нейната обич и в нейна чест подкрепят Ваше Величество като последовател на това велико дело на любовта.

Амин"

"Докато представителният Рим, този на политиците, парвенютата, аристократите и посетителите на нощни заведения, се издокарва с накити и усмивки, за да отдаде чест на кралицата на Англия, аз се подготвям, поради едно съвпадение, което не се стреми да бъде нито полемично, нито предумишлено, за среща с една друга царица, за която, уви, няма да свирят повече фанфари и никой няма да я аплодира повече по пътя й, накичен със знамена - Йоана Савойска, българската царица"
.........
"Аз тук съм чужденка". Йоана не иска само да каже, че е от българска националност, тонът й не е обикновеният тон на чиста и проста констатация на даден факт. В действителност иска да каже, че страната, където е родена и която е оставила, за да царува другаде, в тази страна, която държи на разстояние нейните живи и мъртви близки, не е вече домът й"
..........
„Сдържаността на Йоана Българска, „чужденката”, затруднява и прави почти невъзможен разговора за Италия. Ясно е, че всичко което се случва тук, въпреки че я вълнува, тревожи и трогва, по никакъв начин не я касае, защото тя, дори и дъщеря на Виктор Емануеле III и сестра на Умберто II, не смята, че има право да съди никого и нищо.
..............
Йоана казва: „В тази част на света никой не знае какво представляват комунистите, никой от вас не знае какви са”.
Това не е политическо твърдение. Нищо подобно не би могло да преобрази човек по този начин и да долови в него едно толкова открито и ново безпокойство, сякаш всички вчерашни трагедии тръгват да се повтарят. Разбирам, че всяка моя „политическа” забележка би изопачила това, което Йоана се готвеше да ми разкаже. И тя ми разказа за кръвопролитията в България, за интелектуалците, офицерите, буржоата и свещениците, избити от комунистите, за дните на терор и за своите опити да спаси някого, за куража на Симеон, царя-дете, и за кървавия преврат в нейната втора родина.

Това е разказ без украшение и без спекулации. Бих казала, че в тоя разказ няма дори и сянка на лично мнение – той е само ужас. От време навреме Йоана Българска спира, за да каже, че никой от нас, никой, не знае какво представляват комунистите. Не съм чувала никой „чужденец” да разказва неща с такова лишено от всякаква омраза безпокойство.
............
Веднага в паметта й изниква споменът за съпруга й приживе, заговаря за него, за времето, когато е обикалял българските села, където познавал лично хиляди свои поданици: много от тези, които го обичали, са били убити само заради това. Говори за приятелството на Цар Борис с Йоан XIII, когато той бе само Монсиньор Ронкали, разказва за бежанците от своята втора родина, които тя и сина й Симеон се опитват да подпомогнат всячески, където и да са и колкото и да са отдалечени от нея, живееща в Мадрид, местата, където са се установили. Работници, професори, учени, занаятчии – всички, които са успели да се измъкнат от комунистическите затвори, живеят зле в чужбина и в своите тегоби се обръщат единствено към нея, Йоана, Царицата, и към Симеон, Царя на българите.

Ярост я обзема, когато заговори за невъзможността да помогне на всички, да бъде полезна на всички. Ако я нямаше тази мисъл да я крепи, би се чувствала мъртва. И го признава. Вече иска единствено да направи нещо за своите хора – бежанци като нея, като нея без дом и родина.
След този разказ не съм в състояние вече да си представя операта, накитите и блясъка на Елизабет II и неведението на всички тези хора, които не знаят какво е комунизъм.

Като свършва с разказа за трагедията, Йоана отново се превръща в тихо и бледо създание.......След разговора се успокоява, но черните очи на Йоана носят следата на предишната уплаха. Казва за децата си, че макар и млади, са толкова зрели, че изглеждат стари, после вади от джоба си фотографии на внучето, което живее в Канада и ме пита, като всяка една баба, дали ми се вижда хубаво. Прекрасен е, но дори и да не беше, пак бих казала, че е, за да не накърня последната илюзия на Йоана. Започвам да си мисля, че на Мафалда, убита в концентрационен лагер, й е било спестено най-лошото: трагедиите, които не могат да се изтрият от паметта, вечното скиталчество, кратките престои като „чужденци” в родната си страна, както и осъзнатото изумление и уплаха на човек, който знае, че някъде по света още не разбират всъщност какво е комунизъм.

Измина повече от час. Изведнаж, когато Йоана става от стария диван, за да се сбогува, се разплаква. И докато излизам от салона, остава така, неподвижна и обляна в сълзи: плаче за самата себе си, за своите близки, за своите покойници, за своя народ..........”

Джана Преда („колежка” на Валерия Велева)
Рим, 11 май 1961 г